Какъв би могъл да бъде интернет без боклук и алгоритми?

Какъв би могъл да бъде интернет без отпадък и логаритми?

За доста хора актуалният интернет от дълго време е престанал да бъде пространство на независимост и ентусиазъм. Търсачките от ден на ден наподобяват на бунище, затрупано с един и същи вид наличие, генерирано от изкуствен интелект, а обществените мрежи като че ли са съзнателно основани, с цел да разбият усещането и да ви пристрастят към безкрайните излъчвания и алгоритмичното внимание. Технологичните корпорации, от своя страна, твърдят, че сходна действителност е неизбежна – и даже потребна.

Но на фона на тези трендове се появяват планове, които умишлено се опълчват на цифровия конвейер. Един подобен образец е New Session, онлайн литературно списание, което може да бъде посетено посредством най-стария интернет протокол – Telnet. Въпреки възрастта на технологията, изданието неслучайно съществува в този формат: то има за цел да ни подсети, че интернет може да бъде друг – по-честен, по-бавен и свободен от нападателна комерсиализация.

Както всяко литературно списание, New Session събира стихотворения, есета и други текстове от потребителите. Но философията, която стои зад плана, е радикално друга от нормалните стандарти. Списанието акцентира, че всички ние би трябвало да се приспособяваме към новите условия – от политическите промени до климатичните закани и безкрайните пандемии. Но акомодацията се отнася както до читателите, по този начин и до самите текстове: всяко произведение в списанието се трансформира, когато бъде преоткрито.

New Session е наличен посредством уеб клиента Telnet непосредствено от вашия браузър или, за тези, които ценят достоверността, посредством командния ред. Именно този остарял протокол прави всеки текст жив и преносим. Някои творби се трансформират на всеки няколко минути, други се трансформират всякога, когато някой ги прочете. Някои текстове реагират на времето, времето на деня или броя на прочитанията, трансформирайки процеса на опознаване на материалите в самобитен цифров аквариум, в който всяка актуализация се следи с любознание.

Така да вземем за пример едно от творбите се трансформира при всяко отваряне според от настоящото метеорологично време. Друг текст пък последователно се разпростира, до момента в който читателят натиска клавишите, като новите фрагменти се появяват посредством въвеждане на букви, които към този момент се намират в текста. Процесът припомня на интерактивен пъзел, само че без награди – а с непредвидени литературни открития.

Идеята за плана хрумва през 2021 година на основателката на New Session Кара Естен Хъртъл, художничка и програмистка от Сан Франциско. Всичко почнало, когато имала насъбрани доста остарели компютри и се чудела какво може да направи, с цел да им вдъхне нов живот. Идеята не била просто да пусне нещо „ от предишното “, а да сътвори дигитален пазар, наличен на безусловно всяко устройство – от изхвърлен преносим компютър от 1991 година до актуален компютър.

Telnet, протоколът, определен за New Session, се появява още в края на 60-те години на предишния век като част от ARPAnet, предшественика на актуалния интернет, в началото създаден за военни цели. По-късно протоколът става един от първите мрежови стандарти и се употребява от запалянковци и програмисти и до през днешния ден. Хъртъл акцентира, че завръщането към Telnet не е носталгия поради самата носталгия. Този метод е метод да се забави темпото и да се изостави познатият дигитален опиат на безкрайното ползване.

За разлика от множеството модерни онлайн места, New Session не засмуква потребителите с натрапчиви вести или логаритми, които приспособяват наличието към човешкото държание. Тук няма значение какъв брой време ще прекарате в четене. Както споделя Хъртъл, той цели хората да се връщат в списанието не поради точките или лентите, както е в Duolingo, а поради самите истории – по този начин, както хората се връщат към една книга и я препрочитат, с цел да открият нови неща.

Хъртъл признава, че се изкушава да романтизира старите технологии, само че това е рисково и бързо се трансформира в консервативна изолация. Вместо това основателите на New Session оферират да се направи логичен избор за това какво от предишното си коства да се резервира и какво може да се рециклира, с цел да се разбере за какво актуалният интернет е разрушен – и по какъв начин може да се промени.

Подобни планове стават изключително настоящи на фона на възходящото неодобрение от това, в което се е трансформирала световната мрежа. Все повече хора поглеждат обратно – не с цел да съжаляват за изгубеното, а с цел да почерпят хрумвания от предишното, които могат да вдъхновят едно радикално друго бъдеще на световния интернет. Напомняйки ни, че уеб пространството не е нещо непроменяемо или предопределено. Това е пространство, което сътворяваме ние самите – и което можем да създадем по друг метод.