Д-р Страхил Делийски за novini.bg: В политиката ни е свръх представено малцинството на богатите, но никак не е представено мнозинството на бедните и това убива демокрацията
Как видовете популизъм, които проповядват партиите у нас, въздействат върху обидно ниската за политиците изборна интензивност? Защо обществата към този момент не могат да се ръководят по остарелия метод и има ли излаз от политическата рецесия, в която сме? Разговарям с преподавателя по политология в Алма матер, самостоятелният анализатор доктор Страхил Делийски.
Тенденцията за превръщането на популизмите в основна политическа тактика стартира преди време освен в България, тук пристигна след това. През 2008 година, когато отново имаше рецесия, стана очеизвадна голямата бездна сред елитите и неелитите. Тогава страните споделиха, че банките са прекомерно огромни, с цел да банкрутират и по тази причина всички ние би трябвало да ги спасим, стана ясно, че има политически елити, които работят по скоро за ползите на капитала, в сравнение с за добруването на своите гласоподаватели. Тогава стана ясно, че тази рецесия на демократичността води до това, че политическата тирада стана популистка. Казвам всичко това, с цел да можем най-малко до някъде да оправдаваме понятието „ популизъм ”. То не е неприятно нещо.
Когато става въпрос за народна власт, народовластие, то иде тирада и за популизъм.
Нашенският проблем е в това, че имаме разнообразни типове популизми и не всеки от тях е адресиран към необятните обществени пластове. Популизмът дава обещание да смени корумпираните елити с красиви, готови и прелестни технократи. Авторитарният вид популизъм но Борисов ни споделя: не ни би трябвало нищо друго с изключение на един водач, който ще радва народа и ще прави всичко самичък,защото другите са неприятни. Десният националистически популизъм вид и пък приказва за тези, които били корумпирани, защото били „ подвластни на джендър идеологии и еврогейство ”. Липсва това разбиране, което теорията и практиката дефинират като ляв популизъм. Онзи вид държание, което споделя проблемите на хората като функционалност на капиталистическата система, на късния неолиберализъм и мисли за елитите не през моралното им разлагане, а просто като функциониращи в тази система. Така направи обединението на Жан-Люк Меланшон в парламентарните избори във Франция т.г., а по-рано и „ Подемос ” в Испания, както и обединявания в Гърция, сходен вид държанието към този момент има и в Централна Европа. Това, в последните години се оказа един от дребното витални принадлежности за вкарване на легитимност в политическия развой или за повишение на изборната интензивност по-конкретно.
При нас в този момент евентуално изборната интензивност още повече ще падне.
Имаме динамичност във връзка с субектите, появяват се нови политически обединения. Но нямаме придвижване във връзка с предложенията, на продуктите, в случай че приказваме на езика на политическите планове. В този смисъл, когато потребяваш дълго време един и същи артикул и към този момент знаеш неговите качества, то това води до пренасищане и не го искаш повече.
Наличните политически субекти водят диалози за отдалечен, прелестен свят, който обаче тотално се разминава и е на светлинни години от живота на болшинството българи. В момента поради политическото позициониране се приказва единствено кой е по-лош – Борисов или Петков. Но това не може да бъде основният политически диалог на българското общество.
Аз не мога да обвиня който и да е български гласоподавател
по тази причина, че този диалог никак не му е забавен и не желае да взе участие в един развой, който ще свърши с това да се направи болшинство на основата на това кой харесва повече Борисов или Петков. Това не е политика, а диалог, от който се интересуват много малко хора, най-вече директно заети с политиката.
Фундаментална причина за ниската изборна интензивност е, че въобще липсва политическо въображение у нашия партиен хайлайф, отсъства изясненост какво тъкмо е политика и политическо. Причина по тази причина е, че над 3 десетилетия тук се постанова възгледа, че политиката е стартъп, а страната е компания. Съществува поредност от структурни, систематични проблеми, които водят до това, че хората се отвратиха от изборите и избират да си стоят у дома. Най-същественото е неналичието на различно политическо решение. Всичко е вдясно, без значение дали е в консервативното или демократичното дясно, само че всичко е там. И това се случва в едно доста оскъдно общество, което априори е ляво. Това е голям абсурд в нашето политическо пространство.
Дори да оставим настрани деленето на ляво и дясно, на което не съм чак пък подобен огромен последовател, избирам да приказвам за тези, които имат и тези, които нямат. За спечелилите и изгубилите от неолибералната и ултрапазарна страна и общество. Нямащите не са представлявани в политиката у нас. като водач на соцпартията заявява, че сякаш пази тези хора. На предните избори тя първо даде обещание редица привилегии за обществено слабите, а на идващия ден отиде при едрия бизнес и разгласи, че няма да подвигат корпоративните налози. Демек ще вземат от бедните данъци и след това ще им ги върнат във тип на добавки към пенсии и така нататък В този смисъл
няма политически индивид, който ясно и поредно да отстоява ползите на икономическото болшинство в България.
Обществата не могат да се ръководят по остарелия метод, тъй като имаме структури, които са замислени и работили в напълно друго време. Те мъчно съумяват да се впишат в променената социално-икономическа и културна среда. Това е част от казуса. В основата си има огромен разлом сред капитализма от една страна, и демокрацията въпреки това. Това крещящо несъгласие сред тях играе неприятна смешка на демокрацията. Когато имаш една страна, която съществува по разпоредбите на капитализма, то тя става опасност за демокрацията. В България това е извънредно очевидно, само че е по този начин и в други страни. Няма по какъв начин политическото тъждество да бъде съвместимо с правилата на икономическото неравноправие, заложено в капитализма. Концентрацията на благосъстояние води до централизация на власт. Това убива демокрацията. Ние имаме свръх показано богато малцинство и тотално непредставено оскъдно болшинство.
От тук пътищата са два – или спасяваме демокрацията, или спасяваме капитализма, междинен път няма.
Такива диалози на открито се водят от няколко години, само че тук като че ли ни е боязън да заговорим по тази причина.
Песимистичната ми прогноза за излаз от политическата рецесия, в която сме, е по скоро реалистична. Влизаме в поредност от избори и неспособност да се сформират работещи болшинства. Те ще са нежни, по силата на обстоятелството, че доста малко хора гласоподават и легитимността на Народно събрание ще е ниска. Много мъчно се ръководи с гласовете на 1/8 или 1/10 от гласовете на гласоподавателите и това нашите политици е добре да си го набят в главите – никой не може да управлява по този начин. Вместо да търсят разширение на интензивността, те вършат тъкмо противоположното. Този развой може да се окаже много дълъг, само че ние би трябвало да сме готови за него.
Оптимистичният вид е въпреки всичко да стартираме да си приказваме по тази причина
по какъв начин болшинството от жителите да се включат в политическия диалог.
Това ще ревитализира демокрацията, политиката, ще даде глътка въздух на политическата система. Кризата на демокрацията и политическата система може да се реши единствено с повече от същото. Повече народна власт значи повече хора да чуят своите ползи изговорени от политиците, да имат въздействие върху процесите в обществото. Много е комфортно разломите в обществото да се разясняват единствено през призмата на разделянето Изток – Запад. Но по този начин раздвоен политическият свят създава това, което виждаме в този момент. Ако предположим единствено, че раздялите са на основата на пропастта сред дребното, които имат повече и многото, които нямат такива притежания, то тогава политическият живот ще наподобява иначе.
Тенденцията за превръщането на популизмите в основна политическа тактика стартира преди време освен в България, тук пристигна след това. През 2008 година, когато отново имаше рецесия, стана очеизвадна голямата бездна сред елитите и неелитите. Тогава страните споделиха, че банките са прекомерно огромни, с цел да банкрутират и по тази причина всички ние би трябвало да ги спасим, стана ясно, че има политически елити, които работят по скоро за ползите на капитала, в сравнение с за добруването на своите гласоподаватели. Тогава стана ясно, че тази рецесия на демократичността води до това, че политическата тирада стана популистка. Казвам всичко това, с цел да можем най-малко до някъде да оправдаваме понятието „ популизъм ”. То не е неприятно нещо.
Когато става въпрос за народна власт, народовластие, то иде тирада и за популизъм.
Нашенският проблем е в това, че имаме разнообразни типове популизми и не всеки от тях е адресиран към необятните обществени пластове. Популизмът дава обещание да смени корумпираните елити с красиви, готови и прелестни технократи. Авторитарният вид популизъм но Борисов ни споделя: не ни би трябвало нищо друго с изключение на един водач, който ще радва народа и ще прави всичко самичък,защото другите са неприятни. Десният националистически популизъм вид и пък приказва за тези, които били корумпирани, защото били „ подвластни на джендър идеологии и еврогейство ”. Липсва това разбиране, което теорията и практиката дефинират като ляв популизъм. Онзи вид държание, което споделя проблемите на хората като функционалност на капиталистическата система, на късния неолиберализъм и мисли за елитите не през моралното им разлагане, а просто като функциониращи в тази система. Така направи обединението на Жан-Люк Меланшон в парламентарните избори във Франция т.г., а по-рано и „ Подемос ” в Испания, както и обединявания в Гърция, сходен вид държанието към този момент има и в Централна Европа. Това, в последните години се оказа един от дребното витални принадлежности за вкарване на легитимност в политическия развой или за повишение на изборната интензивност по-конкретно.
При нас в този момент евентуално изборната интензивност още повече ще падне.
Имаме динамичност във връзка с субектите, появяват се нови политически обединения. Но нямаме придвижване във връзка с предложенията, на продуктите, в случай че приказваме на езика на политическите планове. В този смисъл, когато потребяваш дълго време един и същи артикул и към този момент знаеш неговите качества, то това води до пренасищане и не го искаш повече.
Наличните политически субекти водят диалози за отдалечен, прелестен свят, който обаче тотално се разминава и е на светлинни години от живота на болшинството българи. В момента поради политическото позициониране се приказва единствено кой е по-лош – Борисов или Петков. Но това не може да бъде основният политически диалог на българското общество.
Аз не мога да обвиня който и да е български гласоподавател
по тази причина, че този диалог никак не му е забавен и не желае да взе участие в един развой, който ще свърши с това да се направи болшинство на основата на това кой харесва повече Борисов или Петков. Това не е политика, а диалог, от който се интересуват много малко хора, най-вече директно заети с политиката.
Фундаментална причина за ниската изборна интензивност е, че въобще липсва политическо въображение у нашия партиен хайлайф, отсъства изясненост какво тъкмо е политика и политическо. Причина по тази причина е, че над 3 десетилетия тук се постанова възгледа, че политиката е стартъп, а страната е компания. Съществува поредност от структурни, систематични проблеми, които водят до това, че хората се отвратиха от изборите и избират да си стоят у дома. Най-същественото е неналичието на различно политическо решение. Всичко е вдясно, без значение дали е в консервативното или демократичното дясно, само че всичко е там. И това се случва в едно доста оскъдно общество, което априори е ляво. Това е голям абсурд в нашето политическо пространство.
Дори да оставим настрани деленето на ляво и дясно, на което не съм чак пък подобен огромен последовател, избирам да приказвам за тези, които имат и тези, които нямат. За спечелилите и изгубилите от неолибералната и ултрапазарна страна и общество. Нямащите не са представлявани в политиката у нас. като водач на соцпартията заявява, че сякаш пази тези хора. На предните избори тя първо даде обещание редица привилегии за обществено слабите, а на идващия ден отиде при едрия бизнес и разгласи, че няма да подвигат корпоративните налози. Демек ще вземат от бедните данъци и след това ще им ги върнат във тип на добавки към пенсии и така нататък В този смисъл
няма политически индивид, който ясно и поредно да отстоява ползите на икономическото болшинство в България.
Обществата не могат да се ръководят по остарелия метод, тъй като имаме структури, които са замислени и работили в напълно друго време. Те мъчно съумяват да се впишат в променената социално-икономическа и културна среда. Това е част от казуса. В основата си има огромен разлом сред капитализма от една страна, и демокрацията въпреки това. Това крещящо несъгласие сред тях играе неприятна смешка на демокрацията. Когато имаш една страна, която съществува по разпоредбите на капитализма, то тя става опасност за демокрацията. В България това е извънредно очевидно, само че е по този начин и в други страни. Няма по какъв начин политическото тъждество да бъде съвместимо с правилата на икономическото неравноправие, заложено в капитализма. Концентрацията на благосъстояние води до централизация на власт. Това убива демокрацията. Ние имаме свръх показано богато малцинство и тотално непредставено оскъдно болшинство.
От тук пътищата са два – или спасяваме демокрацията, или спасяваме капитализма, междинен път няма.
Такива диалози на открито се водят от няколко години, само че тук като че ли ни е боязън да заговорим по тази причина.
Песимистичната ми прогноза за излаз от политическата рецесия, в която сме, е по скоро реалистична. Влизаме в поредност от избори и неспособност да се сформират работещи болшинства. Те ще са нежни, по силата на обстоятелството, че доста малко хора гласоподават и легитимността на Народно събрание ще е ниска. Много мъчно се ръководи с гласовете на 1/8 или 1/10 от гласовете на гласоподавателите и това нашите политици е добре да си го набят в главите – никой не може да управлява по този начин. Вместо да търсят разширение на интензивността, те вършат тъкмо противоположното. Този развой може да се окаже много дълъг, само че ние би трябвало да сме готови за него.
Оптимистичният вид е въпреки всичко да стартираме да си приказваме по тази причина
по какъв начин болшинството от жителите да се включат в политическия диалог.
Това ще ревитализира демокрацията, политиката, ще даде глътка въздух на политическата система. Кризата на демокрацията и политическата система може да се реши единствено с повече от същото. Повече народна власт значи повече хора да чуят своите ползи изговорени от политиците, да имат въздействие върху процесите в обществото. Много е комфортно разломите в обществото да се разясняват единствено през призмата на разделянето Изток – Запад. Но по този начин раздвоен политическият свят създава това, което виждаме в този момент. Ако предположим единствено, че раздялите са на основата на пропастта сред дребното, които имат повече и многото, които нямат такива притежания, то тогава политическият живот ще наподобява иначе.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ