Знаете ли как се е казвал преди бул. "Руски"? Стари карти разкриват забравените имена на улиците в Пловдив
Как щеше да наподобява Пловдив, в случай че след есента на 1944 година историята беше поела в друга посока? Отговор на този въпрос дават две извънредно любопитни карти, оповестени от основателя на групата „ ПловдивЪ оживява в цвят “ Пламен Кочев. Те са основани на фрагменти от градоустройствения проект, направен през 1942 година от екипа на немския проектант Херман Янзен, и разкриват един съвсем чужд облик на града.
Прочетете още
По тях могат да се видят освен планувани нови булеварди, трамвайни линии, автобусни централи и огромни преустройства, само че и имената, които тогавашната власт е възнамерявала да даде на едни от най-важните улици в Пловдив.
Най-ярко усещане вършат трите съществени лъча, тръгващи от тогавашния гаров площад „ Княз Фердинанд “. В плана днешният бул. „ Руски “ към този момент носи името „ Адолф Хитлер “, бул. „ Васил Априлов “ е преименуван на „ Виктор Емануил “, а ул. „ Велико Търново “ – на „ Бенито Мусолини “. Любопитно е догатката на Пламен Кочев, че първичният план евентуално е бил самата улица „ Иван Вазов “ да носи името на италианския деспот, само че властта не е посмяла да заличи името на Патриарха на българската литература.
Историята обаче поема в друга посока. След политическите промени през септември 1944 година тези хрумвания остават единствено на хартия. Въпреки това част от градоустройствените решения, заложени в проекта на Янзен, години по-късно въпреки всичко намират отражение в развиването на Пловдив, въпреки и в доста изменен тип.
От блата и комари до един от знаците на Пловдив
Историята на днешния бул. „ Руски “ стартира надалеч по-прозаично.
До 1882 година на негово място имало огромни ями, в които се изхвърляли боклуци. Около тях се образували заблатени терени, трансформирали се в разплодник на комари. Именно тогава Общинският съвет взема решение през тази околност да бъде прокарана нова улица.
Първата къща по нея е издигната няколко години по-късно от бъдещия кмет Христо Дюкмеджиев. В началото на XX век улицата към този момент е завършена, а през 30-те години придобива познатия си образ – построена е централната алея, засадени са първите чинари, а постройката на Търговската гимназия се трансформира в основна палата на Пловдивския мострен панаир.
Името ѝ също следва политическите обрати на епохата. Първоначално се назовава „ Цар Освободител “, през 1941 година става „ Адолф Хитлер “, след края на войната за малко възвръща остарялото си име, а след това получава днешното си наименование – бул. „ Руски “.
На този откъслек виждаме проект на Хълма на Освободителите. Виждаме няколко застроени към този момент през днешния ден алеи, които са свързвали другите подстъпи към хълма. За мен най-интересна е улица " Олга ", която очевидно е прекръстена на " Волга ". Чудно коя ли ще е тази Олга, на която е кръстена улицата. Дали не е обвързвана с Димчо Дебелянов, който е живял на квартира там?
Булевард „ Мао Дзъдун “ в Пловдив
Малцина знаят, че и днешният бул. „ Източен “ е сменял няколко пъти името си.
След построяването му през 50-те години той е наименуван на китайския комунистически водач Мао Дзъдун – знак за околните връзки сред социалистическа България и Китай по това време. След разрива сред двете страни обаче името става неловко и булевардът е преименуван на „ Димитър Благоев “.
По-възрастните пловдивчани и през днешния ден постоянно употребяват точно това наименование, въпреки след измененията булевардът да получава настоящето си име – „ Източен “.
Когато „ Велико Търново “ става „ Бенито Мусолини “
Политическите ветрове по време на Втората международна война доближават и до една от красивите улици край Главната.
През 1941 година ул. „ Велико Търново “ е преименувана на „ Бенито Мусолини “. Заедно с смяната на „ Цар Освободител “ в „ Адолф Хитлер “ това е част от тогавашната политика на България като съдружник на Германия и Италия.
След края на войната обаче старите имена са възобновени и тези преименувания остават единствено къс епизод в историята на града.
Улица с американски президент
Не по-малко любопитна е ориста на днешната улица „ Цар Иван Александър “, която свързва бул. „ Руски “ с централната градска част.
За известно време тя носи името на американския президент Франклин Делано Рузвелт. В продължение на години по фасадите на някои къщи даже могат да се видят остарели табели с това наименование – дребен, само че сладкодумен спомен за другите политически столетия, през които минава Пловдив.
Старите карти, оповестени от Пламен Кочев, демонстрират не просто разнообразни имена на улици. Те описват по какъв начин всяка историческа ера оставя своя отпечатък върху града – от време на време посредством нови булеварди, различен път посредством промяна на табелите. А зад всяко име стои цяла история за политиката, идеологиите и времето, в което Пловдив е живял.
Прочетете още
По тях могат да се видят освен планувани нови булеварди, трамвайни линии, автобусни централи и огромни преустройства, само че и имената, които тогавашната власт е възнамерявала да даде на едни от най-важните улици в Пловдив.
Най-ярко усещане вършат трите съществени лъча, тръгващи от тогавашния гаров площад „ Княз Фердинанд “. В плана днешният бул. „ Руски “ към този момент носи името „ Адолф Хитлер “, бул. „ Васил Априлов “ е преименуван на „ Виктор Емануил “, а ул. „ Велико Търново “ – на „ Бенито Мусолини “. Любопитно е догатката на Пламен Кочев, че първичният план евентуално е бил самата улица „ Иван Вазов “ да носи името на италианския деспот, само че властта не е посмяла да заличи името на Патриарха на българската литература.
Историята обаче поема в друга посока. След политическите промени през септември 1944 година тези хрумвания остават единствено на хартия. Въпреки това част от градоустройствените решения, заложени в проекта на Янзен, години по-късно въпреки всичко намират отражение в развиването на Пловдив, въпреки и в доста изменен тип.
От блата и комари до един от знаците на Пловдив
Историята на днешния бул. „ Руски “ стартира надалеч по-прозаично.
До 1882 година на негово място имало огромни ями, в които се изхвърляли боклуци. Около тях се образували заблатени терени, трансформирали се в разплодник на комари. Именно тогава Общинският съвет взема решение през тази околност да бъде прокарана нова улица.
Първата къща по нея е издигната няколко години по-късно от бъдещия кмет Христо Дюкмеджиев. В началото на XX век улицата към този момент е завършена, а през 30-те години придобива познатия си образ – построена е централната алея, засадени са първите чинари, а постройката на Търговската гимназия се трансформира в основна палата на Пловдивския мострен панаир.
Името ѝ също следва политическите обрати на епохата. Първоначално се назовава „ Цар Освободител “, през 1941 година става „ Адолф Хитлер “, след края на войната за малко възвръща остарялото си име, а след това получава днешното си наименование – бул. „ Руски “.
На този откъслек виждаме проект на Хълма на Освободителите. Виждаме няколко застроени към този момент през днешния ден алеи, които са свързвали другите подстъпи към хълма. За мен най-интересна е улица " Олга ", която очевидно е прекръстена на " Волга ". Чудно коя ли ще е тази Олга, на която е кръстена улицата. Дали не е обвързвана с Димчо Дебелянов, който е живял на квартира там?
Булевард „ Мао Дзъдун “ в Пловдив
Малцина знаят, че и днешният бул. „ Източен “ е сменял няколко пъти името си.
След построяването му през 50-те години той е наименуван на китайския комунистически водач Мао Дзъдун – знак за околните връзки сред социалистическа България и Китай по това време. След разрива сред двете страни обаче името става неловко и булевардът е преименуван на „ Димитър Благоев “.
По-възрастните пловдивчани и през днешния ден постоянно употребяват точно това наименование, въпреки след измененията булевардът да получава настоящето си име – „ Източен “.
Когато „ Велико Търново “ става „ Бенито Мусолини “
Политическите ветрове по време на Втората международна война доближават и до една от красивите улици край Главната.
През 1941 година ул. „ Велико Търново “ е преименувана на „ Бенито Мусолини “. Заедно с смяната на „ Цар Освободител “ в „ Адолф Хитлер “ това е част от тогавашната политика на България като съдружник на Германия и Италия.
След края на войната обаче старите имена са възобновени и тези преименувания остават единствено къс епизод в историята на града.
Улица с американски президент
Не по-малко любопитна е ориста на днешната улица „ Цар Иван Александър “, която свързва бул. „ Руски “ с централната градска част.
За известно време тя носи името на американския президент Франклин Делано Рузвелт. В продължение на години по фасадите на някои къщи даже могат да се видят остарели табели с това наименование – дребен, само че сладкодумен спомен за другите политически столетия, през които минава Пловдив.
Старите карти, оповестени от Пламен Кочев, демонстрират не просто разнообразни имена на улици. Те описват по какъв начин всяка историческа ера оставя своя отпечатък върху града – от време на време посредством нови булеварди, различен път посредством промяна на табелите. А зад всяко име стои цяла история за политиката, идеологиите и времето, в което Пловдив е живял.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ