Както е известно, при плъховете, вълците и други умни животни

Както е известно, при плъховете, вълците и други умни животни съществува друго държание при хранене. Познатата и тествана храна първоначално се яде от алфа мъжкаря. След това са самките, а след това са самците с невисок сан.

Но непознатата храна се яде в противоположна поредност. Първо са самците с невисок сан, след това самките и най-после самецът-доминант.

Като употребяват незнайна храна, нискоранговите особи получават спомагателни дажби, само че и спомагателен риск да се отровят или заразят. По-ценните екземпляри: самецът-производител и самката по този метод се опасяват от гибел от отравяне или зараза. Точно по този начин плъховете и вълците оцеляват на нашата планета.

И, съдейки по всичко, този стандарт на държание е заложен генетично. В това число и при индивида.

Забавно е да следят децата, чиито генетични стратегии на държание към момента не са изкривени от възпитанието.

Наблюдавах приемни деца. Брат на 5 години и сестра на 3 години.

И по този начин: момчето е самец от невисок сан, който единствено като види нова храна, незабавно желае да опита. Пред мен към този момент опитва пикантен пипер и половин чаена лъжичка алкохол и още какво ли не. (Вие в миналото пробвали ли сте половин чаена лъжичка медицински алкохол? Незабравимо чувство!)

Никога не го спирам да опитва. Просто го предизвестявам, че това е гадно. Но момчето не има вяра. Иска да се убеди самичък. Моят роден, към този момент пораснал наследник, на тези години също пробваше всички. И пипер също. На две години. Предупредих го че това е гадно, само че той не ми повярва. Викаше и крещеше. След дегустацията на пипер стартира да има вяра на родителите. Поне за гадостите.

И приемният наследник също стартира да има вяра. Но въпреки всичко желае да опитва. Но първо опитва с началото на устните или с крайчеца на езика.

Аз по тази причина и не го спирам. Смятам, че е за предпочитане детето да добие опит в мое наличие, в сравнение с независимо. Рискът е по-малък.

А пък хранителното държание на сестра му е изцяло противоположно. Невъзможно е да я накараш да опита всякаква нова храна, даже сладолед с необикновен тип. Трябва всички в нейно наличие да ядат от храната няколко дни. Тогава чак опитва. Но първоначално доста деликатно. С крайчеца на езика. И в случай че й хареса, то стартира да яде. И не незабавно, а последователно, увеличавайки по-малко порциона.

Тази разлика в държанието беше изключително забележима незабавно откакто пристигнаха от вкъщи при мен – тогава доста от храната не им беше позната. Сега това не е толкоз видно – на практика не остана непозната храна за тях.

Жената, даже на три години, е доста значим член за популацията. Гибелта на няколко дами може да докара до гибелта на цялото племе. В същото време при положение на гибел на няколко мъже, останалите на драго сърце ще поработят и за починалите си събратя на равнище размножаване. В последна сметка, по този начин е от първобитни времена. Когато се е формирал генотипът на държание на Хомо сапиенс.