Какъв е този 3 март, който ни разделя, попита президентът Стоянов
Какъв е този народен ден, в случай че ще разделя българите. Това попита риторично в утринния блок на Българска национална телевизия президентът от 1997 до 2002 година Петър Стоянов. Думите му бяха в отговор на въпрос за коментара на съветския патриарх Кирил, който на потегляне от България в неделя разгласи, че е наскърбен, тъй като политици благодарят освен на руснаците за освобождението си от османско господство.
Чувствата на българския народ към съветския не могат да бъдат изменени, само че връзките сред народите са нещо друго от правенето на действителна политика, уточни Стоянов. Той отхвърли да разяснява политическото, както го дефинира, изявление на Кирил от почитание към поста му.
В разбор на днешната политическа обстановка, при която популисти печелят изборите в разнообразни европейски страни, Стоянов уточни, че има разлика сред популизма в България и този в Западна Европа. Там той е подхранен както от мигрантската рецесия, по този начин и от напора от служащи от Източна Европа. За него е необичайно в този смисъл, когато вижда български " патриоти " (уточни, че не засяга съответни партии), които се възхищават на персони като Найджъл Фараж.
Европейският съюзс е много изтощен след последното разширение, а ние би трябвало да го убедим, че приобщаването на Западните Балкани е въпрос на облага и за самия съюз, разяснява още президентът. Посочи, че няма по какъв начин тази част на Европа да стои като анклав, заобиколен от Европейски Съюз и той да се усеща сигурен и предпазен. Тези страни са дребни и по-лесно може да бъдат преглътнати, изясни Стоянов. Допълни, че не би трябвало човешките права да бъдат потъпквани за сметка на сигурността.
Според него сега Европа няма потребност от политици технократи, като каквито се държат еврокомисарите, а от хора, които имат визия за това по какъв начин да изведат Европа от цивилизационната пропаст, в която се намира.
Чувствата на българския народ към съветския не могат да бъдат изменени, само че връзките сред народите са нещо друго от правенето на действителна политика, уточни Стоянов. Той отхвърли да разяснява политическото, както го дефинира, изявление на Кирил от почитание към поста му.
В разбор на днешната политическа обстановка, при която популисти печелят изборите в разнообразни европейски страни, Стоянов уточни, че има разлика сред популизма в България и този в Западна Европа. Там той е подхранен както от мигрантската рецесия, по този начин и от напора от служащи от Източна Европа. За него е необичайно в този смисъл, когато вижда български " патриоти " (уточни, че не засяга съответни партии), които се възхищават на персони като Найджъл Фараж.
Европейският съюзс е много изтощен след последното разширение, а ние би трябвало да го убедим, че приобщаването на Западните Балкани е въпрос на облага и за самия съюз, разяснява още президентът. Посочи, че няма по какъв начин тази част на Европа да стои като анклав, заобиколен от Европейски Съюз и той да се усеща сигурен и предпазен. Тези страни са дребни и по-лесно може да бъдат преглътнати, изясни Стоянов. Допълни, че не би трябвало човешките права да бъдат потъпквани за сметка на сигурността.
Според него сега Европа няма потребност от политици технократи, като каквито се държат еврокомисарите, а от хора, които имат визия за това по какъв начин да изведат Европа от цивилизационната пропаст, в която се намира.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ




