Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация
Както в България, по този начин и в останалите балкански страни, типично за постсоциалистическия подтекст, огромна част от страните имат вид режими, които са протестни демокрации: всеобщите митинги и протестното гласоподаване за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи.
Това мнение изрази пред БНР политологът Ивайло Динев.
" И се повтаря цикъл, доста характерен за района, а точно – политическа или икономическа рецесия, всеобщи митинги, обновяване с ново посланичество и още веднъж рецесия. Това е доста типично за района. Това се настани в нашия постсоциалистически подтекст. Оформи го голямото предпочитание за правдивост измежду хората, на което политическите елити не съумяват да отговорят, институциите не са задоволително мощни. "
Няма " заключване " и стабилизиране на демокрацията, регистрира политологът.
В Сърбия актуалната съпротива е много слаба и няма огромно доверие в нея. Студентите издигат предпочитание да вземат участие на изборите и го назовават студентска листа. Те по-скоро виждат профил на специалисти и технократи и не издигат политически лозунги, просто желаят да обновят системата. Социалната база на митинга там е разнородна, изясни Динев.
Той акцентира, че от публичното мнение на Балканите сръбското е най-слабо проевропейско и няма по какъв начин там да има всеобщи проевропейски митинги.
Ако съумеят да трансформират режима и да оформят болшинство след предварителни избори, има заплаха след време да се взриви това единение, като се отвори нов цикъл и нова рецесия да докара по-радикални детайли, очерта вероятен вид политологът.
" Там тлее напрежението от години и не мисля, че изходът ще бъде от изгода на Вучич. Изключително огромни митинги. Това в действителност е всеобщ народен митинг, освен огромните градове. Това е пробив в системата. "
На Балканите обичаме мазохистично да се наскърбяваме, че нямаме гражданско общество и не сме дейни. Точно противоположното е, разяснява Ивайло Динев в предаването " Преди всички ".
За протестната картина у нас той счита, че настоящето положение наподобява както на случилото се през интервала 2010-2012 година, когато разнообразни протестни талази след това са се събрали, по този начин и на митингите, които са ескалирали през 2020 г.
" То е предзнаменование на стихия. Имаме по-малки митинги, те не са дружно – еврото, правосъдната реформа… Но в един миг не знаем дали тези разнообразни митинги няма да се събират и какво ще ги събере. "
Протестите съумяват тогава, когато съчетаят разнообразни обществени групи и станат национални, да не бъдат единствено в столицата и огромните градове. Когато не се капсулират единствено в една обществена група или класа и не приказват единствено на едни, заключи политологът.
