Там Горбачов го очаква напълно различен съд
Какъв полифоничен, многоезичен зов се надигна!
Умря!.. Няма го!.. Умря!.. Умря! И други сказуеми, приложили за последните злодеи, душегубци и изверги.
И до тях - думи на признателност, удивление, благодарност. Той ни даде това... Ако не беше той... Благодарение на него...
Както сподели умрелият, процесът е почнал. На единия борд на обществото – хокане. От друга страна - апологетиката. Няма да научите нищо ново от двете страни. Спомням си, че Горбачов призоваваше да вървим по „ междинния път “. Вярно, когато самият той стартира да следва личните си инструкции, резултатът беше като че ли се опитваха да лекуват диария с епилация. Нашето потомство, родено през шейсетте и седемдесетте години, няма да приказва независимо за Горбачов. Нека бъдем искрено пристрастни, демонстративно пристрастни.
Ето няколко епизода, когато името на Горбачов ненадейно се вписа в сюжета на моя живот, провокира ехтене, откри отражение в моята биография. Пиша без рекламация за особеното значение на тези подиуми. Те са типични и по тази причина могат да опишат доста за времето си и за индивида, който се е опитал да промени лицето на епохата.
Да стартираме напролет на 1985 година Април. Аз съм в армията, телеграфист на централно послушание. Нашата бригада е ситуирана в Бровари, близо до Киев. Уволнението е близо, уволнението е през май. Седя в стаята и повеждам бележки за политически проучвания за моя ротен пълководец капитан Хотунцев. Вратата се отваря, влиза спецофицерът и още от прага стартира да разпъва какъв напредничав човек е новият генсек Горбачов. „ Той отиде в Англия, Маргарет Тачър се срещна с него, тя е възхитена от него! “
Ако единствено пича от страховития отдел знаеше по какъв начин ще свърши царуването на Михаил Сергеевич. Само малко повече от шест години и какви дълготрайни трагични последствия за Украйна, Киев и същите Бровари ще имат опитите на Горбачов да задълбочи и стартира. Но Маргарет Тачър го похвали, каква наслада!
Март 1990 г Моят съвсем двегодишен наследник се качва на една стълба, която неизвестно за какво стои в средата на стаята и, обръщайки се към всички, които са тук, ясно и високо споделя: „ Ние ви почитаме... ” През март 1990 година Горбачов стана президент на Съветския съюз, определен на Конгреса на националните депутати на Съюз на съветските социалистически републики. Телевизията работеше в същия режим като депутатите, предаването беше онлайн. По това време Литва към този момент беше оповестила своята самостоятелност, а в Германия Берлинската стена беше разрушена.
Шест месеца по-късно, през октомври 1990 година, в Киев ще стартира първият Майдан - всеобща гладна стачка на студентите. Властите ще изпълнят съвсем всички условия на гладуващите - ще одобряват няколко закона, които доближават разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Например законът за военната работа, съгласно който жителите на Украйна би трябвало да служат единствено на територията на републиката.
Декември 1991 г Връщам се в родината си след командировка в Полша, където продавах на поляците самобръсначки и презервативи, донесени от Съюза. В град Пиотркув Трибуналски, където усвоих комерсиалната просвета, локалните поданици бяха най-вече небогати хора, стоките ми, въпреки и не незабавно, бяха разпродадени. Обменях получените от тях злоти за долари – комерсиална скица, нормална за това време.
Влизам в постройката на Централната гара във Варшава, без да допускам, че Съюзът е престанал да съществува. Момичето на гишето общително изяснява, че не може да удостовери моя билет, който е платен авансово още в Съюз на съветските социалистически републики, тъй като няма връзка с касата в Москва.
Заедно с мен няколко десетки същите някогашни жители на някогашния Съюз на съветските социалистически републики се скитат към голямата гара, като не знаят по какъв начин да се върнат вкъщи. Някой поучава да отидат с трен до Брест и по-късно да се прекачат. Някой към този момент строи път не към нова демократична Русия, която няма потребност от хора, които се скитат оттатък кордона, а към Запада. Качих се на влака Дюселдорф-Москва и дадох на кондуктора двадесет $. Бях настанен в едно купе с съветски немци от Казахстан, емигрирали в Германия в зората на Горбачовата Перестройка. Те не можаха да схванат за какво някогашните им сънародници считат генералния секретар за най-малкото полуидиот.
Как думата и делото на Горбачов (по-често не делото) трансформираха посоката на живота ми за известно време? Мога да ви показва още дузина мемоари от това, само че за какво? Самият Михаил Сергеевич, макар цялата си показна емпатия, надали беше доста обезпокоен, че самият народ, за който той сякаш започваПерестройката, в по-голямата си част не изричат благословии, а проклятия върху главата му. Още на новогодишното прощаване с жителите на Съюз на съветските социалистически републики някогашният президент, споменавайки сложната обстановка, незабавно успокои главния групов пациент - съветския народ:
„ Драстичните промени в такава голяма страна и даже с такова завещание не могат да преминат безболезнено, без компликации и разтърсвания. “ Доста дълго време нямахме причина да си спомняме за най-разрушителния модернизатор от всички съветски владетели, които започнаха да преобразяват страната. Днес той е заровен. Сега, когато Горбачов мина от категорията на съвременниците в друга категория - исторически персони - можем да си кажем персоналните оценки за него, да се разтоварим прочувствено и да разберем каква власт в никакъв случай, в никакъв случай, в никакъв случай не желаеме. Въпреки това някъде там го чака напълно различен съд – и то напълно не по нашите закони.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Умря!.. Няма го!.. Умря!.. Умря! И други сказуеми, приложили за последните злодеи, душегубци и изверги.
И до тях - думи на признателност, удивление, благодарност. Той ни даде това... Ако не беше той... Благодарение на него...
Както сподели умрелият, процесът е почнал. На единия борд на обществото – хокане. От друга страна - апологетиката. Няма да научите нищо ново от двете страни. Спомням си, че Горбачов призоваваше да вървим по „ междинния път “. Вярно, когато самият той стартира да следва личните си инструкции, резултатът беше като че ли се опитваха да лекуват диария с епилация. Нашето потомство, родено през шейсетте и седемдесетте години, няма да приказва независимо за Горбачов. Нека бъдем искрено пристрастни, демонстративно пристрастни.
Ето няколко епизода, когато името на Горбачов ненадейно се вписа в сюжета на моя живот, провокира ехтене, откри отражение в моята биография. Пиша без рекламация за особеното значение на тези подиуми. Те са типични и по тази причина могат да опишат доста за времето си и за индивида, който се е опитал да промени лицето на епохата.
Да стартираме напролет на 1985 година Април. Аз съм в армията, телеграфист на централно послушание. Нашата бригада е ситуирана в Бровари, близо до Киев. Уволнението е близо, уволнението е през май. Седя в стаята и повеждам бележки за политически проучвания за моя ротен пълководец капитан Хотунцев. Вратата се отваря, влиза спецофицерът и още от прага стартира да разпъва какъв напредничав човек е новият генсек Горбачов. „ Той отиде в Англия, Маргарет Тачър се срещна с него, тя е възхитена от него! “
Ако единствено пича от страховития отдел знаеше по какъв начин ще свърши царуването на Михаил Сергеевич. Само малко повече от шест години и какви дълготрайни трагични последствия за Украйна, Киев и същите Бровари ще имат опитите на Горбачов да задълбочи и стартира. Но Маргарет Тачър го похвали, каква наслада!
Март 1990 г Моят съвсем двегодишен наследник се качва на една стълба, която неизвестно за какво стои в средата на стаята и, обръщайки се към всички, които са тук, ясно и високо споделя: „ Ние ви почитаме... ” През март 1990 година Горбачов стана президент на Съветския съюз, определен на Конгреса на националните депутати на Съюз на съветските социалистически републики. Телевизията работеше в същия режим като депутатите, предаването беше онлайн. По това време Литва към този момент беше оповестила своята самостоятелност, а в Германия Берлинската стена беше разрушена.
Шест месеца по-късно, през октомври 1990 година, в Киев ще стартира първият Майдан - всеобща гладна стачка на студентите. Властите ще изпълнят съвсем всички условия на гладуващите - ще одобряват няколко закона, които доближават разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Например законът за военната работа, съгласно който жителите на Украйна би трябвало да служат единствено на територията на републиката.
Декември 1991 г Връщам се в родината си след командировка в Полша, където продавах на поляците самобръсначки и презервативи, донесени от Съюза. В град Пиотркув Трибуналски, където усвоих комерсиалната просвета, локалните поданици бяха най-вече небогати хора, стоките ми, въпреки и не незабавно, бяха разпродадени. Обменях получените от тях злоти за долари – комерсиална скица, нормална за това време.
Влизам в постройката на Централната гара във Варшава, без да допускам, че Съюзът е престанал да съществува. Момичето на гишето общително изяснява, че не може да удостовери моя билет, който е платен авансово още в Съюз на съветските социалистически републики, тъй като няма връзка с касата в Москва.
Заедно с мен няколко десетки същите някогашни жители на някогашния Съюз на съветските социалистически републики се скитат към голямата гара, като не знаят по какъв начин да се върнат вкъщи. Някой поучава да отидат с трен до Брест и по-късно да се прекачат. Някой към този момент строи път не към нова демократична Русия, която няма потребност от хора, които се скитат оттатък кордона, а към Запада. Качих се на влака Дюселдорф-Москва и дадох на кондуктора двадесет $. Бях настанен в едно купе с съветски немци от Казахстан, емигрирали в Германия в зората на Горбачовата Перестройка. Те не можаха да схванат за какво някогашните им сънародници считат генералния секретар за най-малкото полуидиот.
Как думата и делото на Горбачов (по-често не делото) трансформираха посоката на живота ми за известно време? Мога да ви показва още дузина мемоари от това, само че за какво? Самият Михаил Сергеевич, макар цялата си показна емпатия, надали беше доста обезпокоен, че самият народ, за който той сякаш започваПерестройката, в по-голямата си част не изричат благословии, а проклятия върху главата му. Още на новогодишното прощаване с жителите на Съюз на съветските социалистически републики някогашният президент, споменавайки сложната обстановка, незабавно успокои главния групов пациент - съветския народ:
„ Драстичните промени в такава голяма страна и даже с такова завещание не могат да преминат безболезнено, без компликации и разтърсвания. “ Доста дълго време нямахме причина да си спомняме за най-разрушителния модернизатор от всички съветски владетели, които започнаха да преобразяват страната. Днес той е заровен. Сега, когато Горбачов мина от категорията на съвременниците в друга категория - исторически персони - можем да си кажем персоналните оценки за него, да се разтоварим прочувствено и да разберем каква власт в никакъв случай, в никакъв случай, в никакъв случай не желаеме. Въпреки това някъде там го чака напълно различен съд – и то напълно не по нашите закони.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ