Идва ли „Иранската пролет“?
Както казва Доналд Тръмп, светът е вперил взор в Иран. Ако митингите, на които ставаме очевидци сега, доведат до началото на демократична гражданска война в Иран, то тогава има вяра, че новата година ще донесе независимост за иранските жители и ще постави завършек на намесата на Иран във вътрешните каузи на прилежащите и страни.
С други думи, съществува вяра, че демократичните промени в Рияд, наложени от новият саудитски престолонаследник Мохамед бин Салман, и ерозията на теократичното ръководство в Техеран биха могли да доведат до края на по този начин наречените „ прокси войни “ в района, които двете страни водят на териториите на Йемен, Ирак и Сирия. Появата на нови прогресивни придвижвания и умерените вярвания в тези две воюващи районни суперсили би била огромен източник на ентусиазъм през 2018 година
За страдание, този сценарий е малко евентуален. Много по-голяма е опцията митингите в Иран да доведат до нескончаем интервал на безредици, в който контрапротестите, подкрепящи режима в Техеран, и иранските управляващи да стоварят своя „ стоманен пестник “ върху дисидентите, по-силно от по всяко време било. Протестите към този момент взеха жертви, които най-вероятно няма да бъдат последните.
Решителността на протестиращите обаче не може да бъде отречена. Никой не излиза на улиците на Иран, с цел да скандира „ гибел за аятолаха “, в случай че не има вяра в действителност, че промяната е допустима. Това за следващ път ни припомня, че младите и добре образованите иранци копнеят за деня, когато страната им ще се причисли още веднъж към международната общественост, а те ще имат опцията да гледат, четат и вземат участие в едни в действителност демократични избори.
Въпреки това, протестиращите не приказват от името на по-голямата част от иранците, които поддържат ръководещите или се опасяват да изразят своето противоречие, а страната разполага с голям набор от оръжия, с които да отбрани своята власт, било то джамиите, локалните медии или военните. Под страна в този случай се има поради елитът от духовници, които дават отговор единствено пред висшият водач аятолах Хаменей, а не пред формалното държавно управление на страната, което пробва да резервира своите функционалности, паралелно до властническия лидер на Иран.
Зад режима в Техеран стои и елитната Революционна армия, която е основана през 1979 година, броени месеци след свалянето от власт на шах Мохамед Реза Пахлави, което трансформира Иран в теократична ислямска република. Революционната армия през днешния ден е главната мощ, поддържаща консервативните елити в Иран.
Протестите в страната слагат държавното управление на президента Хасан Рохани в извънредно сложна позиция, като все още неговите министри застават на позицията на имамите.
От казаното дотук може да заключим, че не може да се приказва за „ Иранска пролет “, макар множеството прилики със събитията, раздрусали арабския свят през последните години.
Младите хора в страната осъзнават, че живеят в една страна, която не им предлага работа и вероятности за развиване, страна, в която икономическата система работи единствено в интерес на елита, който забогатява с помощта на естествените запаси и петролното благосъстояние на страната. На тези младежи им е пристигнало до гуша от инфлация и корупция. Това ги кара да стачкуват и да желаят смяна.
Социалните мрежи и мобилните устройства оказват помощ на хората да заобиколят пропагандните канали и да провеждат демонстрации и политически послания. Интернет оказва помощ на младите да развият едно ново съзнание и схващане за просперитета и свободата на Западния свят. Все отново, Иран не е толкоз изолиран, колкото Северна Корея, а това единствено ускорява недоволството против държавното управление, което разчита на средновековни концепции за ръководство.
Изминаха съвсем четири десетилетия от последната гражданска война в Иран, в която улични митинги, водени от студенти, смъкнаха подкрепяното от военните и тайната полиция държавното управление на шаха, нещо, което мнозина смятаха за невероятно.
Кръгът обаче няма да бъде затворен и историята няма да се повтори, най-малко не през днешния ден. Настоящата иранската политическа система, частично гражданска, частично религиозна и не изключително свободна, не е в положение да отговори на желанията на своите жители. Икономическото неравноправие в иранското общество ще пораства, а слабите демократични структури няма да могат да се оправят с казуса.
Един от дребното причини, с който аятолахът може да спечли поддръжка от жителите на страната, е добре изпробваната тактика, в която големия и дребния сатана(САЩ и Великобритания) се упрекват за шпионаж и организация на митингите.
Иран, повече от всяка друга страна в района, има капацитета да се причисли към редиците на бързо разрастващите се международни пазари, оставяйки зад тила си незнанието и бедността. Промяната няма да пристигна елементарно, спокойно или бързо, само че светът ще продължава да виждам към Иран с вяра.
Анализът е на английското издание „ Индипендънт "
С други думи, съществува вяра, че демократичните промени в Рияд, наложени от новият саудитски престолонаследник Мохамед бин Салман, и ерозията на теократичното ръководство в Техеран биха могли да доведат до края на по този начин наречените „ прокси войни “ в района, които двете страни водят на териториите на Йемен, Ирак и Сирия. Появата на нови прогресивни придвижвания и умерените вярвания в тези две воюващи районни суперсили би била огромен източник на ентусиазъм през 2018 година
За страдание, този сценарий е малко евентуален. Много по-голяма е опцията митингите в Иран да доведат до нескончаем интервал на безредици, в който контрапротестите, подкрепящи режима в Техеран, и иранските управляващи да стоварят своя „ стоманен пестник “ върху дисидентите, по-силно от по всяко време било. Протестите към този момент взеха жертви, които най-вероятно няма да бъдат последните.
Решителността на протестиращите обаче не може да бъде отречена. Никой не излиза на улиците на Иран, с цел да скандира „ гибел за аятолаха “, в случай че не има вяра в действителност, че промяната е допустима. Това за следващ път ни припомня, че младите и добре образованите иранци копнеят за деня, когато страната им ще се причисли още веднъж към международната общественост, а те ще имат опцията да гледат, четат и вземат участие в едни в действителност демократични избори.
Въпреки това, протестиращите не приказват от името на по-голямата част от иранците, които поддържат ръководещите или се опасяват да изразят своето противоречие, а страната разполага с голям набор от оръжия, с които да отбрани своята власт, било то джамиите, локалните медии или военните. Под страна в този случай се има поради елитът от духовници, които дават отговор единствено пред висшият водач аятолах Хаменей, а не пред формалното държавно управление на страната, което пробва да резервира своите функционалности, паралелно до властническия лидер на Иран.
Зад режима в Техеран стои и елитната Революционна армия, която е основана през 1979 година, броени месеци след свалянето от власт на шах Мохамед Реза Пахлави, което трансформира Иран в теократична ислямска република. Революционната армия през днешния ден е главната мощ, поддържаща консервативните елити в Иран.
Протестите в страната слагат държавното управление на президента Хасан Рохани в извънредно сложна позиция, като все още неговите министри застават на позицията на имамите.
От казаното дотук може да заключим, че не може да се приказва за „ Иранска пролет “, макар множеството прилики със събитията, раздрусали арабския свят през последните години.
Младите хора в страната осъзнават, че живеят в една страна, която не им предлага работа и вероятности за развиване, страна, в която икономическата система работи единствено в интерес на елита, който забогатява с помощта на естествените запаси и петролното благосъстояние на страната. На тези младежи им е пристигнало до гуша от инфлация и корупция. Това ги кара да стачкуват и да желаят смяна.
Социалните мрежи и мобилните устройства оказват помощ на хората да заобиколят пропагандните канали и да провеждат демонстрации и политически послания. Интернет оказва помощ на младите да развият едно ново съзнание и схващане за просперитета и свободата на Западния свят. Все отново, Иран не е толкоз изолиран, колкото Северна Корея, а това единствено ускорява недоволството против държавното управление, което разчита на средновековни концепции за ръководство.
Изминаха съвсем четири десетилетия от последната гражданска война в Иран, в която улични митинги, водени от студенти, смъкнаха подкрепяното от военните и тайната полиция държавното управление на шаха, нещо, което мнозина смятаха за невероятно.
Кръгът обаче няма да бъде затворен и историята няма да се повтори, най-малко не през днешния ден. Настоящата иранската политическа система, частично гражданска, частично религиозна и не изключително свободна, не е в положение да отговори на желанията на своите жители. Икономическото неравноправие в иранското общество ще пораства, а слабите демократични структури няма да могат да се оправят с казуса.
Един от дребното причини, с който аятолахът може да спечли поддръжка от жителите на страната, е добре изпробваната тактика, в която големия и дребния сатана(САЩ и Великобритания) се упрекват за шпионаж и организация на митингите.
Иран, повече от всяка друга страна в района, има капацитета да се причисли към редиците на бързо разрастващите се международни пазари, оставяйки зад тила си незнанието и бедността. Промяната няма да пристигна елементарно, спокойно или бързо, само че светът ще продължава да виждам към Иран с вяра.
Анализът е на английското издание „ Индипендънт "
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ