Асен Василев: Проектът за бюджет за 2023 г. е разчетен при 3% дефицит на начислена основа и 2,5% на касова основа
„ Както беше признато в държавната стратегия, планът за бюджет за 2023 година е разчетен при 3% недостиг на начислена основа и 2,5% на касова основа - това е поради събитието, че ще получим второто заплащане по НПВУ. Запазва се макрорамката на бюджета, препоръчана от служебния кабинет, за планът да влезе по-бързо в Народното събрание и да имаме признат бюджет до края на м. юли " - това съобщи министърът на финансите Асен Василев при представянето през днешния ден пред медиите на главните параметри на законопроекта за държавен бюджет за 2023 година
Министър Василев направи къс коментар на бюджетната обстановка през 2023 година, като акцентира, че не е обикновено страната да приема бюджет в средата на годината - това прави приемането на бюджета, от една страна, по-лесно, тъй като се вижда какво се е случвало пред първите 6 месеца, само че основава непредвидимост при компаниите и жителите. „ Една от главните цели на този бюджет е тази непредвидимост да бъде минимална и оптимално да се доближим до упованията на бизнеса и жителите, като продължим политики, които са съществували или се чака да продължат да съществуват " - сподели още Василев.
Въпреки прецизирането на финансовите разноски, в бюджета са заложени над 8 милиарда лева финансови вложения - това са планове с направени публични поръчки или такива със стартирани действия. Финансовият министър счита, че това е един оптимистичен взор към финансовата стратегия на страната и изрази вяра, че тя ще се осъществя, като означи, че няма нефинансирани вложения или отпаднали планове. Министърът сподели още, че от години наред не се извършва финансовата стратегия, заложена в бюджета, като това за него е в дълготраен проект е пагубно за страната, тъй като нужните вложения не се осъществят. „ Както предходната година, по този начин и в този момент, всички финансови вложения са подсигурени с финансиране. Силно се надяваме всички те най-сетне да стартират да се случват, тъй като това е пътят на България към по-високи приходи и към по-добра инфраструктура, и по-богата страна. " - посочи Василев.
В съпоставяне с проектобюджета на служебния кабинет, приходната част е доста повишена, като това се дължи на два обстоятелството - направена е по-точна оценка какви ще бъдат приходите и ще има възобновяване на част от понижената събираемост на приходите, посочи Асен Василев. По отношение на приходите той изрази недоумение от прогнозата на Агенция „ Митници ", че спрямо предходната година, тази година 1,5 милиарда лева няма да се съберат, като сподели, че първото полугодие е към този момент изпуснато и каквото е минало през митниците е минало. „ Като резервираме понижените данъчни ставки, имаме доста стягане на контрола от приходните администрации ", разяснява министър Василев, като посочи, че тези ограничения са разисквани със заинтригуваните страни от бизнеса.
Дългосрочните политики, отразени в проектобюджета, са свързани с това, минималната работна заплата да стане 50% от междинната работна заплата, като това е финансово обезпечено в тригодишната бюджетна прогноза. Министърът изрази упованията си, че до започването на подготовката за проектобюджета за 2024 година, ще има по-пълни планове по политиките на държавното управление, за финансовото им поръчителство.
„ Трите % недостиг не са самоцел, тъй като видяхме, че и най-тежките рецесии - коронавирус рецесията, войната в Украйна, енергийната рецесия, политическата ни рецесия - не съумяха да попречат на българските компании да изработят Брутният вътрешен продукт и да внесат налози, тъй че да успеем да запазим 3% недостиг - 2021 година завършихме с недостиг 3%, 2022 година - с 2,9%, а тази година прогнозата също е за 3% " - сподели още министърът на финансите. Неговият извод е, че може да се води виновна политика, както и обществена политика, без това да нарушава финансите на страната. Тя е допустима, тъй като получаваме извънредно доста средства от Европейски Съюз, които обезпечават финансовите вложения - помощта от Европа за наваксване на българската стопанска система ни оказва помощ това да не се случва за сметка на обществената политика.
За линията на беднотия финансовият министър посочи, че тази година е 504 лева, като с нарастването на пенсиите от 1 юли 2023 година минималната пенсия ще доближи 512-513 лева - това значи, че ще имаме минимална пенсия, която ще е над линията на беднотия. „ Това не значи, че тези хора ще станат богати, а най-малко няма да бюджетираме в страната да имаме милиони хора, които се под линията на беднотия и това е едно от огромните достолепия на този бюджет " - посочи министър Василев.
На въпрос дали проектобюджетът дава отговор на условията за участието ни еврозоната, министър Василев отговори, че сега отговаряме на два от трите критерия - за недостига и дълга, а за критерия, обвързван с инфлацията - започваме да се доближаваме, само че при инфлацията, както беше и при Хърватска, е въпрос на това кои страни ще бъдат извадени като изключения, и по отношение на кои страни ще се види дали нашата страна дава отговор на инфлационния аршин.
Във връзка с политиката за увеличение на средствата за компенсациите на втората година на майчинството от 710 на 780 лв., които са заложени в проектобюджета със задна дата - от 1 януари 2023 година, министър Василев разяснява, че от позиция на Министерството на финансите средствата са бюджетирани и обезпечени, а самият механизъм за приемането им е в ресора на МТСП.
Министър Василев направи къс коментар на бюджетната обстановка през 2023 година, като акцентира, че не е обикновено страната да приема бюджет в средата на годината - това прави приемането на бюджета, от една страна, по-лесно, тъй като се вижда какво се е случвало пред първите 6 месеца, само че основава непредвидимост при компаниите и жителите. „ Една от главните цели на този бюджет е тази непредвидимост да бъде минимална и оптимално да се доближим до упованията на бизнеса и жителите, като продължим политики, които са съществували или се чака да продължат да съществуват " - сподели още Василев.
Въпреки прецизирането на финансовите разноски, в бюджета са заложени над 8 милиарда лева финансови вложения - това са планове с направени публични поръчки или такива със стартирани действия. Финансовият министър счита, че това е един оптимистичен взор към финансовата стратегия на страната и изрази вяра, че тя ще се осъществя, като означи, че няма нефинансирани вложения или отпаднали планове. Министърът сподели още, че от години наред не се извършва финансовата стратегия, заложена в бюджета, като това за него е в дълготраен проект е пагубно за страната, тъй като нужните вложения не се осъществят. „ Както предходната година, по този начин и в този момент, всички финансови вложения са подсигурени с финансиране. Силно се надяваме всички те най-сетне да стартират да се случват, тъй като това е пътят на България към по-високи приходи и към по-добра инфраструктура, и по-богата страна. " - посочи Василев.
В съпоставяне с проектобюджета на служебния кабинет, приходната част е доста повишена, като това се дължи на два обстоятелството - направена е по-точна оценка какви ще бъдат приходите и ще има възобновяване на част от понижената събираемост на приходите, посочи Асен Василев. По отношение на приходите той изрази недоумение от прогнозата на Агенция „ Митници ", че спрямо предходната година, тази година 1,5 милиарда лева няма да се съберат, като сподели, че първото полугодие е към този момент изпуснато и каквото е минало през митниците е минало. „ Като резервираме понижените данъчни ставки, имаме доста стягане на контрола от приходните администрации ", разяснява министър Василев, като посочи, че тези ограничения са разисквани със заинтригуваните страни от бизнеса.
Дългосрочните политики, отразени в проектобюджета, са свързани с това, минималната работна заплата да стане 50% от междинната работна заплата, като това е финансово обезпечено в тригодишната бюджетна прогноза. Министърът изрази упованията си, че до започването на подготовката за проектобюджета за 2024 година, ще има по-пълни планове по политиките на държавното управление, за финансовото им поръчителство.
„ Трите % недостиг не са самоцел, тъй като видяхме, че и най-тежките рецесии - коронавирус рецесията, войната в Украйна, енергийната рецесия, политическата ни рецесия - не съумяха да попречат на българските компании да изработят Брутният вътрешен продукт и да внесат налози, тъй че да успеем да запазим 3% недостиг - 2021 година завършихме с недостиг 3%, 2022 година - с 2,9%, а тази година прогнозата също е за 3% " - сподели още министърът на финансите. Неговият извод е, че може да се води виновна политика, както и обществена политика, без това да нарушава финансите на страната. Тя е допустима, тъй като получаваме извънредно доста средства от Европейски Съюз, които обезпечават финансовите вложения - помощта от Европа за наваксване на българската стопанска система ни оказва помощ това да не се случва за сметка на обществената политика.
За линията на беднотия финансовият министър посочи, че тази година е 504 лева, като с нарастването на пенсиите от 1 юли 2023 година минималната пенсия ще доближи 512-513 лева - това значи, че ще имаме минимална пенсия, която ще е над линията на беднотия. „ Това не значи, че тези хора ще станат богати, а най-малко няма да бюджетираме в страната да имаме милиони хора, които се под линията на беднотия и това е едно от огромните достолепия на този бюджет " - посочи министър Василев.
На въпрос дали проектобюджетът дава отговор на условията за участието ни еврозоната, министър Василев отговори, че сега отговаряме на два от трите критерия - за недостига и дълга, а за критерия, обвързван с инфлацията - започваме да се доближаваме, само че при инфлацията, както беше и при Хърватска, е въпрос на това кои страни ще бъдат извадени като изключения, и по отношение на кои страни ще се види дали нашата страна дава отговор на инфлационния аршин.
Във връзка с политиката за увеличение на средствата за компенсациите на втората година на майчинството от 710 на 780 лв., които са заложени в проектобюджета със задна дата - от 1 януари 2023 година, министър Василев разяснява, че от позиция на Министерството на финансите средствата са бюджетирани и обезпечени, а самият механизъм за приемането им е в ресора на МТСП.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ