Коментар на водещия: Как ще изглежда България утре?
Как си представяме България? Като страна с намаляващо население, която видимо съблюдава европравилата, с цел да усвоява фондове, само че по този начин и не може да догони стандарта на западните си съдружници? Или като страна, която сега има историческия късмет най-сетне да формулира обща тактика, която да даде нова посока на обществото.
Защото без обща посока и общ път, при неналичието на цел, която да гоним дружно, идва общото чувство за неустановеност и значително обърканост. Светът е доста друг отпреди 20 години, няма нищо общо с планетата преди 10 години и внезапно се разграничава от този преди пет години.
Как си представяме България? Държава, която загуби над 20 % от популацията си в трудоспособна възраст, които отидоха в чужбина. Недалновидни политици, които по този начин и не сътвориха условия да задържат хиляди свои лекари, учени, инженери, архитекти и какви ли още не.
Днес фрагменти липсват съвсем във всяка промишленост. В някои сфери към този момент тази липса се усеща изключително трагично, а в други занапред ще разбираме какво е да няма квалифицирани служащи, които да създават някаква добавена стойност за българската стопанска система.
Защото когато пристигна един огромен задграничен вложител, той се интересува от законодателство, данъчни регламенти, сигурност, само че най-много – от това какви хора може да наеме. Инвеститорът се интересува от образователните стратегии в университетите, дали те дават отговор на действителността през днешния ден или са спрели преди десетилетия. Инвеститорът желае да разбере дали тези университети са в положение да приготвят фрагменти, които да се влеят в неговото произвеждане. Ако отговорът е негативен, сме обречени на произвеждане с ниска стойност, ниско възнаграждение и слаба вероятност.
Не е за поверие по какъв начин поради липса на явен проект, основни български градове опустяха, макар стратегическото си местонахождение. И Видин, и Русе, и Силистра са градове, в които има толкоз огромен капацитет, най-малкото тъй като са на река Дунав. При вярна политика и ясна тактика десетки компании биха вложили в място, което е на няколко часа по вода от Виена. Но районът беше разграбен, стана безпаричен. И толкоз време беше изгубено.
Ако България в този момент не формулира какво и по какъв начин желае да създава и каква стопанска система желае да построи, в случай че не накара университетите да синхронизират образователните си проекти с потребностите на обща тактика, единствено след няколко години ще имаме обстановка, при която даже и български компании ще изнасят производствата си в чужбина заради дефицит на фрагменти.
Все още не сме видели явен проект – какъв брой лекари ще ни трябват през идващите няколко години, какъв брой инженери, какъв брой програмисти, какъв брой строители, какъв брой учители. Дори и майсторите, които могат да ти оправят колата, стават все по-малко. Голяма част си потеглиха.
Как приказваш да вземем за пример за „ Белене”, когато в централата няма да има кой да работи? Дори и в АЕЦ „ Козлодуй” към този момент няма кой да размени пенсиониращите се фрагменти. Просто няма хора. Как да отвориш нови и съвременни лечебни заведения в случай, че експертите са лимитирани до най-малко?
Един месец слушахме диспути по бюджета. Според ръководещите той е „ щедър”, „ богат”, „ перспективен”. Но няма значение какъв брой милиарда повече ще изливаш в неработещи системи. Няма кой знае какво значение дали ще повишиш заплатите на администрацията в изборна година, когато тя е все по този начин нереформирана.
Това е загуба на скъпо време, главно за нашите деца. С неналичието на държавна политика желаете да ги превърнете в шепа хора, които ще би трябвало да работят като за трима против заплатата на един, с цел да заплащат налози, които да се вливат във все същите неработещи системи. Така, както минава животът на нашето потомство, в което даже и не чуваме въпроса – по какъв начин ще наподобява България на следващия ден?
Защото без обща посока и общ път, при неналичието на цел, която да гоним дружно, идва общото чувство за неустановеност и значително обърканост. Светът е доста друг отпреди 20 години, няма нищо общо с планетата преди 10 години и внезапно се разграничава от този преди пет години.
Как си представяме България? Държава, която загуби над 20 % от популацията си в трудоспособна възраст, които отидоха в чужбина. Недалновидни политици, които по този начин и не сътвориха условия да задържат хиляди свои лекари, учени, инженери, архитекти и какви ли още не.
Днес фрагменти липсват съвсем във всяка промишленост. В някои сфери към този момент тази липса се усеща изключително трагично, а в други занапред ще разбираме какво е да няма квалифицирани служащи, които да създават някаква добавена стойност за българската стопанска система.
Защото когато пристигна един огромен задграничен вложител, той се интересува от законодателство, данъчни регламенти, сигурност, само че най-много – от това какви хора може да наеме. Инвеститорът се интересува от образователните стратегии в университетите, дали те дават отговор на действителността през днешния ден или са спрели преди десетилетия. Инвеститорът желае да разбере дали тези университети са в положение да приготвят фрагменти, които да се влеят в неговото произвеждане. Ако отговорът е негативен, сме обречени на произвеждане с ниска стойност, ниско възнаграждение и слаба вероятност.
Не е за поверие по какъв начин поради липса на явен проект, основни български градове опустяха, макар стратегическото си местонахождение. И Видин, и Русе, и Силистра са градове, в които има толкоз огромен капацитет, най-малкото тъй като са на река Дунав. При вярна политика и ясна тактика десетки компании биха вложили в място, което е на няколко часа по вода от Виена. Но районът беше разграбен, стана безпаричен. И толкоз време беше изгубено.
Ако България в този момент не формулира какво и по какъв начин желае да създава и каква стопанска система желае да построи, в случай че не накара университетите да синхронизират образователните си проекти с потребностите на обща тактика, единствено след няколко години ще имаме обстановка, при която даже и български компании ще изнасят производствата си в чужбина заради дефицит на фрагменти.
Все още не сме видели явен проект – какъв брой лекари ще ни трябват през идващите няколко години, какъв брой инженери, какъв брой програмисти, какъв брой строители, какъв брой учители. Дори и майсторите, които могат да ти оправят колата, стават все по-малко. Голяма част си потеглиха.
Как приказваш да вземем за пример за „ Белене”, когато в централата няма да има кой да работи? Дори и в АЕЦ „ Козлодуй” към този момент няма кой да размени пенсиониращите се фрагменти. Просто няма хора. Как да отвориш нови и съвременни лечебни заведения в случай, че експертите са лимитирани до най-малко?
Един месец слушахме диспути по бюджета. Според ръководещите той е „ щедър”, „ богат”, „ перспективен”. Но няма значение какъв брой милиарда повече ще изливаш в неработещи системи. Няма кой знае какво значение дали ще повишиш заплатите на администрацията в изборна година, когато тя е все по този начин нереформирана.
Това е загуба на скъпо време, главно за нашите деца. С неналичието на държавна политика желаете да ги превърнете в шепа хора, които ще би трябвало да работят като за трима против заплатата на един, с цел да заплащат налози, които да се вливат във все същите неработещи системи. Така, както минава животът на нашето потомство, в което даже и не чуваме въпроса – по какъв начин ще наподобява България на следващия ден?
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ