На открито или зад затворен прозорец е по-безопасен въздухът? Верният отговор е: Зависи
Какъв въздух дишаме?
Не е наложително общината да е въвела „ зелен билет “, с цел да си зададем този въпрос. За здравословния аспект в отговора ни оказва помощ доктор Александър Симидчиев – пулмолог, член на Българското и на Европейското сдружение по белодробни заболявания. Той е един от основателите на сдружението Обединение за чист въздух, осиновил е една от станциите, които сформират картината на картата за София.
Обединение за чист въздух е Неправителствени организации, което е основано от съидейници за да се оферират прагматични решения в практиката и живота, които да бъдат ефикасни и да допринесат за действително понижаване на експозицията на нездравословни частици във въздуха за по-здравословни условия на живот.
Невинаги можем да почистим въздуха, само че можем да предпазим белите дробове с филтриращи детайли и други начини – изяснява доктор Симидчиев. – Замърсяването на въздуха има отношение и към световното стопляне, и към енергийната успеваемост и така нататък, само че ние желаеме да насочим вниманието на първо място на отразяването му върху белия дроб и човешкото здраве.
Хората знаят, че би трябвало да карат деликатно, да дават преимущество на пешеходците, знаят, че в България от пътни катастрофи умират над 700 души годишно. Но замисляме ли се, че от нечист въздух умират 18 000 годишно?
Къде е по-безопасно във връзка с чистия/мръсния въздух
Зависи. Обикновено в зимно време в обитаеми места, където хората към момента употребяват дърва или въглища за отопление, на закрито най-вероятно е по-добре във връзка с праховите частици. А след дъжд, когато прахът е на земята, най-вероятно навън е по-добре, в сравнение с зад прозорците и вратите.
Има няколко равнища на замърсяване. Добре е хората да ги научат и да се преценяват. Най-важното е при данни за нараснала замърсеност, да не поставяме физически интензивности в такава среда (тогава се диша по-често и по-дълбоко). При използването на маски, би трябвало да изберем подобаваща, да вземем за пример хирургичните не защищават от фини прахови частици (ФПЧ).
Климатиците
способстват за по-комфортна среда. Ползата им е, че понижават напрежението, свързан от околната ни среда – у дома или на работното място. Но с изключение на температурната смяна те постоянно пречистват въздуха с филтриращите си детайли от акари, поленови или други алергени, прахуляк и всевъзможни типове микроорганизми. Най-важното за сигурността и даже за полезността на уредите е тяхната поддръжка и конфигурация. Филтрите наложително би трябвало да бъдат почиствани и сменяни съгласно инструкциите на производителя. В противоположен случай те може да се трансфорат в пропагандатор на болестотворни частици.
Проблемът е още по-сериозен в колите , където
процентно доста повече хора се движат, употребявайки климатици. А в автокупето пространството и въздухът са по-малко и климатикът има доста по-силно въздействие, изключително в случай че то е отрицателно.
Д-р Симидчиев акцентира, че в офис постройките климатичната апаратура може да придвижи бактерии от едно помещение в друго, поради централизираната циркулация на въздуха.
Специалистът предлага да не стоим под обстрела на струята от климатика, с цел да не получи тялото ни студов стрес (през лятото). Ако се спи в стая с подобен апарат, също леглото би трябвало да е по-далеч от него.
Разликата сред външната среда и температурата в стаята не трябва да е по-голяма от 8 градуса (това способства и за по-икономичен режим във връзка с енергопотреблението).
Много е добре да каляваме организма си, тъй като по този начин той става по-адаптивен и резистентен на студов стрес, а това ни прави по-недостъпни на заболявания.
Чуйте целия диалог на Георги Нейков с доктор Александър Симидчиев.
Не е наложително общината да е въвела „ зелен билет “, с цел да си зададем този въпрос. За здравословния аспект в отговора ни оказва помощ доктор Александър Симидчиев – пулмолог, член на Българското и на Европейското сдружение по белодробни заболявания. Той е един от основателите на сдружението Обединение за чист въздух, осиновил е една от станциите, които сформират картината на картата за София.
Обединение за чист въздух е Неправителствени организации, което е основано от съидейници за да се оферират прагматични решения в практиката и живота, които да бъдат ефикасни и да допринесат за действително понижаване на експозицията на нездравословни частици във въздуха за по-здравословни условия на живот.
Невинаги можем да почистим въздуха, само че можем да предпазим белите дробове с филтриращи детайли и други начини – изяснява доктор Симидчиев. – Замърсяването на въздуха има отношение и към световното стопляне, и към енергийната успеваемост и така нататък, само че ние желаеме да насочим вниманието на първо място на отразяването му върху белия дроб и човешкото здраве.
Хората знаят, че би трябвало да карат деликатно, да дават преимущество на пешеходците, знаят, че в България от пътни катастрофи умират над 700 души годишно. Но замисляме ли се, че от нечист въздух умират 18 000 годишно?
Къде е по-безопасно във връзка с чистия/мръсния въздух
Зависи. Обикновено в зимно време в обитаеми места, където хората към момента употребяват дърва или въглища за отопление, на закрито най-вероятно е по-добре във връзка с праховите частици. А след дъжд, когато прахът е на земята, най-вероятно навън е по-добре, в сравнение с зад прозорците и вратите.
Има няколко равнища на замърсяване. Добре е хората да ги научат и да се преценяват. Най-важното е при данни за нараснала замърсеност, да не поставяме физически интензивности в такава среда (тогава се диша по-често и по-дълбоко). При използването на маски, би трябвало да изберем подобаваща, да вземем за пример хирургичните не защищават от фини прахови частици (ФПЧ).
Климатиците
способстват за по-комфортна среда. Ползата им е, че понижават напрежението, свързан от околната ни среда – у дома или на работното място. Но с изключение на температурната смяна те постоянно пречистват въздуха с филтриращите си детайли от акари, поленови или други алергени, прахуляк и всевъзможни типове микроорганизми. Най-важното за сигурността и даже за полезността на уредите е тяхната поддръжка и конфигурация. Филтрите наложително би трябвало да бъдат почиствани и сменяни съгласно инструкциите на производителя. В противоположен случай те може да се трансфорат в пропагандатор на болестотворни частици.
Проблемът е още по-сериозен в колите , където
процентно доста повече хора се движат, употребявайки климатици. А в автокупето пространството и въздухът са по-малко и климатикът има доста по-силно въздействие, изключително в случай че то е отрицателно. Д-р Симидчиев акцентира, че в офис постройките климатичната апаратура може да придвижи бактерии от едно помещение в друго, поради централизираната циркулация на въздуха.
Специалистът предлага да не стоим под обстрела на струята от климатика, с цел да не получи тялото ни студов стрес (през лятото). Ако се спи в стая с подобен апарат, също леглото би трябвало да е по-далеч от него.
Разликата сред външната среда и температурата в стаята не трябва да е по-голяма от 8 градуса (това способства и за по-икономичен режим във връзка с енергопотреблението).
Много е добре да каляваме организма си, тъй като по този начин той става по-адаптивен и резистентен на студов стрес, а това ни прави по-недостъпни на заболявания.
Чуйте целия диалог на Георги Нейков с доктор Александър Симидчиев.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ