На кого ще се отрази вдигането на минималната заплата
Както към края на всяка година, и в този момент минималната работна заплата (МРЗ), сега 710 лева, още веднъж е обект на препирни и политическо говорене. Популярните хрумвания и тази година са да се вдигне (до 780 лева.), да се вдигне с доста (до 850 лева.) и една малко по-нова – да стане 50% от междинната заплата в страната (до към 870 лева по данни за Q3 2022). През предходните години с изключение на упоменатите имаше и по-засукани оферти – да се дефинира посредством комплекс от индикатори, да се индексира с други, да бъде друга по области, по браншове, по специалности и така нататък Това показва икономистът Зорница Славова от Института за пазарна стопанска система.
Национална агенция за приходите не дава публична статистика за броя на хората, които работят на минимална заплата, само че от ръководещите и парламентарната естрада се чува, че става въпрос за към половин милион души. Една част от тях получават в допълнение пари на ръка (вероятно в хотелиерството, превоза, строителството) и повишението на МРЗ просто ще налее пари в хазната и осигурителните системи.
Друга част са наети от страната и общините (основно в почистването) и там заплатите ще би трябвало да се вдигнат при всички положения. Трета част, обаче, действително получава толкоз в частния бранш и работодателите ще би трябвало да покачат заплатите (включително на останалите служащите или най-малко на тези, които получават малко над минималната), или да понижат наетите, или и те ще минат на разновидността „ в пликче “, добавя Славова.
Според нея за високоплатените браншове и длъжности и регионите, в които създадената добавена стойност е по-висока, никое от препоръчаните нараствания няма да се отрази в огромна степен, само че обстановката в другите краища на страната и обособените сектори напълно не е идентична.
ИПИ
Данните за третото тримесечие на 2022 година демонстрират, че заплатите са най-ниски в областите Кюстендил, Благоевград и Хасково и там актуалната минимална заплата е над 60% от междинната. Ако МРЗ се увеличи до 50% от междинната заплата за страната, в тези области действителният ѝ дял ще се усили до близо 75% от междинната. Ясно е, че част от нискоквалифицираните няма останат на работа, а за безработните ще се затворят още повече порти. Същевременно в столицата - региона с най-висока междинна заплата, делът на МРЗ ще се увеличи от 30% на 36%.
БСК: Размерът на минималната заплата не е работа на законодателя
По браншове обстановката също е красноречива. В хотелиерството и ресторантьорството, във ВиК бранша, в строителството и в земеделието делът на МРЗ е над 50%, достигайки 66% при хотелите и заведенията за хранене. Ако МРЗ се увеличи до 50% от междинната заплата, в тези браншове делът ѝ ще бъде над 65% (до 82% в хотелиерството и ресторантьорството). В ИКТ бранша това нарастване ще промени делът на МРЗ от 17% до 21%, демонстрират изчисленията на ИПИ.
Ако разгледаме единствено заплащането на неквалифицирания труд, виждаме най-малко 80 хиляди лица в селското стопанство, дървообработването, хранителната и шивашката индустрия, строителството и разнообразните битови и комунални и спомагателни услуги със възнаграждение приблизително към 10% над минималната заплата през 2021 година. Към тях може да прибавим и още 40 хиляди единствено в търговията, които получават приблизително малко над 20% над минималната заплата, добавя икономистът.
ИПИ
От една страна, обособените браншове създават друга добавена стойност, концентрират друга по подготовка работна мощ и имат друга организация на труда, което значи и огромни разлики в заплащането. От друга страна, районната карта демонстрира огромната ножица по области. Естествено, би трябвало да се стремим към кохезия и високи приходи за всички, само че не можем в името на популизма да не се съобразяваме с действителността, заключва Славова.
Национална агенция за приходите не дава публична статистика за броя на хората, които работят на минимална заплата, само че от ръководещите и парламентарната естрада се чува, че става въпрос за към половин милион души. Една част от тях получават в допълнение пари на ръка (вероятно в хотелиерството, превоза, строителството) и повишението на МРЗ просто ще налее пари в хазната и осигурителните системи.
Друга част са наети от страната и общините (основно в почистването) и там заплатите ще би трябвало да се вдигнат при всички положения. Трета част, обаче, действително получава толкоз в частния бранш и работодателите ще би трябвало да покачат заплатите (включително на останалите служащите или най-малко на тези, които получават малко над минималната), или да понижат наетите, или и те ще минат на разновидността „ в пликче “, добавя Славова.
Според нея за високоплатените браншове и длъжности и регионите, в които създадената добавена стойност е по-висока, никое от препоръчаните нараствания няма да се отрази в огромна степен, само че обстановката в другите краища на страната и обособените сектори напълно не е идентична.
ИПИ Данните за третото тримесечие на 2022 година демонстрират, че заплатите са най-ниски в областите Кюстендил, Благоевград и Хасково и там актуалната минимална заплата е над 60% от междинната. Ако МРЗ се увеличи до 50% от междинната заплата за страната, в тези области действителният ѝ дял ще се усили до близо 75% от междинната. Ясно е, че част от нискоквалифицираните няма останат на работа, а за безработните ще се затворят още повече порти. Същевременно в столицата - региона с най-висока междинна заплата, делът на МРЗ ще се увеличи от 30% на 36%.
БСК: Размерът на минималната заплата не е работа на законодателя
По браншове обстановката също е красноречива. В хотелиерството и ресторантьорството, във ВиК бранша, в строителството и в земеделието делът на МРЗ е над 50%, достигайки 66% при хотелите и заведенията за хранене. Ако МРЗ се увеличи до 50% от междинната заплата, в тези браншове делът ѝ ще бъде над 65% (до 82% в хотелиерството и ресторантьорството). В ИКТ бранша това нарастване ще промени делът на МРЗ от 17% до 21%, демонстрират изчисленията на ИПИ.
Ако разгледаме единствено заплащането на неквалифицирания труд, виждаме най-малко 80 хиляди лица в селското стопанство, дървообработването, хранителната и шивашката индустрия, строителството и разнообразните битови и комунални и спомагателни услуги със възнаграждение приблизително към 10% над минималната заплата през 2021 година. Към тях може да прибавим и още 40 хиляди единствено в търговията, които получават приблизително малко над 20% над минималната заплата, добавя икономистът.
ИПИ От една страна, обособените браншове създават друга добавена стойност, концентрират друга по подготовка работна мощ и имат друга организация на труда, което значи и огромни разлики в заплащането. От друга страна, районната карта демонстрира огромната ножица по области. Естествено, би трябвало да се стремим към кохезия и високи приходи за всички, само че не можем в името на популизма да не се съобразяваме с действителността, заключва Славова.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ