Politico: Мария Габриел – партийният войник, който трябва да знае всичко
Как в Брюксел гледат на Мария Габриел? Портрет на някогашния български еврокомисар и претендент за министър-председател, номиниран от ГЕРБ-СДС – обрисува Politico. Заместник-председателите на Европейска комисия Маргрете Вестагер и Маргаритис Схинас към този момент поеха отговорностите на Габриел. Вестагер дава отговор за нововъведенията и научните проучвания, а Схинас – за образованието, културата и младежта.
Мария Габриел се надява да поеме ръководството на страна, която съвсем не я познава, и да напусне град, който я познава прекомерно добре. Миналата седмица някогашният европейски комисар по въпросите на научните проучвания и нововъведенията беше определена за претендент за идващ министър-председател на България от водача на нейната партия Бойко Борисов за да излезе от политическата невъзможност, откакто пет следващи избора за две години не съумяха да излъчат постоянна коалиция.
Ако успее да сформира държавно управление, 43-годишната
Габриел ще напусне града, в който направи кариера,
с цел да стане най-новото лице на масата на Европейския съвет. Тя оставя след себе си смесена известност на млад, динамичен комисар с същинска пристрастеност към софтуерния напредък, само че с незадоволително сериозен метод към програмата си и с натоварване на чиновниците си до краен лимит.
От 2019 година насам тя загуби 19 чиновници, почти колкото е броят на целия кабинет на Комисията, като един чиновник назова екипа ѝ „ кабинет с клатещите се порти “. Бивши чиновници описаха пред Politico, че тя е налагала на чиновниците си изключителни натоварвания и е желала от тях да се занимават с персонални въпроси, несвързани с работата – един от тях разказва времето си в кабинета като „ призрачен сън “.
„ Имате разнообразни комисари. Някои от тях са млади, с положителни връзки…
Те са гладни, окуражени са да напреднат в кариерата
и това от време на време ги изнервя “, сподели чиновник от кабинета на Европейската комисия, който помоли да не бъде назоваван, с цел да приказва свободно.
Номинирането на Габриел за идващ министър-председател би могло да помогне на Борисов, който държа властта над българската политика повече от десетилетие, да се измъкне от затруднено състояние. Бившият министър-председател е подложен на критика, че ръководи страната като мафиотска страна. Последният удар по водачеството му беше нанесен, когато се появиха фотоси на нощното му шкафче, на което има пачки с банкноти от 500 евро, златни слитъци и револвер.
Габриел разполага със седем дни, до 22 май,
с цел да сформира държавно управление, което да бъде управлявано от нейната дясноцентристка партия Граждани за европейско развиване на България (ГЕРБ), част от общоевропейската Европейска национална партия (ЕНП). Ако това не стане, ще пристигна ред на втората по величина парламентарна група – обединяването на двете антикорупционни партии „ Продължаваме измененията “ (ПП) и „ Демократична България “ (ДБ). Този алианс остана на второ място на изборите в България и съобщи, че няма да поддържа нито един претендент на ГЕРБ за министър-председател.
Въпреки това интернационалният престиж, който Габриел си е построила
като еврокомисар, би могъл да убеди по-малко ангажираните съперници на партията на Борисов да се обединят зад нейната кандидатура.
„ Тя има предпочитание в действителност да се включи в тези промени, за които се приказва “, сподели Николай Денков от Политическа партия. „ Това, което се видя обаче, беше, че хората към нея непрестанно се пробват да ѝ приказват на ухо “.
Позицията на Габриел в ЕНП се издига с брака ѝ през 2012 година с Франсоа Габриел, някогашен френски помощник на тогавашния ръководител на групата на ЕНП Жозеф Дол. Последният е бил шафер на сватбата, съгласно известия в локалните медии и съгласно един човек, който е работил в тясно съдействие с нея, и е дълготраен покровител на Борисов, като един път го назова
„ най-хубавият държавен глава в Европа “.
Връзката с Дол е дала на Габриел достъп до огромни фигури на равнище Европейски Съюз от разнообразни партии – от немския ХДС/ХСС, френската „ Републиканците “ и италианската „ Форца Италия “. Тя към момента заема длъжността заместник-председател на ЕНП.
„ Тя беше добър сътрудник, само че от време на време имах възприятието, че получава позициите си от други места “, а точно от ЕНП, споделя някогашен европейски комисар, който е работил с нея. „ Тя беше като партиен боец. “
Габриел беше член на Екологичен потенциал от 2009 година,
преди да бъде изтеглена в Европейската комисия през 2017 година – номинирана от Борисов, тогава министър председател – на мястото на Кристалина Георгиева, българския икономист, който напусна Комисията, с цел да оглави Световната банка. Габриел получи поддръжката на тогавашния ръководител на Комисията Жан-Клод Юнкер – също член на ЕНП с тежест в партията. Той създаде номинацията в телефонен диалог с Борисов малко преди тя да стане публична. Юнкер пренареди ресорите на своите комисари, като издигна германеца Гюнтер Йотингер на авторитетния пост в региона на бюджета и администрацията. А Габриел пое политиката в региона на цифровите технологии.
Нейната задача е да обнови цифровата стопанска система на Европа, която се бори да усили мащаба си,
с цел да се опълчи на американските огромни софтуерни компании,
страдайки от неналичието на вложения и регулаторни спънки. През първата си година тя се бореше да осъществя проект на стойност 415 милиарда евро за превръщането на Европейски Съюз в международен софтуерен център. Известен триумф пристигна към края на мандата на Комисията „ Юнкер “, защото през 2019 година институциите на Европейски Съюз завършиха значимо софтуерно законодателство като Директивата за авторското право. Същата година държавното управление на Борисов още веднъж номинира Габриел за Комисията на ръководителя Урсула фон дер Лайен. Но
новият ръководител я измести от цифровото досие
и я насочи към по-малко забележимия сектор „ Иновации, научни проучвания, просвета и обучение “. Оттогава насам тя следи „ Хоризонт Европа “, фондът на Европейски Съюз за научни проучвания и нововъведения, който е на стойност 95,5 милиарда евро, наред с други неща.
В рамките на този нов сектор тя се опита да се показа като
„ комисар по стартъпите “,
посещавайки софтуерни конференции като Slush. Наложи се да се конкурира с Тиери Бретон, високопоставения френски комисар, отговарящ за вътрешния пазар, в това число цифровите въпроси.
Някои от политическите ѝ начинания, като да вземем за пример разширението на фонда за вложения в дълбоки технологии за започващи предприятия, наименуван Европейски съвет за нововъведения (EIC), се оказаха блокирани от бюрокрацията на Комисията, за което критиците на Габриел я упрекват, че няма политическа тежест, с цел да ги отблокира. Бивш член на нейния личен състав съобщи, че тя е правила микромениджмънт на процедурните въпроси и е оставяла прекомерно малко време за връзка с сътрудниците си комисари.
„ Тя би трябвало да знае всичко и не се доверява на никого. Иска да е копирана във всеки имейл “, сподели някогашният чиновник, който пожела анонимност, с цел да приказва искрено за някогашната си шефка.
Въпреки това, нейният жанр се хареса на някои групи от софтуерната промишленост в Брюксел.
„ За разлика от някои, комисар Габриел не е от най-желаещите да бъдат постоянно в светлината на прожекторите, само че тя е политик, който слуша, постоянно прави това, което споделя, и е един от най-решителните хора, които познавам “, сподели Сесилия Бонефелд-Дал, общоприет шеф на софтуерното лоби DigitalEurope.
Решителността обаче постоянно има и тъмна страна, а Габриел си е спечелила репутацията в Берлемон, че изтощава чиновниците си. Повече от половин дузина хора, които са работили за нея и в тясно съдействие с нея, интервюирани от Politico, показват Габриел като извънредно придирчив началник, който притиска чиновниците си до краен лимит, а от време на време и над него.
Един от чиновниците на Комисията, който постоянно се занимава с нейния екип, я назовава
„ кабинет с клатещи се порти “,
като споделя, че няколко души са напуснали работата си заради прегаряне и токсична работна среда.
„ Нейният потенциал в работата е извънреден спрямо другите. И тя чака от теб да работиш доста старателно и да посветиш цялото си време на работата си “, споделя различен някогашен член на нейния екип.
От началото на мандата ѝ през 2019 година 19 души са напуснали кабинета на Габриел, а 18 са се включили, съгласно представител на Комисията. Това е почти броят на целия кабинет. Собственият кабинет на Габриел в този момент наброява 19 души, в това число асистенти и водачи.
Един от някогашните асистенти, поискал анонимност, с цел да приказва свободно за опита си в работата за Габриел, съобщи, че тя
постоянно е желала от чиновниците да избягат,
с цел да ѝ купят кока-кола и цигари.
„ В началото всичко изглеждаше хубаво, мислех, че ще си прекараме добре “, споделя някогашен чиновник, разказвайки за първите си седмици на работа. „ Но след това се трансформира в призрачен сън “.
Друг прибавя, че въпреки да е ясно, че „ тя към момента се учи на самообладание “, би било добре да бъде „ малко по-малко груба “. Всички някогашни чиновници пожелаха анонимност, с цел да приказват откровено; някои от тях към момента работят в институциите на Европейски Съюз.
В отговор представител на Габриел съобщи, че тя „ дава отговор за значим и комплициран сектор. И тя има сполучлив опит в този и в предходния мандат на Комисията “.
Сега, когато през идващите дни ще се срещне с националните парламентарни групи, с цел да показа целите си,
Габриел ще би трябвало да ги убеди,
че няма да бъде просто пионка на Борисов, чиято персонална власт е голяма. Говорител на ГЕРБ съобщи, че тя „ има безукорен престиж и биография както в София, по този начин и в Брюксел “ и че одобряването ѝ за министър-председател „ ще бъде допустимо благодарение на разговор, престиж и самообладание “. Няма да ѝ оказват помощ и редица кавги в досието ѝ. Когато през 2009 година се бореше за ролята на евродепутат,
тя съобщи, че е получила докторска степен,
което по-късно проверяващи публицисти потвърдиха като погрешно. През 2017 година, в разгара на кандидатурата ѝ за еврокомисар, български кореспонденти откриха, че тя наема от общината апартамент. В влиятелния софийски квартал „ Лозенец “ единствено за 200 евро на месец – към една четвърт от пазарната цена.
Илиян Василев, някогашен дипломат на България в Москва, предходната седмица разказа Габриел като „ амбициозна партийка, която
не знае нищо в дълбочина и няма гръбнак
да осъществя нищо: марионетка на Борисов “.
Но Асен Генов, български политически анализатор, съобщи, че Габриел евентуално ще употребява европейските си контакти, с цел да прокарва ползите на България в чужбина. Възможно е тя да успее да позволи дългогодишни проблеми с други страни от Европейски Съюз, като да вземем за пример
да убеди Австрия и Нидерландия да анулират ветото
си върху присъединението на България към Шенгенското пространство, сподели Генов. Перспективата за подобен триумф може да убеди колебаещите се депутати да я поддържат при съставянето на държавно управление. Ева Майдел, почитан български евродепутат от партия ГЕРБ, изрази доверие в Габриел.
„ Тя е гаранция, че държавното управление ще бъде ясно проевропейско “, сподели Майдел, а назначението ѝ за министър-председател ще бъде „ опция за пренасочване на страната назад към пътя към Шенген и еврозоната “.
Но околните ѝ връзки с, и по-специално със западноевропейските страни, които към момента имат въздействие, съставляват друго предизвикателство за Габриел:
да убеди хората, че в действителност е задоволително българка.
Бивш чиновник на службата споделя, че тя прекарва повече време в родината си „ от всеки различен комисар “. Въпреки това, през по-голямата част от кариерата си тя публично се намира в Западна Европа и се бори с публичното мнение, че амбициозно е заменила българската си еднаквост с френска. Тази динамичност тя е осъзнала още преди повече от десетилетие. През 2009 година тя приключва видеоклипа на акцията си за евродепутат с думите „ Никога няма да не помни, че съм българка “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Мария Габриел се надява да поеме ръководството на страна, която съвсем не я познава, и да напусне град, който я познава прекомерно добре. Миналата седмица някогашният европейски комисар по въпросите на научните проучвания и нововъведенията беше определена за претендент за идващ министър-председател на България от водача на нейната партия Бойко Борисов за да излезе от политическата невъзможност, откакто пет следващи избора за две години не съумяха да излъчат постоянна коалиция.
Ако успее да сформира държавно управление, 43-годишната
Габриел ще напусне града, в който направи кариера,
с цел да стане най-новото лице на масата на Европейския съвет. Тя оставя след себе си смесена известност на млад, динамичен комисар с същинска пристрастеност към софтуерния напредък, само че с незадоволително сериозен метод към програмата си и с натоварване на чиновниците си до краен лимит.
От 2019 година насам тя загуби 19 чиновници, почти колкото е броят на целия кабинет на Комисията, като един чиновник назова екипа ѝ „ кабинет с клатещите се порти “. Бивши чиновници описаха пред Politico, че тя е налагала на чиновниците си изключителни натоварвания и е желала от тях да се занимават с персонални въпроси, несвързани с работата – един от тях разказва времето си в кабинета като „ призрачен сън “.
„ Имате разнообразни комисари. Някои от тях са млади, с положителни връзки…
Те са гладни, окуражени са да напреднат в кариерата
и това от време на време ги изнервя “, сподели чиновник от кабинета на Европейската комисия, който помоли да не бъде назоваван, с цел да приказва свободно.
Номинирането на Габриел за идващ министър-председател би могло да помогне на Борисов, който държа властта над българската политика повече от десетилетие, да се измъкне от затруднено състояние. Бившият министър-председател е подложен на критика, че ръководи страната като мафиотска страна. Последният удар по водачеството му беше нанесен, когато се появиха фотоси на нощното му шкафче, на което има пачки с банкноти от 500 евро, златни слитъци и револвер.
Габриел разполага със седем дни, до 22 май,
с цел да сформира държавно управление, което да бъде управлявано от нейната дясноцентристка партия Граждани за европейско развиване на България (ГЕРБ), част от общоевропейската Европейска национална партия (ЕНП). Ако това не стане, ще пристигна ред на втората по величина парламентарна група – обединяването на двете антикорупционни партии „ Продължаваме измененията “ (ПП) и „ Демократична България “ (ДБ). Този алианс остана на второ място на изборите в България и съобщи, че няма да поддържа нито един претендент на ГЕРБ за министър-председател.
Въпреки това интернационалният престиж, който Габриел си е построила
като еврокомисар, би могъл да убеди по-малко ангажираните съперници на партията на Борисов да се обединят зад нейната кандидатура.
„ Тя има предпочитание в действителност да се включи в тези промени, за които се приказва “, сподели Николай Денков от Политическа партия. „ Това, което се видя обаче, беше, че хората към нея непрестанно се пробват да ѝ приказват на ухо “.
Позицията на Габриел в ЕНП се издига с брака ѝ през 2012 година с Франсоа Габриел, някогашен френски помощник на тогавашния ръководител на групата на ЕНП Жозеф Дол. Последният е бил шафер на сватбата, съгласно известия в локалните медии и съгласно един човек, който е работил в тясно съдействие с нея, и е дълготраен покровител на Борисов, като един път го назова
„ най-хубавият държавен глава в Европа “.
Връзката с Дол е дала на Габриел достъп до огромни фигури на равнище Европейски Съюз от разнообразни партии – от немския ХДС/ХСС, френската „ Републиканците “ и италианската „ Форца Италия “. Тя към момента заема длъжността заместник-председател на ЕНП.
„ Тя беше добър сътрудник, само че от време на време имах възприятието, че получава позициите си от други места “, а точно от ЕНП, споделя някогашен европейски комисар, който е работил с нея. „ Тя беше като партиен боец. “
Габриел беше член на Екологичен потенциал от 2009 година,
преди да бъде изтеглена в Европейската комисия през 2017 година – номинирана от Борисов, тогава министър председател – на мястото на Кристалина Георгиева, българския икономист, който напусна Комисията, с цел да оглави Световната банка. Габриел получи поддръжката на тогавашния ръководител на Комисията Жан-Клод Юнкер – също член на ЕНП с тежест в партията. Той създаде номинацията в телефонен диалог с Борисов малко преди тя да стане публична. Юнкер пренареди ресорите на своите комисари, като издигна германеца Гюнтер Йотингер на авторитетния пост в региона на бюджета и администрацията. А Габриел пое политиката в региона на цифровите технологии.
Нейната задача е да обнови цифровата стопанска система на Европа, която се бори да усили мащаба си,
с цел да се опълчи на американските огромни софтуерни компании,
страдайки от неналичието на вложения и регулаторни спънки. През първата си година тя се бореше да осъществя проект на стойност 415 милиарда евро за превръщането на Европейски Съюз в международен софтуерен център. Известен триумф пристигна към края на мандата на Комисията „ Юнкер “, защото през 2019 година институциите на Европейски Съюз завършиха значимо софтуерно законодателство като Директивата за авторското право. Същата година държавното управление на Борисов още веднъж номинира Габриел за Комисията на ръководителя Урсула фон дер Лайен. Но
новият ръководител я измести от цифровото досие
и я насочи към по-малко забележимия сектор „ Иновации, научни проучвания, просвета и обучение “. Оттогава насам тя следи „ Хоризонт Европа “, фондът на Европейски Съюз за научни проучвания и нововъведения, който е на стойност 95,5 милиарда евро, наред с други неща.
В рамките на този нов сектор тя се опита да се показа като
„ комисар по стартъпите “,
посещавайки софтуерни конференции като Slush. Наложи се да се конкурира с Тиери Бретон, високопоставения френски комисар, отговарящ за вътрешния пазар, в това число цифровите въпроси.
Някои от политическите ѝ начинания, като да вземем за пример разширението на фонда за вложения в дълбоки технологии за започващи предприятия, наименуван Европейски съвет за нововъведения (EIC), се оказаха блокирани от бюрокрацията на Комисията, за което критиците на Габриел я упрекват, че няма политическа тежест, с цел да ги отблокира. Бивш член на нейния личен състав съобщи, че тя е правила микромениджмънт на процедурните въпроси и е оставяла прекомерно малко време за връзка с сътрудниците си комисари.
„ Тя би трябвало да знае всичко и не се доверява на никого. Иска да е копирана във всеки имейл “, сподели някогашният чиновник, който пожела анонимност, с цел да приказва искрено за някогашната си шефка.
Въпреки това, нейният жанр се хареса на някои групи от софтуерната промишленост в Брюксел.
„ За разлика от някои, комисар Габриел не е от най-желаещите да бъдат постоянно в светлината на прожекторите, само че тя е политик, който слуша, постоянно прави това, което споделя, и е един от най-решителните хора, които познавам “, сподели Сесилия Бонефелд-Дал, общоприет шеф на софтуерното лоби DigitalEurope.
Решителността обаче постоянно има и тъмна страна, а Габриел си е спечелила репутацията в Берлемон, че изтощава чиновниците си. Повече от половин дузина хора, които са работили за нея и в тясно съдействие с нея, интервюирани от Politico, показват Габриел като извънредно придирчив началник, който притиска чиновниците си до краен лимит, а от време на време и над него.
Един от чиновниците на Комисията, който постоянно се занимава с нейния екип, я назовава
„ кабинет с клатещи се порти “,
като споделя, че няколко души са напуснали работата си заради прегаряне и токсична работна среда.
„ Нейният потенциал в работата е извънреден спрямо другите. И тя чака от теб да работиш доста старателно и да посветиш цялото си време на работата си “, споделя различен някогашен член на нейния екип.
От началото на мандата ѝ през 2019 година 19 души са напуснали кабинета на Габриел, а 18 са се включили, съгласно представител на Комисията. Това е почти броят на целия кабинет. Собственият кабинет на Габриел в този момент наброява 19 души, в това число асистенти и водачи.
Един от някогашните асистенти, поискал анонимност, с цел да приказва свободно за опита си в работата за Габриел, съобщи, че тя
постоянно е желала от чиновниците да избягат,
с цел да ѝ купят кока-кола и цигари.
„ В началото всичко изглеждаше хубаво, мислех, че ще си прекараме добре “, споделя някогашен чиновник, разказвайки за първите си седмици на работа. „ Но след това се трансформира в призрачен сън “.
Друг прибавя, че въпреки да е ясно, че „ тя към момента се учи на самообладание “, би било добре да бъде „ малко по-малко груба “. Всички някогашни чиновници пожелаха анонимност, с цел да приказват откровено; някои от тях към момента работят в институциите на Европейски Съюз.
В отговор представител на Габриел съобщи, че тя „ дава отговор за значим и комплициран сектор. И тя има сполучлив опит в този и в предходния мандат на Комисията “.
Сега, когато през идващите дни ще се срещне с националните парламентарни групи, с цел да показа целите си,
Габриел ще би трябвало да ги убеди,
че няма да бъде просто пионка на Борисов, чиято персонална власт е голяма. Говорител на ГЕРБ съобщи, че тя „ има безукорен престиж и биография както в София, по този начин и в Брюксел “ и че одобряването ѝ за министър-председател „ ще бъде допустимо благодарение на разговор, престиж и самообладание “. Няма да ѝ оказват помощ и редица кавги в досието ѝ. Когато през 2009 година се бореше за ролята на евродепутат,
тя съобщи, че е получила докторска степен,
което по-късно проверяващи публицисти потвърдиха като погрешно. През 2017 година, в разгара на кандидатурата ѝ за еврокомисар, български кореспонденти откриха, че тя наема от общината апартамент. В влиятелния софийски квартал „ Лозенец “ единствено за 200 евро на месец – към една четвърт от пазарната цена.
Илиян Василев, някогашен дипломат на България в Москва, предходната седмица разказа Габриел като „ амбициозна партийка, която
не знае нищо в дълбочина и няма гръбнак
да осъществя нищо: марионетка на Борисов “.
Но Асен Генов, български политически анализатор, съобщи, че Габриел евентуално ще употребява европейските си контакти, с цел да прокарва ползите на България в чужбина. Възможно е тя да успее да позволи дългогодишни проблеми с други страни от Европейски Съюз, като да вземем за пример
да убеди Австрия и Нидерландия да анулират ветото
си върху присъединението на България към Шенгенското пространство, сподели Генов. Перспективата за подобен триумф може да убеди колебаещите се депутати да я поддържат при съставянето на държавно управление. Ева Майдел, почитан български евродепутат от партия ГЕРБ, изрази доверие в Габриел.
„ Тя е гаранция, че държавното управление ще бъде ясно проевропейско “, сподели Майдел, а назначението ѝ за министър-председател ще бъде „ опция за пренасочване на страната назад към пътя към Шенген и еврозоната “.
Но околните ѝ връзки с, и по-специално със западноевропейските страни, които към момента имат въздействие, съставляват друго предизвикателство за Габриел:
да убеди хората, че в действителност е задоволително българка.
Бивш чиновник на службата споделя, че тя прекарва повече време в родината си „ от всеки различен комисар “. Въпреки това, през по-голямата част от кариерата си тя публично се намира в Западна Европа и се бори с публичното мнение, че амбициозно е заменила българската си еднаквост с френска. Тази динамичност тя е осъзнала още преди повече от десетилетие. През 2009 година тя приключва видеоклипа на акцията си за евродепутат с думите „ Никога няма да не помни, че съм българка “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ