Децата на войната - невинните жертви на конфликта
Как войната в Украйна промени страната, Русия, Европа и светът - отговорите търсим в поредност от репортажи в " По света и у нас " преди първата годишнина от началото на нашествието.
Ужасът на войната вечно ще бележи живота на всички украинци. Но най-дълбоки са следите в съзнанието на най-невинните - децата. Попаднали в една " игра " на огромните, някои от тях мъчно схващат какво тъкмо се случва, други са принудени да пораснат прибързано. Войната в Украйна през погледа на няколко деца - тези, които избягаха, тези, които още живеят измежду бомбите и тези, на които не беше даден късмет да се родят. Припомняме ви някои от историите, които раздрусаха света.
Хасан от Запорожие
С найлонова торбичка в ръка, писмо и телефонен номер, написан с химикал върху ръката му. Хасан беше на 11 - прекомерно дребен, с цел да бяга от ужаса на войната. Прекалено дребен, с цел да пропътува 1000 км. самичък. Но го прави. Момченцето е полусирак - татко му е от Сирия, майка му остава в Запорожие, с цел да се грижи за баба му. А Хасан потегля на рисково пътешестване към Братислава.
Хасан: " Надежда и религия ми даваше мама. И желанието ѝ да отпътува. Вярата ми ме крепeше през цялото ми пътешестване ".
Снимките на детето без компаньон развълнуваха света в първите седмици от войната. За него историята има благополучен край - през днешния ден момчето е в Словакия дружно с брат си.
Вира от Киев
Вира беше на 2-години, когато дружно с майка си Олександра напущат Киев. Първите ѝ мемоари, обаче, ще бъдат от Франция, където двете са намерили леговище. Олександра обмисля всевъзможни сюжети, до момента в който бяга. Страхува се, че дребната Вира може в никакъв случай да не научи коя е. Решава да изпише на гръбчето ѝ имената, датата на раждане и телефонни номера на близки.
Олександра Маковий, майка на Вира: " Ръцете ми трепереха и не можех да пиша върху ръчичките ѝ. На гърба имаше повече място. В очите ми напираха сълзи. Беше трудно да осъзная, че даже в 21-ви век би трябвало да върша нещо такова ".
АГ-болницата в Запорожие
Други деца не получиха късмет да пораснат. Някои - даже да се родят. Твърдейки, че нападна военна и енергийна инфраструктура, Русия бомбардира даже АГ-болници. Бременни дами и новородени останаха вечно под руините. Запорожие, Мариупол - единствено два от смразяващите образци за отнетия живот преди още да е почнал.
Войната беляза милиони животи. От началото на съветската инвазия са починали 438 деца, 842 са ранени. Това са формалните данни. Предполага се, че действителният брой на жертвите е доста по-голям.
Над 5 милиона от украинските деца нямат достъп до обучение.
2 милиона на възраст от 3 до 18 години са напуснали Украйна.
По данни на " Амнести интърнешънал " над 10 хиляди деца без компаньон са наложително отведени в Русия. Родители от окупираните Мариупол, Херсон и Запорожие настояват, че децата ще бъдат осиновени от съветски фамилии. OОН осъди Русия за опита ѝ за насилствена асимилация на украинските деца и го дефинира като военно закононарушение.
Анелия, въпреки и не вкъщи, а в бомбоубежище, съумява да накара да се ухилен хората дружно, с които се крият от снарядите.
Една година война и хиляди истории за силата на духа на най-малките и почтени.
Ужасът на войната вечно ще бележи живота на всички украинци. Но най-дълбоки са следите в съзнанието на най-невинните - децата. Попаднали в една " игра " на огромните, някои от тях мъчно схващат какво тъкмо се случва, други са принудени да пораснат прибързано. Войната в Украйна през погледа на няколко деца - тези, които избягаха, тези, които още живеят измежду бомбите и тези, на които не беше даден късмет да се родят. Припомняме ви някои от историите, които раздрусаха света.
Хасан от Запорожие
С найлонова торбичка в ръка, писмо и телефонен номер, написан с химикал върху ръката му. Хасан беше на 11 - прекомерно дребен, с цел да бяга от ужаса на войната. Прекалено дребен, с цел да пропътува 1000 км. самичък. Но го прави. Момченцето е полусирак - татко му е от Сирия, майка му остава в Запорожие, с цел да се грижи за баба му. А Хасан потегля на рисково пътешестване към Братислава.
Хасан: " Надежда и религия ми даваше мама. И желанието ѝ да отпътува. Вярата ми ме крепeше през цялото ми пътешестване ".
Снимките на детето без компаньон развълнуваха света в първите седмици от войната. За него историята има благополучен край - през днешния ден момчето е в Словакия дружно с брат си.
Вира от Киев
Вира беше на 2-години, когато дружно с майка си Олександра напущат Киев. Първите ѝ мемоари, обаче, ще бъдат от Франция, където двете са намерили леговище. Олександра обмисля всевъзможни сюжети, до момента в който бяга. Страхува се, че дребната Вира може в никакъв случай да не научи коя е. Решава да изпише на гръбчето ѝ имената, датата на раждане и телефонни номера на близки.
Олександра Маковий, майка на Вира: " Ръцете ми трепереха и не можех да пиша върху ръчичките ѝ. На гърба имаше повече място. В очите ми напираха сълзи. Беше трудно да осъзная, че даже в 21-ви век би трябвало да върша нещо такова ".
АГ-болницата в Запорожие
Други деца не получиха късмет да пораснат. Някои - даже да се родят. Твърдейки, че нападна военна и енергийна инфраструктура, Русия бомбардира даже АГ-болници. Бременни дами и новородени останаха вечно под руините. Запорожие, Мариупол - единствено два от смразяващите образци за отнетия живот преди още да е почнал.
Войната беляза милиони животи. От началото на съветската инвазия са починали 438 деца, 842 са ранени. Това са формалните данни. Предполага се, че действителният брой на жертвите е доста по-голям.
Над 5 милиона от украинските деца нямат достъп до обучение.
2 милиона на възраст от 3 до 18 години са напуснали Украйна.
По данни на " Амнести интърнешънал " над 10 хиляди деца без компаньон са наложително отведени в Русия. Родители от окупираните Мариупол, Херсон и Запорожие настояват, че децата ще бъдат осиновени от съветски фамилии. OОН осъди Русия за опита ѝ за насилствена асимилация на украинските деца и го дефинира като военно закононарушение.
Анелия, въпреки и не вкъщи, а в бомбоубежище, съумява да накара да се ухилен хората дружно, с които се крият от снарядите.
Една година война и хиляди истории за силата на духа на най-малките и почтени.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ