Както е известно, на арените на Древен Рим се биели

Както е известно, на арените на Древен Рим се биели освен хора, само че и диви зверове. И никой звяр не е бил по-известен от Виктор – голям леопард, любим на публиката и опасност за всички гладиатори.

В епохата на своето оптимално великолепие Римската империя се простирала от крайбрежията на Атлантика до пустините на далечното Парфянско царство, по тази причина нямало проблем да се взимат от подвластните провинции разнообразни животни за присъединяване в борбите на многочислените арени.

Огромният леопард Виктор евентуално е бил уловен в средата на 3 век прочие н. е. в провинциите на Сверна Африка или Турция – преди 2 хиляди години ареалът на разпространяване на този звяр е простирал навръх тези територии.

„ Кариерата “ на хищника почнала в дребни провинциални градове, само че напълно скоро Виктор, удържащ победа след победа, станал същинска звезда измежду римската аудитория и получил името си Victor, което от латински се превежда като „ победител “.

Звярът бил трансфериран на основните арени на империята, допустимо е да е стигнал и до най-главните измежду тях – Амфитеатърът на Флавиите или, както го назовават още, Колизей.

Всеки гладиатор, излизащ на пердах против Виктор, знаел, че на практика няма късмет за победа. Необичйно хитрият и сръчен леопард постоянно намирал момента, в който да се впие в гърлото на своя съперник, отклонявайки удара му с копие.

Но за всяка серия рано или късно идва край. Един ден на арената против Виктор се изправил млад войник на има Спитара. Тълпата била уверена в успеха на леопарда, по тази причина очаквала кървава кавга над гладиатора.

Но шансът се усмихнал на Спит Tарa: разпоредителите пуснали на арената и лъв. Появилият се цар на зверовете разсеял противниците си със своя застрашителен плач.

Виктор, който в никакъв случай не бил обръщал внимание на виковете на тълпата, този път обърнал глава към страната на звука – сработили дълбоките инстинкти на животното, за което лъвът е натурален зложелател.

Разсейването траяло едвам няколко секунди, само че за Спит Tарa било задоволително – гладиаторът забучил копието си право в гърлото на Виктор. В този ден на арената умрял един воин и се родил нов.

Дълго време след гибелта на Виктор мнозина жители си спомняли за леопарда-победител. Доказателство за това са мозайки, употребявани, евентуално, за рекламни цели за привличане на феновете на арената, които били открити по време на разкопки в актуален Тунис през 1966 година.

Това е забавно:

Историците считат, че в един римски град от 100 боеве единствено 19 гладиатори умирали на арената (от 200 взели участие). Излиза, че приблизително едвам 10% от гладиаторите загивали в  сражения.

Впрочем гладиаторските игри постоянно се провеждали с присъединяване на съдии, а на ранения гладиатор била оказвана най-хубавата здравна помощ.

Освен това, когато гладиатор изпускал оръжието си, т.е. се предавал, боят неотложно се прекратявал. Така било и с борбите, в които взели участие животни, въпреки в тази ситуация с Виктор е допустимо дресьорите да не са могли постоянно да усмирят в точния момент хищника, което водело до по-голям брой жертви измежду съперниците на леопарда.

А и, измежду всички от семейство котки, тъкмо леопардите са най-страшният съперник за индивида – този звяр постоянно се цели със зъби и нокти непосредствено в гърлото.