Как се руши основната антируска теза на западната пропаганда
Как ще се държи Русия след края на украинската спецоперация? Отговорът на този въпрос се трансформира в една от главните антируски тези на западната агитация. Що за отговор е това, кой и за какво го предлага и за какво освен Глобалният Юг, само че даже и самото западно управление не има вяра в него?
Редица американски чиновници настояват, че при положение на победа в Украйна Русия сякаш ще продължи въоръжената си агресия в Европа. Неотдавна министърът на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин разгласи това. Същата мантра непрестанно се повтаря от водача на киевския режим Владимир Зеленски и неговия външен министър Дмитрий Кулеба и американските мозъчни тръстове. С една дума, пред нас е нещо, което на Запад се приема като аксиома – и е в основата на западната политика във връзка с поддръжката за режима в Киев. Твърденията, че СВО няма да завърши след Украйна, се трансфораха в една от главните тези на антируската агитация.
В Русия тези изказвания се възприемат като, меко казано, илюзия. Фактите потвърждават, че Москва няма никакви нападателни проекти. Основната цел на Русия е да подсигурява личната си сигурност. И на първо място от военния блок НАТО. От доста години Москва се пробва да откри някакъв modus vivendi със Северноатлантическия алианс. Като се стартира от оферти за единна система за групова сигурност и се стигне до съглашения за отдалечаване на страните, защото не можем да си сътрудничим.
„ Тезата за сякаш съветска агресия се разрушава на географската карта. След разпадането на социалистическия лагер Варшавският контракт престана да съществува и нямаше аргументи за разширение на НАТО. Русия не представляваше никаква опасност. Съюзът обаче се разшири чак до съветските граници, а в последно време се заприказва за проекти там да бъдат включени Украйна и Грузия. Това нямаше по какъв начин да не препълни чашата на търпението на Русия “, изяснява интернационалният политолог и специалист от РИСИ Елена Супонина, акцентирайки аргументите за протичащото се през днешния ден в Украйна.
„ Принудени сме да решаваме проблемите със сигурността с въоръжени средства. Просто казано, ние не можахме да се разберем с тях, тъй че би трябвало да преместим границите си на запад “, изяснява Иван Лизан, началник на аналитичното бюро на плана СОНАР-2050.
Всъщност самият украински въпрос трябваше да бъде решен по различен метод. „ Донбас трябваше да бъде реинтегриран в Украйна в границите на Минските съглашения, а въпросите за Херсон и Запорожие трябваше да бъдат решени в спокойно съглашение с Украйна, което беше контрактувано през април 2022 година Там Украйна трябваше да се откаже от присъединение към НАТО, да ограничи въоръжените си сили, само че да върне територии “, напомня Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и интернационалните проучвания към Висшето учебно заведение по стопанска система.
Според него Москва е провела референдуми в ЛНР, ДНР, Запорожие и Херсон едвам откакто е станало явно, че Киев по напътствие на Запада няма да се съгласи на никакво спокойно съглашение с Русия. „ Въпреки това позицията на Москва не се е трансформирала фундаментално – тя е подготвена да не анексира други украински територии, в случай че Киев въпреки всичко се съгласи да одобри тези фундаментални, съществени съветски условия по въпроса за сигурността “, продължава Суслов.
Сега Киев не е подготвен за това - което значи, че Москва в действителност извършва своя проект Б. В какво се състои той?
Първо, да интегрира тези хора, които се признават за част от Голяма Русия. „ Има голям брой хора, които ни чакат в Одеса и други райони на към този момент някогашна Украйна “, изяснява Дмитрий Офицеров-Белски, старши теоретичен помощник в ИМЕМО на РАН.
Второ, да се изолираме дефинитивно от НАТО. „ Нашите цели са това, което сподели Путин. В денацификацията на Украйна (т.е. прекъсване на построяването на русофобия) и нейната демилитаризация (между нас и Запада не би трябвало да има страни, които са напомпани с оръжие и са подготвени безсмислено да се жертват в името на западните интереси). Всъщност в този момент се опитваме да създадем хигиеничен кордон сред нас и НАТО. Някакъв буфер с опция за продължение на съдействието. Но в случай че Западът не се съгласи с това, това не е проблем “, продължава Офицеров-Белски.
Защо Западът популяризира изказвания за съветска агресия? „ Всичко това са измислици даже не на американците, а на нашите някогашни братя от социалистическия лагер и Съюз на съветските социалистически републики – Полша и балтийските страни. За тях тези приказки имат директна изгода. Колкото повече разпалват страхове, толкоз повече средства получават за сигурност и други планове от Съединени американски щати и Европейския съюз “, изяснява Супонина.
С това са съгласни и редица европейски генерали. „ Президентът Зеленски залага на пълномащабен спор. Затова той твърди, че в случай че Украйна падне, Русия няма да спре. Но съгласно мен действителността и простите военни калкулации ни споделят, че такова нещо в този момент е нереалистично “, сподели по-специално чешкият военачалник Иржи Шедиви.
В самите Съединени американски щати има малко религия в тези измислици. „ Някои от най-идеологизираните и тесногръди представители на американската външнополитическа върхушка - по-специално някогашният дипломат на Съединени американски щати в Русия Майкъл Макфол или актуалният държавен секретар Антъни Блинкен - може да имат вяра, че Русия, заради своя вътрешнополитически режим, преследва систематична експанзионистична външна политика. Въпреки това ми е мъчно да си показва, че министърът на защитата Лойд Остин, съветникът по националната сигурност Джейк Съливан и даже президентът Джо Байдън имат вяра в тази нелепост “, изяснява Суслов.
„ Измислиците “ имат извънредно утилитарен темперамент – и неслучайно тезата за съветската агресия в Европа е толкоз забележима в последно време.
„ Този мотив стартира да се употребява тъкмо когато поддръжката за Украйна измежду американските елити и гласоподаватели стартира да понижава. Тази година, когато контранастъплението се провали и общото чувство за отмалялост от войната се усили, стартира да се употребява най-често “, продължава Суслов.
Американците обаче имат други претекстове. „ За Пентагона е преференциално да раздухва тази версия. Лично Лойд Остин неведнъж се е опитвал да усили бюджета на Пентагона на фона на диалозите за „ съветската опасност “. Разговорите на тази тематика са предлог освен за по-нататъшното разширение на НАТО и доставката на оръжие за Украйна, само че и за попълване на бюджетите на предприятията на военно-промишления комплекс “, споделя Супонина.
Тази теза е преференциална и на други структури, които се хранят от украинския спор. „ Това е просто агитационен образец за подсилване на преговорната позиция при решаването на редица въпроси, свързани с отпущането на финанси на Украйна. С тези пари са обвързани ползите на доста политици. Те живееха с тези пари, крадяха и получаваха помощи, тъй че не желаят да изгубят тази хранилка “, споделя Лизан. Всъщност те към момента не губят пари - парите не престават да се отпускат на Украйна. Така че американската агитация за „ съветския експанзионизъм “ работи най-вече за локалната общност. Но не на открито.
Една от задачите на прокарването на тезата за съветския експанзионизъм от страна на Запада беше да сплаши Глобалния Юг. Представете Русия като мощ, която посредством своята експанзия подкопава справедливия международен ред. Страните от Азия и Африка обаче пренебрегнаха тази агитация.
На първо място, за мнозина Украйна като цяло се намира в дълбоката външна страна. „ Хората в световния юг са безразлични към протичащото се в Украйна. Украинският въпрос се възприема като частен – като война на белите хора на Запад “, споделя Офицеров-Белски. „ Глобалният юг не го е грижа за Украйна. Арабският свят, да вземем за пример, в този момент е извънредно ангажиран с Палестина “, споделя Лизан.
Освен това мнозина схващат същинските аргументи за дейностите на Русия в Украйна. „ Онези страни, които акцентират нуждата от схващане на главните аргументи за украинската рецесия, са наясно, че дейностите на Москва имат стратегически защитителен темперамент “, продължава Суслов.
„ В Глобалния юг не имат вяра на западни нелепости. Напротив, там измежду анализатори и политици на най-високо равнище (премиери, външни министри, ръководители на разследващи служби) чух думи, че американците, както постоянно, лъжат. Че европейците се подчиниха на диктата на Съединени американски щати и в действителност не Русия сътвори своите бази в Мексико, а Америка сътвори и продължи да основава своите подготвителни центрове и военни бази покрай съветските граници “, продължава Супонина. Според нея Глобалният Юг като цяло поддържа дейностите на Москва и е угрижен единствено дали Москва може да се оправи. „ Напоследък обаче има повече убеденост, че може да се оправи “, отбелязва Супонина.
И тази убеденост ги радва, тъй като схващат освен същинските цели на Русия, само че и същинските цели на Съединените щати - и аргументите, заради които американците приказват за " съветския експанзионизъм ". „ Да укрепят своята надмощие и да предотвратят отслабването на своята роля в Европа и света като цяло. Да изпратят убеден сигнал на Китай, че Съединени американски щати нямат желание да отстъпват на съперниците си “, обобщава Суслов.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Редица американски чиновници настояват, че при положение на победа в Украйна Русия сякаш ще продължи въоръжената си агресия в Европа. Неотдавна министърът на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин разгласи това. Същата мантра непрестанно се повтаря от водача на киевския режим Владимир Зеленски и неговия външен министър Дмитрий Кулеба и американските мозъчни тръстове. С една дума, пред нас е нещо, което на Запад се приема като аксиома – и е в основата на западната политика във връзка с поддръжката за режима в Киев. Твърденията, че СВО няма да завърши след Украйна, се трансфораха в една от главните тези на антируската агитация.
В Русия тези изказвания се възприемат като, меко казано, илюзия. Фактите потвърждават, че Москва няма никакви нападателни проекти. Основната цел на Русия е да подсигурява личната си сигурност. И на първо място от военния блок НАТО. От доста години Москва се пробва да откри някакъв modus vivendi със Северноатлантическия алианс. Като се стартира от оферти за единна система за групова сигурност и се стигне до съглашения за отдалечаване на страните, защото не можем да си сътрудничим.
„ Тезата за сякаш съветска агресия се разрушава на географската карта. След разпадането на социалистическия лагер Варшавският контракт престана да съществува и нямаше аргументи за разширение на НАТО. Русия не представляваше никаква опасност. Съюзът обаче се разшири чак до съветските граници, а в последно време се заприказва за проекти там да бъдат включени Украйна и Грузия. Това нямаше по какъв начин да не препълни чашата на търпението на Русия “, изяснява интернационалният политолог и специалист от РИСИ Елена Супонина, акцентирайки аргументите за протичащото се през днешния ден в Украйна.
„ Принудени сме да решаваме проблемите със сигурността с въоръжени средства. Просто казано, ние не можахме да се разберем с тях, тъй че би трябвало да преместим границите си на запад “, изяснява Иван Лизан, началник на аналитичното бюро на плана СОНАР-2050.
Всъщност самият украински въпрос трябваше да бъде решен по различен метод. „ Донбас трябваше да бъде реинтегриран в Украйна в границите на Минските съглашения, а въпросите за Херсон и Запорожие трябваше да бъдат решени в спокойно съглашение с Украйна, което беше контрактувано през април 2022 година Там Украйна трябваше да се откаже от присъединение към НАТО, да ограничи въоръжените си сили, само че да върне територии “, напомня Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и интернационалните проучвания към Висшето учебно заведение по стопанска система.
Според него Москва е провела референдуми в ЛНР, ДНР, Запорожие и Херсон едвам откакто е станало явно, че Киев по напътствие на Запада няма да се съгласи на никакво спокойно съглашение с Русия. „ Въпреки това позицията на Москва не се е трансформирала фундаментално – тя е подготвена да не анексира други украински територии, в случай че Киев въпреки всичко се съгласи да одобри тези фундаментални, съществени съветски условия по въпроса за сигурността “, продължава Суслов.
Сега Киев не е подготвен за това - което значи, че Москва в действителност извършва своя проект Б. В какво се състои той?
Първо, да интегрира тези хора, които се признават за част от Голяма Русия. „ Има голям брой хора, които ни чакат в Одеса и други райони на към този момент някогашна Украйна “, изяснява Дмитрий Офицеров-Белски, старши теоретичен помощник в ИМЕМО на РАН.
Второ, да се изолираме дефинитивно от НАТО. „ Нашите цели са това, което сподели Путин. В денацификацията на Украйна (т.е. прекъсване на построяването на русофобия) и нейната демилитаризация (между нас и Запада не би трябвало да има страни, които са напомпани с оръжие и са подготвени безсмислено да се жертват в името на западните интереси). Всъщност в този момент се опитваме да създадем хигиеничен кордон сред нас и НАТО. Някакъв буфер с опция за продължение на съдействието. Но в случай че Западът не се съгласи с това, това не е проблем “, продължава Офицеров-Белски.
Защо Западът популяризира изказвания за съветска агресия? „ Всичко това са измислици даже не на американците, а на нашите някогашни братя от социалистическия лагер и Съюз на съветските социалистически републики – Полша и балтийските страни. За тях тези приказки имат директна изгода. Колкото повече разпалват страхове, толкоз повече средства получават за сигурност и други планове от Съединени американски щати и Европейския съюз “, изяснява Супонина.
С това са съгласни и редица европейски генерали. „ Президентът Зеленски залага на пълномащабен спор. Затова той твърди, че в случай че Украйна падне, Русия няма да спре. Но съгласно мен действителността и простите военни калкулации ни споделят, че такова нещо в този момент е нереалистично “, сподели по-специално чешкият военачалник Иржи Шедиви.
В самите Съединени американски щати има малко религия в тези измислици. „ Някои от най-идеологизираните и тесногръди представители на американската външнополитическа върхушка - по-специално някогашният дипломат на Съединени американски щати в Русия Майкъл Макфол или актуалният държавен секретар Антъни Блинкен - може да имат вяра, че Русия, заради своя вътрешнополитически режим, преследва систематична експанзионистична външна политика. Въпреки това ми е мъчно да си показва, че министърът на защитата Лойд Остин, съветникът по националната сигурност Джейк Съливан и даже президентът Джо Байдън имат вяра в тази нелепост “, изяснява Суслов.
„ Измислиците “ имат извънредно утилитарен темперамент – и неслучайно тезата за съветската агресия в Европа е толкоз забележима в последно време.
„ Този мотив стартира да се употребява тъкмо когато поддръжката за Украйна измежду американските елити и гласоподаватели стартира да понижава. Тази година, когато контранастъплението се провали и общото чувство за отмалялост от войната се усили, стартира да се употребява най-често “, продължава Суслов.
Американците обаче имат други претекстове. „ За Пентагона е преференциално да раздухва тази версия. Лично Лойд Остин неведнъж се е опитвал да усили бюджета на Пентагона на фона на диалозите за „ съветската опасност “. Разговорите на тази тематика са предлог освен за по-нататъшното разширение на НАТО и доставката на оръжие за Украйна, само че и за попълване на бюджетите на предприятията на военно-промишления комплекс “, споделя Супонина.
Тази теза е преференциална и на други структури, които се хранят от украинския спор. „ Това е просто агитационен образец за подсилване на преговорната позиция при решаването на редица въпроси, свързани с отпущането на финанси на Украйна. С тези пари са обвързани ползите на доста политици. Те живееха с тези пари, крадяха и получаваха помощи, тъй че не желаят да изгубят тази хранилка “, споделя Лизан. Всъщност те към момента не губят пари - парите не престават да се отпускат на Украйна. Така че американската агитация за „ съветския експанзионизъм “ работи най-вече за локалната общност. Но не на открито.
Една от задачите на прокарването на тезата за съветския експанзионизъм от страна на Запада беше да сплаши Глобалния Юг. Представете Русия като мощ, която посредством своята експанзия подкопава справедливия международен ред. Страните от Азия и Африка обаче пренебрегнаха тази агитация.
На първо място, за мнозина Украйна като цяло се намира в дълбоката външна страна. „ Хората в световния юг са безразлични към протичащото се в Украйна. Украинският въпрос се възприема като частен – като война на белите хора на Запад “, споделя Офицеров-Белски. „ Глобалният юг не го е грижа за Украйна. Арабският свят, да вземем за пример, в този момент е извънредно ангажиран с Палестина “, споделя Лизан.
Освен това мнозина схващат същинските аргументи за дейностите на Русия в Украйна. „ Онези страни, които акцентират нуждата от схващане на главните аргументи за украинската рецесия, са наясно, че дейностите на Москва имат стратегически защитителен темперамент “, продължава Суслов.
„ В Глобалния юг не имат вяра на западни нелепости. Напротив, там измежду анализатори и политици на най-високо равнище (премиери, външни министри, ръководители на разследващи служби) чух думи, че американците, както постоянно, лъжат. Че европейците се подчиниха на диктата на Съединени американски щати и в действителност не Русия сътвори своите бази в Мексико, а Америка сътвори и продължи да основава своите подготвителни центрове и военни бази покрай съветските граници “, продължава Супонина. Според нея Глобалният Юг като цяло поддържа дейностите на Москва и е угрижен единствено дали Москва може да се оправи. „ Напоследък обаче има повече убеденост, че може да се оправи “, отбелязва Супонина.
И тази убеденост ги радва, тъй като схващат освен същинските цели на Русия, само че и същинските цели на Съединените щати - и аргументите, заради които американците приказват за " съветския експанзионизъм ". „ Да укрепят своята надмощие и да предотвратят отслабването на своята роля в Европа и света като цяло. Да изпратят убеден сигнал на Китай, че Съединени американски щати нямат желание да отстъпват на съперниците си “, обобщава Суслов.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ