Дори танковете да осигурят победа за Русия, войната я печели Западът
Както би споделил Габриел Г. Маркес, ставащото в Украйна е хроника на една предизвестена война. Единият от резултатите след войната ще е, че „ на Путин няма кой да написа. “ Вероятно за дълго време
Публикация избор Квадрат пет със съкращения на Енчо Господинов.
Русия стартира тази война с вярата, че най-накрая Западът може да чуе воплите й; че се усеща притисната в ъгъла откакто НАТО завземаше километър след километър от някогашните й подопечни страни и територии – макар вербалните, само че непревърнати в контракт обещания, че няма да се уголемява на Изток след обединяването на Германия. „ Другата страна “ отхвърля да е давала такива обещания.
Путин извърши заканата си, надявайки се евентуално, че „ специфичната интервенция “ ще завърши бързо, с малко жертви и доста фанфари, както успеха на Роналд Рейгън над Гренада през 1983. Но както е казвал Наполеон, „ …преди борбата всеки проект е добър, само че след борбата всеки проект е неприятен. “ Предполагам, че е прав. Особено откакто печели борбата край съветското село Бородино в 1812. Която бързо се трансформира в „ пирова победа “ и довежда до фиаското на императора при Ватерло три години по-късно.
Една от главните разлики сред времето на Наполеон и тази на Путин е, че през днешния ден всяка война се води на два съществени фронта: на бойните полета и в ефира. Телевизионните базуки, бълващи снаряди от кръв, сълзи, дегизирани неистини и фини полуистини са също толкоз значими за всеки военачалник, както самолетите, ракетите и танковете. И в този момент даже съветските танкове да обезпечат успеха на Кремъл над досегашните славянски братя, провалянето на медийния и пропагандния фронт ще бъде преобладаващо и ще трансформира плануваната победа на танковете в политическа, икономическа и репутационна злополука за Русия.
През последните 10-15 години Русия сътвори доста нови оръжейни системи. Тяхната резултатност беше тествана в Сирия. Но в случай че там можеше да се стреля отдалеко – от самолети, дронове и кораби в Средиземно море, в Украйна борбите са по-различни и няма да мине единствено с дистанционно управление. Няма да бъде единствено Операция „ Shock and awe “ („ Шок и смут “), както в Ирак през 2003. А по-скоро ще бъде като „ Desert Storm “ („ Пустинна стихия “) в 1991. Те също бяха галено наречени „ интервенции “, а не войни, откъдето може би военачалник Стефан Янев е взел назаем дефиницията на сегашната кланица. Не е предполагал евентуално, че словесната заемка ще му коства толкоз скъпо. Но, както казахме, през днешния ден медийните думи, звуци и картини трансформират кариери и постоянно трансформират успехите в провали.
Ако преди няколко години се споделяше, че с политиката си към Русия и Китай Америка ги е хвърлила в „ братска прегръдка “, искаше или не в този момент Путин направи същото: с нахлуването в Украйна той хвърли Европа в прегръдките на Съединени американски щати и стабилизира съюза, раздиран от подозрения и несъгласия. Плюс това, войната в Украйна обезпечи и годна причина за съществуването на НАТО. Съществуване, подложено на подозрение след края на Студената война и оспорвано даже от главнокомандващи философи като президента Тръмп.
Обединената дипломатическа и медийна мощност на Съединени американски щати и Европейския съюз, подкрепени от икономическата и оръжейната им мощ, съумяха да създадат по този начин, че да изолират Русия в интернационален мащаб, да наложат личната си версия за това кой споделя истината и в последна сметка да завоюват сърцата и мозъците на милиони хора по света. Комбинираната огнева мощност на техните медии, надхвърляща неведнъж тези на няколко съветски телевизионни канала, организации и вестници, докара до същия резултат както по време на Виетнамската война от 1961 до 1975 г: от телевизионните камери на CNN, BBC, СNBC, Euronews и десетки други войната влезе във всеки дом от Талин до Тексас, от Варшава до Ванкувър и от Букурещ до Бърмингам. Окървавените лица на старци и дами, майки с деца, притиснати до гърдите им и влачещи куфарчета до момента в който под паника пресичат границите на прилежащи страни в смут от падащите бомби – тези картини на потрес и смут трансформираха мнението на милиони хора по света за днешна Русия и нейния водач.
Те обезсмислиха значително посланието на „ Хотят ли руские войны” в тъжните куплети на Евтушенко, а страната изгуби доста от моралното си предимство, с което толкоз се гордееше – и не без съображение – след успеха над нацистите през 1945 година И в този момент – както беше и със Съединени американски щати след Виетнам – през днешния ден доста хора по света, до през вчерашния ден другари на Русия, я виждат като класическа завоевателна империя с брутална мощ.
Сянката на нещастието в Украйна се добави в съзнанието на по-старите генерации, които помнят Унгарското въстание през 1956 и Пражката пролет през 1968. След картините, които в този момент гледаме по тези малките екрани, които не съумяха – или не пожелаха – да покажат възраждащата се гняв на украинските бандеровци или разрушените от украински оръдия учебни заведения и детски градини в Донецк и Луганск през последните 8 години, през днешния ден малко на брой ще изискат да чуят доводите на Москва, че желае нова групова система за сигурност и гаранции за бъдещето си. Добро и неприятно, достоверно и накриво, пояснение отляво и отдясно, възприятие за взаимно мамене и надлъгване – всичко по този начин се насложи едно върху друго от пропагандата, че елементарните хора объркаха деня с нощ. Разумът се изгуби в мъглата на оръдията. В общото медийно надвикване никой не чу гласа на „ другата страна “.
Всяка обективна идея може да бъде погубена от избора на неправилни средствата за реализирането й. Русия стартира да губи осведомителната война още до момента в който танковите й колони напредваха към Киев. Очертаваше се дълга, изтощителна окопна война, вместо планувания мълниеносен блицкриг. Руснаците и да не желаеха никакви цивилни жертви измежду украинското население, влязоха сами в тресавището. Така те направиха голям агитационен подарък на „ другата страна “, която години наред се опитваше да демократизира и да ремонтира Виетнам и Афганистан, Сирия, Либия и Ирак – с изменчив триумф, казано на дипломатически диалект. И в този момент руснаците ще би трябвало търпеливо да чакат доста години, преди страната им да може да си построи ново лице, опънато с политически ботокс.
Случи се тъкмо това, което милиони съветски хора не желаеха: светът да им обърне тил, да накаже спортистите им, пианистите, диригентите и даже оперната прима Анна Нетребко, която от двайсетина години придава грациозен искра с гласа си на Метрополитън опера, на Ковънт Гардън, на Виенската опера и под дърво и камък. Генералите може и да не почувстват това оттегляне на света, само че пианистът Денис Мацуев и диригентът Валери Гергиев ще усетят болката. Да не приказваме за рублата и съветските банки.
Повтори се същият прочувствен и честен отлив от Русия както след 1956, когато Никита С. Хрушчов стартира „ размразяването “ във вътрешния живот на Съюз на съветските социалистически републики, отваряйки мрачните страници на архивите за Сталин и протичащото се в „ Архипелагът Гулаг “, разказан детайлно от Солженицин. Тогава хиляди американски и западноевропейски другари и симпатизанти на Съюз на съветските социалистически републики се отдръпнаха от него, покрусени от истината. Вероятно и в този момент ще стане същото.
Трагичните събития като сегашните в Украйна ще доведат до промени в мирогледа на милиони хора. Един ден, когато оръдията замлъкнат – доста от тях ще изпитат възприятието, че всички империи са идентични: алчни, нападателни и арогантни. В сходна отровна медийна атмосфера гласовете на мъдри хора като Проф. Ричард Сакуа от Университета в Кент и Проф. Стийвън Коен от Принстънския и Нюйоркския университет потъват като в галактическа „ черна дупка “. Години наред те приказват за нуждата от взаимно чуване и вземане предвид с ползите и страховете на „ другата страна “. Напразно.
Ето обяснението за изкривеното политическо огледало на полския публицист и историк Карол Бунш, „ … Как се ръководи светът и се разпалват войните? Дипломатите лъжат публицистите и имат вяра в личните си неистини, като ги четат във вестниците… “. Промиват се мозъци, препират се освен пари.
Колкото до наивниците, че моралът и възприятието за правдивост движат света на политиката, дано да изключат тв приемниците и да погледнат към историята на света през последните 200-300 години, до момента в който си пият утринното кафе. Низ от завоевателни войни, международни и районни, дълги и мигновени, за запаси и грабежи, за доминация над света и за възмездие от загубата на предходната война. За чест и популярност! И всичко лакирано от горната страна с дипломатически финес, медийна глазура и усукани теории. Резултатът го виждаме: от Ватерло до Третия Райх, от Сайгон до Прищина и от Хирошима до Руанда. С къси промеждутъци, с цел да се даде „ късмет на мира “, както яростно пееше Джон Ленън. И да се приготви идната умиротворителна интервенция в международната джунгла. Всичко е изпипано „ Хладнокръвно “, в случай че заимстваме от заглавието на Труман Капоти от Ню Орлийнс. И там се споделя за ликвидиране. А и защо друго.
В тази безмилостна война със снаряди от думи, звуци и картини гласът на обективността, на разсъдъка и на трезвия взор нормално се размива. Фактът, че единствено преди 75-80 години Рузвелт, Чърчил и Сталин дружно са се изправили против Хитлер, Мусолини и Хирохито, през днешния ден не приказва нищо на младите генерации, чието обучение в страни като нашата и без друго е със съмнителни качества. Както евентуално и изразът „ зони на въздействие “ не им приказва нищо. Нивата е от дълго време готова от „ елитите “ за семената на пропагандата. Днес медиите вървят след спечелилите, които ги подхранват, до момента в който страданията остават за победените и унижените, в случай че перифразираме думите на един тв-принц. Теорията за обективността нормално остава за студентите по публицистика, които я не помнят незабавно, откакто попаднат в редакциите. Единствената разлика през днешния ден е, че „ спечелилите “ в Украйна през днешния ден може да ги съдят, въпреки и най-вече в честен проект. Репарациите ще ги заплащат тези, чийто радиатори ще бъдат към този момент изстинали, а заводите им – затихнали.
В сегашната международна блъсканица дали не би трябвало да ремонтираме малко лостовете на пропагандата? Дали – вместо да чуваме гласа и на „ двете страни “, водещи новата Троянска война, та да разберем къде се крие истината – да не „ завъртим копчето на другия глас и да оставим единствено „ нашия “? Изкушението е мощно. Може леко да сритаме обективността като аршин и ракурса като още една позиция. Теориите да ги оставим на теоретиците от Факултета по всеобщи връзки.
Но в случай че читателите си спомнят за американската телевизионна легенда Уолтър Кронкайт от СBS, журналистът-еталон за почтеност, обективност и професионално-гражданска съвест, ще разбере за какво войната във Виетнам спря, оставяйки срам и пепел след себе си; за какво Ричард Никсън и Линдън Б. Джонсън се опозориха с неистини и пропагандни трикове, а десетина медии и стотина елитни публицисти излязоха спечелили, налагайки истината над пропагандата. Уроците на Кронкайт, на Питър Дженингс, на Дейвид Халбърстам и на Питър Арнет би трябвало да накарат нашия Съвет за електронни медии, съветският подобен, както и Брюкселските „ идеологически дантели “ да се позамислят върху някои от безконечните правила на играта. И върху най-малко 2-3 от 10-те Божи заповеди, получени от Моисей в чукарите на Синай преди много време.
Защото загубата на професионална чест е не по-малко тъжна от загубата на оръдията, когато са ориентирани в неверна посока. Както споделяше президентът Джонсън „ Ако съм изгубил Кронкайт, изгубил съм и войната… “ Казва го на 27 февруари 1968, до момента в който гледа Кронкайт по CBS. Войната във Виетнам е още в разгара си. Остават цели 7 години на кръв и сълзи до края й. И до хиляди поцинковани ковчези, в които се връщат вкъщи млади американски момчета от виетнамските джунгли. Намесата на Кронкайт спря тази вакханалия.
Може би Дмитрий Песков ще опише на президента Путин този епизод от американската история?
Публикация избор Квадрат пет със съкращения на Енчо Господинов.
Русия стартира тази война с вярата, че най-накрая Западът може да чуе воплите й; че се усеща притисната в ъгъла откакто НАТО завземаше километър след километър от някогашните й подопечни страни и територии – макар вербалните, само че непревърнати в контракт обещания, че няма да се уголемява на Изток след обединяването на Германия. „ Другата страна “ отхвърля да е давала такива обещания.
Путин извърши заканата си, надявайки се евентуално, че „ специфичната интервенция “ ще завърши бързо, с малко жертви и доста фанфари, както успеха на Роналд Рейгън над Гренада през 1983. Но както е казвал Наполеон, „ …преди борбата всеки проект е добър, само че след борбата всеки проект е неприятен. “ Предполагам, че е прав. Особено откакто печели борбата край съветското село Бородино в 1812. Която бързо се трансформира в „ пирова победа “ и довежда до фиаското на императора при Ватерло три години по-късно.
Една от главните разлики сред времето на Наполеон и тази на Путин е, че през днешния ден всяка война се води на два съществени фронта: на бойните полета и в ефира. Телевизионните базуки, бълващи снаряди от кръв, сълзи, дегизирани неистини и фини полуистини са също толкоз значими за всеки военачалник, както самолетите, ракетите и танковете. И в този момент даже съветските танкове да обезпечат успеха на Кремъл над досегашните славянски братя, провалянето на медийния и пропагандния фронт ще бъде преобладаващо и ще трансформира плануваната победа на танковете в политическа, икономическа и репутационна злополука за Русия.
През последните 10-15 години Русия сътвори доста нови оръжейни системи. Тяхната резултатност беше тествана в Сирия. Но в случай че там можеше да се стреля отдалеко – от самолети, дронове и кораби в Средиземно море, в Украйна борбите са по-различни и няма да мине единствено с дистанционно управление. Няма да бъде единствено Операция „ Shock and awe “ („ Шок и смут “), както в Ирак през 2003. А по-скоро ще бъде като „ Desert Storm “ („ Пустинна стихия “) в 1991. Те също бяха галено наречени „ интервенции “, а не войни, откъдето може би военачалник Стефан Янев е взел назаем дефиницията на сегашната кланица. Не е предполагал евентуално, че словесната заемка ще му коства толкоз скъпо. Но, както казахме, през днешния ден медийните думи, звуци и картини трансформират кариери и постоянно трансформират успехите в провали.
Ако преди няколко години се споделяше, че с политиката си към Русия и Китай Америка ги е хвърлила в „ братска прегръдка “, искаше или не в този момент Путин направи същото: с нахлуването в Украйна той хвърли Европа в прегръдките на Съединени американски щати и стабилизира съюза, раздиран от подозрения и несъгласия. Плюс това, войната в Украйна обезпечи и годна причина за съществуването на НАТО. Съществуване, подложено на подозрение след края на Студената война и оспорвано даже от главнокомандващи философи като президента Тръмп.
Обединената дипломатическа и медийна мощност на Съединени американски щати и Европейския съюз, подкрепени от икономическата и оръжейната им мощ, съумяха да създадат по този начин, че да изолират Русия в интернационален мащаб, да наложат личната си версия за това кой споделя истината и в последна сметка да завоюват сърцата и мозъците на милиони хора по света. Комбинираната огнева мощност на техните медии, надхвърляща неведнъж тези на няколко съветски телевизионни канала, организации и вестници, докара до същия резултат както по време на Виетнамската война от 1961 до 1975 г: от телевизионните камери на CNN, BBC, СNBC, Euronews и десетки други войната влезе във всеки дом от Талин до Тексас, от Варшава до Ванкувър и от Букурещ до Бърмингам. Окървавените лица на старци и дами, майки с деца, притиснати до гърдите им и влачещи куфарчета до момента в който под паника пресичат границите на прилежащи страни в смут от падащите бомби – тези картини на потрес и смут трансформираха мнението на милиони хора по света за днешна Русия и нейния водач.
Те обезсмислиха значително посланието на „ Хотят ли руские войны” в тъжните куплети на Евтушенко, а страната изгуби доста от моралното си предимство, с което толкоз се гордееше – и не без съображение – след успеха над нацистите през 1945 година И в този момент – както беше и със Съединени американски щати след Виетнам – през днешния ден доста хора по света, до през вчерашния ден другари на Русия, я виждат като класическа завоевателна империя с брутална мощ.
Сянката на нещастието в Украйна се добави в съзнанието на по-старите генерации, които помнят Унгарското въстание през 1956 и Пражката пролет през 1968. След картините, които в този момент гледаме по тези малките екрани, които не съумяха – или не пожелаха – да покажат възраждащата се гняв на украинските бандеровци или разрушените от украински оръдия учебни заведения и детски градини в Донецк и Луганск през последните 8 години, през днешния ден малко на брой ще изискат да чуят доводите на Москва, че желае нова групова система за сигурност и гаранции за бъдещето си. Добро и неприятно, достоверно и накриво, пояснение отляво и отдясно, възприятие за взаимно мамене и надлъгване – всичко по този начин се насложи едно върху друго от пропагандата, че елементарните хора объркаха деня с нощ. Разумът се изгуби в мъглата на оръдията. В общото медийно надвикване никой не чу гласа на „ другата страна “.
Всяка обективна идея може да бъде погубена от избора на неправилни средствата за реализирането й. Русия стартира да губи осведомителната война още до момента в който танковите й колони напредваха към Киев. Очертаваше се дълга, изтощителна окопна война, вместо планувания мълниеносен блицкриг. Руснаците и да не желаеха никакви цивилни жертви измежду украинското население, влязоха сами в тресавището. Така те направиха голям агитационен подарък на „ другата страна “, която години наред се опитваше да демократизира и да ремонтира Виетнам и Афганистан, Сирия, Либия и Ирак – с изменчив триумф, казано на дипломатически диалект. И в този момент руснаците ще би трябвало търпеливо да чакат доста години, преди страната им да може да си построи ново лице, опънато с политически ботокс.
Случи се тъкмо това, което милиони съветски хора не желаеха: светът да им обърне тил, да накаже спортистите им, пианистите, диригентите и даже оперната прима Анна Нетребко, която от двайсетина години придава грациозен искра с гласа си на Метрополитън опера, на Ковънт Гардън, на Виенската опера и под дърво и камък. Генералите може и да не почувстват това оттегляне на света, само че пианистът Денис Мацуев и диригентът Валери Гергиев ще усетят болката. Да не приказваме за рублата и съветските банки.
Повтори се същият прочувствен и честен отлив от Русия както след 1956, когато Никита С. Хрушчов стартира „ размразяването “ във вътрешния живот на Съюз на съветските социалистически републики, отваряйки мрачните страници на архивите за Сталин и протичащото се в „ Архипелагът Гулаг “, разказан детайлно от Солженицин. Тогава хиляди американски и западноевропейски другари и симпатизанти на Съюз на съветските социалистически републики се отдръпнаха от него, покрусени от истината. Вероятно и в този момент ще стане същото.
Трагичните събития като сегашните в Украйна ще доведат до промени в мирогледа на милиони хора. Един ден, когато оръдията замлъкнат – доста от тях ще изпитат възприятието, че всички империи са идентични: алчни, нападателни и арогантни. В сходна отровна медийна атмосфера гласовете на мъдри хора като Проф. Ричард Сакуа от Университета в Кент и Проф. Стийвън Коен от Принстънския и Нюйоркския университет потъват като в галактическа „ черна дупка “. Години наред те приказват за нуждата от взаимно чуване и вземане предвид с ползите и страховете на „ другата страна “. Напразно.
Ето обяснението за изкривеното политическо огледало на полския публицист и историк Карол Бунш, „ … Как се ръководи светът и се разпалват войните? Дипломатите лъжат публицистите и имат вяра в личните си неистини, като ги четат във вестниците… “. Промиват се мозъци, препират се освен пари.
Колкото до наивниците, че моралът и възприятието за правдивост движат света на политиката, дано да изключат тв приемниците и да погледнат към историята на света през последните 200-300 години, до момента в който си пият утринното кафе. Низ от завоевателни войни, международни и районни, дълги и мигновени, за запаси и грабежи, за доминация над света и за възмездие от загубата на предходната война. За чест и популярност! И всичко лакирано от горната страна с дипломатически финес, медийна глазура и усукани теории. Резултатът го виждаме: от Ватерло до Третия Райх, от Сайгон до Прищина и от Хирошима до Руанда. С къси промеждутъци, с цел да се даде „ късмет на мира “, както яростно пееше Джон Ленън. И да се приготви идната умиротворителна интервенция в международната джунгла. Всичко е изпипано „ Хладнокръвно “, в случай че заимстваме от заглавието на Труман Капоти от Ню Орлийнс. И там се споделя за ликвидиране. А и защо друго.
В тази безмилостна война със снаряди от думи, звуци и картини гласът на обективността, на разсъдъка и на трезвия взор нормално се размива. Фактът, че единствено преди 75-80 години Рузвелт, Чърчил и Сталин дружно са се изправили против Хитлер, Мусолини и Хирохито, през днешния ден не приказва нищо на младите генерации, чието обучение в страни като нашата и без друго е със съмнителни качества. Както евентуално и изразът „ зони на въздействие “ не им приказва нищо. Нивата е от дълго време готова от „ елитите “ за семената на пропагандата. Днес медиите вървят след спечелилите, които ги подхранват, до момента в който страданията остават за победените и унижените, в случай че перифразираме думите на един тв-принц. Теорията за обективността нормално остава за студентите по публицистика, които я не помнят незабавно, откакто попаднат в редакциите. Единствената разлика през днешния ден е, че „ спечелилите “ в Украйна през днешния ден може да ги съдят, въпреки и най-вече в честен проект. Репарациите ще ги заплащат тези, чийто радиатори ще бъдат към този момент изстинали, а заводите им – затихнали.
В сегашната международна блъсканица дали не би трябвало да ремонтираме малко лостовете на пропагандата? Дали – вместо да чуваме гласа и на „ двете страни “, водещи новата Троянска война, та да разберем къде се крие истината – да не „ завъртим копчето на другия глас и да оставим единствено „ нашия “? Изкушението е мощно. Може леко да сритаме обективността като аршин и ракурса като още една позиция. Теориите да ги оставим на теоретиците от Факултета по всеобщи връзки.
Но в случай че читателите си спомнят за американската телевизионна легенда Уолтър Кронкайт от СBS, журналистът-еталон за почтеност, обективност и професионално-гражданска съвест, ще разбере за какво войната във Виетнам спря, оставяйки срам и пепел след себе си; за какво Ричард Никсън и Линдън Б. Джонсън се опозориха с неистини и пропагандни трикове, а десетина медии и стотина елитни публицисти излязоха спечелили, налагайки истината над пропагандата. Уроците на Кронкайт, на Питър Дженингс, на Дейвид Халбърстам и на Питър Арнет би трябвало да накарат нашия Съвет за електронни медии, съветският подобен, както и Брюкселските „ идеологически дантели “ да се позамислят върху някои от безконечните правила на играта. И върху най-малко 2-3 от 10-те Божи заповеди, получени от Моисей в чукарите на Синай преди много време.
Защото загубата на професионална чест е не по-малко тъжна от загубата на оръдията, когато са ориентирани в неверна посока. Както споделяше президентът Джонсън „ Ако съм изгубил Кронкайт, изгубил съм и войната… “ Казва го на 27 февруари 1968, до момента в който гледа Кронкайт по CBS. Войната във Виетнам е още в разгара си. Остават цели 7 години на кръв и сълзи до края й. И до хиляди поцинковани ковчези, в които се връщат вкъщи млади американски момчета от виетнамските джунгли. Намесата на Кронкайт спря тази вакханалия.
Може би Дмитрий Песков ще опише на президента Путин този епизод от американската история?
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ