Валентин Вацев: Радев заби нож в гърба на БСП
- Какъв е коментарът ви, господин Вацев, за хода на президента Румен Радев, който през днешния ден разгласи, че се кандидатира за втори мандат, без да е получил номинация от партия и даже без да е приказвал с нито една партия?
- Президентът очевидно не е премислил добре нещата. Ако той в действителност желае да има втори мандат, първо, можеше да го направи малко по-рано и, второ, трябваше да контролира връзките си с главните сили, които са го подкрепяли. Президентът е в нещо като логичен цайтнот в идейно отношение. Той не може да не схваща, че неяснотата в неговото отношение към самодейността „ Три морета “ слага в доста сложна обстановка тези, които са го поддържали. Триморието не е дреболия - може би това е основният проблем, към който България ще би трябвало доста скоро да обясни отношението си. На българите няма по какъв начин да им се изясни, че Триморието е доста перспективна икономическа стратегия, тъй като не е. Това е политическа стратегия от края на ХIХ век на бащата на атлантизма Халфорд Макиндер, ориентирана против Русия.
- Имате ли пояснение за какво президентът Радев се е залепил толкоз възторжено за това Триморие?
- Нямам отговор на този въпрос. Допускам, че не е знаел. Но възрастен човек, минал през военно учебно заведение и с висше обучение, не може да не знае. Другото напълно насилено пояснение е, че той ще се подреди отпред на участниците, с цел да се опита да въздейства върху смисъла на самодейността, само че това е безусловно безперспективно. Има и трета догадка, която е обидна за него - че този, който съставлява за известно време тази самодейност и е неин хазаин, ще разполага в границите на своята активност с една прекомерно забележителна кръгла сума, която ще му бъде доста потребна, в случай че същият реши да има втори мандат.
Но Радев рискува да остане в българската история като бащица на българската русофобия. И това се прави в страна, в която близо 80% от българите са по-скоро русофили.
- В същото време президентът направи сериозна стъпка към Българска социалистическа партия, наблягайки за първи път през днешния ден, че това е неговото „ политическо семейство “. Даже регистрира, че „ доверието сред него и Българска социалистическа партия е укрепнало през тези сложни 4 години “.
- Първото е правилно - Българска социалистическа партия беше в основата на неговото номиниране и избиране и в този смисъл може да се назове, въпреки и не доста тъкмо, че Българска социалистическа партия е негово политическо семейство. Но второто - че доверието сред него и Българска социалистическа партия е укрепнало - не е правилно физически и логичен. Българска социалистическа партия доста мъчно ще преглътне неговите хрумвания за Триморието. С тези хрумвания той няма да стигне надалече. Аз прескачам елегантно още по-проклетия въпрос – какво чака той да получи от Русия? Български политик, който се надява да ръководи дълго и да ръководи сполучливо, не може да насъсква против себе си Москва. Това Бойко Борисов добре го знае.
- Не е ли обидно за Българска социалистическа партия, че Радев ги слага пред приключен факт за втория си мандат, без да е сондирал с управлението на партията, без да е номиниран по съответната процедура?
- Да, това е деяние през главата на управлението на Българска социалистическа партия и има детайл да се сложи това управление и партията пред приключен факт.
- Как би трябвало да се усеща Корнелия Нинова?
- На мястото на Нинова бих приел дейностите на Радев през днешния ден като нож в гърба. Не мога да виждам с нейните очи, само че освен Нинова, а който и да е ръководител на Българска социалистическа партия, не би видял в това президентско деяние демонстрация на добър звук. Тези неща могат да се съгласуват по всекидневен път, да се видят настроенията в управлението на партията и оттова да се вадят заключения. Имаше време за това.
Точно в този момент Нинова е в сложен миг - предизборната обстановка постоянно е сложна за всяка партия. А пък Нинова по едно и също време с това се пробва да възобнови партията и, доколкото е допустимо, да направи ротация на елита. Това е още по-трудна работа, тя не го прави с великолепие и искра - прави го, до толкоз до колкото ѝ е обещано да го прави. Би могло и по-успешно, само че го прави, разбирайки, че не трябва да се явява на избори с партия, в която на множеството места към момента на власт са Станишевските елити. Тази работа ѝ лишава цялото време. Тя изисква доста физически и умствени сили. И тъкмо в този миг се оказва още един проблем, който не е незначителен - президентът, върху който цялото управление е вложило, стартира да се държи необичайно. В такива случаи се споделя: „ И ти ли, Бруте ”. Тоест и от теб ли, Радев, да чакам проблеми в този момент, малко ли са ми моите?
- Искате да кажете, че Радев не регистрира проблемите в фамилията, изваждайки напред персоналните си политически стремежи.
- Ако Радев не е съгласувал авансово номинацията на своята кандидатура с управлението на Българска социалистическа партия, това значи, че се пробва да работи без значение от своето политическо семейство, както се е изразил. Ако имаш политическо семейство, ти се опитваш да се съобразяваш, доколкото можеш, с настроенията в това семейство. Старая се да не го подлагам на критика, само че признавам, че съм комплициран.
Нинова в цялата си отмалялост и цялата неразбория към нея - тя е в положение на борба и внезапно получава флангов удар, в гърба: „ И ти ли, Радев? И с проблемите ли, които ти създаваш, би трябвало да мислим какво да вършим тъкмо в този миг? " Това е проекцията на оповестения от Радев през днешния ден порив за втори мандат. Реалното показване на Българска социалистическа партия изисква локалните елити и централните елити на партията да са задоволително единни.
- Случаен ли е фактът, че Радев през днешния ден направи поклон към социалистите, само че не загатва управлението на партията. Не се ли пробва да опълчи по този метод партията на нейното управление, да дълбае разграничителна линия сред елита и членската маса?
- Той не ги опълчва, тъй като на този стадий не би могло да бъде сполучливо такова опълчване, само че напълно явно е, че в съзнанието си Радев не държи на едно място членската маса на Българска социалистическа партия и управлението на Българска социалистическа партия. Той разчита на поддръжката на Българска социалистическа партия и няма нищо неприятно да се каже на Българска социалистическа партия, на тази маса от хора: „ Аз съм от вашето семейство ”, само че не може да заобиколи самото управление. Да се обръщаш към една политическа общественост през главата на управлението на същата, не е добър звук. Не мога да преценява те по какъв начин биха създали, само че тяхно място аз бих съществено се намръщил.
- Може ли с рецензията си към Борисов и ГЕРБ Радев да притегли повече гласове за Българска социалистическа партия?
- Той може да притегли съществено количество гласове с рецензията си против Борисов. Част от тях ще бъдат и от Българска социалистическа партия. Но това няма да се отрази на резултатите на изборите, тъй като парламентарните са преди президентските. Ако тези избори се окажат несъстоятелни и се наложи да се вършат още едни, тогава те ще бъдат избори две в едно. Тогава Радев получава доста огромна степен на независимост да изсмуква към себе си част от политическия капацитет на Българска социалистическа партия. Затова аз не преставам да не разбирам какво влага той в понятието „ моето политическо семейство “. Той прави неща, които не се вършат вътре в фамилията.
- Президентът съобщи през днешния ден, че е медиен мит, че е получил 200 000 гласа от Движение за права и свободи за втория тур на изборите през 2016 година. И още веднъж направи разграничаване сред гласоподавателя на Движение за права и свободи и „ върхушката ” на Движение за права и свободи. Съзирате ли конфронтиране с почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган?
- Не. Той по-скоро чака Доган да си промени мнението. Доган неведнъж си е менял мнението, само че когато става дума за високи и съществени неща, няма да си промени мнението. И този път няма да го направи, защото става дума за съдбовни неща. Ахмед Доган, при всички условности на политическите му изяви, има явен параметър, до каква степен може и след кое не може към този момент. За него това са премислени и осъзнати процеси. Доган знае, че политиката е 90% взаимни отстъпки, само че тук става дума за другите 10% до 100%, за които компомиси няма. Освен това Доган има съображение да не позволява да се приказва с неговите хора през главата му. Той може да бъде медиатор към българските турци и българските българи, симпатизанти на неговата партия. Освен това, аз мога да назовавам българския политически хайлайф „ върхушка “, тъй като съм никой, само че президентът не може, тъй като той е част от този хайлайф.
- А това не значи ли, че надълбоко в съзнанието си президентът отхвърля партиите, които са главната конструкция на демокрацията?
- Той го прави умишлено. Това е разбирането му - че има български народ, който може да бъде разграничен на партии, само че в своята дълбока природа този народ е обединен и гледа на него като на натурален център на българското развиване и суверенитет. Радев не се съмнява, че има метод да приказва с народа директно, защото е изразител на националния суверенитет. Аз бих се съгласил с това. Но, с цел да стигнем до тази точка - той да приказва на народа отвън структурата на партиите, значи да е съумял да стане натурален изразител на публичните настройки, трендове и желания. А той не е. Би могъл да стане, в случай че имаше различен вид медийна политика и в случай че беше показал една по-висока политическа интензивност. Радев не съумя да задейства в задоволително огромна степен капацитета на своята институция.
- Но, все пак, отношението на обществото към Радев е позитивно.
- Да, отношението на обществото към него, доколкото мога да осъждам, без да съм социолог, е позитивно. Но президентът трябваше да е съумял до днешна дата да приказва с народа като изразител на неговите най-големи желания, а за тази цел той не е направил, каквото би трябвало. Може би за останалите 10 месеца до изборите ще успее, само че на този стадий Радев не стана източник на серия от публични диспути, не съумя да задейства публичното мнение в посока, която съгласно него е нужна.
- Защо не се случи това? Не можем да отречем упоритостта му да стане изразител на националните въжделения.
- Не бива да му се сърдим, той е боен човек. Военните хора са позитивни хора, само че те най-вече би трябвало да се учат, до момента в който станат политици. Просто дистанцията сред военната и политическата специалност е доста огромно. Според мен, Радев не толкоз от недобра воля, колкото от неумелост не съумява да осъществя упоритостите си. Ако той искаше да бъде изразител на най-дълбинните желания и настройки на обществото, той трябваше да има към себе си по различен метод проведен и работещ президентски екип. Неговите чиновници са най-вече някогашни или настоящи военни.
- Какъв е казусът с тях?
- Военните са положителни, в тях проблем няма. Но той трябваше да е събрал към себе си не по-малка численост цивилни хора, представители на разнообразни публични настройки и ползи. Той трябваше да бъде сплотяващото звено на българската политическа интензивност, да бъде съсредоточието на публичния разговор. Конституцията не му дава доста пълномощия, само че му дава задоволително пълномощия, с цел да можеше да стане камертонът на публичните настройки и визии. Той не съумя в това отношение. Досега Радев е направил маса безполезни неща и непотребства.
- Интересна дума - „ непотребства “. Кое е днешното непотребство?
- Това да приказваш с партиите през главите на техните управления, когато още не си станал категоричен изразител на националния суверенитет, е непотребство.
- Отношението му към партиите не кореспондира ли със загатна за историята от 1934 година, когато царят не разрешава партиите?
- Да, несъмнено. Но всеки историк ще каже, че аналогиите с 1934 година са прекомерно токсични. Радев не може да бъде сравняван нито с тогавашния български цар, нито с тогавашния мотор на дълбоката смяна в управлението на страната. Радев не е Кимон Георгиев. Днес става дума за дребни недомислени дейности, които биха могли да бъдат забавни, в случай че бяха добре обосновани. Зад дейностите на военните през 1934 година стоят прекалено много и прекомерно авторитетни заинтересувани сили. А зад Радев няма никого. Тогава няма по какъв начин да се направи 19 май през 2021 година Всички аналогии сред тогавашния цар и настоящия български президент звучат смехотворно. Съгласен съм, че е добре да се ускори ротацията на елита, само че не считам, че методът, по който Радев се е възприел, ще докара този мечтан резулта.
- Критиката му към ръководството на ГЕРБ минава сякаш през персоналната му борба с Борисов. Задължително ли е това противоборство?
- Естествено. Радев осъзнава борбата с Борисов като борба за идея. Освен това вижда, че Борисов и ГЕРБ са понятия, които във висока степен се взаимозаменят. Когато води борба с Борисов, той има учредения да се схваща, че води борба против ГЕРБ. Но Радев към този момент трябваше да се е изявил като представител на националния суверенитет и тогава това, което приказва, би се възприемало като естествено. Този опит да се приказва не надпартийно, а безпартийно значи, че той не желае да се преценява с актуалната политическа действителност. Съгласен съм, че българският политически хайлайф от дълго време е пристигнало времето да бъде подменян, в случай че и той мисли по този начин, е прав. Но да приказваш с обществото, без да засягаш елита, е доста мъчно и президентът на този стадий не е подготвен да реализира стремежи резултат.
- Как можем да оценим с една дума тези 4 години от първия мандат на президента Радев?
- Непрекъснато затичване с подготовка за скок, а дългият скок все не му се получава. Лошо обосновани дейности. Не бих споделил, че е пропилял времето. Българите го видяха с положително. Но той не употребява и половината от опциите, които обстановката му даваше в България. Той затъва в дребнотемия, преди да направи огромната неточност на своята политическа кариева - да се ангажира с Триморието. Това е една неточност, само че е толкоз огромна, че може да обезсмисли всичките му триумфи, доколкото ги има, в региона на репрезентацията на националния суверенитет. Българите, носители на лява просвета, които не се свеждат единствено до Българска социалистическа партия, и немалка част от носителите на дясна просвета, т.е. всички като се изключи представителите на англо-саксонската политика у нас, ще се разграничат от него поради това Триморие. Защото Триморието е другото име на идната война против Русия.
- Е, въпреки всичко отново тук ще дойдат 12 държавни глави, Радев ще бъде техен хазаин, това не е ли авторитет и за него, и за страната?
- Престиж в очите на българските американофили, несъмнено, само че в очите на българите, които малко по малко осъзнават, че Триморието е антируска политика в своите върхови прояви, е опит да се унищожи съюзът сред Германия и Русия, това е опит да се изолират страните, типичен създатели на Европейски Съюз. Този тампонен пояс сред Русия и Германия, който освен изолира Русия от Западна Европа, само че изолира и Западна Европа от Русия.
- Да не би Радев да се пробва посредством Триморието да разшири поддръжката си измежду десницата. Например, давайки знаци през подобен прочут евроантлантик като Цветан Цветанов?
- Вие се шегувате с мен! Т.н. българска десница, която мъчно се вмества в това разбиране, не е единна. В България има една доста амбициозна, въпреки и не многочислена политическа гарнитура, която е искрено проамериканска. Има и други десни политически групировки, които са по-скоро проруско-германски. Работата е там, че понятието евроатлантизъм умря пред очите ни, въпреки че още първоначално то беше като една двугърба камила – хем атлантизъм, хем европеизъм. В България белезите на разединение сред атлантизма и европеизма са явни на всички места. Съвсем скоро ще пристигна моментът, в случай че към този момент не е пристигнал, когато, избирайки да бъдеш европеист, ще би трябвало да вземеш отношение към атлантизма и противоположното. Неслучайно, преди два два дни Макрон във връзка желанието на Англия да има симетрични връзки с Вашингтон и Брюксел, сподели напълно ясно, че не може и двете по едно и също време. Ще избереш едното, само че и двете не може. Българската десница ще би трябвало да реши този въпрос. Радев - също.
- Президентът очевидно не е премислил добре нещата. Ако той в действителност желае да има втори мандат, първо, можеше да го направи малко по-рано и, второ, трябваше да контролира връзките си с главните сили, които са го подкрепяли. Президентът е в нещо като логичен цайтнот в идейно отношение. Той не може да не схваща, че неяснотата в неговото отношение към самодейността „ Три морета “ слага в доста сложна обстановка тези, които са го поддържали. Триморието не е дреболия - може би това е основният проблем, към който България ще би трябвало доста скоро да обясни отношението си. На българите няма по какъв начин да им се изясни, че Триморието е доста перспективна икономическа стратегия, тъй като не е. Това е политическа стратегия от края на ХIХ век на бащата на атлантизма Халфорд Макиндер, ориентирана против Русия.
- Имате ли пояснение за какво президентът Радев се е залепил толкоз възторжено за това Триморие?
- Нямам отговор на този въпрос. Допускам, че не е знаел. Но възрастен човек, минал през военно учебно заведение и с висше обучение, не може да не знае. Другото напълно насилено пояснение е, че той ще се подреди отпред на участниците, с цел да се опита да въздейства върху смисъла на самодейността, само че това е безусловно безперспективно. Има и трета догадка, която е обидна за него - че този, който съставлява за известно време тази самодейност и е неин хазаин, ще разполага в границите на своята активност с една прекомерно забележителна кръгла сума, която ще му бъде доста потребна, в случай че същият реши да има втори мандат.
Но Радев рискува да остане в българската история като бащица на българската русофобия. И това се прави в страна, в която близо 80% от българите са по-скоро русофили.
- В същото време президентът направи сериозна стъпка към Българска социалистическа партия, наблягайки за първи път през днешния ден, че това е неговото „ политическо семейство “. Даже регистрира, че „ доверието сред него и Българска социалистическа партия е укрепнало през тези сложни 4 години “.
- Първото е правилно - Българска социалистическа партия беше в основата на неговото номиниране и избиране и в този смисъл може да се назове, въпреки и не доста тъкмо, че Българска социалистическа партия е негово политическо семейство. Но второто - че доверието сред него и Българска социалистическа партия е укрепнало - не е правилно физически и логичен. Българска социалистическа партия доста мъчно ще преглътне неговите хрумвания за Триморието. С тези хрумвания той няма да стигне надалече. Аз прескачам елегантно още по-проклетия въпрос – какво чака той да получи от Русия? Български политик, който се надява да ръководи дълго и да ръководи сполучливо, не може да насъсква против себе си Москва. Това Бойко Борисов добре го знае.
- Не е ли обидно за Българска социалистическа партия, че Радев ги слага пред приключен факт за втория си мандат, без да е сондирал с управлението на партията, без да е номиниран по съответната процедура?
- Да, това е деяние през главата на управлението на Българска социалистическа партия и има детайл да се сложи това управление и партията пред приключен факт.
- Как би трябвало да се усеща Корнелия Нинова?
- На мястото на Нинова бих приел дейностите на Радев през днешния ден като нож в гърба. Не мога да виждам с нейните очи, само че освен Нинова, а който и да е ръководител на Българска социалистическа партия, не би видял в това президентско деяние демонстрация на добър звук. Тези неща могат да се съгласуват по всекидневен път, да се видят настроенията в управлението на партията и оттова да се вадят заключения. Имаше време за това.
Точно в този момент Нинова е в сложен миг - предизборната обстановка постоянно е сложна за всяка партия. А пък Нинова по едно и също време с това се пробва да възобнови партията и, доколкото е допустимо, да направи ротация на елита. Това е още по-трудна работа, тя не го прави с великолепие и искра - прави го, до толкоз до колкото ѝ е обещано да го прави. Би могло и по-успешно, само че го прави, разбирайки, че не трябва да се явява на избори с партия, в която на множеството места към момента на власт са Станишевските елити. Тази работа ѝ лишава цялото време. Тя изисква доста физически и умствени сили. И тъкмо в този миг се оказва още един проблем, който не е незначителен - президентът, върху който цялото управление е вложило, стартира да се държи необичайно. В такива случаи се споделя: „ И ти ли, Бруте ”. Тоест и от теб ли, Радев, да чакам проблеми в този момент, малко ли са ми моите?
- Искате да кажете, че Радев не регистрира проблемите в фамилията, изваждайки напред персоналните си политически стремежи.
- Ако Радев не е съгласувал авансово номинацията на своята кандидатура с управлението на Българска социалистическа партия, това значи, че се пробва да работи без значение от своето политическо семейство, както се е изразил. Ако имаш политическо семейство, ти се опитваш да се съобразяваш, доколкото можеш, с настроенията в това семейство. Старая се да не го подлагам на критика, само че признавам, че съм комплициран.
Нинова в цялата си отмалялост и цялата неразбория към нея - тя е в положение на борба и внезапно получава флангов удар, в гърба: „ И ти ли, Радев? И с проблемите ли, които ти създаваш, би трябвало да мислим какво да вършим тъкмо в този миг? " Това е проекцията на оповестения от Радев през днешния ден порив за втори мандат. Реалното показване на Българска социалистическа партия изисква локалните елити и централните елити на партията да са задоволително единни.
- Случаен ли е фактът, че Радев през днешния ден направи поклон към социалистите, само че не загатва управлението на партията. Не се ли пробва да опълчи по този метод партията на нейното управление, да дълбае разграничителна линия сред елита и членската маса?
- Той не ги опълчва, тъй като на този стадий не би могло да бъде сполучливо такова опълчване, само че напълно явно е, че в съзнанието си Радев не държи на едно място членската маса на Българска социалистическа партия и управлението на Българска социалистическа партия. Той разчита на поддръжката на Българска социалистическа партия и няма нищо неприятно да се каже на Българска социалистическа партия, на тази маса от хора: „ Аз съм от вашето семейство ”, само че не може да заобиколи самото управление. Да се обръщаш към една политическа общественост през главата на управлението на същата, не е добър звук. Не мога да преценява те по какъв начин биха създали, само че тяхно място аз бих съществено се намръщил.
- Може ли с рецензията си към Борисов и ГЕРБ Радев да притегли повече гласове за Българска социалистическа партия?
- Той може да притегли съществено количество гласове с рецензията си против Борисов. Част от тях ще бъдат и от Българска социалистическа партия. Но това няма да се отрази на резултатите на изборите, тъй като парламентарните са преди президентските. Ако тези избори се окажат несъстоятелни и се наложи да се вършат още едни, тогава те ще бъдат избори две в едно. Тогава Радев получава доста огромна степен на независимост да изсмуква към себе си част от политическия капацитет на Българска социалистическа партия. Затова аз не преставам да не разбирам какво влага той в понятието „ моето политическо семейство “. Той прави неща, които не се вършат вътре в фамилията.
- Президентът съобщи през днешния ден, че е медиен мит, че е получил 200 000 гласа от Движение за права и свободи за втория тур на изборите през 2016 година. И още веднъж направи разграничаване сред гласоподавателя на Движение за права и свободи и „ върхушката ” на Движение за права и свободи. Съзирате ли конфронтиране с почетния ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган?
- Не. Той по-скоро чака Доган да си промени мнението. Доган неведнъж си е менял мнението, само че когато става дума за високи и съществени неща, няма да си промени мнението. И този път няма да го направи, защото става дума за съдбовни неща. Ахмед Доган, при всички условности на политическите му изяви, има явен параметър, до каква степен може и след кое не може към този момент. За него това са премислени и осъзнати процеси. Доган знае, че политиката е 90% взаимни отстъпки, само че тук става дума за другите 10% до 100%, за които компомиси няма. Освен това Доган има съображение да не позволява да се приказва с неговите хора през главата му. Той може да бъде медиатор към българските турци и българските българи, симпатизанти на неговата партия. Освен това, аз мога да назовавам българския политически хайлайф „ върхушка “, тъй като съм никой, само че президентът не може, тъй като той е част от този хайлайф.
- А това не значи ли, че надълбоко в съзнанието си президентът отхвърля партиите, които са главната конструкция на демокрацията?
- Той го прави умишлено. Това е разбирането му - че има български народ, който може да бъде разграничен на партии, само че в своята дълбока природа този народ е обединен и гледа на него като на натурален център на българското развиване и суверенитет. Радев не се съмнява, че има метод да приказва с народа директно, защото е изразител на националния суверенитет. Аз бих се съгласил с това. Но, с цел да стигнем до тази точка - той да приказва на народа отвън структурата на партиите, значи да е съумял да стане натурален изразител на публичните настройки, трендове и желания. А той не е. Би могъл да стане, в случай че имаше различен вид медийна политика и в случай че беше показал една по-висока политическа интензивност. Радев не съумя да задейства в задоволително огромна степен капацитета на своята институция.
- Но, все пак, отношението на обществото към Радев е позитивно.
- Да, отношението на обществото към него, доколкото мога да осъждам, без да съм социолог, е позитивно. Но президентът трябваше да е съумял до днешна дата да приказва с народа като изразител на неговите най-големи желания, а за тази цел той не е направил, каквото би трябвало. Може би за останалите 10 месеца до изборите ще успее, само че на този стадий Радев не стана източник на серия от публични диспути, не съумя да задейства публичното мнение в посока, която съгласно него е нужна.
- Защо не се случи това? Не можем да отречем упоритостта му да стане изразител на националните въжделения.
- Не бива да му се сърдим, той е боен човек. Военните хора са позитивни хора, само че те най-вече би трябвало да се учат, до момента в който станат политици. Просто дистанцията сред военната и политическата специалност е доста огромно. Според мен, Радев не толкоз от недобра воля, колкото от неумелост не съумява да осъществя упоритостите си. Ако той искаше да бъде изразител на най-дълбинните желания и настройки на обществото, той трябваше да има към себе си по различен метод проведен и работещ президентски екип. Неговите чиновници са най-вече някогашни или настоящи военни.
- Какъв е казусът с тях?
- Военните са положителни, в тях проблем няма. Но той трябваше да е събрал към себе си не по-малка численост цивилни хора, представители на разнообразни публични настройки и ползи. Той трябваше да бъде сплотяващото звено на българската политическа интензивност, да бъде съсредоточието на публичния разговор. Конституцията не му дава доста пълномощия, само че му дава задоволително пълномощия, с цел да можеше да стане камертонът на публичните настройки и визии. Той не съумя в това отношение. Досега Радев е направил маса безполезни неща и непотребства.
- Интересна дума - „ непотребства “. Кое е днешното непотребство?
- Това да приказваш с партиите през главите на техните управления, когато още не си станал категоричен изразител на националния суверенитет, е непотребство.
- Отношението му към партиите не кореспондира ли със загатна за историята от 1934 година, когато царят не разрешава партиите?
- Да, несъмнено. Но всеки историк ще каже, че аналогиите с 1934 година са прекомерно токсични. Радев не може да бъде сравняван нито с тогавашния български цар, нито с тогавашния мотор на дълбоката смяна в управлението на страната. Радев не е Кимон Георгиев. Днес става дума за дребни недомислени дейности, които биха могли да бъдат забавни, в случай че бяха добре обосновани. Зад дейностите на военните през 1934 година стоят прекалено много и прекомерно авторитетни заинтересувани сили. А зад Радев няма никого. Тогава няма по какъв начин да се направи 19 май през 2021 година Всички аналогии сред тогавашния цар и настоящия български президент звучат смехотворно. Съгласен съм, че е добре да се ускори ротацията на елита, само че не считам, че методът, по който Радев се е възприел, ще докара този мечтан резулта.
- Критиката му към ръководството на ГЕРБ минава сякаш през персоналната му борба с Борисов. Задължително ли е това противоборство?
- Естествено. Радев осъзнава борбата с Борисов като борба за идея. Освен това вижда, че Борисов и ГЕРБ са понятия, които във висока степен се взаимозаменят. Когато води борба с Борисов, той има учредения да се схваща, че води борба против ГЕРБ. Но Радев към този момент трябваше да се е изявил като представител на националния суверенитет и тогава това, което приказва, би се възприемало като естествено. Този опит да се приказва не надпартийно, а безпартийно значи, че той не желае да се преценява с актуалната политическа действителност. Съгласен съм, че българският политически хайлайф от дълго време е пристигнало времето да бъде подменян, в случай че и той мисли по този начин, е прав. Но да приказваш с обществото, без да засягаш елита, е доста мъчно и президентът на този стадий не е подготвен да реализира стремежи резултат.
- Как можем да оценим с една дума тези 4 години от първия мандат на президента Радев?
- Непрекъснато затичване с подготовка за скок, а дългият скок все не му се получава. Лошо обосновани дейности. Не бих споделил, че е пропилял времето. Българите го видяха с положително. Но той не употребява и половината от опциите, които обстановката му даваше в България. Той затъва в дребнотемия, преди да направи огромната неточност на своята политическа кариева - да се ангажира с Триморието. Това е една неточност, само че е толкоз огромна, че може да обезсмисли всичките му триумфи, доколкото ги има, в региона на репрезентацията на националния суверенитет. Българите, носители на лява просвета, които не се свеждат единствено до Българска социалистическа партия, и немалка част от носителите на дясна просвета, т.е. всички като се изключи представителите на англо-саксонската политика у нас, ще се разграничат от него поради това Триморие. Защото Триморието е другото име на идната война против Русия.
- Е, въпреки всичко отново тук ще дойдат 12 държавни глави, Радев ще бъде техен хазаин, това не е ли авторитет и за него, и за страната?
- Престиж в очите на българските американофили, несъмнено, само че в очите на българите, които малко по малко осъзнават, че Триморието е антируска политика в своите върхови прояви, е опит да се унищожи съюзът сред Германия и Русия, това е опит да се изолират страните, типичен създатели на Европейски Съюз. Този тампонен пояс сред Русия и Германия, който освен изолира Русия от Западна Европа, само че изолира и Западна Европа от Русия.
- Да не би Радев да се пробва посредством Триморието да разшири поддръжката си измежду десницата. Например, давайки знаци през подобен прочут евроантлантик като Цветан Цветанов?
- Вие се шегувате с мен! Т.н. българска десница, която мъчно се вмества в това разбиране, не е единна. В България има една доста амбициозна, въпреки и не многочислена политическа гарнитура, която е искрено проамериканска. Има и други десни политически групировки, които са по-скоро проруско-германски. Работата е там, че понятието евроатлантизъм умря пред очите ни, въпреки че още първоначално то беше като една двугърба камила – хем атлантизъм, хем европеизъм. В България белезите на разединение сред атлантизма и европеизма са явни на всички места. Съвсем скоро ще пристигна моментът, в случай че към този момент не е пристигнал, когато, избирайки да бъдеш европеист, ще би трябвало да вземеш отношение към атлантизма и противоположното. Неслучайно, преди два два дни Макрон във връзка желанието на Англия да има симетрични връзки с Вашингтон и Брюксел, сподели напълно ясно, че не може и двете по едно и също време. Ще избереш едното, само че и двете не може. Българската десница ще би трябвало да реши този въпрос. Радев - също.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ