Как трябва да се побеждава по човешки
Как би трябвало да се побеждава по човешки.
Навремето социализмът не беше надвит от капитализма, а от нормалността. Хората от соц. страните не мечтаеха за капитализъм, а за обикновено, почтено и заслужено общество.
Онова – другото, даваше тип на такова. Поне по рекламните каталози на „ Некерман “, които заемаха почетно място в българския дом и даже бяха подвързвани като скъпи книги. Хората не желаеха да ги лъжат, че всичко е наред, до момента в който се редяха на опашки за чушки.
Да се редиш на опашка за чушки в страната, която е максимален производител на чушки в Европа, беше сбъркано. Хората не желаеха да гледат макроикономическата рамка, а да могат да си купят дънки, освен това без да правят закононарушение. Да отидат най-малко един път до Венеция, тъй като такива места се виждаха единствено на картички. И като се върнат, никой да не ги съди като национални предатели.
Затова социализмът падна и хората одобриха това рухване с наслада. Дотук – добре.
Днес това, което назоваваме демократизъм (има доста имена, само че вие отлично разбирате защо говоря), няма да бъде победено от това, което се назовава шовинизъм. Либерализмът ще бъде погубен от същото това човешко предпочитание за правдивост, точност и нормалност.
Желание за човешко достолепие, в случай че щете. Хората не се интересуват от повишението на кредитния рейтинг на планетата, нито от икономическия показател на каквото и да е. Искат да могат да виждат истината и да могат да я споделят. Да живеят в истина.
Да не се преследват от идеологическа полиция. Да няма службици, които да дефинират кое е вярно и кое не. Отговорници, които да донасят за правилността. Конкурси, в които грозното и тъпото да побеждава, тъй като има партиен билет. Хората още веднъж желаят същото. Да могат умерено да отгледат децата си и да могат да ги хранят, без да се заробват на всякакви хитровати корпорации, които са се възползвали от всякакви юридически врътки, с цел да узаконят беззаконията си. И да бъдат зачитани като хора.
Политиците все едно не схващат, че най-страстно хората желаят да са хора. Не леви, десни, център, електорална маса, твърди ядра и външна страна. Хората желаят да са хора. Не гласоподаватели и гласоподаватели на авансово свирени мачове. Хората желаят да са хора и това е неизбежна нужда.
