Почти 70% от българите вярват в културното превъзходство на България
Какъв дял от интервюираните са се съгласили с изказванието " Народът ни може да не е идеален, само че културата ни превъзхожда тази на останалите ".
Какъв дял от интервюираните са се съгласили с изказванието " Народът ни може да не е идеален, само че културата ни превъзхожда тази на останалите ", написа dnevnik.bg.
Народът ни може да не е идеален, само че културата ни превъзхожда тази на останалите " - с това изказване са се съгласили 69% от българите, взели участие в изследване на американския институт " Пю " измежду 34 страни в Европа, извършено в интервала 2015-2017 година
Резултатите бяха публикувани в понеделник като част от данни, сочещи ценностното разделяне сред Източна и Западна Европа. От тях се вижда, че в Европейски Съюз две страни - България и Румъния (68%) - показват сходен културен шовинизъм, а в Гърция (89%) той доближава до национализъм. Останалите 5 страни с над две трети утвърждение на тезата за културното предимство са на Западните Балкани (Сърбия, Босна и Херцеговина) и някогашния Съюз на съветските социалистически републики (Русия, Грузия, Армения). С 44% Хърватия не попада в тази група, а в Словения, Македония, Косово и Черна гора не са правени изследвания.
Освен това България е на второ място (след Румъния) в поддръжката на изказванието, че с цел да имаш национална еднаквост на българин, би трябвало да си роден в страната. Така считат 85% (в Румъния - 89%), а съгласно 79%, с цел да се наречеш българин би трябвало фамилията ти да има някаква връзка със страната. Много покрай тези резултати са унгарците (83%) и поляците (82%), съгласно които е " доста " или " общ овзето значимо " да си роден в страната, с цел да бъдеш считан за " същински маджарин " или " същински поляк ".
Сред първите 10 по този аршин единствената западна страна е Португалия (81%), а измежду първите 20 попадат още Италия (66%) и Испания 63%). В скандинавските страни, Германия, Франция, Белгия и Холандия към и под 50% придават толкоз значимост на това къде е роден някой, с цел да бъде считан за " същински " съотечественик.
От " Пю " виждат присъща разлика сред изтока и запада на континента и в позициите за месторождението измежду по-млади и по-възрастни поданици. По принцип в Западна Европа интервюираните на възраст 18-34 години са по-малко склонни от по-възрастните да показват, че за идентичността е доста значимо къде си се родил. В Испания, да вземем за пример по този начин считат 47% от хората под 35-годишна възраст (срещу 64% от по-възрастните), до момента в който в Украйна групите измежду млади и възрастни са идентични - 68% и 69%. Сериозно разминаване сред младите на запад и на изток има и за това какъв брой е значимо някой да има роднински връзки със страната, с цел да твърди, че е част от народа ѝ.
Това, както и останалата част от изследването, повдигат въпроса за разбирането на европейците за това какво са " европейските полезности ". Данните разкриват, че разнообразни групи хора дават разнообразни отговори. За едни това значи, че Европа има християнски корени и завещание, а за други - политически демократизъм, вклчително разделяне на църквата от страната, демократично ръководство и даване леговище на бежанци.
" За Европейски Съюз терминът " европейски полезности " по-скоро отблязва това, което в Съединени американски щати може за сметнат за демократични хрумвания. В Харта на главните права на Европейския съюз се приказва за почитание към културното и религиозно многообразие, възбрана на дискриминирането поради религиозна или полова ориентировка, право на леговище за бежанците и гарантиране свободата на двигение в Европейски Съюз. Тези права и правила са станали част от правната система на Европейски Съюз и са потвърждавани от десетилетия насам от Съда на Европейски Съюз.
Но с първата вълна нови членове от някогашния комунистически лагер през 2004 година се оказа, че жителите на тези страни са по-нетолерантни по отношение на Западна Европа към верския и културен плурализъм. А това слага под въпрос концепцията за всеобщо единодушие по отношение на това кои са " европейските полезности ". Подкрепата за тях не е единна и на Запад.
Какъв дял от интервюираните са се съгласили с изказванието " Народът ни може да не е идеален, само че културата ни превъзхожда тази на останалите ", написа dnevnik.bg.
Народът ни може да не е идеален, само че културата ни превъзхожда тази на останалите " - с това изказване са се съгласили 69% от българите, взели участие в изследване на американския институт " Пю " измежду 34 страни в Европа, извършено в интервала 2015-2017 година
Резултатите бяха публикувани в понеделник като част от данни, сочещи ценностното разделяне сред Източна и Западна Европа. От тях се вижда, че в Европейски Съюз две страни - България и Румъния (68%) - показват сходен културен шовинизъм, а в Гърция (89%) той доближава до национализъм. Останалите 5 страни с над две трети утвърждение на тезата за културното предимство са на Западните Балкани (Сърбия, Босна и Херцеговина) и някогашния Съюз на съветските социалистически републики (Русия, Грузия, Армения). С 44% Хърватия не попада в тази група, а в Словения, Македония, Косово и Черна гора не са правени изследвания.
Освен това България е на второ място (след Румъния) в поддръжката на изказванието, че с цел да имаш национална еднаквост на българин, би трябвало да си роден в страната. Така считат 85% (в Румъния - 89%), а съгласно 79%, с цел да се наречеш българин би трябвало фамилията ти да има някаква връзка със страната. Много покрай тези резултати са унгарците (83%) и поляците (82%), съгласно които е " доста " или " общ овзето значимо " да си роден в страната, с цел да бъдеш считан за " същински маджарин " или " същински поляк ".
Сред първите 10 по този аршин единствената западна страна е Португалия (81%), а измежду първите 20 попадат още Италия (66%) и Испания 63%). В скандинавските страни, Германия, Франция, Белгия и Холандия към и под 50% придават толкоз значимост на това къде е роден някой, с цел да бъде считан за " същински " съотечественик.
От " Пю " виждат присъща разлика сред изтока и запада на континента и в позициите за месторождението измежду по-млади и по-възрастни поданици. По принцип в Западна Европа интервюираните на възраст 18-34 години са по-малко склонни от по-възрастните да показват, че за идентичността е доста значимо къде си се родил. В Испания, да вземем за пример по този начин считат 47% от хората под 35-годишна възраст (срещу 64% от по-възрастните), до момента в който в Украйна групите измежду млади и възрастни са идентични - 68% и 69%. Сериозно разминаване сред младите на запад и на изток има и за това какъв брой е значимо някой да има роднински връзки със страната, с цел да твърди, че е част от народа ѝ.
Това, както и останалата част от изследването, повдигат въпроса за разбирането на европейците за това какво са " европейските полезности ". Данните разкриват, че разнообразни групи хора дават разнообразни отговори. За едни това значи, че Европа има християнски корени и завещание, а за други - политически демократизъм, вклчително разделяне на църквата от страната, демократично ръководство и даване леговище на бежанци.
" За Европейски Съюз терминът " европейски полезности " по-скоро отблязва това, което в Съединени американски щати може за сметнат за демократични хрумвания. В Харта на главните права на Европейския съюз се приказва за почитание към културното и религиозно многообразие, възбрана на дискриминирането поради религиозна или полова ориентировка, право на леговище за бежанците и гарантиране свободата на двигение в Европейски Съюз. Тези права и правила са станали част от правната система на Европейски Съюз и са потвърждавани от десетилетия насам от Съда на Европейски Съюз.
Но с първата вълна нови членове от някогашния комунистически лагер през 2004 година се оказа, че жителите на тези страни са по-нетолерантни по отношение на Западна Европа към верския и културен плурализъм. А това слага под въпрос концепцията за всеобщо единодушие по отношение на това кои са " европейските полезности ". Подкрепата за тях не е единна и на Запад.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ