Как във времето на неограничените възможности, лесната и достъпна комуникация

...
Как във времето на неограничените възможности, лесната и достъпна комуникация
Коментари Харесай

Лайковете и границите между привидното и реалното

Как във времето на неограничените благоприятни условия, лесната и налична връзка и обществените мрежи, ние ставаме все по-асоциални? Това е въпрос, който в последно време постоянно си задавам, пътувайки в метрото, до момента в който съм на открито с другари или се разхождам измежду природата.

Асоциални ли сме в действителност и по какъв начин да го променим? Мислих си тези неща, до момента в който гледах по какъв начин в продължение на 10 спирки в рейса момчето до мен не подвигна взор от телефона си. Беше си поставил и слушалките, с цел да бъде по-сигурно, че никой няма да го тормози. Огледах се към себе си и осъзнах по какъв начин множеството девойки и момчета на моята възраст наподобяват по същия метод. Не ги осъждам. Първото нещо, което върша заран, отваряйки очи, е да ревизира какво се случва в интернет и в профилите, които ръководя.

Мисля си по какъв начин животът и душeвността ни се трансформира, употребявайки Инстаграм и Facebook, и какъв брой друга става визията на хората за заобикалящия ги свят.

Имам бегли мемоари от първия път, в който чух за Facebook. Бях дребна, когато сестра ми ми сподели, че с приятелите й към този момент имат Facebook. Обясни ми, че е нещо като „ Скайп “, само че можеш да споделяш обществено своите фотоси, отзиви и нещата, които харесваш. Да, беше по този начин. По-късно и аз си направих профил, беше ми потребно, тъй като споделях доста по-лесно с другари, които не виждам толкоз постоянно. Виждах фотосите им, което ме караше да се усещам една концепция по-близо до тях.

Днес обаче като че ли главната функционалност на обществените мрежи – да ни свързват по-лесно – се е изгубила. Потребителите започнаха да мислят не толкоз за себе си, що се касае за останалите. Как ще изглеждаме пред останалите, ще получим ли тяхното утвърждение, вършим ли задоволително неща с живота си, задоволително сполучливи ли сме, по какъв начин да бъдем харесвани. Всички тези въпроси стоят на дневен ред. Всеки път, в който някой от нас отваря профила си, като че ли го затваря с други мисли. Казва си: „ Достатъчно, спирам “, а след минути неумишлено и по табиет още веднъж прави същото. Променено е освен мисленето ни, а и визията за естественото. Дори самият факт, че по време на срещи с другари един от тях събира телефоните на останалите, с цел да можем да поддържаме връзка по-добре, води до мисълта, че нещо би трябвало да се промени.

Според доста психолози и публикации, които излизат в последно време, потребителите се усещат все по-депресирани. Това основава голямо напрежение в метода ни на живот и пречи на пълноценното другарство и създаване на личността. Въпросът „ От какъв брой годишни децата би трябвало да употребяват сходен вид мрежи и по какъв начин въздейства това на душeвността им? “ стои на дневен ред и постоянно се дискутира в медиите.

Именно това е повода в ерата на блогърите и инфлуенсърите, за които лайковете са от голямо значение, Инстаграм да опита да отстрани харесванията под всяка фотография.

Сякаш и шефовете на огромните обществени платформи са се замислили за голямото въздействие, което оказват на обществото, и са решили да опитат нов прийом. В момента Инстаграм тества нова функционалност, която се състои в това броят на харесванията да остава прикрит. Самият брояч бива манипулиран по този начин, че ще бъдем в положение да виждаме единствено личните си лайкове, само че не и тези на останалите. Функцията се опитва в Италия, Япония, Нова Зеландия, Ирландия и Австралия.

“Целим това напрежение да се отстрани и вършим сходни проби в тази тенденция. Човек не би трябвало да живее в такова безпокойствие, което го кара да мисли единствено за това какъв брой лайкове е получил и дали те са по-малко от тези на останалите. Трябва да се фокусираме върху нещата, които обичаме, а не върху лайкове в мрежите “, споделя пред международните организации Миа Гарлик, шеф на политиката на Facebook за Австралия и Нова Зеландия.

По думите й „ концепцията е потребителите да не се усещат като на непрекъснат кастинг, а да споделят единствено историите и нещата, които ги въодушевяват “.

Съобщава се още, че този тест няма да афектира върху настройките на бизнес сметките, където лайковете и визитите са от голямо значение.

Твърде късно ли е мисленето да се промени?

Моменталната реакция и противоположната връзка, която получаваме, постоянно ни кара да сме по-уверени, само че и да се обезкуражим. Именно детайлът на сравнението би трябвало да изчезне и всеки да бъде благополучен с това, което има. Дали, без значение от премахването на харесванията, мисленето на хората ще се промени или е ли късно? Може би следва да разберем.

Важно е да знаем, че животът е отвън екрана. Представям си времето, в което любовта и дребните жестове ще остават надалеч от общественото пространство, срещите ни няма да стартират с покана за другарство във Facebook и момчето в рейса ще вдигне взор и ще ти се усмихне.

Докато това се случи, би било хубаво по-често да си припомняме, че би трябвало да се харесваме такива, каквито сме, че имаме право да бъдем разнообразни и да не чакаме утвърждението на останалите – с лайкове или без. Защото къде е границата сред привидното и действителното, би трябвало да решим първо ние.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР