Дантелените яки на Ренесанса
Както е известно, модата е доста странна изява на човешката активност, изключително в региона на облеклото. Понякога някои облекла не се трансформират с епохи. В други случаи, назад – сменят се през няколко години.
За едни от най-странните предмети в европейския дрешник може да се считат бухналите дантелени яки, които били носени от заможните хора през Ренесанса. Те са изключително забавни предвид на обстоятелството, че чисто и просто не наподобява да са били нещо кой знае какъв брой практично или най-малко ненапълно комфортно.
Навярно всеки от малко малко образован човек е виждал старинни картини, на които са изобразени знатни особи с големи дантелени яки. Но малко на брой знаят по какъв начин се назовава това произведение на шивашкото изкуство от епохата на Ренесанса. Такава яка носела названието „ раф “. В историята на модата е признато и друго, импровизирано име – „ воденичен камък “.
Рафът се появил някъде към началото на ХVІ век в Испания. Популярна легенда гласи, че тази яка е била измислена от една от видните испански благороднички с доста грозна шия. Но, въпреки всичко, това е единствено легенда – освен това очевидно с привкус на жълта клевета от онази ера. Нищо чудно даже тогава от ухо на ухо да се е носело и името на въпросната аристократка, и то, както постоянно се случва, в средите на най-хубавите й приятелки или вероятно съпернички за мъжко внимение.
Всъщност рафът претърпял дълга еволюция от дребна дантелена яка до голямо струпване на купчина надиплен плат. Това ясно се вижда върху портретите от онази ера.
Отначало „ воденичният камък “ имал скромни размери. Прави усещане, че през цялото време го носели и мъже, и дами. Към 1560-те години обаче рафът доста се нараснал на диаметър, а след още 10 години съществено повишен и на дебелина. Ако се вгледате в портретите, може да останете с усещането, че благородниците непрекъснато се упражнявали да усилват своите рафове. Интересно е и събитието, че откакто „ воденичният камък “ станал в действителност прекомерно огромен, почнали интензивно да го пудрят и колосват. Това надалеч не било лесна активност и по този начин в градовете се появили цели работилници, които се грижели за дантелените яки.
Много по-странни версии и, надлежно, разногласия провокира чисто практическата функционалност на рафа. Твърдят, че той бил служел като отбрана против бълхи и въшки, укриване на сифилис, мръсна шия. Някои даже декларират, че рафът работил като вентилатор, с цел да скрие миризмата на пот. Всички тези версии са просто изсмукани от пръстите, като се има поради, че доста преди XVI век в европейските градове били към този момент издигнати голям брой бани и бръснарници.
Филип III от Испания 1615г. Детайл от портрет на Веласкес. Снимка: Уикипедия
Чистотата постоянно е била признак на богатите хора, изключително на аристокрацията. Шаблонният антихристиянски стандарт за „ немитата Европа “ може отчасти да се отнася в най-хубавия случай за напълно Ранното Средновековие с неговите безчовечен племена – само че то е към 1000 години преди основаването на рафа. Версият за прикриване на белези от сифилис даже няма за какво да се разисква. Да не би целият испански кралски двор да е бил сифилистичен?
Все отново: дали „ воденичният камък “ имал чисто приложна функционалност? Най-вероятно не. Подобни детайли от облеклото, без никаква утилитарна роля, познаваме и през днешния ден: да вземем за пример, мъжката вратовръзка. А в онази ера доста постоянно модата била диктувана от видни придворни персони, както и от любимците (фаворитките) на разнообразни владетели. Напълно е допустимо рафът да се е появил заради каприз на някоя от тогавашните „ звезди “ на испанския кралски двор.
Определено самобитната яка имала единствено декоративна функционалност. Тази версия се поддържа и от обстоятелството, че рафът липсващ от дрешника на благородниците в Испания също по този начин ненадейно, както се бил появил. Странните яки били неразрешени още през ХVІІ век от испанския крал Филип IV, а скоро изчезнали и от цяла Европа.
