Експертни препоръки: Кой да се ваксинира срещу коронавирус, ако страда от определена болест
Как ще се отразят на хора с хронични заболявания и така наречен рискови групи от популацията? Здравното министерство към този момент изпрати рекомендации до Българския лекарски съюз и Националното съдружие на общопрактикуващите лекари за използването на имунизациите против COVID-19 измежду рисковите групи от популацията. Препоръките са направени от експертните препоръки към министъра на опазването на здравето.
Издадени са общо 16 експертни мнения, касаещи пациенти с разнообразни типове здравни положение. Всички те са оповестени в на Единния информативен портал и касаят разрешените все още ваксини в Европейски Съюз – " Комирнати " на Pfizer/BioNTech, имунизацията на Moderna и оксфордската ваксина (на AstraZeneca). В идващите редове разгласява със съкращения някои от рекомендациите.
До момента не са известни противопоказания за приложение на утвърдените ваксини, свързани с съществуването на сърдечно-съдови болести. Експертният съвет по кардиология е показал проучване, за което не споделя къде е оповестено и от кого е направено, че пациенти със сърдечно-съдова непълнота са над 14 пъти по-застрашени от гибел при заболяване от COVID-19. Упоменато е, че изследването е от януари, 2021 година.
Могат да се ваксинират при две условия. Първо, имунната им система да не е толкоз унищожена, че да може да се чака да реагира на имунизацията и да създаде някакъв имунен отговор. За оценка на имунната реактивност да се изследват маркери на хуморален и клетъчен имунитет в профилирана имунологична лаборатория.Ваксините при автоимунни болести би трябвало да се ползват преди плануваната имуносупресия, поспециално при терапия с понижаване на В-клетките. Второ, би трябвало главното заболяване да е в ремисия, без клинични и лабораторни данни за рецидив. Необходима е и преценка на здравното положение от съответния експерт, с цел да се оцени съотношението изгоди – опасности при имунизация.
Ограничения следва да има при пациенти с присъщ (първичен) или второстепенен имунен недостиг (напр. с ХИВ/СПИН, напреднал диабет или друго прогресиращо автоимунно заболяване даже и без имуносупресивна терапия), при които е потвърдено понижение на имунната реактивност. Експертите към Министерство на здравеопазването смятат това за ограничаване при използване на имунизациите, за които в продуктовата им характерност е конкретизирано, че " продължителността на обезпечената от имунизацията отбрана е незнайна, защото тя се открива във към момента продължаващи клинични изпитвания ".
Специално е конкретизирано, че в случай че си алергичен към някоя от съставките на имунизациите на Pfizer/BioNTech и AstraZeneca, не следва да бъде поставяна и друга ваксина против ковид .
Тук рекомендациите са повече – по опция да се ваксинираш против ковид месец преди трансплантация, само че в случай че става въпрос за трупен донор, да не се отсрочва. При пациенти след осъществена трансплантация се предлага имунизация най-малко 1 месец след трансплантацията, а при бъбречно трансплантираните 3 месеца след самата интервенция. Има и предизвестие, че имунизацията ще бъде по-ниско ефикасна поради одобряваните от тези хора имуносупресанти – по тази причина е направена рекомендация хората от семейството на такива пациенти също да бъдат имунизирани " по опция ".
За пациенти с белодробни болести рекомендацията е да се имунизират без ограничавания. Същата е рекомендацията и за – не е намерено в наличната литература утвърдените ваксини против ковид да имат противопоказания. При пациенти с автоимунни булозни дерматози, които са на терапия с високи дози кортикостероиди или мощни цитостатици, имунизацията е целесъобразна, заради нараснал риск от затруднения при възможна зараза със SARS-CoV-2.
Пациентите с автоимунни възпалителни ревматични болести би трябвало да получат имунизацията, която е налична, тъй като няма данни за желание все още. Има и рекомендации какво да се прави със характерни медикаменти, които се одобряват при смяна на дозов режим от такива пациенти.
– метотрексат: пропуща се 1 седмица след всяка доза ваксина;
– JAK инхибитори (тофацитиниб, барицитиниб, упадацитиниб): пропуща се 1 седмица след всяка доза ваксина;
– abatacept, инжекционна форма: пропуща се една седмица преди и една седмица след първата доза ваксина;
– abatacept, IV форма: имунизацията се ползва 4 седмици след последната инфузия, по-късно се пропуща една седмица и се ползва следващатаинфузия абатацепт;
– ритуксимаб: COVID-19 имунизацията се ползва почти 4 седмици преди идната инфузия, идната инфузия ритуксимаб се отсрочва с 2-4 седмици след втората доза ваксина -ако е възможно;
– инфузия с циклофосфамид: ползва се една седмица след всяка доза ваксина COVID-19
Счита се, че тези пациенти не са рискови за по-тежко протичане на COVID-19. След слагане на ваксина обаче, мястото би трябвало да се следи до 2-4 часа след приложението за късно формиране на хематом. Появата на дискомфорт в границите на 1-2 дни след приложението не е алармираща, в случай че положението не се утежни или не се появи отичане. При алергична реакция (треска, чувство за топлота, зачервяване, сърбящ обрив, зной, оток на лицето или езика) пациентът би трябвало незабавно да отиде в болница. Пациенти с открита свръхчувствителност към полиетиленгликол (PEG, което е съставна част на РНК ваксините), би трябвало да обсъдят рисковете от слагане на имунизацията със своя лекуващ доктор, защото някои ваксини го съдържат като помощно вещество.
Експертното умозаключение е в три фрази, две от които гласят: Информацията за датата на имунизиране и типа на приложената ваксина има директно отношение към подбора на донорите на кръв и кръвни съставки и периодите за отсрочване от даряване. При липса на такава опция се ползва оптималния период за отсрочване след имунизиране –28 дни.
Бременните дами не би трябвало да бъдат имунизирани. Жените, които възнамеряват бременност, не би трябвало да бъдат имунизирани най-малко 6 месеца преди настъпването на бременността.
Издадени са общо 16 експертни мнения, касаещи пациенти с разнообразни типове здравни положение. Всички те са оповестени в на Единния информативен портал и касаят разрешените все още ваксини в Европейски Съюз – " Комирнати " на Pfizer/BioNTech, имунизацията на Moderna и оксфордската ваксина (на AstraZeneca). В идващите редове разгласява със съкращения някои от рекомендациите.
До момента не са известни противопоказания за приложение на утвърдените ваксини, свързани с съществуването на сърдечно-съдови болести. Експертният съвет по кардиология е показал проучване, за което не споделя къде е оповестено и от кого е направено, че пациенти със сърдечно-съдова непълнота са над 14 пъти по-застрашени от гибел при заболяване от COVID-19. Упоменато е, че изследването е от януари, 2021 година.
Могат да се ваксинират при две условия. Първо, имунната им система да не е толкоз унищожена, че да може да се чака да реагира на имунизацията и да създаде някакъв имунен отговор. За оценка на имунната реактивност да се изследват маркери на хуморален и клетъчен имунитет в профилирана имунологична лаборатория.Ваксините при автоимунни болести би трябвало да се ползват преди плануваната имуносупресия, поспециално при терапия с понижаване на В-клетките. Второ, би трябвало главното заболяване да е в ремисия, без клинични и лабораторни данни за рецидив. Необходима е и преценка на здравното положение от съответния експерт, с цел да се оцени съотношението изгоди – опасности при имунизация.
Ограничения следва да има при пациенти с присъщ (първичен) или второстепенен имунен недостиг (напр. с ХИВ/СПИН, напреднал диабет или друго прогресиращо автоимунно заболяване даже и без имуносупресивна терапия), при които е потвърдено понижение на имунната реактивност. Експертите към Министерство на здравеопазването смятат това за ограничаване при използване на имунизациите, за които в продуктовата им характерност е конкретизирано, че " продължителността на обезпечената от имунизацията отбрана е незнайна, защото тя се открива във към момента продължаващи клинични изпитвания ".
Специално е конкретизирано, че в случай че си алергичен към някоя от съставките на имунизациите на Pfizer/BioNTech и AstraZeneca, не следва да бъде поставяна и друга ваксина против ковид .
Тук рекомендациите са повече – по опция да се ваксинираш против ковид месец преди трансплантация, само че в случай че става въпрос за трупен донор, да не се отсрочва. При пациенти след осъществена трансплантация се предлага имунизация най-малко 1 месец след трансплантацията, а при бъбречно трансплантираните 3 месеца след самата интервенция. Има и предизвестие, че имунизацията ще бъде по-ниско ефикасна поради одобряваните от тези хора имуносупресанти – по тази причина е направена рекомендация хората от семейството на такива пациенти също да бъдат имунизирани " по опция ".
За пациенти с белодробни болести рекомендацията е да се имунизират без ограничавания. Същата е рекомендацията и за – не е намерено в наличната литература утвърдените ваксини против ковид да имат противопоказания. При пациенти с автоимунни булозни дерматози, които са на терапия с високи дози кортикостероиди или мощни цитостатици, имунизацията е целесъобразна, заради нараснал риск от затруднения при възможна зараза със SARS-CoV-2.
Пациентите с автоимунни възпалителни ревматични болести би трябвало да получат имунизацията, която е налична, тъй като няма данни за желание все още. Има и рекомендации какво да се прави със характерни медикаменти, които се одобряват при смяна на дозов режим от такива пациенти.
– метотрексат: пропуща се 1 седмица след всяка доза ваксина;
– JAK инхибитори (тофацитиниб, барицитиниб, упадацитиниб): пропуща се 1 седмица след всяка доза ваксина;
– abatacept, инжекционна форма: пропуща се една седмица преди и една седмица след първата доза ваксина;
– abatacept, IV форма: имунизацията се ползва 4 седмици след последната инфузия, по-късно се пропуща една седмица и се ползва следващатаинфузия абатацепт;
– ритуксимаб: COVID-19 имунизацията се ползва почти 4 седмици преди идната инфузия, идната инфузия ритуксимаб се отсрочва с 2-4 седмици след втората доза ваксина -ако е възможно;
– инфузия с циклофосфамид: ползва се една седмица след всяка доза ваксина COVID-19
Счита се, че тези пациенти не са рискови за по-тежко протичане на COVID-19. След слагане на ваксина обаче, мястото би трябвало да се следи до 2-4 часа след приложението за късно формиране на хематом. Появата на дискомфорт в границите на 1-2 дни след приложението не е алармираща, в случай че положението не се утежни или не се появи отичане. При алергична реакция (треска, чувство за топлота, зачервяване, сърбящ обрив, зной, оток на лицето или езика) пациентът би трябвало незабавно да отиде в болница. Пациенти с открита свръхчувствителност към полиетиленгликол (PEG, което е съставна част на РНК ваксините), би трябвало да обсъдят рисковете от слагане на имунизацията със своя лекуващ доктор, защото някои ваксини го съдържат като помощно вещество.
Експертното умозаключение е в три фрази, две от които гласят: Информацията за датата на имунизиране и типа на приложената ваксина има директно отношение към подбора на донорите на кръв и кръвни съставки и периодите за отсрочване от даряване. При липса на такава опция се ползва оптималния период за отсрочване след имунизиране –28 дни.
Бременните дами не би трябвало да бъдат имунизирани. Жените, които възнамеряват бременност, не би трябвало да бъдат имунизирани най-малко 6 месеца преди настъпването на бременността.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ