Марина Абрамович, която дарява себе си, за да събере средства в помощ на Украйна
„ Какъв е дългът на актьора? Какъв е дългът на едно човешко създание? Как можем да помогнем? “, пита се създателят Марина Абрамович преди седмица в изявление за Дойче Веле. Тя е дълбока смутена от войната в Украйна. Усеща я близка, безусловно в „ задния ѝ двор “.
„ Атаката против Украйна е офанзива против всички нас. Това е офанзива против човечеството и би трябвало да бъде спряна “, споделя тя.
Затова и Абрамович намира метод да помогне посредством изкуството си. Тя е пърформанс актьор – нейното творчество не е материално, а е осъществяване, в което тя взе участие с тялото си, с наличието си.
Сега тя пуска на търг опцията за наличие на второто осъществяване на именитото ѝ произведение от 2010 година на име „ Артистът участва “ (The artist is Present). Тримата, които дарят най-вече пари на организацията за помощ на Украйна Direct Relief, ще могат да седнат против нея на 16 април в нюйоркската „ Галерия Шон Кели “.
За „ Артистът участва “ преди 12 години Абрамович седеше неподвижно на стол по 8 часа дневно в продължение на общо 17 дни, до момента в който стотици хора се изреждаха да седнат против нея. Някои стояха по минута, други по през целия ден, а опашката пред Музея на Модерното Изкуство ставаше все по-дълга. Резултатът беше сходен измежду всички 1545 седящи - безшумно, прочувствено, рефлексивно съзерцаване. Много се просълзяваха – когато това се случеше, заплакваше и тя.
Но какво значи, че един актьор в Ню Йорк усеща войната в Украйна близка? Все отново тя е на хиляди километри. Абрамович обаче е надълбоко обвързвана с Източна Европа. Тя е родена в Белград на 30 ноември 1946 година Тогава Сърбия е част от Югославия, а Марина е в семейство от „ Червената буржоазия “, както го разказва самата тя.
Пра-чичо ѝ е бил патриарх на православната черква. И двамата ѝ родители са били югославски партизани – комунистическото придвижване срещу фашистите и нацистите в Югославия по време на Втората международна война. След края на войната те са провъзгласени за национални герои и получават постове в новото държавно управление.
До 6-годишна възраст Абрамович е отгледана от баба си, която е надълбоко вярваща християнка, в чийто дом се следват голям брой ежедневни религиозни ритуали. След това я възпитава майка ѝ, която е била извънредно строга. Боят е бил постоянно прилагано наказване, в случай че дребната „ се фука “ с нещо, а в дома царял „ съвсем боен режим “ по думи на Абрамович, която до 29-годишна възраст е трябвало да се прибира преди 22 часа всяка вечер.
Но никой не е ограничавал ползите ѝ и тя приключва Академията за изобразително изкуство в Белград, по-късно следва и в Академията в Загреб, а през 1973 година отпътува да преподава в Нови Сад. Тук стартират и първите ѝ независими осъществявания. През 1976 година се мести в Амстердам, след това Париж, Берлин, Хамбург и най-после Ню Йорк и в никакъв случай повече не се връща да живее в Сърбия.
Но творчеството ѝ остава директно обвързвано с детството и произхода ѝ… Поне по този начин считат някои критици.
В творбата ѝ Rhythm 10 през 1973 година тя с висока скорост забива нож сред пръстите си, през идната година в Rhythm 0 лежи в изложба в Неапол на маса със 72 предмета, в това число вериги, камшици, револвер, капан за мишки. Тя разрешава на посетителите да вършат каквото изискат с нея и към момента има белези от този пърформанс. През 1974 година лежи в центъра на горяща петолъчка, поради което губи схващане. През 2002 година две седмици живее на показ в три построени квадратни платформи в изложба в Ню Йорк.
През 1997 година печели премията "Златен лъв " за най-хубав художник на биеналето във Венеция, тъй като по през целия ден стои върху 2,5 тона кравешки кости, бършейки кръвта по тях с забрадка. Произведението се назовава "Балкански барок " и е отговорът на Марина Абрамович на войната в района.
„ Човек не може да се измие от кръвта на жертвите “, споделя артистката тогава, само че думите ѝ са изключително годни и през днешния ден.
В Украйна се намира най-мащабната ѝ арт апаратура - „ Кристалната стена на Плача “. Тя е с дължина 40 метра и височина 3 метра, направена от антрацит, придобит от украински мини. Творбата е в памет на от Втората международна война, която се е случила тъкмо тук. В местността Бабий Яр, покрай столицата Киев, през 1941 година в границите на два дни нацистите разстрелват над 33 000 души, болшинството от които евреи.
На церемонията по откриването на творбата през 2021 година участват президентът на Украйна Володимир Зеленски и немският му сътрудник Франк-Валтер Щайнмайер.
„ Бабий Яр е обща покруса за евреите и украинците “, споделя Зеленски тогава, а немският му сътрудник Щайнмайер добавя, че за германците може да имат единствено един отговор и той е „ Никога повече “.
По-малко от половин година по-късно тези думи падат глухо на фона на нашествието на съветския президент Владимир Путин в Украйна, поради която починаха хиляди цивилни, а над 3 милиона украинци бяха принудени да изоставен домовете си и да станат бежанци в чужбина.
На 1 март киевската телевизионна кула беше ударена по време на бомбардировките на съветската войска. В непосредствена непосредственост до нея се намира „ Кристалната стена на Плача “ на Абрамович. Според нея е цяло знамение, че не е развалена. Ако остане цяла през войната, към този момент няма да бъде единствено място за печал и възпоменание, само че и място за излекуване, счита тя.
Но още е рано да се мисли за това. Според Абрамович в този момент не е време за изкуство. Когато се бомбардират лечебни заведения и изнасят бебета, има доста по-спешни неща, които би трябвало да се свършат. Парите за медикаменти и заслон са приоритет в този момент, с цел да се спасят човешки животи, споделя тя и приканва всеки да вземе позиция против войната и да направи нещо, с цел да я спре.
„ Атаката против Украйна е офанзива против всички нас. Това е офанзива против човечеството и би трябвало да бъде спряна “, споделя тя.
Затова и Абрамович намира метод да помогне посредством изкуството си. Тя е пърформанс актьор – нейното творчество не е материално, а е осъществяване, в което тя взе участие с тялото си, с наличието си.
Сега тя пуска на търг опцията за наличие на второто осъществяване на именитото ѝ произведение от 2010 година на име „ Артистът участва “ (The artist is Present). Тримата, които дарят най-вече пари на организацията за помощ на Украйна Direct Relief, ще могат да седнат против нея на 16 април в нюйоркската „ Галерия Шон Кели “.
За „ Артистът участва “ преди 12 години Абрамович седеше неподвижно на стол по 8 часа дневно в продължение на общо 17 дни, до момента в който стотици хора се изреждаха да седнат против нея. Някои стояха по минута, други по през целия ден, а опашката пред Музея на Модерното Изкуство ставаше все по-дълга. Резултатът беше сходен измежду всички 1545 седящи - безшумно, прочувствено, рефлексивно съзерцаване. Много се просълзяваха – когато това се случеше, заплакваше и тя.
Но какво значи, че един актьор в Ню Йорк усеща войната в Украйна близка? Все отново тя е на хиляди километри. Абрамович обаче е надълбоко обвързвана с Източна Европа. Тя е родена в Белград на 30 ноември 1946 година Тогава Сърбия е част от Югославия, а Марина е в семейство от „ Червената буржоазия “, както го разказва самата тя.
Пра-чичо ѝ е бил патриарх на православната черква. И двамата ѝ родители са били югославски партизани – комунистическото придвижване срещу фашистите и нацистите в Югославия по време на Втората международна война. След края на войната те са провъзгласени за национални герои и получават постове в новото държавно управление.
До 6-годишна възраст Абрамович е отгледана от баба си, която е надълбоко вярваща християнка, в чийто дом се следват голям брой ежедневни религиозни ритуали. След това я възпитава майка ѝ, която е била извънредно строга. Боят е бил постоянно прилагано наказване, в случай че дребната „ се фука “ с нещо, а в дома царял „ съвсем боен режим “ по думи на Абрамович, която до 29-годишна възраст е трябвало да се прибира преди 22 часа всяка вечер.
Но никой не е ограничавал ползите ѝ и тя приключва Академията за изобразително изкуство в Белград, по-късно следва и в Академията в Загреб, а през 1973 година отпътува да преподава в Нови Сад. Тук стартират и първите ѝ независими осъществявания. През 1976 година се мести в Амстердам, след това Париж, Берлин, Хамбург и най-после Ню Йорк и в никакъв случай повече не се връща да живее в Сърбия.
Но творчеството ѝ остава директно обвързвано с детството и произхода ѝ… Поне по този начин считат някои критици.
В творбата ѝ Rhythm 10 през 1973 година тя с висока скорост забива нож сред пръстите си, през идната година в Rhythm 0 лежи в изложба в Неапол на маса със 72 предмета, в това число вериги, камшици, револвер, капан за мишки. Тя разрешава на посетителите да вършат каквото изискат с нея и към момента има белези от този пърформанс. През 1974 година лежи в центъра на горяща петолъчка, поради което губи схващане. През 2002 година две седмици живее на показ в три построени квадратни платформи в изложба в Ню Йорк.
През 1997 година печели премията "Златен лъв " за най-хубав художник на биеналето във Венеция, тъй като по през целия ден стои върху 2,5 тона кравешки кости, бършейки кръвта по тях с забрадка. Произведението се назовава "Балкански барок " и е отговорът на Марина Абрамович на войната в района.
„ Човек не може да се измие от кръвта на жертвите “, споделя артистката тогава, само че думите ѝ са изключително годни и през днешния ден.
В Украйна се намира най-мащабната ѝ арт апаратура - „ Кристалната стена на Плача “. Тя е с дължина 40 метра и височина 3 метра, направена от антрацит, придобит от украински мини. Творбата е в памет на от Втората международна война, която се е случила тъкмо тук. В местността Бабий Яр, покрай столицата Киев, през 1941 година в границите на два дни нацистите разстрелват над 33 000 души, болшинството от които евреи.
На церемонията по откриването на творбата през 2021 година участват президентът на Украйна Володимир Зеленски и немският му сътрудник Франк-Валтер Щайнмайер.
„ Бабий Яр е обща покруса за евреите и украинците “, споделя Зеленски тогава, а немският му сътрудник Щайнмайер добавя, че за германците може да имат единствено един отговор и той е „ Никога повече “.
По-малко от половин година по-късно тези думи падат глухо на фона на нашествието на съветския президент Владимир Путин в Украйна, поради която починаха хиляди цивилни, а над 3 милиона украинци бяха принудени да изоставен домовете си и да станат бежанци в чужбина.
На 1 март киевската телевизионна кула беше ударена по време на бомбардировките на съветската войска. В непосредствена непосредственост до нея се намира „ Кристалната стена на Плача “ на Абрамович. Според нея е цяло знамение, че не е развалена. Ако остане цяла през войната, към този момент няма да бъде единствено място за печал и възпоменание, само че и място за излекуване, счита тя.
Но още е рано да се мисли за това. Според Абрамович в този момент не е време за изкуство. Когато се бомбардират лечебни заведения и изнасят бебета, има доста по-спешни неща, които би трябвало да се свършат. Парите за медикаменти и заслон са приоритет в този момент, с цел да се спасят човешки животи, споделя тя и приканва всеки да вземе позиция против войната и да направи нещо, с цел да я спре.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ