Какво да очакваме след украинското настъпление
Как стигнахме до мястото, където сме през днешния ден? Как се стигна до такава степен, че горещият спор сред Русия и Украйна се трансформира не просто в нещо всекидневно, а в нашето общо бъдеще за идващите години?
Разпадането на Съюза към момента не означаваше цялостното разединение на съветския свят и загубата на Украйна. И Борис Елцин, и Владимир Путин имаха вяра, че Незалежная ще остане в орбитата на Русия. Опитите на Запада да трансформира юридическото разделяне на единния народ на две страни в историческо, геополитическо, т.е. фактически да прибере Украйна към себе си, не се възприемаха като прекомерно рискови. Освен това в първите години на Путин просто не му беше до Украйна, беше належащо да се възвърне обикновен ред във управляващите и страната.
Украинската рецесия от 2003-2004 година, с възможната победа на прозападния Виктор Юшченко, не се смяташе за необратима. Освен това Виктор Янукович по-късно въпреки всичко стана президент. Плановете за основаване на Евразийския съюз, с които Путин се зае в края на 2000-те години, в началото допускаха наложителното присъединяване на Украйна.
Но когато при започване на 2010-те години Русия се захвана да въвлече Киев в нов съюз, англосаксонците към този момент не бяха подготвени да се предадат без пердах, залагайки съществено на европейската интеграция и атлантизирането на Украйна.
През 2013 година Путин обърна хода, като убеди Янукович да забави европейската интеграция и да се обърне към Евразийския съюз. След това всичко стартира по по-сериозен метод - Майданът, свалянето на президента...
В този миг Путин взе Крим, не тъй като се помири със загубата на Украйна. Той просто искаше да играе на несъмнено и незабавно, още преди да стартира борбата, да извади полуострова „ пред скоби “.
Но той не беше подготвен за по-нататъшна битка за власт, не искаше да пролива кръв във в действителност цивилен спор и разчиташе, че Украйна ще успее да се разклати от вътрешната страна - да се смени държавното управление или да го унищожи. Този залог не проработи, Донбас остана самичък (в смисъл на въстанието си), а от 2015 година, когато дейните военни дейности завършиха там, стартира подготовката за огромна борба.
Тази подготовка беше осъществена от Украйна. При нас беше единствено в главата, в съзнанието на Путин. Защото украинското държавно управление като лъжец разбра, че рано или късно ще дойдат за него. Докато Путин откровено вярваше, че ще успее да обърне обстановката по кротичък път. Тоест да докара (включително с игра върху противоречията) украинските елити до нуждата от смяна на курса от европейска интеграция към конвенционален неутралитет сред Русия и Запада.
Но нито в Киев, нито в Европа, която от ден на ден и повече се оказваше водена от англосаксонците по украинския въпрос, нямаше да се откажат да завършат процеса на цялостно обособяване на Украйна от Русия. И харпунът, „ ножът в крайници “, който беше Донбас, все по-малко пречеше на Киев в полета му на Запад. Отхапвате си крайници и си тръгвате без него.
Пълното осъзнаване на това наподобява е пристигнало до Путин до 2020 година И по този начин, предходните минимални очаквания за Володимир Зеленски (не толкоз за него, що се касае за разединение в украинското правителство) се стопиха и възможностите на Доналд Тръмп да резервира Белия дом започнаха да падат. Неуспешният " украински импийчмънт " сподели, че Вашингтонското тресавище няма да се спре пред нищо, с цел да го отстрани.
Очевидно Путин е взел окончателното решение за неизбежността на силовото решение на украинския въпрос в края на 2020 година Загубата на Тръмп в този смисъл не беше решаваща, само че беше последната капка.
Подготовката за специфичната интервенция се организира в интервал повече от година, беше невероятно да се скрие от американците. И не поради митичните " сътрудници в Кремъл ", а поради доста огромното скупчване на войски. Затова през ноември 2021 година Путин сложи ултиматума си - изтеглянето на НАТО на позициите от 90-те години. Ултиматумът, който даде мотив за началото на СВO.
Цялата интервенция в действителност беше планувана като бърза. Очевидно до няколко месеца всичко трябваше да е приключено. Украйна щеше да бъде победена, а държавното управление в Киев щеше да бъде заменено с проруско.
Уви, силата на удара не беше изчислена. Защото подцениха силата на властта и армията на Украйна. И в това време се надцени силата на нашата войска. Мащабните проблеми с ръководството, както отвесно, по този начин и хоризонтално, с командването, връзките и логистиката, които се оказаха много положителни, доведоха до такава степен, че по принцип проектът на Герасимов (и най-вероятно точно той е неговият автор) бе неизпълним.
Сега е безсмислено да гадаем каква е главната причина за това. Огромна разлика сред упованията за това по какъв начин ще работят войските и действителността? Или неправилна оценка на персоналния състав на войските (ако имаше един и половина пъти повече от тях, всичко щеше да се получи)? Но след няколко седмици стана ясно, че първичният проект се е провалил. Те започнаха да го сменят в хода на спецоперацията и цяло лято лишиха опитите за пробив с наличните сили.
И до есента стана изцяло ясно, че е належащо изцяло да се промени тактиката - да се съкрати линията на прикосновение, най-малко да се удвоят силите и да се премине в защита. Мобилизацията, изтеглянето на войските от Харковска област, изоставянето на Херсон и приемането на четири района към Русия просто демонстрираха на всички, че Путин ще отиде до края.
Включването на нови територии не означаваше занемаряване на останалата част от Украйна. Той, както и в тази ситуация с Крим през 2014 година, просто записва междинния резултат, „ облагата “ и показва сериозността на желанията за последователно раздробяване на Украйна.
И двете страни започнаха да се готвят за решителна атака, като Путин изхождаше от това, че времето като цяло е на наша страна. Той желае да изчака, до момента в който Киев удари първи, с цел да премине към обичаното си „ джудо “, т.е. да употребява силата, силата на удара на съперника против него.
Така минаха зимата и пролетта - половин година, през която съвсем всички дейности бяха сведени до настъплението на Артемовск-Бахмут, което в последна сметка беше завладяно от нашите " Вагнеровци ", въпреки и на висока цена. Колко оправдана беше концепцията на Евгений Пригожин да провежда Вердюн за украинците, т.е. да смила от ден на ден и повече украински елементи, като концентрира вниманието на Киев върху Бахмут? Отчасти целесъобразно, изключително откакто в последна сметка Бахмут въпреки всичко беше взет.
Но през последните шест месеца Украйна построява своите сили и размерът на западната военна помощ набъбна. И даже нарасналата успеваемост на нашите офанзиви по хранилища и цели както в тила, по този начин и наоколо до линията на конфликт, не можа да забави доста този развой.
Въоръжените сили на Украйна към този момент са по-силни, в сравнение с през есента, само че е ясно, че и ние не сме си губили времето. Обещаното украинско нахлуване обаче не стартира до последните дни. Вместо това видяхме ясно разсейващи опити за пробив на дребни ДРГ в Белгородска област и психическо заплашване под формата на обстрел на Шебекино.
И едвам през последните дни стана ясно, че настъплението въпреки всичко ще го бъде. Но не към Белгород, а на юг и югоизток, т.е. към Крим. Засега вървят единствено първите удари, стрелби. Но когато стартира с цялостна мощ, обстановката ще се промени доста бързо.
И без значение по какъв начин се развива офанзивата на първия стадий (дори и да е тъжно за нас), би трябвало да се направи всичко, с цел да се употребява, с цел да се обърне течението. Да, към момента не по съдбоносен метод, само че значи поврат в акцията, прекосяване към нахлуване там, където ще зародят най-благоприятните условия за това.
Но това наше контранастъпление няма да бъде решаващо. Спецоперацията няма да завърши нито тази, нито идната година. Победата няма да бъде завладяването на Одеса и Харков, а разпадането на Украйна като страна, след което ще вземем всичко, което считаме за належащо (а останалото ще създадем подвластна от нас „ страна “).
Успешните военни дейности би трябвало да ускорят този миг. Но те не отхвърлят обстоятелството, че преди всичко превземаме Украйна посредством безсилие, залагаме на нейния провал. И този провал е директно обвързван освен с вътрешноукраинските процеси и обстановката на линията на прикосновение, само че и със положението на нещата на Запад (предимно в англосаксонските страни).
А също и с опцията глобалистките елити да поддържат единството на Запада в активизирането на нужните за Украйна запаси, без които тя в действителност няма да издържи дълго.
Ясно е, че сполучливото за нас разположение на силите, доближават момента на разпадането на Запада. Но би трябвало да сте подготвени да доведете нещата до повратна точка и да накарате Запада да „ премигне “ даже без решителни победи на бойното поле. Просто лишава повече време и старания. И ще би трябвало огромно самообладание, даже непримиримост и устойчивост - тези наши национални качества, за които враговете са не запомнили.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Разпадането на Съюза към момента не означаваше цялостното разединение на съветския свят и загубата на Украйна. И Борис Елцин, и Владимир Путин имаха вяра, че Незалежная ще остане в орбитата на Русия. Опитите на Запада да трансформира юридическото разделяне на единния народ на две страни в историческо, геополитическо, т.е. фактически да прибере Украйна към себе си, не се възприемаха като прекомерно рискови. Освен това в първите години на Путин просто не му беше до Украйна, беше належащо да се възвърне обикновен ред във управляващите и страната.
Украинската рецесия от 2003-2004 година, с възможната победа на прозападния Виктор Юшченко, не се смяташе за необратима. Освен това Виктор Янукович по-късно въпреки всичко стана президент. Плановете за основаване на Евразийския съюз, с които Путин се зае в края на 2000-те години, в началото допускаха наложителното присъединяване на Украйна.
Но когато при започване на 2010-те години Русия се захвана да въвлече Киев в нов съюз, англосаксонците към този момент не бяха подготвени да се предадат без пердах, залагайки съществено на европейската интеграция и атлантизирането на Украйна.
През 2013 година Путин обърна хода, като убеди Янукович да забави европейската интеграция и да се обърне към Евразийския съюз. След това всичко стартира по по-сериозен метод - Майданът, свалянето на президента...
В този миг Путин взе Крим, не тъй като се помири със загубата на Украйна. Той просто искаше да играе на несъмнено и незабавно, още преди да стартира борбата, да извади полуострова „ пред скоби “.
Но той не беше подготвен за по-нататъшна битка за власт, не искаше да пролива кръв във в действителност цивилен спор и разчиташе, че Украйна ще успее да се разклати от вътрешната страна - да се смени държавното управление или да го унищожи. Този залог не проработи, Донбас остана самичък (в смисъл на въстанието си), а от 2015 година, когато дейните военни дейности завършиха там, стартира подготовката за огромна борба.
Тази подготовка беше осъществена от Украйна. При нас беше единствено в главата, в съзнанието на Путин. Защото украинското държавно управление като лъжец разбра, че рано или късно ще дойдат за него. Докато Путин откровено вярваше, че ще успее да обърне обстановката по кротичък път. Тоест да докара (включително с игра върху противоречията) украинските елити до нуждата от смяна на курса от европейска интеграция към конвенционален неутралитет сред Русия и Запада.
Но нито в Киев, нито в Европа, която от ден на ден и повече се оказваше водена от англосаксонците по украинския въпрос, нямаше да се откажат да завършат процеса на цялостно обособяване на Украйна от Русия. И харпунът, „ ножът в крайници “, който беше Донбас, все по-малко пречеше на Киев в полета му на Запад. Отхапвате си крайници и си тръгвате без него.
Пълното осъзнаване на това наподобява е пристигнало до Путин до 2020 година И по този начин, предходните минимални очаквания за Володимир Зеленски (не толкоз за него, що се касае за разединение в украинското правителство) се стопиха и възможностите на Доналд Тръмп да резервира Белия дом започнаха да падат. Неуспешният " украински импийчмънт " сподели, че Вашингтонското тресавище няма да се спре пред нищо, с цел да го отстрани.
Очевидно Путин е взел окончателното решение за неизбежността на силовото решение на украинския въпрос в края на 2020 година Загубата на Тръмп в този смисъл не беше решаваща, само че беше последната капка.
Подготовката за специфичната интервенция се организира в интервал повече от година, беше невероятно да се скрие от американците. И не поради митичните " сътрудници в Кремъл ", а поради доста огромното скупчване на войски. Затова през ноември 2021 година Путин сложи ултиматума си - изтеглянето на НАТО на позициите от 90-те години. Ултиматумът, който даде мотив за началото на СВO.
Цялата интервенция в действителност беше планувана като бърза. Очевидно до няколко месеца всичко трябваше да е приключено. Украйна щеше да бъде победена, а държавното управление в Киев щеше да бъде заменено с проруско.
Уви, силата на удара не беше изчислена. Защото подцениха силата на властта и армията на Украйна. И в това време се надцени силата на нашата войска. Мащабните проблеми с ръководството, както отвесно, по този начин и хоризонтално, с командването, връзките и логистиката, които се оказаха много положителни, доведоха до такава степен, че по принцип проектът на Герасимов (и най-вероятно точно той е неговият автор) бе неизпълним.
Сега е безсмислено да гадаем каква е главната причина за това. Огромна разлика сред упованията за това по какъв начин ще работят войските и действителността? Или неправилна оценка на персоналния състав на войските (ако имаше един и половина пъти повече от тях, всичко щеше да се получи)? Но след няколко седмици стана ясно, че първичният проект се е провалил. Те започнаха да го сменят в хода на спецоперацията и цяло лято лишиха опитите за пробив с наличните сили.
И до есента стана изцяло ясно, че е належащо изцяло да се промени тактиката - да се съкрати линията на прикосновение, най-малко да се удвоят силите и да се премине в защита. Мобилизацията, изтеглянето на войските от Харковска област, изоставянето на Херсон и приемането на четири района към Русия просто демонстрираха на всички, че Путин ще отиде до края.
Включването на нови територии не означаваше занемаряване на останалата част от Украйна. Той, както и в тази ситуация с Крим през 2014 година, просто записва междинния резултат, „ облагата “ и показва сериозността на желанията за последователно раздробяване на Украйна.
И двете страни започнаха да се готвят за решителна атака, като Путин изхождаше от това, че времето като цяло е на наша страна. Той желае да изчака, до момента в който Киев удари първи, с цел да премине към обичаното си „ джудо “, т.е. да употребява силата, силата на удара на съперника против него.
Така минаха зимата и пролетта - половин година, през която съвсем всички дейности бяха сведени до настъплението на Артемовск-Бахмут, което в последна сметка беше завладяно от нашите " Вагнеровци ", въпреки и на висока цена. Колко оправдана беше концепцията на Евгений Пригожин да провежда Вердюн за украинците, т.е. да смила от ден на ден и повече украински елементи, като концентрира вниманието на Киев върху Бахмут? Отчасти целесъобразно, изключително откакто в последна сметка Бахмут въпреки всичко беше взет.
Но през последните шест месеца Украйна построява своите сили и размерът на западната военна помощ набъбна. И даже нарасналата успеваемост на нашите офанзиви по хранилища и цели както в тила, по този начин и наоколо до линията на конфликт, не можа да забави доста този развой.
Въоръжените сили на Украйна към този момент са по-силни, в сравнение с през есента, само че е ясно, че и ние не сме си губили времето. Обещаното украинско нахлуване обаче не стартира до последните дни. Вместо това видяхме ясно разсейващи опити за пробив на дребни ДРГ в Белгородска област и психическо заплашване под формата на обстрел на Шебекино.
И едвам през последните дни стана ясно, че настъплението въпреки всичко ще го бъде. Но не към Белгород, а на юг и югоизток, т.е. към Крим. Засега вървят единствено първите удари, стрелби. Но когато стартира с цялостна мощ, обстановката ще се промени доста бързо.
И без значение по какъв начин се развива офанзивата на първия стадий (дори и да е тъжно за нас), би трябвало да се направи всичко, с цел да се употребява, с цел да се обърне течението. Да, към момента не по съдбоносен метод, само че значи поврат в акцията, прекосяване към нахлуване там, където ще зародят най-благоприятните условия за това.
Но това наше контранастъпление няма да бъде решаващо. Спецоперацията няма да завърши нито тази, нито идната година. Победата няма да бъде завладяването на Одеса и Харков, а разпадането на Украйна като страна, след което ще вземем всичко, което считаме за належащо (а останалото ще създадем подвластна от нас „ страна “).
Успешните военни дейности би трябвало да ускорят този миг. Но те не отхвърлят обстоятелството, че преди всичко превземаме Украйна посредством безсилие, залагаме на нейния провал. И този провал е директно обвързван освен с вътрешноукраинските процеси и обстановката на линията на прикосновение, само че и със положението на нещата на Запад (предимно в англосаксонските страни).
А също и с опцията глобалистките елити да поддържат единството на Запада в активизирането на нужните за Украйна запаси, без които тя в действителност няма да издържи дълго.
Ясно е, че сполучливото за нас разположение на силите, доближават момента на разпадането на Запада. Но би трябвало да сте подготвени да доведете нещата до повратна точка и да накарате Запада да „ премигне “ даже без решителни победи на бойното поле. Просто лишава повече време и старания. И ще би трябвало огромно самообладание, даже непримиримост и устойчивост - тези наши национални качества, за които враговете са не запомнили.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ