Как в клиника "Надежда", където даряват живот, се справят в

Как в клиника "Надежда ", където подаряват живот, се оправят в комплицираната обстановка, наложила се заради Ковид 19? Мерките за сигурност отразяват ли се върху процедурите в клиниката, по какъв начин се оправят стопански, кои са най-болните проблеми в опазването на здравето ни и за какво медицински фрагменти по този начин всеобщо напущат страната ни през последните години? По всички тези въпроси, беседвам с доктор Анелия Рачева, която е административен шеф на лечебното заведение.

Както се оправяме със всичко – без да се вайкаме, с мисъл и сърце, в екип.

Най-важно беше да определим своите цели. Затова още през месец март наша стратегическа цел стана най-много да опазим здравето на лекарите – с цел да остане кой да лекува пациентите и да не позволяваме разпространяване на болестта на територията на болничното заведение. Не чакахме на дарения или помощи от страната, а и не ни предложиха. Справихме се сами най-много тъй като сме виновни към пациентите, които са избрали да ни поверят своето здраве. За да оцелеем, трябваше да сме гъвкави. Заделихме нужните средства и закупихме всички нужни защитни средства за личния състав и пациентите, направихме и нужната метаморфоза в постройката, в работата на екипите и връзката с пациентите. Нашата болница „ Надежда “ първа излезе със „ СОП за грижи за пациенти, които са с потвърдена или съмнителна зараза с Ковид 19 “. В края на март го предоставихме на НОЩ, Министерство на здравеопазването и СРЗИ и от него се възползваха и други лечебни заведения. Започнахме да организираме ежедневни тренировки „ на изсъхнало “ – по какъв начин се приема позвъняване от пациент (аз самата постоянно играех тази роля), какво се инструктира пациента, по какъв начин му се вземат проучвания, по какъв начин да бъде преведен до изолационният ни бранш, по какъв начин протичат медицинските грижи и така нататък. Ясно е, че болничното заведение не е строена за да обгрижва инфекциозни заболели, само че трябваше да намерим едно реалистично и оптимално безвредно решение и го направихме. Така се оправяме – слагаме си цел, вършим проект и действаме по него.

Спецификата на активността ни е такава, че няма по какъв начин да спрем – нищо не може да спре живота.

Даже в противен случай – тази година ще имаме рекорден брой раждания и бебета. Болните с онкологични болести също няма по какъв начин да бъдат отсрочени. Разбира се, че имахме доста компликации, само че трябваше да намерим метод. Например по време на изключителното състояние бяха прекратени дейностите на женските съвещания. Ние се адаптирахме като създадохме първият в страната виртуален кабинет, с цел да вършим онлайн видео събеседване с бременните. Така не скъсахме връзката с тях, успяхме да им вдъхнем успокоение, че са под контрола на своите лекари. Разбира си при съществуване на някакво подозрение незабавно създавахме организация да бъдат прегледни и на място в болничното заведение. Някои пациенти сами избраха да отсрочат своето лекуване – единствено бъдещето ще покаже какъв брой съдбовно би могло да бъде такова отсрочване.
Сега се тормозим малко от новото условие на Министерство на здравеопазването да отделим 10% от легловата база за лекуване на всевъзможни пациенти с Ковид (а освен за бременни или родилки) – ние не разполагаме със експерти по пулмология или инфекциозни заболявания и лекуването на сходни пациенти няма по какъв начин да бъде на съответното професионално равнище, само че сме обезпечили изисканите от министъра кревати. Бих желала, посредством вас да благодаря на нашите правилни пациенти, тъй като подложихме и тях на тествания – трябваше да преустановим свижданията, да спрем достъпа на придружители в болничното заведение, с цел да се понижи скупчването на хора и риска за разпространяване на вирусната болест. Лишихме ги от някои моменти на дребни наслади или улеснения, само че те ни схванаха, нека са живи и здрави!

Няма лечебно заведение, което да не почувства товара на международната пандемия от Ковид 19.

От една страна понижиха пациентите, както заради условието за прекъсване на плановия банкет и женските съвещания, по този начин и заради страха на хората да посещават лечебни заведения. От друга страна разноските ни се усилиха от потребността да приспособяваме, доколкото е допустимо, болничното заведение като съоръжение, пространства и работа в изискванията на Ковид 19.
Като частна болница имаме едно огромно преимущество –процедурата по закупуване на лекарства, консумативи и материали е доста бърза. Буквално на момента ние можехме да вземаме решение за закупуване. когато намерим материали на преференциални цени или. Тази еластичност ни разреши да се оправим ненапълно.
Тук е мястото и да благодаря на донорите – признателни пациенти и почтени българи, които даже без да ги молим сами ни потърсиха и попитаха от какво имаме потребност.

Профилактиката на популацията е доста значим миг за една ефикасна здравна система.

Болното население с хронични болести „ тежи “ на здравната система и при такава една пандемия като сегашната първо се пречупва. Всяка година екипът на „ Надежда “ прави доста обществени акции с безвъзмездни проучвания и прегледи, с наши сътрудници в някои съответни области като да вземем за пример ендометриозата, битката с рака на гърдата, или „ Запази вяра “ – самодейност за запазване на репродуктивните благоприятни условия за пациенти с онкологични болести. Сега създаваме дълготрайна акция, ориентирана към младежите и повишение на тяхната осведоменост за половата просвета и респективно бъдещото им репродуктивно здраве.Това са единствено няколко съответни образци. Има доста още какво да се направи. Трябва доста да се промени мисленето ни, метода ни на живот – чисто битовите привички водещи до затлъстяване, до болести на дихателната и сърдечно-съдовата система, където сме едни от печалните първенци в Европа. Това стартира в учебно заведение, в детските години и остава за цялостен живот. Стресът в нашето общество е доста огромен, само че не се осъзнава, не се профилактика. А той е в основата на ниската отбрана на организма към заболяванията.

Организацията на опазването на здравето страда от непрекъснатите рокади на хората, които го ръководят.

Започват се едни промени, само че не се довършват, след това идват други и започват нови и по този начин непрестанно. За всички е видно, че да си министър на опазването на здравето е най-късата допустима кариера (пожелавам на професор Ангелов да ме опровергае). Необходимо е дълготрайна тактика, която да бъде следвана и доведена до дъно.
Лекарите –защо младите български лекари отиват в чужбина: първо тъй като са доста положителни експерти и ги одобряват, а ние ги губим; тъй като там получават стандарт на живот, какъвто тук нямат, а работят в по-тежки условия; тъй като там получават почитание, а тук ги бият. Когато хората стартират да пляскат на лекарите освен по време на пандемия, а всеки един ден тогава българските лекари ще желаят да останат в България и ще имат волята и силата да осъществят измененията в опазването на здравето.

Кои са най-честите репродуктивни усложнения на младите в съвремието ни?

Аз персонално не съм репродуктивен експерт, само че като доктор и майка виждам, че в предишния и нашия век технологиите се развиват с гневна скорост. Ние като биологичен тип също се развиваме, само че дали съумяваме да ги догоним и да се приспособяваме към все по-променящата се околна среда. Много заболявания се „ подмладиха “, включително и репродуктивните проблеми. Много по-често младите девойки и момчета страдат от диабет, хормонални разстройства и други. За съжаления и така наречен „ полова култура “ не е на равнище, а някои от полово излъчените болести могат да доведат до хронични промени и репродуктивни проблеми по-късно. Младите просто не знаят по какъв начин да пазят здравето си. Не спортуват. Не ядат качествена храна, а поемат доста заместители на естествените храни, чийто резултат върху типа ни в дълготраен аспект не е прочут.
Най-голямото благосъстояние на България са хората. Нека се пазим и грижим един за различен!