Как танцът се превръща в спасение от ужаса на войната?

Как танцът се трансформира в избавление от ужаса на войната? За това описаха в предаването " Посока Култура " с Мирослав Боршошхореографката от Украйна Виолетта Матюшенко и Атанас Маев - арт управител на денс-център " Дерида ".

Атанас Маев описа за първите мигове на войната и по какъв начин тъкмо се е зпаознал с Виолетта: " Войната стартира, екипът ни се активизира с концепцията да забележим ние какво можем да създадем като организация. Когатоима война е мъчно да има мир и в театъра. В този миг безусловно за няколко часа ние с екипа взехме решение да превърнем част от пространството в леговище. Това, което можехме да създадем, еедно спално помещение с кухня, баня и тоалетна вътре в самия спектакъл ".

" Един наш сътрудник от Киев, който е продуцент, ми писа за Виолетта Матюшенко, че е пристигнала в България. Още на идващия ден към този момент се свързахме и това, което видях, е един бодър, ухилен човек, който знае, че има проблем, само че употребява своята позитивна мощ, с цел да мисли по какъв начин ние можем да продължим напред. Впоследствие разбрах, че се движи изкючително професионално и прелестно ", сподели още той.

Атанас Маев показа, че в продължание на два месеца Виолетта е репетиралавсеки ден, за направи зрелище, което се споделя " One more step " (Още една стъпка). " Цялата сцена е цялостна с обувки, с които тя интерактира – това с обувките на хората, които са й помогнали да стигне до тази сцена ", изясни той.

Виолетта от своя страна показа, че се усеща доста добрев България и мисли, че повода за това е, тъй като се е срещнала с прелестни хора тук. " Първите месеци бяха доста стресиращи, тъй като трябваше да стартираме от нулата, не познавахме никого ", сподели тя.

" Аз съм позитивен човек и в никакъв случай не съм предполагала, че войната може да стартира. Това са императорски упоритости, не мога да си го обясня. Според мен това е друг метод – методът по какъв начин едни хора могат да дойдат и внезапно да ти вземат всичко ", уточни още Виолетта.

Въпреки всичко тя показа, че емного благополучен човек и среща доста положителни хора, които й оказват помощ на всяка стъпка, с цел да може да се развива в България.

" Спомням си, когато Наско ми сподели „ всички имаме две страни – едната е черна, другата е бяла ”. Ако има нещо доста неприятно в живота ни, би трябвало да знаем, че монетата има две страни и откакто в този момент е едната страна, след време животът ще ни сервира другата ", сподели още Виолетта.

Тя не вижда предели, желае просто постепенно да пораства и един ден тя също да оказва помощ на хората.

Атанас Маев бе безапелационен, че рецесиите не са съумели да ги победят. " Ние излязохме с уроците по-силни и по-опитни. Разбрахме, че сами не можем, че нищо не е постоянно и би трябвало всеки ден да се борим. Разбрахме, че смисъла на живота е да си оказваме помощ. В същото време разбрахме, че животът е доста къс ", показа той.