На празника: Какъв въздух дишат хората в София?
Какъв въздух дишат хората в София и по какъв начин се отразява на здравето им той? Времето на печките с въглища и дърва и облаците пушек от комините на Топлофикация наближава, а в композиция с мъглите и непрекъснато бълващите ауспуси от старите коли по улиците слагат въпроса в дневния ред на обществото още веднъж с особена мощ. Дори на празника на София през днешния ден.
Европейската счете палата пусна отчет преди няколко дни, констатациите в който бяха, че от 2009 година София съвсем нищо не е направила за намаляването на замърсяването от битото отопление. Столична община има цялостна подготвеност да кандидатства с планове за еврофинансирате от оперативната стратегия " Околна среда " за замяна на печките на въглища с по-екологично отопление. В оперативната стратегия, настояща до края на 2013 година нямаше предвиден бюджет за финансиране на ограничения за понижаване на замърсяването от битовото отопление, само че тогава общината работи за подмяната на старите транспортни средства в градския превоз и за повишение енергийната успеваемост на общинските здания, обясниха от " Московска " 33.
В отчета в действителност са прегледани индикаторите на 6 европейски града - София, Брюксел (1,1 млн. души), Милано (1,3 млн. души), Краков (760 хиляди души), Щутгарт (600 хиляди, поданици,) и Острава (300 хиляди души).
По отношение на 4-те изведени индикатора данните на София от 2009 до 2016 година се усъвършенстват сензитивно.
По индикатора азотни оксиди данните на София са най-хубави от тези на всички останали оценени градове и са в норма. По отношение на всички замърсители, които се наблюдават – азотни оксиди, въглеродни оксиди и озон – индикаторите на София са под заложените правила от Европейската инструкция за качество на въздуха. При норма 40 микро грама на куб. м. София има 33, като от 2009 до 2016 година наклонността е за резистентен спад от 42% (57,51 през 2009 на 33,15 през 2016 година
Фините прахови частици - ФПЧ: данните от Европейския портал за качество на въздуха демонстрират, че от 2009 година до 2016 година София е понижила както концентрацията, по този начин и броя дни с превишения. През 2009 година дните с превишения в София са били 161, през 2016 година дните са 71. Това е към момента надалеч над нормата (35 дни), само че наклонността е на спад. Всъщност София е с по-добри положителни индикатори от Краков, Милано и Острава.
От отчета на Европейската счете палата се вижда, че данните за ФПЧ 2,5 са в норма. (Средногодишна стойност- 25 мкргр/м3 – през 2009 година - 23.8, през 2016 година – 22,1). Изпреварваме три от другите оценени града - Краков, Милано и Острава
От 2009 до 2016 година София е понижила цената на ФПЧ 10 с повече от 30%. (при норма 40 микрограма на куб. м на година, през 2009 година София има 65,4, а през 2016 година – 40).
Факт, който се акцентира от Европейската счете палата е, че София е постигнала доста във връзка с обновяването на градския превоз.
Европейската счете палата пусна отчет преди няколко дни, констатациите в който бяха, че от 2009 година София съвсем нищо не е направила за намаляването на замърсяването от битото отопление. Столична община има цялостна подготвеност да кандидатства с планове за еврофинансирате от оперативната стратегия " Околна среда " за замяна на печките на въглища с по-екологично отопление. В оперативната стратегия, настояща до края на 2013 година нямаше предвиден бюджет за финансиране на ограничения за понижаване на замърсяването от битовото отопление, само че тогава общината работи за подмяната на старите транспортни средства в градския превоз и за повишение енергийната успеваемост на общинските здания, обясниха от " Московска " 33.
В отчета в действителност са прегледани индикаторите на 6 европейски града - София, Брюксел (1,1 млн. души), Милано (1,3 млн. души), Краков (760 хиляди души), Щутгарт (600 хиляди, поданици,) и Острава (300 хиляди души).
По отношение на 4-те изведени индикатора данните на София от 2009 до 2016 година се усъвършенстват сензитивно.
По индикатора азотни оксиди данните на София са най-хубави от тези на всички останали оценени градове и са в норма. По отношение на всички замърсители, които се наблюдават – азотни оксиди, въглеродни оксиди и озон – индикаторите на София са под заложените правила от Европейската инструкция за качество на въздуха. При норма 40 микро грама на куб. м. София има 33, като от 2009 до 2016 година наклонността е за резистентен спад от 42% (57,51 през 2009 на 33,15 през 2016 година
Фините прахови частици - ФПЧ: данните от Европейския портал за качество на въздуха демонстрират, че от 2009 година до 2016 година София е понижила както концентрацията, по този начин и броя дни с превишения. През 2009 година дните с превишения в София са били 161, през 2016 година дните са 71. Това е към момента надалеч над нормата (35 дни), само че наклонността е на спад. Всъщност София е с по-добри положителни индикатори от Краков, Милано и Острава.
От отчета на Европейската счете палата се вижда, че данните за ФПЧ 2,5 са в норма. (Средногодишна стойност- 25 мкргр/м3 – през 2009 година - 23.8, през 2016 година – 22,1). Изпреварваме три от другите оценени града - Краков, Милано и Острава
От 2009 до 2016 година София е понижила цената на ФПЧ 10 с повече от 30%. (при норма 40 микрограма на куб. м на година, през 2009 година София има 65,4, а през 2016 година – 40).
Факт, който се акцентира от Европейската счете палата е, че София е постигнала доста във връзка с обновяването на градския превоз.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ