- Как ще празнувате рождения си ден утре, Ненчо? - На

- Как ще празнувате рождения си ден на следващия ден, Ненчо?

- На турне съм - пътувам с едно зрелище с фокусите и ще съм във Варна. За поредна година няма да го чествам, само че такава ми е специалността. Не съм и доста по купоните. Не ми доставя наслаждение, нито ми е нужда. С годините от ден на ден не обичам шумни събирания. Може би това отново е обвързвано с специалността, тъй като човек се изхабява прочувствено всяка вечер 1-2 часа като приказваш, давайки страст на публиката. Затова диря усамотение. Сигурно е обикновено. Нямам рожден ден, който да съм провел особено, даже 50-годишнината. Обичам с жена ми и детето някъде да се почерпим.

 

- Какво е това турне?

 

- Аз съм си непрестанно в турне, тъй като играя доста в театъра - имам 7 разнообразни постановки, настрана имам участия с фокусите. Сега са ми организирали гостувания в 20 града през май и юни. Нямам една свободна вечер. Това е и за наслада, че имам работа, само че с годините стартирам малко да се изтощавам, и то най-много от пътуванията, тъй като аз си карам. Не ми тежи - аз съм си го избрал, тъй че не се окайвам.

 

- Как сте обновили спектакъла с фокусите?

 

- Аз имам няколко разнообразни представления с фокуси. Във Военния спектакъл към този момент 20 години играя едно в два разновидността - през 2010 година направихме с Любо Нейков " Магията на Ненчо ", 10 година го играхме, а от 6 година играя с Кака Лара " Забранените фокуси ". Сега наесен ще го вършим по-различно. Това е представлението с огромните илюзии, само че имам и по-мобилно, с което не спирам да пътувам. Упражнявам интензивно илюзионната специалност. Непрекъснато има нови неща, тъй като специалността непрестанно се обновява. А и от ден на ден излизат остарели неща, които през годините, дето се споделя - добре забравеният остарял фокус е най-интересен. Непрекъснато въвеждам по нещо ново. Отдавна не бях работил с железни халки и в този момент открих доста хубава композиция на един илюзионист, който умря млад преди 5-6 година - Мандрак. Неговата брачна половинка ми даде целия му атрибут. 90% от реквизита на илюзионистите, които са работили през предишния век, е събран в музея на илюзиите, който направих в Момчиловци.

 

- Как се развива той?

 

- В момента се строи нова постройка и може би до година и половина ще бъде най-големият в Европа. Музеят действа от 3 година, има доста туристи, около него доста живна регионът. Има си разпоредник. Стефка Манджукова изнася лекции от по 40 минути. Покрай големия интерес страната субсидира построяването на нова огромна постройка. Ще стане доста интерактивен - ще съчетава епохата на 40-те и 50-те години - по какъв начин са работили тогава, ще има зала за представления със 100 места, децата ще могат да вършат фокуси.

 

- Броили ли сте какъв брой номера сте събрали?

 

- Милиони. От 30 година ги групирам. Всички реквизити, костюми, плакати, като стартираме от Мистър Сенко, Факира Мити, Ник Дим Кос, Лепас, Харди, Орфи, Астор... златното потомство на предишния век. Събрал съм задачите им животи. Хората се възхищават какво изкуство сме имали на международно равнище. Така се стича животът, че рано или късно се появяват отнякъде при мен. Явно има орис, тези хора отнякъде ми оказват помощ да ги събера. По неведоми пътища някой ми се обажда и споделя " Това попадна при мен ". Откупувам ги и съм събрал страхотни неща. Бобината на Никола Тесла е един от най-ценните реликви в музея. Изработена е не от компанията, а от самия Тесла през 1931 година за Мистър Сенко и му я е донесъл в София. Тази бобина още работи. Аз съм обиколил България по селца, тавани, приживе доста от тях са ми давали нещата си, или като са умряли техни родственици са ги изравяли от изби и тавани. Сега виждам, че е имало смисъл, че се резервира една памет, тъй като най-важното е това - младите да знаят, че е имало преди тях хора, които са се занимавали с това, и то на високо равнище в света. Аз съм имал опцията да виждам някой от тях - познавах се персонално и с Мистър Сенко, и с Факира Мити, Лепас е мой преподавател - той ми подари две маски, с които си е махал главата през 50-те години. На Мистър Сенко има видеозаписи на номера от 40-те години с първата му брачна половинка и в музея под видеото се вижда самият автентичен атрибут. Няма реплики! Всички неща от плакатите хората могат да ги видят онлайн. Леко са почистени и реставрирани.

 

- Какво се случи с рАсторанта на Астор, в който имаше концепция да бъде като музей на илюзията?

 

- За страдание няма нищо останало. Там беше къщата на Мистър Сенко, която Астор купи. Първо я реставрира, а след това на нейното място направи един палат. В гаража на Сенко пък беше направил ресторант - там се събираха всички илюзионисти. За наслада всичко, което беше в ресторанта на Сенко и Астор, е събрано при мен в Момчиловци. Там са двете му маски, с които си е махал главата - едната е правена от моя другар, гримьора Митко Коклин. Сандъците, костюмите, всичко може да се види.

 

- Успяхте ли да запалите сина си по фокусите?

 

- За страдание не, не му е забавно, няма афинитет. Но се възпламени по театъра и сега е студент в НАТФИЗ - първа година е при Ивайло Христов. Когато ме пита за нещо, с огромно наслаждение му давам препоръки, тъй като тая специалност е най-много опит. Опитвам се да го предпазя от мои неточности, само че младостта си е младост - човек осъзнава нещата, като порасне.

 

- Какви неточности сте правили?

 

- Сега като се върна обратно, няма да ги направя. Гледам в профил и си споделям " Ей, това нещо, в случай че се върне, бих го изиграл по-добре ". Аз съм много стеснителен човек и това доста ми е пречило. Чак в този момент на тия години съм по-спокоен и виждам какъв брой по-лесно и леко се работи по този начин, по-приятно е и изпитва по-голямо наслаждение. Мистър Сенко беше на 80 година, а аз бях на 13 година, когато с татко ми отидохме в неговата къща. Той ми сподели: " Спокойствие, успокоение, успокоение ". Тогава се чудех какво значи това. Чак в този момент го разбрах.

 

- Във фокусите вършиме ли неточности?

 

- Много постоянно, само че публиката не схваща, тъй като не знае какво ще види. Живо изкуство е и се вършат лапсуси, непринудено разсмиване на сцената...

 

- Общувате ли с най-младите илюзионисти?

 

- От моя страна има последователност към младото потомство. Винаги съм помагал, в никакъв случай не съм отказвал. Никога няма да не помни хората, които са ми подали ръка и са ми помогнали. Ходя на фестивалите " Златна котка " в Габрово, виждам младежи, които по напълно друг метод вършат фокуси, по-съвременни, съвременни, доста са положителни.

 

- Наскоро ви отличиха с премия „ Икар “. Как я приехте?

 

- Благодаря и извънредно доста се веселя. Това е премия за напъните за музея в Момчиловци, дадена ми от Съюза на цирковите актьори, които доста почитам. Връчи ми я персонално акад. Николай Балкански и неговата фамилия. Тя беше инициирана от Съюза на илюзионистите, Ирко и снахата на Мистър Сенко - Стефка Сенко, които доста обичам. Стефка е единствената наследничка на семейството Сенко. „ Икар “ за театрална роля обаче нямам. Имам награди от Военния спектакъл - " Максим " за " Ножица трепач " и други. На фестивали за илюзии в никакъв случай не съм се състезавал. При мен двете специалности са вървели редом, помагали са си една на друга. Затова нямам и псевдоним.

 

- Ако трябваше да имате, какъв би бил той?

 

- От 18-годишен започнах да се занимавам с спектакъл и от този момент съм си Ненчо. Името ми си беше и като псевдоним, тъй като в ония години нямаше различен. Докато в този момент има и други сътрудници Ненчовци, и то много надарени.

 

- Интересувате ли се от политика?

 

- За страдание или за наслада - не. Никога не ме е вълнувало, само че проследявам с интерес какво се случва. Имал съм доста оферти да вляза в политиката, само че постоянно съм отказвал. И то преднамерено, тъй като това не е моето. Който е влезнал в политиката, се е омърсил. Няма чист излязъл, изключително пък от нашите среди. Трябва да се унищожиш, да предадеш специалността, която е толкоз красива и обичана от хората, с цел да влезеш в специалност, в която няма да си толкоз обичан от хората.

 

- Какви са били предложенията?

 

- И за кмет, и за народен представител в Народното събрание да вляза. Още на първия диалог съм отказвал - в никакъв случай даже не съм споделил, че ще се помисля и ще отговоря. Това ме е отблъсквало доста. Аз гласоподавам постоянно на изборите и за мен това е доста значимо, тъй като това е единственият метод да променим нещо или да се случи нещо.

 

- На последните избори се случи една магия, която не се е случвала от 1997 година - една партия да вкара толкоз доста депутати в Народното събрание. Как си я обяснявате?

 

- Не диря пояснение. Аз съм участвал на много такива случки. От поколението съм, което помни ясно 1990 година Аз съм от първите митингуващи, когато още нямаше измислени крясъци за протестиране. Бях пред Партийния дом, когато го възпламениха и изразявахме недоволството си с дрънкане с ключове. Още помня по какъв начин възпламениха прозорчето и той изгоря. Бил съм на най-големия протест на Орлов мост 1991 година Аз бях пред сцената и помня това синьо море, което беше чак до „ Плиска “. Има фрагменти, могат да се видят в интернет. Този възторг в никакъв случай не съм го виждал - толкоз бодър, същински, толкоз религия, че нещо ще се промени на секундата. Бях на 18 година и си мислех: " Край! Утре България ще стане като Америка! Хайде, не на следващия ден, само че след два месеца ". Тогава пеехме " 45 години стигат ". Вече минаха 35 година от този момент и нещата са същите. Връщаме се на изходна позиция - приказваме за огромен протест и за доста депутати от една партия. 1997 година беше другата вълна с Костов. През 1991 година всички артисти и актьори бяха излезли по улицата, в Народното събрание влязоха най-малко 10 огромни имена от културата. Бяха доста светли години. След години осъзнах, че това е било цялостна илюзия. Явно е имало хора, които са ни се присмивали на този възторг и несъмнено са си казвали: " Гледай ги тия, не знаят, че нищо не зависи от тях ". Виж какво нещо... После помня 1997 година, когато пристигна Иван Костов след Виденовата зима. Помня и царя, който завоюва с доста проценти. Затова не се учудих на последните резултати, тъй като съм го претърпял доста пъти.

 

- Разочарован ли сте?

 

- Не мога да кажа, нека да е за по-добро. Трябва да се види. Човек не може да каже авансово. Нека да стане.

 

- Имах поради от демократичните промени?

 

- То не е отчаяние, а с годините стана едно примирие, което не е хубаво. На хората им омръзна и видяха, че нищо не зависи от тях, че нищо не се трансформира и може би това ги накара да бъдат апатични. На тези години няма какво да ме разочарова - аз съм видял доста, животът ми е дал доста, аз съм признателен, случили са ми се доста хубави неща. Човек си прави равносметка за положително и неприятно - аз съм благополучен човек, че хубавите неща надвиват, и то с пъти, над неприятните. Сбъднал съм детските си фантазии, срещнал съм велики хора, бил съм другар с тях. Имал съм работа, която съм желал и не преставам да я работя. При мен нещата се случиха по доста добър метод.

 

- Ако би трябвало да извършите фокус на България, какъв би бил той?

 

- По-бързо да се оправим, хората да бъдат по-усмихнати, по-доволни, по-щастливи. Не би трябвало да чакаме някой да го направи, а всеки самичък може да си направи по-хубав живота - в това съм уверен. Казват, че човек може да живее и с 2, и с 200. Ако повече хора се научат да живеят с тези 2 и да са по-щастливи с тези две, ще са по-щастливи по принцип. Щастието не е в 200, а в друго - на човек му се дава, когато мине по-голямата част и види за какви неща се е ядосвал, пропилял непотребни старания, тъй като се оказва, че доста малко неща те вършат същински благополучен. Да се радва на нещата, които зависят от него, от настроението му, от насладата да видиш нещо хубаво, че си жив, че си здрав, че на открито е зелено, цъфти... Аз и към гибелта съм по този начин, въпреки че това е друга тематика. Не изпитвам грам боязън от края на живота - съзнавам го, че по този начин би трябвало да бъде. Човек би трябвало да се радва, до момента в който е жив, здрав и да не се тормози, че животът ще свърши. Да, по този начин е, доста пъти е свършвал в доста хиляди години и очевидно има някакъв по-хубав свят.

Интервю за " Телеграф "