Кеворкян: Как сте със здравето?
Как сте със здравето? Така Кеворк Кеворкян озаглави следващия си пост във Facebook. Публикуваме го без редакторска интервенция:
И след оставката на кабинета клопките си остават заредени и неизбежно ще насочат политиканите ни към следващата сглобка. Тъй че, въпросът " Какво следва? “ наподобява напряко неудобен. То е повече от ясно, какво следва: кърпеж след кърпеж, до момента в който парцаливите кръпки създадат напълно неразграничим обликът на клетата ни държавица.
И забравете да се надявате на това, което " следва “ - то към този момент е било тук и то нееднократно. Далеч по-голям е различен въпрос: " Как сте със здравето? “ Но него никой не се сеща да го зададе на властниците. Тук е подходящо да напомня един парламентарен куриоз, сътворен от популярния кардиохирург проф. Чирков.
Беше по времето на Седмото Велико Народно заседание, юли 1990 година; обсъждаха се кандидатурите за негов ръководител – и ненадейно Чирков, който беше народен представител от партията на Дертлиев, отиде до трибуната, където сега се намираше един от претендентите - акад. Николай Тодоров, и добродушно стартира да го разпитва: по какъв начин е със здравето, какъв брой му е кръвното налягане и прочие
Това беше нещо нечувано, залата замръзна. Чирков си зададе въпросите, ученият им отговори, без да се цупи, а сетне беше определен и за ръководител, което не беше изненада, като се има поради забележителната му научна кариера.
А Чирков, въпреки и за броени минути, ни вкара в " Еврозоната “ – не тази на кинтите, а на тестваните във времето европейски практики и процедури, в това число и тези, които насърчават издирването на цялата истина за един политик, не на последно място и тази за здравословното му положение.
Стореното от Чирков си остана уединен жест, нещо ексцентрично и напряко излишно съгласно тукашните практики – и в никакъв случай повече не беше повторено. То нямаше и по какъв начин да се случва това - щеше да бъде непостижимо трудоемко занятие при напора към Парламента на всевъзможни инцидентни видове и даже на някои формени идиоти.
В последна сметка, докарахме я до такава степен, че от дълго време към този момент никой не смее да пита " националните избраници “ по какъв начин са със здравето и най-много дали въобще са с целия си – а когато по изключение това се случваше, публиката трябваше философски да преглъща лъжливите им отговори.
Годините минаваха, Българският Преход се тътреше тромаво, доста постоянно незнайно накъде, и се изговаряше още по-мудно, дефинитивно бе пропуснат и въпросът за здравето на новите строители на България. Горката тя – нерядко очевидно заболели хора разполагаха със ориста й. Най-често срещаната болест бе неукостта, само че от нея никой не се срамуваше, в противен случай – носеха я, като че ли е нещо като френския медал на Почетния легион. В случая - легиона на варварите, само че това е дребна детайлност.
Добре, властта се самоизмете – Б.Б. едвам се сдържа обществено да благодари на митингите за услугата, която му направиха.
Тия от " смяната “ на Кирчо са на ход. Но преди да се захванат с каквото и да е, би било хубаво, в случай че най-сетне се погрижат за името на партията си – другояче то постоянно ще ни разсмива като един от най-разкошните гафове въобще през годините на Прехода.
Цъфнали сте тук, с цел да разрушите радикално Статуквото – по този начин най-малко твърдите, само че се самоопределяте като " продължители “ на някаква смяна. Коя/чия смяна? Коя от досегашните " промени “ адмирирате, та дори смятате да я продължите? Няма да дочакаме отговорите на тия въпроси, а и площадите от дълго време са ги не запомнили.
Кирчовци дължат и други отговори: от пет години си играят на " прескочи кобила “ с който завърнат, те постановиха в тукашното сходство на политика позорните " сглобки “ – докога ще трае това? И всякога, по този начин е и в този момент, тържествено заявяват, че " стартират на чисто “ – обичаното проклинание на развратната брачна половинка, когато уговаря мухльото-рогоносец да й елементарни греховете. И по-важното: в каква " игра “ имат намерение да включат " младите “?
Минаха цели 12 години от " Протести 2013 “, изнизаха се и пет години след " Протести 2020 “ – само че паметта ни не открива нищо, което уверено да е трансформирало визията за " младите “ – не престават да ги одобряват като патерици към нечий план, които, след реализирането или неуспеха му, гнусливо ще захвърлят.
Паметта обаче ни напомня и друго – студентските митинги и стачки през 1990 година; тогава не кичеха техните герои с безличното " младите “. Студентите пък не се пазаряха за размера на образователните такси – а за " размера “ на Свободата, общата Свобода.
Те имаха и по-голямо въображение – а всички знаем фразата " Свободата е плод и на въображението “. Между другото: каква част от дейните днешни " млади “, които придават нюанс на митингите, са студенти?
В ония години студентите имаха и ярки водачи – забавно, по какъв начин би изглеждал един сегашен водач на " младите “, спрямо Кошлуков от 90-та година? От " Продължаваме Промяната “ са си харесали неколцина " млади “ и ги развеждат по телевизионните студия, едвам развеселят публиката с вербалните им недоимъци. Но и това не е някаква изненада, откакто от дълго време " Оскар “-ът за устен геноцид отиде при самия Кирчо.
В последна сметка, таман " Кирчовци “, опекуните на " младите “ – след неуспеха на всичките им досегашни инициативи – ще си останат в паметта на Времето единствено като артикул на една блестяща интервенция, която завладя, въпреки и краткотрайно, цяла една страна. Никой към момента не е наясно, кой/кои са създателите на този план и е изцяло допустимо в никакъв случай да не научим това. Но, все едно, след интервенцията на тия случайници българската политика към този момент не е същата.
И въобще няма смисъл да бъдат питани, по какъв начин са със здравето. Съвсем несъмнено е и друго: скоро няма да дочакаме от нашите политикани отговорите на още по-важния въпрос: " Как сте с Времето? “
И след оставката на кабинета клопките си остават заредени и неизбежно ще насочат политиканите ни към следващата сглобка. Тъй че, въпросът " Какво следва? “ наподобява напряко неудобен. То е повече от ясно, какво следва: кърпеж след кърпеж, до момента в който парцаливите кръпки създадат напълно неразграничим обликът на клетата ни държавица.
И забравете да се надявате на това, което " следва “ - то към този момент е било тук и то нееднократно. Далеч по-голям е различен въпрос: " Как сте със здравето? “ Но него никой не се сеща да го зададе на властниците. Тук е подходящо да напомня един парламентарен куриоз, сътворен от популярния кардиохирург проф. Чирков.
Беше по времето на Седмото Велико Народно заседание, юли 1990 година; обсъждаха се кандидатурите за негов ръководител – и ненадейно Чирков, който беше народен представител от партията на Дертлиев, отиде до трибуната, където сега се намираше един от претендентите - акад. Николай Тодоров, и добродушно стартира да го разпитва: по какъв начин е със здравето, какъв брой му е кръвното налягане и прочие
Това беше нещо нечувано, залата замръзна. Чирков си зададе въпросите, ученият им отговори, без да се цупи, а сетне беше определен и за ръководител, което не беше изненада, като се има поради забележителната му научна кариера.
А Чирков, въпреки и за броени минути, ни вкара в " Еврозоната “ – не тази на кинтите, а на тестваните във времето европейски практики и процедури, в това число и тези, които насърчават издирването на цялата истина за един политик, не на последно място и тази за здравословното му положение.
Стореното от Чирков си остана уединен жест, нещо ексцентрично и напряко излишно съгласно тукашните практики – и в никакъв случай повече не беше повторено. То нямаше и по какъв начин да се случва това - щеше да бъде непостижимо трудоемко занятие при напора към Парламента на всевъзможни инцидентни видове и даже на някои формени идиоти.
В последна сметка, докарахме я до такава степен, че от дълго време към този момент никой не смее да пита " националните избраници “ по какъв начин са със здравето и най-много дали въобще са с целия си – а когато по изключение това се случваше, публиката трябваше философски да преглъща лъжливите им отговори.
Годините минаваха, Българският Преход се тътреше тромаво, доста постоянно незнайно накъде, и се изговаряше още по-мудно, дефинитивно бе пропуснат и въпросът за здравето на новите строители на България. Горката тя – нерядко очевидно заболели хора разполагаха със ориста й. Най-често срещаната болест бе неукостта, само че от нея никой не се срамуваше, в противен случай – носеха я, като че ли е нещо като френския медал на Почетния легион. В случая - легиона на варварите, само че това е дребна детайлност.
Добре, властта се самоизмете – Б.Б. едвам се сдържа обществено да благодари на митингите за услугата, която му направиха.
Тия от " смяната “ на Кирчо са на ход. Но преди да се захванат с каквото и да е, би било хубаво, в случай че най-сетне се погрижат за името на партията си – другояче то постоянно ще ни разсмива като един от най-разкошните гафове въобще през годините на Прехода.
Цъфнали сте тук, с цел да разрушите радикално Статуквото – по този начин най-малко твърдите, само че се самоопределяте като " продължители “ на някаква смяна. Коя/чия смяна? Коя от досегашните " промени “ адмирирате, та дори смятате да я продължите? Няма да дочакаме отговорите на тия въпроси, а и площадите от дълго време са ги не запомнили.
Кирчовци дължат и други отговори: от пет години си играят на " прескочи кобила “ с който завърнат, те постановиха в тукашното сходство на политика позорните " сглобки “ – докога ще трае това? И всякога, по този начин е и в този момент, тържествено заявяват, че " стартират на чисто “ – обичаното проклинание на развратната брачна половинка, когато уговаря мухльото-рогоносец да й елементарни греховете. И по-важното: в каква " игра “ имат намерение да включат " младите “?
Минаха цели 12 години от " Протести 2013 “, изнизаха се и пет години след " Протести 2020 “ – само че паметта ни не открива нищо, което уверено да е трансформирало визията за " младите “ – не престават да ги одобряват като патерици към нечий план, които, след реализирането или неуспеха му, гнусливо ще захвърлят.
Паметта обаче ни напомня и друго – студентските митинги и стачки през 1990 година; тогава не кичеха техните герои с безличното " младите “. Студентите пък не се пазаряха за размера на образователните такси – а за " размера “ на Свободата, общата Свобода.
Те имаха и по-голямо въображение – а всички знаем фразата " Свободата е плод и на въображението “. Между другото: каква част от дейните днешни " млади “, които придават нюанс на митингите, са студенти?
В ония години студентите имаха и ярки водачи – забавно, по какъв начин би изглеждал един сегашен водач на " младите “, спрямо Кошлуков от 90-та година? От " Продължаваме Промяната “ са си харесали неколцина " млади “ и ги развеждат по телевизионните студия, едвам развеселят публиката с вербалните им недоимъци. Но и това не е някаква изненада, откакто от дълго време " Оскар “-ът за устен геноцид отиде при самия Кирчо.
В последна сметка, таман " Кирчовци “, опекуните на " младите “ – след неуспеха на всичките им досегашни инициативи – ще си останат в паметта на Времето единствено като артикул на една блестяща интервенция, която завладя, въпреки и краткотрайно, цяла една страна. Никой към момента не е наясно, кой/кои са създателите на този план и е изцяло допустимо в никакъв случай да не научим това. Но, все едно, след интервенцията на тия случайници българската политика към този момент не е същата.
И въобще няма смисъл да бъдат питани, по какъв начин са със здравето. Съвсем несъмнено е и друго: скоро няма да дочакаме от нашите политикани отговорите на още по-важния въпрос: " Как сте с Времето? “
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ