Как са се лекували хората преди изобретяването на антибиотиците
Както е известно, пеницилинът е открит едвам през 1928 година Но до този миг хората въпреки всичко се опитвали да лекуват разнообразни болести, като ползват всевъзможни средства. Нека проследим по какъв начин са оцелявали, преди да бъдат изобретени антибиотиците.
През 1928 година английският академик Александър Флеминг организира елементарен опит в хода на проучване на устойчивостта на човешкия организъм към бактериални инфекции. Той открива, че някои колониите стафилококови култури, оставени от него в лабораторни съдове, са инфектирани с варианта на плесента Penicillium Notatum. Флеминг вижда зона към петната мухъл, която не съдържа бактерии. Това му разрешава да заключи, че плесента създава вещество, убиващо бактериите, което ученият назовава „ пеницилин “. Благодарение на това изобретение милиони хора към момента се лекуват от тежки бактериални инфекции. Но какво са правили хората преди този момент?
Пчелен мед Успешен метод да използваме отровата като лекарство
Алтернативната медицина необятно употребява билкови токсини, те са изключително известни измежду пациентите, диагностицирани с рак. Безопасността и...
Прочети повече
„ Гърлото ли те боли? Пий чай с мед “ – и до през днешния ден си даваме такива препоръки. И в случай че през днешния ден ги следваме не напълно рационално, то в предишното медът е бил много известно средство.
Още античните египтяни са описвали свойствата на меда в своята здравна литература и са го употребявали допълнително от 900 от своите лекове за разнообразни болести. Когато египетските бойци били ранявани в борба, лекарите ползвали мед върху раните им, с цел да оказват помощ за заздравяването и предотвратяването на инфекции.
Това може да звучи необичайно в този момент, само че модерни откриватели са разкрили, че медът в действителност може да бъде добър дезинфектант. Когато попадне в раната, той извлича нужната за живота течност от патогенните бактерии, заради което те не могат да се развъждат.
Кръвопускане
Когато медът не помагал, античните египтяни употребявали кръвопускане за лекуване на пациенти с рискови инфекции. Този способ произлиза от здравната доктрина, съгласно която човешкото тяло съдържа четири течности: кръв, слюнка, черна и жълта жлъчка. Смятало се, че с цел да е здрав човек, тези четири течности би трябвало да бъдат уравновесени и че инфекциите не пораждат от микроби, които по това време или незнайни, а от остатък от кръв.
Ларви на мухи
По време на Наполеоновите войни хирурзите забелязали любопитен феномен: бойците, в чиито рани попаднали ларвите на елементарната зелена муха, като че ли заздравявали по-добре. Колкото и отвратителна да изглеждала тази концепция, след това лекарите започнаха предумишлено да придвижват ларвите на тази муха в раните на своите пациенти. Веднага след откриването на антибиотиците тази процедура била изоставена.
Живак Европейската организация по медикаментите не утвърди нов препарат за лекуване на Алцхаймер
Комитетът по лекарствените артикули за хуманна приложимост към Европейската организация по медикаментите отхвърли нов препарат за терапия на стр...
Прочети повече
От антични времена хората са били очаровани от живака заради лъскавия сребрист цвят на метала и течното му положение при стайна температура. Древните китайци вярвали, че аленият живачен сулфид има способността да усилва продължителността на живота и да дава жизнеспособност, а средновековните араби го употребявали в мехлеми за лекуване на кожни болести.
Освен това по време на епидемията от сифилис в Европа през XV век живакът се трансформирал в същинско избавление, защото убивал бактериите спирохети, които са причинителят на това извънредно заболяване. По време на лекуването на пациентите бил прилаган живак върху кожата, инжектирали им го, карали ги да гълтам топчета живак или да се къпят в неговите пари. Такива способи обаче за жалост донесли повече щета, в сравнение с изгода, защото живакът е мощен токсин, който поврежда бъбреците, предизвиква увреждане на основния мозък и може да докара до гибел.
Сребро
Хиляди години среброто се считало за почистващо средство. През XVI век швейцарският доктор Парацелз почнал да го ползва върху рани и да го дава перорално на пациентите. Други лекари последвали неговия образец. През 1880 година немският акушер Карл Зигмунд Франц Креде почнал да лекува новородени с капки за очи, съдържащи сребърен разтвор, с цел да ги защищити от гонококов конюнктивит.
Съвременни проучвания демонстрират, че сребърните йони нападат микробите, като пробиват дупки в техните мембрани и се свързват с съществени клетъчни съставни елементи като ДНК. В един опит среброто умъртвило над 99,99% от микробите в образеца. Макар среброто като цяло да е безвредно, то може да аргументи стомашно разстройство, гърчове или даже гибел при приложимост във високи дози.
Хининова кора
Билките са употребявани за битка с заболяванията от епохи. Едно от тези растения била кората на хининовото дърво, което пораства в Южна Америка. Още през XVII години йезуитски мисионери описали по какъв начин кората може да бъде изсушена, смляна на прахуляк и по-късно смесена с вода, с цел да се направи напитка за лекуване на хора, страдащи от тресчица. Мисионерите евентуално са научили за това лекуване от локалните поданици.
Ефективен метод за лекуване на рак с паразит са разкрили онколози
Паразитът Toxoplasma gondii оказва помощ в битката със злокачествените болести, настояват онколози от Университета в Нинбо и Селскостопанск...
Прочети повече
Това лекарство не било просто национален лек. Кората на хининовото дърво станала източник на лекарството хинин, което до началото на ХХ век било единственото дейно средство за лекуване на малария. Хининът е алкалоид, който попречва растежа и размножаването на маларийните паразити.
Чесън
В Древен Китай чесънът е бил едно от най-популярните лечебни средства още през 2700 година пр.н.е. и лекарите го употребявали за лекуване на меланхолия. В Индия го предписвали за лекуване на кашлица, кожни болести, ревматизъм и даже хемороиди. Средновековните европейци смесвали чесън с мед в чайове и тинктури и го употребявали за битка с инфекциозни болести, причиняващи тресчица. Жителите на Марсилия се лекували с чесън по време на експлоадирането на бубонна чума през XVIII век.
В началото на ХХ век лекарите давали на хората чесън по време на грипни епидемии като защитно средство. Вярата в силата на чесъна била толкоз мощна, че по време на грипните епидемии през 1917 и 1918 година в Съединени американски щати някои хора носели гердани с чесън на шията си, когато излизали от домовете си. А по време на Втората международна война руската войска го употребила вместо антибиотици. Не е изненадващо, че заради това чесънът е бил именуван " съветският пеницилин ". Ние, българите, също го считаме за естествен антибиотик.
Още от ИНТЕРЕСНО:
През 1928 година английският академик Александър Флеминг организира елементарен опит в хода на проучване на устойчивостта на човешкия организъм към бактериални инфекции. Той открива, че някои колониите стафилококови култури, оставени от него в лабораторни съдове, са инфектирани с варианта на плесента Penicillium Notatum. Флеминг вижда зона към петната мухъл, която не съдържа бактерии. Това му разрешава да заключи, че плесента създава вещество, убиващо бактериите, което ученият назовава „ пеницилин “. Благодарение на това изобретение милиони хора към момента се лекуват от тежки бактериални инфекции. Но какво са правили хората преди този момент?
Пчелен мед Успешен метод да използваме отровата като лекарство
Алтернативната медицина необятно употребява билкови токсини, те са изключително известни измежду пациентите, диагностицирани с рак. Безопасността и...
Прочети повече
„ Гърлото ли те боли? Пий чай с мед “ – и до през днешния ден си даваме такива препоръки. И в случай че през днешния ден ги следваме не напълно рационално, то в предишното медът е бил много известно средство.
Още античните египтяни са описвали свойствата на меда в своята здравна литература и са го употребявали допълнително от 900 от своите лекове за разнообразни болести. Когато египетските бойци били ранявани в борба, лекарите ползвали мед върху раните им, с цел да оказват помощ за заздравяването и предотвратяването на инфекции.
Това може да звучи необичайно в този момент, само че модерни откриватели са разкрили, че медът в действителност може да бъде добър дезинфектант. Когато попадне в раната, той извлича нужната за живота течност от патогенните бактерии, заради което те не могат да се развъждат.
Кръвопускане
Когато медът не помагал, античните египтяни употребявали кръвопускане за лекуване на пациенти с рискови инфекции. Този способ произлиза от здравната доктрина, съгласно която човешкото тяло съдържа четири течности: кръв, слюнка, черна и жълта жлъчка. Смятало се, че с цел да е здрав човек, тези четири течности би трябвало да бъдат уравновесени и че инфекциите не пораждат от микроби, които по това време или незнайни, а от остатък от кръв.
Ларви на мухи
По време на Наполеоновите войни хирурзите забелязали любопитен феномен: бойците, в чиито рани попаднали ларвите на елементарната зелена муха, като че ли заздравявали по-добре. Колкото и отвратителна да изглеждала тази концепция, след това лекарите започнаха предумишлено да придвижват ларвите на тази муха в раните на своите пациенти. Веднага след откриването на антибиотиците тази процедура била изоставена.
Живак Европейската организация по медикаментите не утвърди нов препарат за лекуване на Алцхаймер
Комитетът по лекарствените артикули за хуманна приложимост към Европейската организация по медикаментите отхвърли нов препарат за терапия на стр...
Прочети повече
От антични времена хората са били очаровани от живака заради лъскавия сребрист цвят на метала и течното му положение при стайна температура. Древните китайци вярвали, че аленият живачен сулфид има способността да усилва продължителността на живота и да дава жизнеспособност, а средновековните араби го употребявали в мехлеми за лекуване на кожни болести.
Освен това по време на епидемията от сифилис в Европа през XV век живакът се трансформирал в същинско избавление, защото убивал бактериите спирохети, които са причинителят на това извънредно заболяване. По време на лекуването на пациентите бил прилаган живак върху кожата, инжектирали им го, карали ги да гълтам топчета живак или да се къпят в неговите пари. Такива способи обаче за жалост донесли повече щета, в сравнение с изгода, защото живакът е мощен токсин, който поврежда бъбреците, предизвиква увреждане на основния мозък и може да докара до гибел.
Сребро
Хиляди години среброто се считало за почистващо средство. През XVI век швейцарският доктор Парацелз почнал да го ползва върху рани и да го дава перорално на пациентите. Други лекари последвали неговия образец. През 1880 година немският акушер Карл Зигмунд Франц Креде почнал да лекува новородени с капки за очи, съдържащи сребърен разтвор, с цел да ги защищити от гонококов конюнктивит.
Съвременни проучвания демонстрират, че сребърните йони нападат микробите, като пробиват дупки в техните мембрани и се свързват с съществени клетъчни съставни елементи като ДНК. В един опит среброто умъртвило над 99,99% от микробите в образеца. Макар среброто като цяло да е безвредно, то може да аргументи стомашно разстройство, гърчове или даже гибел при приложимост във високи дози.
Хининова кора
Билките са употребявани за битка с заболяванията от епохи. Едно от тези растения била кората на хининовото дърво, което пораства в Южна Америка. Още през XVII години йезуитски мисионери описали по какъв начин кората може да бъде изсушена, смляна на прахуляк и по-късно смесена с вода, с цел да се направи напитка за лекуване на хора, страдащи от тресчица. Мисионерите евентуално са научили за това лекуване от локалните поданици.
Ефективен метод за лекуване на рак с паразит са разкрили онколози
Паразитът Toxoplasma gondii оказва помощ в битката със злокачествените болести, настояват онколози от Университета в Нинбо и Селскостопанск...
Прочети повече
Това лекарство не било просто национален лек. Кората на хининовото дърво станала източник на лекарството хинин, което до началото на ХХ век било единственото дейно средство за лекуване на малария. Хининът е алкалоид, който попречва растежа и размножаването на маларийните паразити.
Чесън
В Древен Китай чесънът е бил едно от най-популярните лечебни средства още през 2700 година пр.н.е. и лекарите го употребявали за лекуване на меланхолия. В Индия го предписвали за лекуване на кашлица, кожни болести, ревматизъм и даже хемороиди. Средновековните европейци смесвали чесън с мед в чайове и тинктури и го употребявали за битка с инфекциозни болести, причиняващи тресчица. Жителите на Марсилия се лекували с чесън по време на експлоадирането на бубонна чума през XVIII век.
В началото на ХХ век лекарите давали на хората чесън по време на грипни епидемии като защитно средство. Вярата в силата на чесъна била толкоз мощна, че по време на грипните епидемии през 1917 и 1918 година в Съединени американски щати някои хора носели гердани с чесън на шията си, когато излизали от домовете си. А по време на Втората международна война руската войска го употребила вместо антибиотици. Не е изненадващо, че заради това чесънът е бил именуван " съветският пеницилин ". Ние, българите, също го считаме за естествен антибиотик.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ