Наталия Киселова: КС трябва да изясни, когато има противоконституционно, незаконосъобразно или противоречащо на международен договор искане за референдум, трябва ли да влиза за обсъждане
" Както през 2016 година, по този начин и в този момент Конституционен съд не обясни когато има искане за референдум, което опонира на Конституцията, е незаконосъобразно или опонира на интернационален контракт, по какъв начин би трябвало да се постъпва, наложително ли би трябвало да влиза за разискване ". Това съобщи в ефира на NovaNews националният представител от ПГ на " Българска социалистическа партия - ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА " Наталия Киселова.
Помолена да разяснява въпросът с решението на Конституционен съд, касаещо претенции от президента референдум, тя изясни: " Към Конституционен съд имаше две претенции - едното във връзка с разпореждането от 13 май, а другото беше искане за пояснение. Трайна е практиката на Конституционен съд, че има ръководител на Народно събрание и други вътрешни органи, каквито са комисиите. Има и пълномощия, които са записани в Конституцията. Всичко друго касае вътрешното действие на Народно събрание. В този смисъл, разпореждането, което издадох на 13 май беше в съгласие с ръководителите на 6 от 9 парламентарни групи ". По думите и президентът е имал опция да се обърне към Председателския съвет, а той е решил да се обърне непосредствено към Конституционен съд, с ясното схващане, че то не предстои на парламентарен надзор. Според нея тълкуването, което е било обещано е " може ли да се произнесе във връзка с пълномощията на ръководителя ", което е ясно че принадлежи на Народното събрание.
" Въпросът беше " политическа провокация " и беше отговорено политически ", безапелационна бе тя.
Наталия Киселова акцентира, че без значение дали с влизането в чакалнята на Еврозоната или сега, в който държавното управление е поискало отчета, времето за разискване е било завършило преди 12 май.Тя разяснява, че този диалог е включвал освен еврото, само че и мястото на България в Европейски Съюз, за което не е имало подозрение до скоро и в този момент тематиката към този момент е затворена. " Ако президентът към момента желае предлагането му да бъде разисквано би трябвало да има ново искане ", сподели тя.
На бързите законодателни промени, касаещи " Лукойл ", Киселова изясни: " Геополитическата обстановка притискаше България и към днешна дата щеше да сложи рафинерията в обстановка да затвори. Бързата реакция и на Народното събрание и на държавното управление, демонстрираха, че в избрани обстановки, когато се търсят разновидности за предпазване на рафинерията, опазване на работните места на хората и това да няма дефицит на горива, би трябвало да се вземат избрани бързи решения ". Тя акцентира, че измененията, касаещи " Лукойл " са заложени в два закона - единият закон касае " Особеният шеф ", където ще има синхрон с Европейски Съюз, а другият закон е във връзка с собствеността. " Въпросът със собствеността няма да бъде решен от особения шеф. Геополитическата конюнктура се трансформира в последните дни и въздействие ще оказва и отношението което има Съединени американски щати към съветските активи ", заключи Наталия Киселова.
Помолена да разяснява въпросът с решението на Конституционен съд, касаещо претенции от президента референдум, тя изясни: " Към Конституционен съд имаше две претенции - едното във връзка с разпореждането от 13 май, а другото беше искане за пояснение. Трайна е практиката на Конституционен съд, че има ръководител на Народно събрание и други вътрешни органи, каквито са комисиите. Има и пълномощия, които са записани в Конституцията. Всичко друго касае вътрешното действие на Народно събрание. В този смисъл, разпореждането, което издадох на 13 май беше в съгласие с ръководителите на 6 от 9 парламентарни групи ". По думите и президентът е имал опция да се обърне към Председателския съвет, а той е решил да се обърне непосредствено към Конституционен съд, с ясното схващане, че то не предстои на парламентарен надзор. Според нея тълкуването, което е било обещано е " може ли да се произнесе във връзка с пълномощията на ръководителя ", което е ясно че принадлежи на Народното събрание.
" Въпросът беше " политическа провокация " и беше отговорено политически ", безапелационна бе тя.
Наталия Киселова акцентира, че без значение дали с влизането в чакалнята на Еврозоната или сега, в който държавното управление е поискало отчета, времето за разискване е било завършило преди 12 май.Тя разяснява, че този диалог е включвал освен еврото, само че и мястото на България в Европейски Съюз, за което не е имало подозрение до скоро и в този момент тематиката към този момент е затворена. " Ако президентът към момента желае предлагането му да бъде разисквано би трябвало да има ново искане ", сподели тя.
На бързите законодателни промени, касаещи " Лукойл ", Киселова изясни: " Геополитическата обстановка притискаше България и към днешна дата щеше да сложи рафинерията в обстановка да затвори. Бързата реакция и на Народното събрание и на държавното управление, демонстрираха, че в избрани обстановки, когато се търсят разновидности за предпазване на рафинерията, опазване на работните места на хората и това да няма дефицит на горива, би трябвало да се вземат избрани бързи решения ". Тя акцентира, че измененията, касаещи " Лукойл " са заложени в два закона - единият закон касае " Особеният шеф ", където ще има синхрон с Европейски Съюз, а другият закон е във връзка с собствеността. " Въпросът със собствеността няма да бъде решен от особения шеф. Геополитическата конюнктура се трансформира в последните дни и въздействие ще оказва и отношението което има Съединени американски щати към съветските активи ", заключи Наталия Киселова.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ