Кратките почивки ни помагат да учим по-ефективно
Както доста от учените считат, доктор Марлен Бьонструп мислела, че когато се опитваме да научим нещо ново, мозъкът ни се нуждае от дълги почивки и сън, с цел да запамети новата информация и да резервира спомените.
Но след проучването, което провела като част от екипа на доктор Леонардо Коен от Националния институт по неврологични болести и инсулт на Съединени американски щати, тя почнала да се съмнява в това.
Експериментът включвал здрави доброволци десняци и високо сензитивната техника за сканиране на мозъчната интензивност, наречена магнитоенцефалография.
Хората били помолени да напишат с лявата си ръка колкото се може повече пъти числата, които виждат на екрана пред себе си, в границите на 10 секунди. След това си почивали за още 10 секунди и още веднъж започвали да пишат. Тези серии се повторили 35 пъти.
Целта на проучването била да оказват помощ на пациентите, претърпели инсулт, да се възстановят от парализата като ползват техниката в процеса на научаване отначало на изгубените умения.
Д-р Бьонструп забелязала, че мозъчните талази на участниците се променяли в доста по-голяма степен по време на почивките, в сравнение с по време на писането, което я предиздвикало да си зададе въпроса по кое време се случва научаването - по време на практиката или по време на почивката.
Екипът анализирал данните и направил две значими изводи. Те открили, че представянето на участниците се подобрявало главно по време на късите почивки, а не по време на писането. А когато доброволците се върнали на идващия ден, се оказало, че късите почивки по време на самия обучителен развой са имали по-голям позитивен резултат в сравнение с дългата отмора и съня.
Затова и учените считат, че късите почивки имат също толкоз огромно значение за образованието, колкото и самата процедура.
Но след проучването, което провела като част от екипа на доктор Леонардо Коен от Националния институт по неврологични болести и инсулт на Съединени американски щати, тя почнала да се съмнява в това.
Експериментът включвал здрави доброволци десняци и високо сензитивната техника за сканиране на мозъчната интензивност, наречена магнитоенцефалография.
Хората били помолени да напишат с лявата си ръка колкото се може повече пъти числата, които виждат на екрана пред себе си, в границите на 10 секунди. След това си почивали за още 10 секунди и още веднъж започвали да пишат. Тези серии се повторили 35 пъти.
Целта на проучването била да оказват помощ на пациентите, претърпели инсулт, да се възстановят от парализата като ползват техниката в процеса на научаване отначало на изгубените умения.
Д-р Бьонструп забелязала, че мозъчните талази на участниците се променяли в доста по-голяма степен по време на почивките, в сравнение с по време на писането, което я предиздвикало да си зададе въпроса по кое време се случва научаването - по време на практиката или по време на почивката.
Екипът анализирал данните и направил две значими изводи. Те открили, че представянето на участниците се подобрявало главно по време на късите почивки, а не по време на писането. А когато доброволците се върнали на идващия ден, се оказало, че късите почивки по време на самия обучителен развой са имали по-голям позитивен резултат в сравнение с дългата отмора и съня.
Затова и учените считат, че късите почивки имат също толкоз огромно значение за образованието, колкото и самата процедура.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ