Учени откриха мистерията на изчезването на сяра във Вселената
Както написа interestingengineering.com, интернационален екип от откриватели в този момент допуска, че изчезналата сяра не е изчезнала, а по-скоро се крие в междузвездния лед.
Проучване, оповестено в списание Nature, допуска, че в студения космос, серните атоми могат да се свързват между тях, с цел да образуват две „ постоянни конфигурации “ на повърхността на ледените прахови зърна.
Едната е октасулфурна корона, пръстен от осем серни атома. Другата е полисулфан, верига от серни атоми, свързани с водородни атоми. Тези формирания са способни да задържат сярата в твърдо положение вътре в леда, което изяснява за какво е мъчно да се открие с стандартни измервания в газова фаза.
Освен това, молекулярната конструкция на сярата се трансформира непрекъснато. Елементът не поддържа непрекъсната форма, преминавайки сред конфигурации като корона и верига. В резултат на това, високата неустойчивост на серните връзки ги прави сложни за разкриване благодарение на общоприети способи, употребявани в телескопи като James Webb.
Въпреки това, с помощта на откритието на екипа на постоянни форми на сяра в леда, астрономите към този момент имат явен проект за бъдещи проучвания.
По-специално, проучването допуска, че в тези ледени области на междузвездното пространство евентуално съществува контейнер от сяра.
Астрономите към този момент могат да употребяват мощни радиотелескопи, с цел да концентрират проучванията си върху райони, в които се образуват звезди. В тези високоенергийни среди се чака ледените молекули да сублимират от твърдо положение в газообразно, евентуално освобождавайки арестувана сяра в откриваеми форми.
Преди това учените откриват една от най-големите черни дупки с маса от 36 милиарда слънца.
Проучване, оповестено в списание Nature, допуска, че в студения космос, серните атоми могат да се свързват между тях, с цел да образуват две „ постоянни конфигурации “ на повърхността на ледените прахови зърна.
Едната е октасулфурна корона, пръстен от осем серни атома. Другата е полисулфан, верига от серни атоми, свързани с водородни атоми. Тези формирания са способни да задържат сярата в твърдо положение вътре в леда, което изяснява за какво е мъчно да се открие с стандартни измервания в газова фаза.
Освен това, молекулярната конструкция на сярата се трансформира непрекъснато. Елементът не поддържа непрекъсната форма, преминавайки сред конфигурации като корона и верига. В резултат на това, високата неустойчивост на серните връзки ги прави сложни за разкриване благодарение на общоприети способи, употребявани в телескопи като James Webb.
Въпреки това, с помощта на откритието на екипа на постоянни форми на сяра в леда, астрономите към този момент имат явен проект за бъдещи проучвания.
По-специално, проучването допуска, че в тези ледени области на междузвездното пространство евентуално съществува контейнер от сяра.
Астрономите към този момент могат да употребяват мощни радиотелескопи, с цел да концентрират проучванията си върху райони, в които се образуват звезди. В тези високоенергийни среди се чака ледените молекули да сублимират от твърдо положение в газообразно, евентуално освобождавайки арестувана сяра в откриваеми форми.
Преди това учените откриват една от най-големите черни дупки с маса от 36 милиарда слънца.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ