Какъв ще е моделът на развитие, който България ще избере

Какъв ще е моделът на развиване, който България ще избере за развиване на енергетика би трябвало да стане ясно напълно скоро. В частност той би трябвало да е основан на прогнозите за икономическото развиване на страната, да регистрира политическите опасности в народен и районен мащаб, изискванията на развиване на пакета „ Чиста сила “ на Европейска комисия и обединяването на пазара. Като опция обвързвана с напредъка на технологиите би трябвало да отреди място на нуклеарната енергетика.

Едновременно с това в чисто политически проект би трябвало да регистрира залитането по два риска, свързани от една страна с Топлоелектрическа централа на въглища и от друга – с ВЕИ. Моделът на процедура ще предопредели политическите задължения, които без значение от цвета си ще би трябвало да поеме всяко последващо държавно управление. Това е истина, която икономистите не би трябвало да икономисват на тези хора, които сядат за пръв път зад парламентарните банки. В поддръжка на тази теза може да се уточни, че поради негласният отвод от следване на другояче неотменената Енергийна тактика България е подложена на невиждана политическа нестабилност.

В този проект може да се посочат и още образци по света.

Тъй като сега измежду най-актуалните тематики се подреждат моделите, свързани с бъдещето на Топлоелектрическа централа на въглища и ВЕИ, дано забележим два модела в два разнообразни, само че извънредно стопански добре развити региони в света - Германия и Китай.

Берлин затваря Топлоелектрическа централа на въглища през 2030 година

Парламентът в Берлин утвърди смяна в законодателството, съгласно която през 2030 година в града ще бъде прекъснато производството на сила въз основата на каменни въглища.
Последната Топлоелектрическа централа в града, работеща с изкопаеми въглища през месец май тази година бе преустроена на природен газ, стана ясно преди дни.
В столицата на Германия в този момент има три електроцентрали, работещи на въглища. Това са Moabit (140 МВт), Reuter West (564 МВт) и Reuter (160 МВт) – електрическа мощ, като създават и топлинна сила. Централите са благосъстоятелност на компанията Vattenfall.
Берлин е първият в страната град в Германия, подготвящ се при положение на затваряне на централите на въглища, макар че в страната към този момент няма сложени съответни периоди за прекъсване на тези мощности.
В Германия се организира юридическа оценка на процедурите по затваряне на въглищни електроцентрали. Според данни на проучването, квалифицирано от юристите на BeckerBüttnerHeld, страната не е задължена да заплати обезщетение на притежателите на произвеждащите цантрали, в случай че са по-стари от 25 години и при избран рационален временен интервал. Като подобен се счита една година, а за тези, работещи с комбинирано произвеждане – по-дълъг. В частност юристите вършат и известна прилика със прекъсването на АЕЦ.

През 2007 година в Германия бе избрана цел за понижаване на изхвърлянията на парникови газове през 2020 година с 40% спрямо равнището от 1990 година.

В сходство с проучване на немския теоретичен център Agora Energiewende, без спомагателни старания тази цел няма да бъде реализирана. Анализаторите чакат, че през 2020 година намаляването на изхвърлянията ще е от порядъка на 30%, вместо 40%. Теци 10 % разлика са равни на изхвърляния на парникови газове от 120 млн. тона СО2.

Прогнозата на Agora се базира на публични калкулации на немското държавно управление, допълнено с настоящи данни.

Причините за изоставането се дължат главно на въглищните електроцентрали, които не престават да играят огромна роля в снабдяването с сила – над 40% от създаваната електрическа енергия, икономическият растеж, който надвишава прогнозите, увеличеният брой коли, при незадоволителни темпове на електрификация на превоза и изостава във връзка с санирането на здания.

Моделът ВЕИ в страната продължава да минава през сериозен взрив.

Въпросът е, че до момента на процедура никой не е видял точните стопански планове на Германия, с изключение на прогнози, несъмнено за това какъв брой е коствало на страната прекъсването на АЕЦ с целия стадий по извеждане на мощности, какъв брой ще коства това във връзка с Топлоелектрическа централа и какво ще е бъдещето на въглищните региони. Оттук нататък следват въпроси, свързани с отпадъците и прочие
В казусът Берлин е индикативен за модела, който страната се пробва да следва.

Моделът Китай

Развитие на ВЕИ в страната пораства с извънредно бързи темпове. Очаква се да вземем за пример единствено през тази година в бранша на производството на електрическа енергия от слънце да бъдат издигнати над 50 ГВт.

Бързият растеж на ВЕИ обаче води до остатък на мощности. Както отбелязва Bloomberg New Energy Finance (BNEF) в новото си проучване с поддръжката на ClimateWorks Foundation, Китай е прекалил.

Енергийният пазар на страната е пренаситен с 35%. ВЕИ се конкурират остро с въглищните електроцентрали за достъпа до мрежите. Загубата от наложително прекъсване на производството на електрическа енергия от ВЕИ, съгласно международните стандарти е рекордно. При вятърната енергетика до мрежата не е доставена 17 % от създадената сила и 10 % от слънчевата.

„ Най-голямата в света енергийна система ще се сблъска със съществени проблеми през идващите няколко месеца “, считат от BNEF. Още повече, че сега се строят към 24 ГВт нови мощности от фотоволтаици и 30 ГВт от вятърни електроцентрали, освен това в райони с високо равнище на загуби, поради липса на качества на мрежата.

Загубите не се компенсират, а финансовите опасности се поемат от притежателите
Неяснотата към производството на сила от ТЕЦ-овете на въглища продължава, еконормите се ускоряват, а новите планове се стопират. Китай неведнъж декларира, че ще спре всички Топлоелектрическа централа на въглища през 2030 година, само че не споделя какво следва.
В същото време в друг стадий на строителство са 120 ГВт въглищни електроцентрали. Според BNEF, активи във въглищни производства на стойност от 237 милиарда $ са сложени под риск и огат да бъдат отписани и нито една провинция няма потребност от тях. (Страната е и преди всичко в света по строителство на АЕЦ).

За реализиране на баланс се чака и развиване и то с ускорени темпове на мрежата, с цел да може да поеме новите източници на сила.
Както се вижда моделът в Китай към този момент стартира да слага много комплицирани въпроси, свързани с моделът ВЕИ.

Двете страни на процедура имат много допирни точки, само че и една съществена разделяща ги – АЕЦ. Както и да се погледнат обаче, излиза наяве, че е належащо търсенето на баланс, с цел да могат да продължат по някакъв метод напред и политическите системи в тези две страни. Германия е пред ново предизвикателство в ръководството, а Китай, се запъти към строителство на нова междинна класа, само че и двата модела остават с доста въпросителни.

Вижте още: https://about.bnef.com/blog/mapping-china-renewables-curtailment-coal-risks/

и още: http://www.iwr.de/news.php?id=34630