Какъв би бил светът без големите личности, които са го

Какъв би бил светът без огромните персони, които са го променяли? Днес ние не можем да си представим живот без компютър, без интернет, без самолети. Страстта е движещата мощ на човешкия напредък през целия дълъг живот на земята. Когото и от великите да вземем – Леонардо да Винчи, Стив Джобс, Нютон или Рентген, всеки от тях е оставил следа, основал е нещо извънредно, тъй като е следвал пристрастеностите си.Именно пристрастеностите ни оказват помощ да прескочим невидимата демаркационна линия на естественото средностатистическо битие и да навлезем в зона на високото напрежение на характерността, която търси и намира най-хубавото поле за изява.Определението за думата пристрастеност е „ мощно възприятие на възторг или неспокойствие за нещо или за правенето на нещо “.
Как намираме своята пристрастеност? Тя може да бъде всеки персонален интерес или занимание. Това е активност, която правим, без да ни е казано да го вършим. Страст може да бъде нещо, което сме обичали още като дете и което към момента ни кара да се усещаме добре. Страстта може да бъде и това, което сме правили през целия си живот и което не мислим, че е огромна работа. Може да е нещо, което даже не виждаме, тъй като е втора природа за нас.Ключът към дефинирането на това кои са пристрастеностите ни е осъзнаване на позитивната прочувствена сила, която усещаме, когато им се отдадем.Всеки от нас има своите пристрастености. Някои са свързани с избрани интервали от живота ни, други носим със себе си цялостен живот. Те са нашият индивидуализиращ приз-нак, нашето неповторимо аз. Нужен е малко кураж, с цел да им дадем късмет да излязат на открито, да станат забележими. Защото те са излизане от рамката, от стандарта.

Ето и една къса история за пристрастеност. Луди-млади се залюбили, както се пее в националните песни. Месеците се нижели един след различен. Събрал кураж момъкът. Поканил той един ден девойката в дома на родителите си, които били някъде отвън града за събота и неделя. Настанил я.Оставил я сама за малко, единствено едвам купи свеж самун, зеленчуци и цветя. Докато се щурал по всички страни из пазара, кроял проекти по какъв начин да направи по-красиво прекарването. Повтарял си реплики, с които да я заплени. Искал да опознае момичето, някак все далечно и недосегаемо, и доста се вълнувал по какъв начин да се показа в най-хубава светлина. Когато се върнал вкъщи, на първо време помислил, че е сбъркал адреса. Входното предверие променено, напълно разчистено от движимости.Стаята му – с разместени мебели, изцяло неузнаваема. Момчето, изгубило подарък слово, гледа изумено слабото момиче пред себе и недоумява какво става и за какво. А девойката седи в остарелия кожен фотьойл с блеснал взор, в музикален съпровод на музика от касетофона, откъдето звучи неповторимият глас на Джанис Джоплин в „ Синът на проповедника “. Разказва му прибързано по какъв начин е съумяла да примъкне дрешника от едната стена до отсрещната благодарение на подложени изтривалки от банята.„ Бягай бързо от нея! Бягай надалеко! “ – проплакала Съдбата в лявото ухо на младежа. Но той е в цялостен ступор, некадърен да чува и вижда знаците, които получава. Стои замаян, цапардосан, изцяло некадърен да предприеме рационално деяние и да се защищити от съдбовни житейски решения.