Днес тя няма да получи роза, нито ще иде на ресторант. Днес тя праща детето си пеша към границата само…
Какъв 8-и март само…Подариха ли ви цветя? Получихте ли топла прегръдка в ранното снежно утро? Обади ли ви се ваш непосредствен, с цел да ви каже, че вие сте най-прекрасната майка, сестра, баба? Ами радвайте се на тези моменти!
Радвайте се повече от различен път, тъй като на милиони дами в Украйна никак не им е до 8-и март. Не единствено че не им е до празници, ами единствената мисъл в техните глави е по какъв начин да оцелеят и по какъв начин да спасят децата и околните си. Днес те не получават цветя, а падащи бомби. Днес те не чуват благи думи, а оглушителни сирени. Днес те няма да отидат на ресторант, а ще слязат за следващ път в бомбоубежището. Днес ще има дами, които ще ридаят за убитите си рожби…
Днес някои майки ще прегърнат децата си и ще ги пуснат сами на едно рисково пътешестване към границата… С вярата да ги спасят!
Да, в дните преди да стартира войната в Украйна, майките пращаха децата на градина и учебно заведение с листче на блузата, на което бяха изписани трите им имена и кръвната група. В случай, че нещо се случи. Е, случи се и през днешния ден, на 8-и март, няколко седмици по-късно, същите майки хващат детските ръчички, написват на дланта телефон за връзка, и със сълзи на очи изпращат тези душички да се избавят към границата сами…
Какво ли се случва в майчиното сърце в този момент? Има ли въобще думи, които да опишат болката и тъгата на дамата, принудена да се раздели с детето си по подобен метод, без гаранция, че в миналото ще го види още веднъж.
Какъв 8-и март за тези дами, притиснати до стената от новия живот, който са принудени да водят поради една непозната война, не тяхна? Война като всяка друга - злокобна, жестока, кървава, подмолна. Като тази в Сирия, като тази в Либия, Йемен, Грузия и така нататък Война сред огромните на деня, която се води на непозната територия и в нея умират най-невинните - децата, майките, възрастните. Война, която ще отгледа още повече злоба и ненавист, наливайки масло в порочния кръг на страха и насилието.
Ами, няма 8-и март за тях. Но ще ви кажа за кого има. Има за Джил Байдън. И за Бриджит Макрон. И за Урсула фон дер Лайен. И за дамата на Борис Джонсън Кари Саймънд. И за Алина Кабаева. Вероятно и за Олена Зеленска.
Заключенията оставам на вас. Честит празник на всички дами!
Радвайте се повече от различен път, тъй като на милиони дами в Украйна никак не им е до 8-и март. Не единствено че не им е до празници, ами единствената мисъл в техните глави е по какъв начин да оцелеят и по какъв начин да спасят децата и околните си. Днес те не получават цветя, а падащи бомби. Днес те не чуват благи думи, а оглушителни сирени. Днес те няма да отидат на ресторант, а ще слязат за следващ път в бомбоубежището. Днес ще има дами, които ще ридаят за убитите си рожби…
Днес някои майки ще прегърнат децата си и ще ги пуснат сами на едно рисково пътешестване към границата… С вярата да ги спасят!
Да, в дните преди да стартира войната в Украйна, майките пращаха децата на градина и учебно заведение с листче на блузата, на което бяха изписани трите им имена и кръвната група. В случай, че нещо се случи. Е, случи се и през днешния ден, на 8-и март, няколко седмици по-късно, същите майки хващат детските ръчички, написват на дланта телефон за връзка, и със сълзи на очи изпращат тези душички да се избавят към границата сами…
Какво ли се случва в майчиното сърце в този момент? Има ли въобще думи, които да опишат болката и тъгата на дамата, принудена да се раздели с детето си по подобен метод, без гаранция, че в миналото ще го види още веднъж.
Какъв 8-и март за тези дами, притиснати до стената от новия живот, който са принудени да водят поради една непозната война, не тяхна? Война като всяка друга - злокобна, жестока, кървава, подмолна. Като тази в Сирия, като тази в Либия, Йемен, Грузия и така нататък Война сред огромните на деня, която се води на непозната територия и в нея умират най-невинните - децата, майките, възрастните. Война, която ще отгледа още повече злоба и ненавист, наливайки масло в порочния кръг на страха и насилието.
Ами, няма 8-и март за тях. Но ще ви кажа за кого има. Има за Джил Байдън. И за Бриджит Макрон. И за Урсула фон дер Лайен. И за дамата на Борис Джонсън Кари Саймънд. И за Алина Кабаева. Вероятно и за Олена Зеленска.
Заключенията оставам на вас. Честит празник на всички дами!
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ