Христо Панчугов пред novini.bg: Партийните лидери гледат на оставките като на димни завеси
Какъв знак към обществото дават водачите на политическите партии, и Христо Иванов 
Роден е на 13 септември 1974 година в София. Христо Иванов е магистър по право от Софийския, Демократична България, които поради неприятните си изборни резултати сякаш попадоха оставки, но не напълно. Защото и двамата бяха избрани отново от делегати на свои партийни конгреси. Как това ще се отрази на партийното строителство в двете организации, чиито последователи се топят като ланския сняг? Вярна ли е формулировката „ като Демократична България и противоположното? Разговарям с политолога Христо Панчугов. Той е помощник в департамента по политически науки на Нов български университет. Преди това е бил зам-главен секретар на и е деен участник в опитите за обединяване на десницата преди Република България.
Водевилите с оставките ясно обрисуваха два значими обстоятелството в обществото ни. Първо, че политическите партии в България не извършват функционалностите си и това го знаем от дълго време. Второ, че на оставката у нас се гледа като на димна завеса, нещо което да се направи за пред света, само че на това не се възприема като съществено. Смятам, че единствено в страната ни оставките се разясняват. Защото по принцип това е акт, с който се показва персоналната отговорност. Но у нас се вижда, че политиците ги възприемат като клапа за отпушване на основано напрежение.
Не разбирам за какво оставките би трябвало да се разискват, да се гласоподават и по какъв начин може някой да реши, че два месеца по-късно не носи виновност за случилото се по време на изборите!
Ние видяхме, че оставките бяха хвърлени по време, в което коментираните партии изглеждаха извънредно слаби. Факт е, че при председателството на загуби 700 000 гласа. При председателството на Христо Иванов Роден е на 13 септември 1974 година в София. Христо Иванов е магистър по право от Софийския Демократична България съвсем загуби изборите и публичното доверие в организацията се срина. Спомнете си митингите преди година, акцията в Росенец и трупането на политически капитал, последвалите избори, на които т.нар.градска десница взе към 300 000 гласа и след това...тези гласове станаха съвсем на половина.
Нещата са елементарни и ясни – управленията на тези партии имат виновност за случилото се.
Големият проблем на партиите у нас е, че те не си основават механизми, нито си отглеждат фрагменти, които да сменят предходните. Вследствие на което постоянно чуваме: „ или този е водачът, или различен няма”. Това е доста тъжна констатация.
Както за Нинова, по този начин и за Иванов явно е задоволително да останат на своите позиции, когато към този момент са в ръководството. Вероятно се надяват обществото да е не запомнило за неуспехите им и приема да си останат на позициите. В този смисъл, оставките са нещо, което очевидно няма никакво значение в българската политика. Най-вече, тъй като те не са съзнателен акт, не са доказателство за персоналната причастност към постиганите резултати от съответните организации. Те се хвърлят, с цел да преглътне обществото неуспехите.
Силно се колебая, че при едни скорошни избори тези партии биха посочили разширение на своето електорално въздействие. Но, в случай че те стартират да дискутират между тях, да основават същински съвременни и ориентирани към хората политики, да извършват своите партийни функционалности, е допустимо и да усилят своето въздействие измежду гласоподавателите. Ако обаче
не престават да стоят в тесните си хватки на откъснати от действителността политически субекти, е мощно евентуално процесите по загуба на доверие да продължат.
Партиите се интересуват от властта, даже преглътнаха своите разлики поради нея, поради настояванията на хората за политическа смяна. Това, което продължава да не се схваща, е нетърпимостта към явно фундаментални ценностни разминавания сред партиите, участващи в ръководството.
Тепърва предстоят проби по тази причина в каква степен обособените партии са подготвени да вършат взаимни отстъпки в името на властта. Защото има взаимни отстъпки, които разяждат и унищожават структурите.
Роден е на 13 септември 1974 година в София. Христо Иванов е магистър по право от Софийския, Демократична България, които поради неприятните си изборни резултати сякаш попадоха оставки, но не напълно. Защото и двамата бяха избрани отново от делегати на свои партийни конгреси. Как това ще се отрази на партийното строителство в двете организации, чиито последователи се топят като ланския сняг? Вярна ли е формулировката „ като Демократична България и противоположното? Разговарям с политолога Христо Панчугов. Той е помощник в департамента по политически науки на Нов български университет. Преди това е бил зам-главен секретар на и е деен участник в опитите за обединяване на десницата преди Република България. Водевилите с оставките ясно обрисуваха два значими обстоятелството в обществото ни. Първо, че политическите партии в България не извършват функционалностите си и това го знаем от дълго време. Второ, че на оставката у нас се гледа като на димна завеса, нещо което да се направи за пред света, само че на това не се възприема като съществено. Смятам, че единствено в страната ни оставките се разясняват. Защото по принцип това е акт, с който се показва персоналната отговорност. Но у нас се вижда, че политиците ги възприемат като клапа за отпушване на основано напрежение.
Не разбирам за какво оставките би трябвало да се разискват, да се гласоподават и по какъв начин може някой да реши, че два месеца по-късно не носи виновност за случилото се по време на изборите!
Ние видяхме, че оставките бяха хвърлени по време, в което коментираните партии изглеждаха извънредно слаби. Факт е, че при председателството на загуби 700 000 гласа. При председателството на Христо Иванов
Роден е на 13 септември 1974 година в София. Христо Иванов е магистър по право от Софийския Демократична България съвсем загуби изборите и публичното доверие в организацията се срина. Спомнете си митингите преди година, акцията в Росенец и трупането на политически капитал, последвалите избори, на които т.нар.градска десница взе към 300 000 гласа и след това...тези гласове станаха съвсем на половина. Нещата са елементарни и ясни – управленията на тези партии имат виновност за случилото се.
Големият проблем на партиите у нас е, че те не си основават механизми, нито си отглеждат фрагменти, които да сменят предходните. Вследствие на което постоянно чуваме: „ или този е водачът, или различен няма”. Това е доста тъжна констатация.
Както за Нинова, по този начин и за Иванов явно е задоволително да останат на своите позиции, когато към този момент са в ръководството. Вероятно се надяват обществото да е не запомнило за неуспехите им и приема да си останат на позициите. В този смисъл, оставките са нещо, което очевидно няма никакво значение в българската политика. Най-вече, тъй като те не са съзнателен акт, не са доказателство за персоналната причастност към постиганите резултати от съответните организации. Те се хвърлят, с цел да преглътне обществото неуспехите.
Силно се колебая, че при едни скорошни избори тези партии биха посочили разширение на своето електорално въздействие. Но, в случай че те стартират да дискутират между тях, да основават същински съвременни и ориентирани към хората политики, да извършват своите партийни функционалности, е допустимо и да усилят своето въздействие измежду гласоподавателите. Ако обаче
не престават да стоят в тесните си хватки на откъснати от действителността политически субекти, е мощно евентуално процесите по загуба на доверие да продължат.
Партиите се интересуват от властта, даже преглътнаха своите разлики поради нея, поради настояванията на хората за политическа смяна. Това, което продължава да не се схваща, е нетърпимостта към явно фундаментални ценностни разминавания сред партиите, участващи в ръководството.
Тепърва предстоят проби по тази причина в каква степен обособените партии са подготвени да вършат взаимни отстъпки в името на властта. Защото има взаимни отстъпки, които разяждат и унищожават структурите.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ