ЕС има проблем с шпионите на Русия, Иран и Китай. Защо е толкова трудно да ги хванем?
Както съвсем всеки знае, в Брюксел е цялостно с шпиони.
Те се мотаят в центъра на събития. Те подвигат ръка в залата за пресата по време на брифингите на Европейския съюз.
Те подслушват – в случай че се има вяра на предизвестието от 2019 година към чиновниците на Европейската работа за външна активност – в питейните заведения и заведенията за хранене наоколо до седалището на Европейската комисия.
Това, че стените имат уши, от дълго време е реалност в живота на Брюксел. Но битката с шпионажа се радва на ново внимание, защото ловците на шпиони в Европейски Съюз удвояват напъните си в лицето на съветската неприязън, китайския шпионаж и завръщането на геополитиката на великите сили.
Проблемът за тези, които са натоварени да се оправят с казуса, е какъв брой може да се направи по въпроса. Засега отговорът е: не задоволително.
Първо, никой не знае какъв брой тъкмо шпиони работят в столицата на Европейски Съюз. Когато белгийските чиновници по сигурността са притиснати да посочат численост, те се майтапят, че в случай че някой може да разбере това, ще се радва да им каже.
Съединени американски щати и Австралия изискват от хората, работещи за непознати ползи, да се записват, което дава най-малко бегла визия за опитите за въздействие върху политическия развой. Белгия не го прави.
Освен това броят на целите в града е огромен.
В Брюксел се намират освен институциите на Европейски Съюз и НАТО, само че и към 100 други интернационалните организации и 300 задгранични дипломатически задачи. По данни на белгийското министерство на външните работи в тях работят към 26 000 регистрирани дипломати – всеки от тях е вероятен разузнавач.
За един разузнавач дипломатическият паспорт е най-хубавото прикритие. Не единствено, че размяната на опит с висши чиновници и извличането на информация е част от длъжностната характерност, само че и дипломатите са предпазени от правосъдно гонене по силата на Виенската спогодба. Белгийските чиновници по сигурността пресмятат, че в някои посолства сред 10 и 20 % от дипломатите са чиновници на разузнаването.
Работата в университетските среди или мозъчните тръстове – места, където на хората се заплаща за приемане и анализиране на информация – също е привлекателно прикритие.
През 2019 година Свободният университет в Брюксел закри Института „ Конфуций “ – стратегия за проучване на китайски език и просвета, откакто шефът на института беше упрекнат в шпионаж в интерес на Пекин. През 2021 година Белгия изгони и китайски докторант, защото съгласно белгийски медии академичната му работа е била прикритие за разследваща активност.
Журналистиката е друго положително прикритие – обезпечава достъп до редица събития и благоприятни условия за пресата, както и положително опрощение за любознание и за доближаване с основни чиновници. Според белгийските служби за сигурност всеки пети от китайските публицисти, работещи в Брюксел, е обвинен като чиновник на разузнаването.
Всъщност толкоз доста китайски шпиони са обвинени, че работят в Брюксел, че някои считат това за тип смешка.
В по-голямата си част залавянето на шпионите, които ловуват в интернационалната общественост в Брюксел, е дело на белгийското държавно управление.
Европейската комисия, Европейският съвет, Европейският парламент и НАТО разполагат със лични служби за сигурност, които работят за попречване на проникването на шпиони в постройките им и достъпа до поверителни документи.
Но няма публична разследваща организация на Европейски Съюз, нито даже организация, която да координира 27-те национални шпионски служби на блока – за разлика да вземем за пример от националните полицейски служби, където Европол играе координираща роля. Някои приканват Европа да сътвори собствен еквивалент на Централно разузнавателно управление на САЩ – обединен орган, който да координира шпионските старания на блока, само че това в най-хубавия случай остава далечна опция.
„ Знам, че това е внимателно за някои страни членки, само че би имало смисъл да има разследваща организация на европейско равнище, която да пази стратегическите ползи на Европа “, споделя Самуел Коголати, белгийски парламентарист от партията на Зелените, който приказва за рисковете от китайско въздействие в Белгия.
„ Рискът от шпионаж е налице и не може да бъде подценяван “, добави той.
Координацията на равнище Европейски Съюз надали ще се реализира скоро, съобщи белгийски чиновник, който постоянно поддържа връзка с разследващите служби. „ Това просто е прекомерно внимателно “, сподели служителят, като държавните управления на Европейски Съюз не желаят да споделят информация.
Вместо това по-голямата част от отговорността пада върху белгийската Държавна работа за сигурност и сътрудниците ѝ военни от Главната работа за разузнаване и сигурност, които работят със 120 служби от 80 страни в лова на шпиони.
Белгия има дълга история в преследването на шпиони
През 60-те години на предишния век президентът Шарл дьо Гол изтегля Франция от структурата на военното командване на НАТО, което принуждава трансатлантическия защитителен съюз да реалокира щаба си в Брюксел. Опасявайки се от руско въздействие, Съединените щати упорстват Белгия да усили напъните си в региона на контраразузнаването.
Белгийската Държавна сигурност усилва шест пъти числеността на личния състав си, като белгийският кабинет декларира по това време, че желае да предотврати превръщането на Брюксел във „ значим шпионски център “.
Въпреки това Брюксел към момента е считан за площадка за шпиони – изключително след края на Студената война, когато контраразузнаването става по-малко предпочитано. Това завари Белгия неподготвена, когато през 2003 година се сблъска с огромен шпионски скандал, откакто в постройката на Европейския съвет „ Justus Lipsius “ бяха открити подслушвателни устройства.
През 2016 година разследващата организация на страната е била единствено на половина по-малка от тези на нейните сътрудници от Европейски Съюз, съгласно засекретен относителен разбор на белгийското държавно управление, забелязан от POLITICO.
Оттогава насам зачестиха апелите за спомагателни вложения: от самата държавна работа за сигурност, от белгийските правосъдни органи, от Европейския парламент и от няколко белгийски политици. Бяха открити и нови средства за контраразузнавателни действия.
Засилване на играта
В продължение на десетилетия водачите на Европейски Съюз – и белгийските политици в частност – отхвърляха концепцията, че недоброжелатели от места като Пекин, Москва или Техеран фактически биха се интересували от техническите документи, които циркулират по коридорите на сивите здания в европейския квартал. Но последните събития предизвестиха най-малко някои от тях за рисковете.
„ Европейците в никакъв случай не са били в действителност мощни в контраразузнаването “, споделя някогашен почитан чиновник на американското разузнаване. „ Те бяха доста подвластни от Съединени американски щати. Сега има известна смяна в манталитета “.
„ Светът там е доста рисков “, добави американският чиновник, поглеждайки през рамо в известно брюкселско кафене. „ Всички вие просто не осъзнавате какъв брой деликатни би трябвало да бъдете “.
Агресията на Русия от 2014 година насам увеличи осведомеността за заплахите, а разноските се усилиха в отговор. След интервал, в който Европейски Съюз даваше приоритет на контратероризма – след терористичните офанзиви в Париж и Брюксел през 2015 и 2016 година – в този момент фокусът още веднъж е върху контраразузнаването, споделят белгийските чиновници по сигурността.
„ Белгия ускори играта си и стана по-активна “, съобщи почитан чиновник на Европейски Съюз.
Белгийското държавно управление съобщи, че има за цел да трансформира Брюксел във „ враждебна оперативна среда “ за задграничните шпиони, според неотдавнашната си тактика за национална сигурност.
По-рано тази година Белгия одобри закон, който дава на чиновниците на службите за сигурност по-голяма независимост на деяние по време на следствията. Министърът на правораздаването Винсънт ван Куикенборне, отговарящ за държавната сигурност, съобщи, че законът ще им даде „ повече пълномощия да организират разпити, по-натрапчиви способи, само че постоянно под управлението на закона “. Той ще разреши, да вземем за пример, на източници от службите за държавна сигурност да вземат участие в неразрешени демонстрации, с цел да наблюдават своите цели.
Държавната работа за сигурност на Белгия съвсем ще удвои личния състав си до 1000 души до 2024 година в инвестиция, наречена от държавното управление „ историческа “. Колко от тях ще работят в региона на контраразузнаването е поверително, обявиха белгийските чиновници по сигурността, само че броят им ще се усили.
Очаква се Ван Куикенборне да показа и нов закон, който да улесни наказателното гонене, като разшири определението за шпионаж. Шпионажът самичък по себе си не е систематизиран като закононарушение в Белгия. Шпионите се излагат на риск от правосъдно гонене единствено като оповестяват на враждебна или непозната мощ класифицирана информация от основен народен интерес.
Бившият белгийски посланик Освалд Гантоа да вземем за пример е разследван за приключване на информация към съветските секрети служби, само че едвам през 2018 година е наказан за нелегално сдружаване за осъществяване на имитация.
Някои обаче се притесняват, че напъните на Белгия към момента не са задоволителни.
Втори белгийски чиновник акцентира, че въпреки да се отделят повече средства за белгийската държавна работа за сигурност и по-специално за контраразузнаването, страната не може да се конкурира с ресурсите на непознати сили като Китай.
„ Нека бъдем почтени “, сподели Кенет Ласоен, специалист по белгийското разузнаване в Антверпенския университет. „ Враждебна оперативна среда е Москва с ФСБ. Това не е Брюксел с белгийската работа за държавна сигурност “.
Улавяне и освобождение
Ако Белгия ускорява битката с шпиони, за какво напъните на Държавната работа за сигурност не попадат по-често в новините?
Осъдителните присъди за шпионаж постоянно се появяват на първите страници на вестниците както в Съединени американски щати, по този начин и в други страни от Европейски Съюз. Малко преди лятото Естония осъди жена на повече от осем години, признавайки я за отговорна в шпионаж в интерес на Китай. Германски боец от запаса беше наказан за предаване на информация на Москва. А в Стокхолм двама шведи сега са подсъдими за шпионаж в интерес на Русия.
Белгия подхожда по-спокойно по разнообразни аргументи.
Първо, заради невъзможността да се води правосъдно гонене и към момента лимитираното финансиране, белгийските контраразузнавачи би трябвало да дефинират целите си. Колкото повече пари харчиш, толкоз повече шпиони ще откриеш и по този начин още веднъж ще би трябвало да похарчиш повече пари – сподели вторият белгийски чиновник.
Така че, до момента в който шпионажът от „ недружелюбни “ страни, като Русия, Иран или Китай, се ревизира по-внимателно, белгийските контраразузнавачи евентуално към момента ще си затварят очите за шпионаж от страна на съдружници.
„ Това е въпрос на цели “, споделя първият белгийски чиновник. „ Предпочитам американците или германците да подслушват, в сравнение с китайците или руснаците. “
Белгийските разследващи служби също са склонни да заобикалят светлината на прожекторите. Шпионите, които са били хванати, може в никакъв случай да не схванат за това, споделиха чиновниците по сигурността. Съдебното гонене – даже и да е допустимо – е като мятане на бомба, споделят чиновниците по сигурността; то поврежда дипломатическите връзки.
Вместо това на уличените шпиони постоянно се споделя просто да изоставен страната. Това се случва постоянно, само че процесът се прави най-вече дискретно посредством техните посолства. Експулсирането рядко се оповестява обществено, какъвто беше казусът с изгонването на 21 съветски дипломати след нахлуването на Русия в Украйна.
Понякога Белгия оказва помощ на съюзнически страни да залавят шпиони на нейна територия. През 2018 година белгийската полиция арестува китаец, който Съединени американски щати подозираха в шпионаж за компанията General Electric Aviation. „ След това той беше екстрадиран в Съединените щати, те са доста признателни за това “, сподели Ван Куикенборне. По-късно мъжът беше наказан за скрит план за осъществяване на стопански шпионаж.
В други случаи Белгия може да осведоми събеседниците на шпионина, тъй че достъпът до информация да пресъхне.
В редки случаи обвинените шпиони просто биват търсени. През 2020 година се появи новината, че Фрейзър Камерън, някогашен посланик от Обединеното кралство и някогашен чиновник на Европейската комисия, който се трансформира в мозъчен концерн, е разследван по съмнение, че е предал сензитивна информация на Китай. Камерън отхвърля обвиняването и против него не са повдигнати обвинявания.
Когато обвиняванията в шпионаж се появят в новините, те не просто отстраняват възможните сътрудници, споделят чиновниците по сигурността. Те покачват осведомеността за казуса – което единствено по себе си е потребно.
„ Осъзнаването на обстоятелството, че шпионажът не е научна фантастика, а осезателен и действителен риск, е първата стъпка, с цел да се предпазим от него “, съобщи Николас Фиренс Геверт, представител на белгийското министерство на външните работи.
Текстът е оповестен в „ Политико “, негов създател е Барбара Мойнс. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Те се мотаят в центъра на събития. Те подвигат ръка в залата за пресата по време на брифингите на Европейския съюз.
Те подслушват – в случай че се има вяра на предизвестието от 2019 година към чиновниците на Европейската работа за външна активност – в питейните заведения и заведенията за хранене наоколо до седалището на Европейската комисия.
Това, че стените имат уши, от дълго време е реалност в живота на Брюксел. Но битката с шпионажа се радва на ново внимание, защото ловците на шпиони в Европейски Съюз удвояват напъните си в лицето на съветската неприязън, китайския шпионаж и завръщането на геополитиката на великите сили.
Проблемът за тези, които са натоварени да се оправят с казуса, е какъв брой може да се направи по въпроса. Засега отговорът е: не задоволително.
Първо, никой не знае какъв брой тъкмо шпиони работят в столицата на Европейски Съюз. Когато белгийските чиновници по сигурността са притиснати да посочат численост, те се майтапят, че в случай че някой може да разбере това, ще се радва да им каже.
Съединени американски щати и Австралия изискват от хората, работещи за непознати ползи, да се записват, което дава най-малко бегла визия за опитите за въздействие върху политическия развой. Белгия не го прави.
Освен това броят на целите в града е огромен.
В Брюксел се намират освен институциите на Европейски Съюз и НАТО, само че и към 100 други интернационалните организации и 300 задгранични дипломатически задачи. По данни на белгийското министерство на външните работи в тях работят към 26 000 регистрирани дипломати – всеки от тях е вероятен разузнавач.
За един разузнавач дипломатическият паспорт е най-хубавото прикритие. Не единствено, че размяната на опит с висши чиновници и извличането на информация е част от длъжностната характерност, само че и дипломатите са предпазени от правосъдно гонене по силата на Виенската спогодба. Белгийските чиновници по сигурността пресмятат, че в някои посолства сред 10 и 20 % от дипломатите са чиновници на разузнаването.
Работата в университетските среди или мозъчните тръстове – места, където на хората се заплаща за приемане и анализиране на информация – също е привлекателно прикритие.
През 2019 година Свободният университет в Брюксел закри Института „ Конфуций “ – стратегия за проучване на китайски език и просвета, откакто шефът на института беше упрекнат в шпионаж в интерес на Пекин. През 2021 година Белгия изгони и китайски докторант, защото съгласно белгийски медии академичната му работа е била прикритие за разследваща активност.
Журналистиката е друго положително прикритие – обезпечава достъп до редица събития и благоприятни условия за пресата, както и положително опрощение за любознание и за доближаване с основни чиновници. Според белгийските служби за сигурност всеки пети от китайските публицисти, работещи в Брюксел, е обвинен като чиновник на разузнаването.
Всъщност толкоз доста китайски шпиони са обвинени, че работят в Брюксел, че някои считат това за тип смешка.
В по-голямата си част залавянето на шпионите, които ловуват в интернационалната общественост в Брюксел, е дело на белгийското държавно управление.
Европейската комисия, Европейският съвет, Европейският парламент и НАТО разполагат със лични служби за сигурност, които работят за попречване на проникването на шпиони в постройките им и достъпа до поверителни документи.
Но няма публична разследваща организация на Европейски Съюз, нито даже организация, която да координира 27-те национални шпионски служби на блока – за разлика да вземем за пример от националните полицейски служби, където Европол играе координираща роля. Някои приканват Европа да сътвори собствен еквивалент на Централно разузнавателно управление на САЩ – обединен орган, който да координира шпионските старания на блока, само че това в най-хубавия случай остава далечна опция.
„ Знам, че това е внимателно за някои страни членки, само че би имало смисъл да има разследваща организация на европейско равнище, която да пази стратегическите ползи на Европа “, споделя Самуел Коголати, белгийски парламентарист от партията на Зелените, който приказва за рисковете от китайско въздействие в Белгия.
„ Рискът от шпионаж е налице и не може да бъде подценяван “, добави той.
Координацията на равнище Европейски Съюз надали ще се реализира скоро, съобщи белгийски чиновник, който постоянно поддържа връзка с разследващите служби. „ Това просто е прекомерно внимателно “, сподели служителят, като държавните управления на Европейски Съюз не желаят да споделят информация.
Вместо това по-голямата част от отговорността пада върху белгийската Държавна работа за сигурност и сътрудниците ѝ военни от Главната работа за разузнаване и сигурност, които работят със 120 служби от 80 страни в лова на шпиони.
Белгия има дълга история в преследването на шпиони
През 60-те години на предишния век президентът Шарл дьо Гол изтегля Франция от структурата на военното командване на НАТО, което принуждава трансатлантическия защитителен съюз да реалокира щаба си в Брюксел. Опасявайки се от руско въздействие, Съединените щати упорстват Белгия да усили напъните си в региона на контраразузнаването.
Белгийската Държавна сигурност усилва шест пъти числеността на личния състав си, като белгийският кабинет декларира по това време, че желае да предотврати превръщането на Брюксел във „ значим шпионски център “.
Въпреки това Брюксел към момента е считан за площадка за шпиони – изключително след края на Студената война, когато контраразузнаването става по-малко предпочитано. Това завари Белгия неподготвена, когато през 2003 година се сблъска с огромен шпионски скандал, откакто в постройката на Европейския съвет „ Justus Lipsius “ бяха открити подслушвателни устройства.
През 2016 година разследващата организация на страната е била единствено на половина по-малка от тези на нейните сътрудници от Европейски Съюз, съгласно засекретен относителен разбор на белгийското държавно управление, забелязан от POLITICO.
Оттогава насам зачестиха апелите за спомагателни вложения: от самата държавна работа за сигурност, от белгийските правосъдни органи, от Европейския парламент и от няколко белгийски политици. Бяха открити и нови средства за контраразузнавателни действия.
Засилване на играта
В продължение на десетилетия водачите на Европейски Съюз – и белгийските политици в частност – отхвърляха концепцията, че недоброжелатели от места като Пекин, Москва или Техеран фактически биха се интересували от техническите документи, които циркулират по коридорите на сивите здания в европейския квартал. Но последните събития предизвестиха най-малко някои от тях за рисковете.
„ Европейците в никакъв случай не са били в действителност мощни в контраразузнаването “, споделя някогашен почитан чиновник на американското разузнаване. „ Те бяха доста подвластни от Съединени американски щати. Сега има известна смяна в манталитета “.
„ Светът там е доста рисков “, добави американският чиновник, поглеждайки през рамо в известно брюкселско кафене. „ Всички вие просто не осъзнавате какъв брой деликатни би трябвало да бъдете “.
Агресията на Русия от 2014 година насам увеличи осведомеността за заплахите, а разноските се усилиха в отговор. След интервал, в който Европейски Съюз даваше приоритет на контратероризма – след терористичните офанзиви в Париж и Брюксел през 2015 и 2016 година – в този момент фокусът още веднъж е върху контраразузнаването, споделят белгийските чиновници по сигурността.
„ Белгия ускори играта си и стана по-активна “, съобщи почитан чиновник на Европейски Съюз.
Белгийското държавно управление съобщи, че има за цел да трансформира Брюксел във „ враждебна оперативна среда “ за задграничните шпиони, според неотдавнашната си тактика за национална сигурност.
По-рано тази година Белгия одобри закон, който дава на чиновниците на службите за сигурност по-голяма независимост на деяние по време на следствията. Министърът на правораздаването Винсънт ван Куикенборне, отговарящ за държавната сигурност, съобщи, че законът ще им даде „ повече пълномощия да организират разпити, по-натрапчиви способи, само че постоянно под управлението на закона “. Той ще разреши, да вземем за пример, на източници от службите за държавна сигурност да вземат участие в неразрешени демонстрации, с цел да наблюдават своите цели.
Държавната работа за сигурност на Белгия съвсем ще удвои личния състав си до 1000 души до 2024 година в инвестиция, наречена от държавното управление „ историческа “. Колко от тях ще работят в региона на контраразузнаването е поверително, обявиха белгийските чиновници по сигурността, само че броят им ще се усили.
Очаква се Ван Куикенборне да показа и нов закон, който да улесни наказателното гонене, като разшири определението за шпионаж. Шпионажът самичък по себе си не е систематизиран като закононарушение в Белгия. Шпионите се излагат на риск от правосъдно гонене единствено като оповестяват на враждебна или непозната мощ класифицирана информация от основен народен интерес.
Бившият белгийски посланик Освалд Гантоа да вземем за пример е разследван за приключване на информация към съветските секрети служби, само че едвам през 2018 година е наказан за нелегално сдружаване за осъществяване на имитация.
Някои обаче се притесняват, че напъните на Белгия към момента не са задоволителни.
Втори белгийски чиновник акцентира, че въпреки да се отделят повече средства за белгийската държавна работа за сигурност и по-специално за контраразузнаването, страната не може да се конкурира с ресурсите на непознати сили като Китай.
„ Нека бъдем почтени “, сподели Кенет Ласоен, специалист по белгийското разузнаване в Антверпенския университет. „ Враждебна оперативна среда е Москва с ФСБ. Това не е Брюксел с белгийската работа за държавна сигурност “.
Улавяне и освобождение
Ако Белгия ускорява битката с шпиони, за какво напъните на Държавната работа за сигурност не попадат по-често в новините?
Осъдителните присъди за шпионаж постоянно се появяват на първите страници на вестниците както в Съединени американски щати, по този начин и в други страни от Европейски Съюз. Малко преди лятото Естония осъди жена на повече от осем години, признавайки я за отговорна в шпионаж в интерес на Китай. Германски боец от запаса беше наказан за предаване на информация на Москва. А в Стокхолм двама шведи сега са подсъдими за шпионаж в интерес на Русия.
Белгия подхожда по-спокойно по разнообразни аргументи.
Първо, заради невъзможността да се води правосъдно гонене и към момента лимитираното финансиране, белгийските контраразузнавачи би трябвало да дефинират целите си. Колкото повече пари харчиш, толкоз повече шпиони ще откриеш и по този начин още веднъж ще би трябвало да похарчиш повече пари – сподели вторият белгийски чиновник.
Така че, до момента в който шпионажът от „ недружелюбни “ страни, като Русия, Иран или Китай, се ревизира по-внимателно, белгийските контраразузнавачи евентуално към момента ще си затварят очите за шпионаж от страна на съдружници.
„ Това е въпрос на цели “, споделя първият белгийски чиновник. „ Предпочитам американците или германците да подслушват, в сравнение с китайците или руснаците. “
Белгийските разследващи служби също са склонни да заобикалят светлината на прожекторите. Шпионите, които са били хванати, може в никакъв случай да не схванат за това, споделиха чиновниците по сигурността. Съдебното гонене – даже и да е допустимо – е като мятане на бомба, споделят чиновниците по сигурността; то поврежда дипломатическите връзки.
Вместо това на уличените шпиони постоянно се споделя просто да изоставен страната. Това се случва постоянно, само че процесът се прави най-вече дискретно посредством техните посолства. Експулсирането рядко се оповестява обществено, какъвто беше казусът с изгонването на 21 съветски дипломати след нахлуването на Русия в Украйна.
Понякога Белгия оказва помощ на съюзнически страни да залавят шпиони на нейна територия. През 2018 година белгийската полиция арестува китаец, който Съединени американски щати подозираха в шпионаж за компанията General Electric Aviation. „ След това той беше екстрадиран в Съединените щати, те са доста признателни за това “, сподели Ван Куикенборне. По-късно мъжът беше наказан за скрит план за осъществяване на стопански шпионаж.
В други случаи Белгия може да осведоми събеседниците на шпионина, тъй че достъпът до информация да пресъхне.
В редки случаи обвинените шпиони просто биват търсени. През 2020 година се появи новината, че Фрейзър Камерън, някогашен посланик от Обединеното кралство и някогашен чиновник на Европейската комисия, който се трансформира в мозъчен концерн, е разследван по съмнение, че е предал сензитивна информация на Китай. Камерън отхвърля обвиняването и против него не са повдигнати обвинявания.
Когато обвиняванията в шпионаж се появят в новините, те не просто отстраняват възможните сътрудници, споделят чиновниците по сигурността. Те покачват осведомеността за казуса – което единствено по себе си е потребно.
„ Осъзнаването на обстоятелството, че шпионажът не е научна фантастика, а осезателен и действителен риск, е първата стъпка, с цел да се предпазим от него “, съобщи Николас Фиренс Геверт, представител на белгийското министерство на външните работи.
Текстът е оповестен в „ Политико “, негов създател е Барбара Мойнс. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ