Защо пиратите са носили обеци?
Както същински пирати, като Едуард „ Черната брада “ и Уилям Кид, по този начин и измислени, като капитан Джак Спароу, са носили обеци. Това не се е дължало на обич към бижутата, а на деловитост и религия в магията.
Факт е, че обецата, без значение дали лява или дясна, от дълго време е таен предмет за пиратите. Точно както гривните и пръстените, обеците са били обсъждани като амулети, които могат да отблъскват зли морски духове, както написа историкът Гейл Селинджър.
Хората, които прекарват целия си живот в морето, като цяло са доста суеверни, а пиратите още повече. Това не е изненадващо, тъй като в случай че животът ви е непрекъснато подвластен от времето, природата и други условия отвън вашия надзор, неизбежно ще започнете да вярвате в неземни сили, молейки за тяхната помощ и отбрана.
Ето за какво обеците се трансформирали в различен признак на езотеричните ритуали – тъкмо както да вземем за пример мумифицираните ръце на обесени мъже. Някои корсари ги носели на въже, завързани за панталоните си или просто ги окачвали на врата си. Вярвало се е, че част от тялото на умрелия на бесилката ще защищити новия му притежател от същата орис. Пиратите също вярвали в лечебните свойства на камъните, тъй че обеците с камъни били изключително ценени – те можели да защищават от разнообразни заболявания и инфекции.
Друга причина, заради която пиратите носели обеци, било недоверието им към „ сътрудниците “. Въпреки че кражбата била строго наказвана, другарите им въпреки всичко можели да се опитат да откраднат злато и други бижута един от различен. За да се предпазят от празни джобове, пиратите носели цялата си плячка непосредствено върху телата си. Разбира се, връзването на чаши или чинии към телата им към този момент се считало за неприятна форма, само че покриването с бижута се считало за изцяло обикновено и разумно.
Практическата цел на носенето на обеци обаче не се ограничавала единствено до това – бижутата можели да служат като заплащане за погребението на пират, в случай че той е умрял в борба или стихия. Когато тялото било открито, фамилията и приятелите можели да смъкват обицата и да я употребяват, с цел да платят за погребението.
Друга доктрина, която от време на време се чува, е, че корсарите лепили пчелен восък върху обеците си, преди да отидат в морето. Ако избухнала борба, моряците можели да отлепят късчета восък и да ги слагат в ушите си, като по този метод заглушили звука на оръдията. Това им разрешавало да останат в схващане по-дълго и да се бият по-ефективно.
Факт е, че обецата, без значение дали лява или дясна, от дълго време е таен предмет за пиратите. Точно както гривните и пръстените, обеците са били обсъждани като амулети, които могат да отблъскват зли морски духове, както написа историкът Гейл Селинджър.
Хората, които прекарват целия си живот в морето, като цяло са доста суеверни, а пиратите още повече. Това не е изненадващо, тъй като в случай че животът ви е непрекъснато подвластен от времето, природата и други условия отвън вашия надзор, неизбежно ще започнете да вярвате в неземни сили, молейки за тяхната помощ и отбрана.
Ето за какво обеците се трансформирали в различен признак на езотеричните ритуали – тъкмо както да вземем за пример мумифицираните ръце на обесени мъже. Някои корсари ги носели на въже, завързани за панталоните си или просто ги окачвали на врата си. Вярвало се е, че част от тялото на умрелия на бесилката ще защищити новия му притежател от същата орис. Пиратите също вярвали в лечебните свойства на камъните, тъй че обеците с камъни били изключително ценени – те можели да защищават от разнообразни заболявания и инфекции.
Друга причина, заради която пиратите носели обеци, било недоверието им към „ сътрудниците “. Въпреки че кражбата била строго наказвана, другарите им въпреки всичко можели да се опитат да откраднат злато и други бижута един от различен. За да се предпазят от празни джобове, пиратите носели цялата си плячка непосредствено върху телата си. Разбира се, връзването на чаши или чинии към телата им към този момент се считало за неприятна форма, само че покриването с бижута се считало за изцяло обикновено и разумно.
Практическата цел на носенето на обеци обаче не се ограничавала единствено до това – бижутата можели да служат като заплащане за погребението на пират, в случай че той е умрял в борба или стихия. Когато тялото било открито, фамилията и приятелите можели да смъкват обицата и да я употребяват, с цел да платят за погребението.
Друга доктрина, която от време на време се чува, е, че корсарите лепили пчелен восък върху обеците си, преди да отидат в морето. Ако избухнала борба, моряците можели да отлепят късчета восък и да ги слагат в ушите си, като по този метод заглушили звука на оръдията. Това им разрешавало да останат в схващане по-дълго и да се бият по-ефективно.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ