Чудовището Европа и героичните спасители
Как по този начин в Европа хем леви, хем извънредно десни са почитатели на съветската политика и най-много Путин? Има ли нещо, което ги сплотява? И – в случай че решим да прескочим циничната действителност – и не кажем, че това са парите и ползите, то можем ли да приказваме за обединяване против едно ново „ страшилище “, което заплашва суверенитета им?
Вероятно това страшилище би следвало да е Брюксел и всички политики на Европейски Съюз, които, съгласно националистите, са застрашаващи самостоятелността на страните.
Бюрокрацията е едно от нещата, които всички сочат като пречка, а в това време в множеството страни тя е доста повече и по-тегава на локално равнище.
Налагането на правила е другият „ дявол “, с който плашат хората в Европа (разбира се, показват го накриво: ще ви вземат това или онова). Но, забележете по какъв начин страните, които са известни с това, че съблюдават правила, като Германия да вземем за пример, съществуват отлично в Европейски Съюз и се употребяват от всичките му облаги; а тези – най-изплашените от разпоредбите – са: българите, италианците, гърците, англичаните, унгарците.
Дори не е нужно да задълбочавам в културни и обществени пояснения за природата на тези общества, нали? Вие сами си нарисувахте картината в главата.
Разбира се, и в другите страни има от тези „ изплашените “, само че те са малцинство и към момента не надвиват, тъй че гласът им е спокоен. Това, по което в този момент се работи извън, е те да станат повече и по-гръмогласни.
Целта е ясна: разцепление на Европейски Съюз, в най-хубавия случай, в не чак толкоз положителния – най-малко разтърсвания и намаляване.
И по този начин – обединителят на полезности. Путин. Защо той? Какво виждат и леви, и десни в него? Много е просто – обликът на традиционалиста. Левите виждат очевидната връзка на властта в Кремъл с предишното на социалистическия блок. Носталгия. Десните пък виждат желязната ръка на безсъвестен ръководещ, за какъвто си мечтаят те.
Да стартираме в обратна посока: безскрупулните управленци са далечна част от историята, далечна, далечна, когато картата на света към момента се е пренареждала с борби и завоевания. Последните опити за подобен вид ръководства претърпяха жестоки крахове през последните десетилетия, помните ли? А няколкото останали такива са на доизживяване. Не се палете толкоз, на доизживяване са, ще видите. Лисицата хапе най-силно, когато умира.
Второ: левите и носталгията им по соцблока е 99% сходна с описаното няколко реда нагоре. Единият % разлика идва от „ нарисувания “ зложелател. За едните са имигрантите, чужденците, различните; за другите са изброените нагоре плюс буржоазната класа на богатите изедници, като мнозина включват тук и междинната класа, която им вади очите с това, което те нямат. Факт е, че на доста места положенията са незаконно насъбрани, само че, когато левите най-сетне осъзнаят, че това е станало с благословията и под управлението на обичаната им комунистическа партия при започване на деветдесетте, ще усетят в цялостна мощ усета на иронията. Когато им узреят главите, несъмнено, до тогава – алена тишина… Е, нагледно казано, де – в действителност са много шумни.
И най-после: обликът на традиционализма. Под тази форма през историята нормално са се криели тези, които са употребявали страховете на хората от новото и смяната (логично – от НЕПОЗНАТОТО, най-лесният за потребление страх), с цел да ги манипулират за някаква тяхна цел. Обикновено политическа.
Не забравяйте, че традиционалистите нормално са тези, за които в историческите книги написа, че макар тях напредъкът се е случил.
Да пренесем нещата на родна почва.
Тук се оказа, че е цялостно с… да ги назовем традиционалисти, които намерено се афишират против Европейски Съюз и (забележете!) полезностите му, макар, че те са най-логичните полезности за еволюиралото общество на 21 век, доста по-адекватни и стойностни, използвани и съзидателни от полезностите на което и да е друго общество (говорим за сравними мащаби) на планетата.
И до момента в който са срещу всичко това, то с цялостни шепи черпят от благините на Европейски Съюз. Да обясня: срещу полезностите му са, включително и отговорностите, които следват от тях, с цел да има едно съответно и цивилизовано общество, само че не се свенят да вземат от раздаваните благини.
Да, несъмнено, че приказвам за европроектите. Политическа партия, план, кметове, подкрепяни от такива и така нататък и тъй наречените имат (каква изненада!) компании, които вземат участие в европроекти. Точно по този начин, вярно прочетохте: компании, множествено число. Като доста огромна част от активността, за която получават финансиране, е авансово свършена от други. Да, приказваме за кражба на интелектуална благосъстоятелност и на ноухау в единия случай; в другия става дума за „ отдаване “ на упоменатата интелектуална благосъстоятелност. Тоест едната компания е създала програмен продукт, с който да работи, и е получила пари от Европа за тази разработка. След което другата компания взема същия програмен продукт, „ пипва “ го лекичко на места и получава нови пари отново за същия артикул. Който, в последна сметка пък се оказва краден от някое трето място. Давам единствено този профанен образец, с цел да не се размотаваме по тематиката, тъй като не тя е фокусът тук. Просто желаех да илюстрирам небрежно образците.
Разбирате, че става дума за доста пари, нали?
В подобен случай за какво хората, които ги усвояват, по този начин неуместно вървят против личните си ползи? Не ми трябваше доста дълго време да си задавам въпроса, с цел да ми светне, че отговорът е доста елементарен. Те НЕ СА срещу. Те са срещу на думи и за пред нас; на каузи и за пред себе си – са ЗА. Все отново бизнесът им зависи от това. За да имат бизнес, им би трябвало позиция и влияние; с цел да го имат, би трябвало да са там, където са; с цел да са там, им би трябвало поддръжката на електората; с цел да го имат, би трябвало да приказват популистки нелепости против Брюксел. Щом един път към този момент са се открили и вкопали корени, стартират да ползват действителните си ползи и те по никакъв начин, но НИКАК не са против Брюксел. $$$
Не се заблуждавайте, те осъзнават, че изявленията им са против личния им интерес, по тази причина внимават да не спадне равнището на дивотия, тъй като, в случай че настояванията им станат прекомерно обикновено звучащи, ще приобщят към концепциите си повече хора. Ето тук е ключът – салдото – задоволително промити мозъци, с цел да ги държат на власт, само че не прекомерно доста, с цел да съумеят „ концепциите “ им. Защото съумеят ли НАИСТИНА, ще се окажат отвън Европейски Съюз и с празно канче. Справка: Brexit. Популизмът мина границите, играха прекомерно „ не едро “ и съумяха. В началото никой не вярваше, че концепциите им ще минат, на всички се струваше задоволително налудничаво, че да не мине. И изведнъж… не решиха добре тъпотията на тълпата и изненадаха сами себе си с резултатите. След което, едни от най-основните играчи ЗА Brexit слязоха от главната сцена и се покриха в очакване бурята да мине. Сега други им берат плодовете на дивотията и когато бъде изяден горчивият къс, ще се появяват още веднъж и ще се разгласят още веднъж за спасители и пророци, тъй като хората ще са още веднъж нещастни (друг е въпросът, че те ща са виновниците, само че тълпата е късогледа).
Популистите не са по решаването на проблеми, в най-кризисните моменти ги няма. Те плямпат, стартират бурята, изчезват и чакат идващия комфортен миг.
Дефиниция за безочливост е фактът, че се чака 1/3 от местата в новия Европарламент да бъдат заети от евроскептици и националисти. Реално това са хора, които работят против Европейски Съюз и ползите му, против полезностите му и против това, което съставлява и гради за бъдещето.
И те ще вършат това, получавайки пари от Брюксел. Антиимигрантите ненавиждат българи и румънци, само че ще седнат на една маса с българските и румънски евродепутати, с цел да работят дружно против това, което ги храни. Не, не е шизофрения, споделя се „ лицемерие “.
Има ли хора, които умишлено биха довели нещата до дъно – до съсипия на Съюза? Не знам. Може би. Но техните ползи биха били доста по-различни от всичко към този момент изброено. Те или ще чакат да са едни дребни крале и кралици и избират да са отделени, или им е дадено нещо огромно. Отново в тяхна полза. Какво? Не знам. Знам единствено следните обстоятелства:
Вицепремиерът на Италия Матео Салвини, който е и водач на националистите на Ботуша, преди време изяви благосклонността си към политиката на Путин. Тогава не ставаше и дума за „ съветски пари “.
Въпреки много красноречивите си (за да избегнем използването на „ кресливи “) изяви в обществените медии, ето какво не помни да покаже на почитателите си Салвини: неотдавна журналистическо следствие в Италия (на L’Espresso) разкри, че има договорка сред италианска държавна компания и съветска държавна компания за покупка на дизелово гориво с „ отстъпка “ в цената. Разликата от тази отстъпка ще отива в касите на националистите от Лигата за финансиране на предизборната им кампания…
Красноречив е и фактът, че през 2015 година Националният съюз на Марин Льо Пен във Франция получи заем от 9 млн. евро от банка, близка на Кремъл.
Факт е и, че има засечено съветско въздействие в доста от европейските националистически партии. Какво въздействие ли? Финансово най-много. Съвременният политик приказва на този език. Има и засечено съветско въздействие в доста медии из Стария континент.
Всичко общо сред изброените нагоре късчета от пъзела е… желанието им за разпад или най-малко дестабилизация на Европейски Съюз. До друга степен и с разнообразни персонални претекстове. Но с прекомерно подобен мотор.
Вероятно това страшилище би следвало да е Брюксел и всички политики на Европейски Съюз, които, съгласно националистите, са застрашаващи самостоятелността на страните.
Бюрокрацията е едно от нещата, които всички сочат като пречка, а в това време в множеството страни тя е доста повече и по-тегава на локално равнище.
Налагането на правила е другият „ дявол “, с който плашат хората в Европа (разбира се, показват го накриво: ще ви вземат това или онова). Но, забележете по какъв начин страните, които са известни с това, че съблюдават правила, като Германия да вземем за пример, съществуват отлично в Европейски Съюз и се употребяват от всичките му облаги; а тези – най-изплашените от разпоредбите – са: българите, италианците, гърците, англичаните, унгарците.
Дори не е нужно да задълбочавам в културни и обществени пояснения за природата на тези общества, нали? Вие сами си нарисувахте картината в главата.
Разбира се, и в другите страни има от тези „ изплашените “, само че те са малцинство и към момента не надвиват, тъй че гласът им е спокоен. Това, по което в този момент се работи извън, е те да станат повече и по-гръмогласни.
Целта е ясна: разцепление на Европейски Съюз, в най-хубавия случай, в не чак толкоз положителния – най-малко разтърсвания и намаляване.
И по този начин – обединителят на полезности. Путин. Защо той? Какво виждат и леви, и десни в него? Много е просто – обликът на традиционалиста. Левите виждат очевидната връзка на властта в Кремъл с предишното на социалистическия блок. Носталгия. Десните пък виждат желязната ръка на безсъвестен ръководещ, за какъвто си мечтаят те.
Да стартираме в обратна посока: безскрупулните управленци са далечна част от историята, далечна, далечна, когато картата на света към момента се е пренареждала с борби и завоевания. Последните опити за подобен вид ръководства претърпяха жестоки крахове през последните десетилетия, помните ли? А няколкото останали такива са на доизживяване. Не се палете толкоз, на доизживяване са, ще видите. Лисицата хапе най-силно, когато умира.
Второ: левите и носталгията им по соцблока е 99% сходна с описаното няколко реда нагоре. Единият % разлика идва от „ нарисувания “ зложелател. За едните са имигрантите, чужденците, различните; за другите са изброените нагоре плюс буржоазната класа на богатите изедници, като мнозина включват тук и междинната класа, която им вади очите с това, което те нямат. Факт е, че на доста места положенията са незаконно насъбрани, само че, когато левите най-сетне осъзнаят, че това е станало с благословията и под управлението на обичаната им комунистическа партия при започване на деветдесетте, ще усетят в цялостна мощ усета на иронията. Когато им узреят главите, несъмнено, до тогава – алена тишина… Е, нагледно казано, де – в действителност са много шумни.
И най-после: обликът на традиционализма. Под тази форма през историята нормално са се криели тези, които са употребявали страховете на хората от новото и смяната (логично – от НЕПОЗНАТОТО, най-лесният за потребление страх), с цел да ги манипулират за някаква тяхна цел. Обикновено политическа.
Не забравяйте, че традиционалистите нормално са тези, за които в историческите книги написа, че макар тях напредъкът се е случил.
Да пренесем нещата на родна почва.
Тук се оказа, че е цялостно с… да ги назовем традиционалисти, които намерено се афишират против Европейски Съюз и (забележете!) полезностите му, макар, че те са най-логичните полезности за еволюиралото общество на 21 век, доста по-адекватни и стойностни, използвани и съзидателни от полезностите на което и да е друго общество (говорим за сравними мащаби) на планетата.
И до момента в който са срещу всичко това, то с цялостни шепи черпят от благините на Европейски Съюз. Да обясня: срещу полезностите му са, включително и отговорностите, които следват от тях, с цел да има едно съответно и цивилизовано общество, само че не се свенят да вземат от раздаваните благини.
Да, несъмнено, че приказвам за европроектите. Политическа партия, план, кметове, подкрепяни от такива и така нататък и тъй наречените имат (каква изненада!) компании, които вземат участие в европроекти. Точно по този начин, вярно прочетохте: компании, множествено число. Като доста огромна част от активността, за която получават финансиране, е авансово свършена от други. Да, приказваме за кражба на интелектуална благосъстоятелност и на ноухау в единия случай; в другия става дума за „ отдаване “ на упоменатата интелектуална благосъстоятелност. Тоест едната компания е създала програмен продукт, с който да работи, и е получила пари от Европа за тази разработка. След което другата компания взема същия програмен продукт, „ пипва “ го лекичко на места и получава нови пари отново за същия артикул. Който, в последна сметка пък се оказва краден от някое трето място. Давам единствено този профанен образец, с цел да не се размотаваме по тематиката, тъй като не тя е фокусът тук. Просто желаех да илюстрирам небрежно образците.
Разбирате, че става дума за доста пари, нали?
В подобен случай за какво хората, които ги усвояват, по този начин неуместно вървят против личните си ползи? Не ми трябваше доста дълго време да си задавам въпроса, с цел да ми светне, че отговорът е доста елементарен. Те НЕ СА срещу. Те са срещу на думи и за пред нас; на каузи и за пред себе си – са ЗА. Все отново бизнесът им зависи от това. За да имат бизнес, им би трябвало позиция и влияние; с цел да го имат, би трябвало да са там, където са; с цел да са там, им би трябвало поддръжката на електората; с цел да го имат, би трябвало да приказват популистки нелепости против Брюксел. Щом един път към този момент са се открили и вкопали корени, стартират да ползват действителните си ползи и те по никакъв начин, но НИКАК не са против Брюксел. $$$
Не се заблуждавайте, те осъзнават, че изявленията им са против личния им интерес, по тази причина внимават да не спадне равнището на дивотия, тъй като, в случай че настояванията им станат прекомерно обикновено звучащи, ще приобщят към концепциите си повече хора. Ето тук е ключът – салдото – задоволително промити мозъци, с цел да ги държат на власт, само че не прекомерно доста, с цел да съумеят „ концепциите “ им. Защото съумеят ли НАИСТИНА, ще се окажат отвън Европейски Съюз и с празно канче. Справка: Brexit. Популизмът мина границите, играха прекомерно „ не едро “ и съумяха. В началото никой не вярваше, че концепциите им ще минат, на всички се струваше задоволително налудничаво, че да не мине. И изведнъж… не решиха добре тъпотията на тълпата и изненадаха сами себе си с резултатите. След което, едни от най-основните играчи ЗА Brexit слязоха от главната сцена и се покриха в очакване бурята да мине. Сега други им берат плодовете на дивотията и когато бъде изяден горчивият къс, ще се появяват още веднъж и ще се разгласят още веднъж за спасители и пророци, тъй като хората ще са още веднъж нещастни (друг е въпросът, че те ща са виновниците, само че тълпата е късогледа).
Популистите не са по решаването на проблеми, в най-кризисните моменти ги няма. Те плямпат, стартират бурята, изчезват и чакат идващия комфортен миг.
Дефиниция за безочливост е фактът, че се чака 1/3 от местата в новия Европарламент да бъдат заети от евроскептици и националисти. Реално това са хора, които работят против Европейски Съюз и ползите му, против полезностите му и против това, което съставлява и гради за бъдещето.
И те ще вършат това, получавайки пари от Брюксел. Антиимигрантите ненавиждат българи и румънци, само че ще седнат на една маса с българските и румънски евродепутати, с цел да работят дружно против това, което ги храни. Не, не е шизофрения, споделя се „ лицемерие “.
Има ли хора, които умишлено биха довели нещата до дъно – до съсипия на Съюза? Не знам. Може би. Но техните ползи биха били доста по-различни от всичко към този момент изброено. Те или ще чакат да са едни дребни крале и кралици и избират да са отделени, или им е дадено нещо огромно. Отново в тяхна полза. Какво? Не знам. Знам единствено следните обстоятелства:
Вицепремиерът на Италия Матео Салвини, който е и водач на националистите на Ботуша, преди време изяви благосклонността си към политиката на Путин. Тогава не ставаше и дума за „ съветски пари “.
Въпреки много красноречивите си (за да избегнем използването на „ кресливи “) изяви в обществените медии, ето какво не помни да покаже на почитателите си Салвини: неотдавна журналистическо следствие в Италия (на L’Espresso) разкри, че има договорка сред италианска държавна компания и съветска държавна компания за покупка на дизелово гориво с „ отстъпка “ в цената. Разликата от тази отстъпка ще отива в касите на националистите от Лигата за финансиране на предизборната им кампания…
Красноречив е и фактът, че през 2015 година Националният съюз на Марин Льо Пен във Франция получи заем от 9 млн. евро от банка, близка на Кремъл.
Факт е и, че има засечено съветско въздействие в доста от европейските националистически партии. Какво въздействие ли? Финансово най-много. Съвременният политик приказва на този език. Има и засечено съветско въздействие в доста медии из Стария континент.
Всичко общо сред изброените нагоре късчета от пъзела е… желанието им за разпад или най-малко дестабилизация на Европейски Съюз. До друга степен и с разнообразни персонални претекстове. Но с прекомерно подобен мотор.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ