Гешев нападна ВСС пред Конституционния съд - легитимни ли са въобще?
Както и бе заречен - Иван Гешев стартира каскада от офанзиви пред Конституционния съд. Макар, че той даде поръчка, че ще нападна измененията в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт, касаещи основния прокурор(които още не са обнародвани в Държавен вестник, б.р.), първото му искане от тази седмица е за наложително пояснение на Конституцията, обвързвано с Висшия правосъден съвет.
То е по три въпроса. Най-интересен наподобява третият:
" Конституционно възможно ли е Висш правосъден съвет с изминал мандат да взема решения във връзка с ръководителите на Върховен касационен съд, Върховен административен съд, основния прокурор и другите административни ръководители в органите на правосъдната власт. "
Фактически Гешев удря по легитимността на решенията на кадровиците, които - както знаем - като че ли са напът да прекратят предварително мандата му::
"... Настоящият състав на Висш съдебен съвет продължава да действа отвън мандата, избран в Основния закон. Това слага въпроса за легитимността на неговите решения, а подозренията за тяхната годност заплашват правната сигурност ", се показва в настояването до Конституционния съд.
Другите два въпроса са по тематика, която като че ли към този момент е по-скоро коментирана от КС през м.г. - въпреки и това да провокира доста разногласия. То е обвързвано с особената обстановка в 25-членния другояче съвет.
През лятото на 2022 година на свои събрания, съдиите прокурорите и следователите избраха своите попълнения за бъдещия съвет - 11 души, така наречен професионална квота. Парламентите от този момент обаче така и не са избрали своите 11.
Затова Гешев сега пита:
" приключват ли се функционалностите на съвета с приключване на мандата му (което трябваше да стане още на 3 октомври, 2022, б.р. на Клуб Z) и възможно ли е да се образува нов с определените през 2022 година членове от професионалната квота на съдиите и прокурорите дружно с членовете по право – ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) и основният прокурор. "
Последното е на процедура въпрос: не може ли да проработи някакъв хибриден, 14-членен вид - определените 11 нови, плюс " тримата огромни " в правосъдната власт (председателите на Върховен касационен съд, Върховен административен съд и основният прокурор).
На 27 септември Конституционният съд вече се произнесе, че макар особената обстановка ВСС трябва да остане да работи след мандата (това продължава към този момент близо 8 месеца). А с признатото в петък от Народно събрание - че извършените през предходната година избори на съдии, прокурори и следовател, се " зачертават ", сигурно би осигурило на сегашните кадровици още много месеци действие.
Загрижено, Гешев написа:
" Под подозрение се слага законността на дейностите на Висшия правосъден съвет, а оттова и на правосъдната власт. "
Ето и истинския текст на известието на прокуратурата:
Главният прокурор с искане за пояснение на Конституцията по отношение на мандата и функционалностите на Висш съдебен съвет
Главният прокурор внесе искане в Конституционния съд (КС) за наложително пояснение на чл.130, ал.4, изр.1 от Конституцията на Република България (КРБ).
В настояването се слагат три съществени въпроса, свързани с най-представителния орган на правосъдната власт - Висшия правосъден съвет. Два от въпросите са - приключват ли се функционалностите на съвета с приключване на мандата му и възможно ли е да се образува нов с определените през 2022 година членове от професионалната квота на съдиите и прокурорите дружно с членовете по право – ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) и основният прокурор.
Третият въпрос е - конституционно възможно ли е Висш правосъден съвет с изминал мандат да взема решения във връзка с ръководителите на Върховен касационен съд, Върховен административен съд, основния прокурор и другите административни ръководители в органите на правосъдната власт.
В настояването се показва, че отправеното запитване за наложително пояснение е от извънредно значение за образуването и действието на Висш съдебен съвет. То се отнася до действителен проблем – най-висшият кадрови орган на правосъдната власт действа отвън мандата си, макар че е налице избор на членове от професионалната квота.
Конституционно откритият мандат на членовете на Висш съдебен съвет е 5 години. Сега настоящият Висш правосъден съвет е конституиран на 03.10.2017 година, а мандатът му е изминал на 03.10.2022 година
В интервала 4 юни - 9 юли 2022 година на общи събрания на съдиите (18.06 и 25.06.2022г.), на прокурорите (02.07. и 09.07.2022г.) и на следователите (04.06. и 11.06.2022г.) са определени 11 нови членове на Висш съдебен съвет. До сегашния миг обаче те не са встъпили в служба, защото Народното събрание не е упражнило пълномощията си да избере останалите нови 11 члена на кадровия орган на правосъдната власт. Така актуалният състав на Висш съдебен съвет продължава да действа отвън мандата, избран в Основния закон. Това слага въпроса за легитимността на неговите решения, а подозренията за тяхната годност заплашват правната сигурност, се показва в настояването до Конституционния съд.
В настояването на основния прокурор до Конституционния съд се прави обзор на другите тълкования за вероятни решения на казуса с изтеклия мандат на сегашния Висш съдебен съвет и неговата легитимност да взема кадрови решения. Обръща се внимание на практиката на Конституционен съд, в това число на решение №12 от 27.09.2022 година на Конституционен съд по к. д. № 7/2022г. В него категорично е посочено, че „ конституционно плануваните пълномощия на държавни органи не могат да се лишават с безучастие на различен орган, който е виновен за тяхното конституиране и Народното събрание не прави изключение “.
Главният прокурор обръща внимание, че несъщинското удължение на мандата на Инспектората на Висш съдебен съвет е несъмнено от Конституционния съд като „ предпазен механизъм, използван в изключителни обстановки, при който не са определени членовете на състава на избран групов конституционно открит орган, минимално нужни, с цел да действа “. В случая обаче е налице избор на членовете от професионалната квота на Висш съдебен съвет.
Наличието на несъгласия и разнообразни тълкувания на наредбата на чл.130, ал.4, изр.1 от Конституцията заплашва действително правната сигурност и визира значими публични връзки. Под подозрение се слага законността на дейностите на Висшия правосъден съвет, а оттова и на правосъдната власт, се показва в настояването за пояснение, отправено до Конституционния съд.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
То е по три въпроса. Най-интересен наподобява третият:
" Конституционно възможно ли е Висш правосъден съвет с изминал мандат да взема решения във връзка с ръководителите на Върховен касационен съд, Върховен административен съд, основния прокурор и другите административни ръководители в органите на правосъдната власт. "
Фактически Гешев удря по легитимността на решенията на кадровиците, които - както знаем - като че ли са напът да прекратят предварително мандата му::
"... Настоящият състав на Висш съдебен съвет продължава да действа отвън мандата, избран в Основния закон. Това слага въпроса за легитимността на неговите решения, а подозренията за тяхната годност заплашват правната сигурност ", се показва в настояването до Конституционния съд.
Другите два въпроса са по тематика, която като че ли към този момент е по-скоро коментирана от КС през м.г. - въпреки и това да провокира доста разногласия. То е обвързвано с особената обстановка в 25-членния другояче съвет.
През лятото на 2022 година на свои събрания, съдиите прокурорите и следователите избраха своите попълнения за бъдещия съвет - 11 души, така наречен професионална квота. Парламентите от този момент обаче така и не са избрали своите 11.
Затова Гешев сега пита:
" приключват ли се функционалностите на съвета с приключване на мандата му (което трябваше да стане още на 3 октомври, 2022, б.р. на Клуб Z) и възможно ли е да се образува нов с определените през 2022 година членове от професионалната квота на съдиите и прокурорите дружно с членовете по право – ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) и основният прокурор. "
Последното е на процедура въпрос: не може ли да проработи някакъв хибриден, 14-членен вид - определените 11 нови, плюс " тримата огромни " в правосъдната власт (председателите на Върховен касационен съд, Върховен административен съд и основният прокурор).
На 27 септември Конституционният съд вече се произнесе, че макар особената обстановка ВСС трябва да остане да работи след мандата (това продължава към този момент близо 8 месеца). А с признатото в петък от Народно събрание - че извършените през предходната година избори на съдии, прокурори и следовател, се " зачертават ", сигурно би осигурило на сегашните кадровици още много месеци действие.
Загрижено, Гешев написа:
" Под подозрение се слага законността на дейностите на Висшия правосъден съвет, а оттова и на правосъдната власт. "
Ето и истинския текст на известието на прокуратурата:
Главният прокурор с искане за пояснение на Конституцията по отношение на мандата и функционалностите на Висш съдебен съвет
Главният прокурор внесе искане в Конституционния съд (КС) за наложително пояснение на чл.130, ал.4, изр.1 от Конституцията на Република България (КРБ).
В настояването се слагат три съществени въпроса, свързани с най-представителния орган на правосъдната власт - Висшия правосъден съвет. Два от въпросите са - приключват ли се функционалностите на съвета с приключване на мандата му и възможно ли е да се образува нов с определените през 2022 година членове от професионалната квота на съдиите и прокурорите дружно с членовете по право – ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) и основният прокурор.
Третият въпрос е - конституционно възможно ли е Висш правосъден съвет с изминал мандат да взема решения във връзка с ръководителите на Върховен касационен съд, Върховен административен съд, основния прокурор и другите административни ръководители в органите на правосъдната власт.
В настояването се показва, че отправеното запитване за наложително пояснение е от извънредно значение за образуването и действието на Висш съдебен съвет. То се отнася до действителен проблем – най-висшият кадрови орган на правосъдната власт действа отвън мандата си, макар че е налице избор на членове от професионалната квота.
Конституционно откритият мандат на членовете на Висш съдебен съвет е 5 години. Сега настоящият Висш правосъден съвет е конституиран на 03.10.2017 година, а мандатът му е изминал на 03.10.2022 година
В интервала 4 юни - 9 юли 2022 година на общи събрания на съдиите (18.06 и 25.06.2022г.), на прокурорите (02.07. и 09.07.2022г.) и на следователите (04.06. и 11.06.2022г.) са определени 11 нови членове на Висш съдебен съвет. До сегашния миг обаче те не са встъпили в служба, защото Народното събрание не е упражнило пълномощията си да избере останалите нови 11 члена на кадровия орган на правосъдната власт. Така актуалният състав на Висш съдебен съвет продължава да действа отвън мандата, избран в Основния закон. Това слага въпроса за легитимността на неговите решения, а подозренията за тяхната годност заплашват правната сигурност, се показва в настояването до Конституционния съд.
В настояването на основния прокурор до Конституционния съд се прави обзор на другите тълкования за вероятни решения на казуса с изтеклия мандат на сегашния Висш съдебен съвет и неговата легитимност да взема кадрови решения. Обръща се внимание на практиката на Конституционен съд, в това число на решение №12 от 27.09.2022 година на Конституционен съд по к. д. № 7/2022г. В него категорично е посочено, че „ конституционно плануваните пълномощия на държавни органи не могат да се лишават с безучастие на различен орган, който е виновен за тяхното конституиране и Народното събрание не прави изключение “.
Главният прокурор обръща внимание, че несъщинското удължение на мандата на Инспектората на Висш съдебен съвет е несъмнено от Конституционния съд като „ предпазен механизъм, използван в изключителни обстановки, при който не са определени членовете на състава на избран групов конституционно открит орган, минимално нужни, с цел да действа “. В случая обаче е налице избор на членовете от професионалната квота на Висш съдебен съвет.
Наличието на несъгласия и разнообразни тълкувания на наредбата на чл.130, ал.4, изр.1 от Конституцията заплашва действително правната сигурност и визира значими публични връзки. Под подозрение се слага законността на дейностите на Висшия правосъден съвет, а оттова и на правосъдната власт, се показва в настояването за пояснение, отправено до Конституционния съд.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ