Седем седмици, които разбъркаха света
Как ще наподобява светът след войната в Украйна? Това е въпросът, който към този момент месец и половина изкушава политици, анализатори, публицисти и несъмнено пропагандите от двете страни на фронтовата линия. Краят на тази покруса е неразбираем, прогнозите са внимателни, само че в никакъв случай не е прекомерно рано да се надникне към предстоящото.
От всяка огромна война светът излиза изменен. Войната отваря едни хоризонти и затваря други. Гръко-персийските войни (492-449 година прочие Хр.) затвърдили атинската доминация в Егейско море, само че пък отворили вратата за Пелопонеските войни сред Атина и Спарта (430-403 година прочие Хр.). Пуническите войни (264-146 година прочие Хр.) наложили римското водачество в античния свят и заличили Картаген от политическата карта. Известна отплата е споменът за Ханибал като един от най-великите пълководци за всички времена. Трийсетгодишната война (1618-1648) преподрежда религиозно и политически Европа и отваря хоризонта на модерността. Първата международна война отваря вратите за Втората, тя пък – за Студената. Предстои нов и към момента неразбираем ред в света, само че даже от хоризонта на днешния ден може да се видят нещата, които войната за няколко седмици прекатурна.
Окончателно катастрофира митът за Русия като закрилница и рупор на славянската просвета и православието, а дружно с това и официозното съветско схващане за украинците като полународ, а Украйна като полудържава, с която империята може да постъпва, както Тарас Булба със синовете си: " Я тебя породил, я тебя и убью. " Войната наподобява ще постави завършек на славянофилските и почвенически халюцинации от времето на братята Аксакови, мутирали в по-ново време до политинженерни планове като " Новорусия " и " Русский мир ". Иначе казано, съветският XIX век приключи на 24 февруари т.г. Войната сподели, че Украйна е Европа, само че Русия не е. Засега и несъмнено задълго. Под въпрос е дали в миналото е била. " Почеши руснака – ще откриеш татарин. " (Л. Толстой, " Ана Каренина " ) Европейският съюз наподобява има политическо бъдеще и единната позиция в отбрана на Украйна го сподели. Противно на упованията на Путин. Чрез наложените на Русия наказания моралният императив измести ползите на бизнеса. Макар че балансите са нежни, този път достойнството въпреки всичко се оказа по-важна от изгодата. Противно на упованията на Путин. На този декор, обаче, България не стои добре. " Европейци сме ний, но все недотам ", както написа Алеко. Войната оголи разломните линии в българското общество. Ясно сподели кой кой е, на кого и защо служи – в политиката и изключително в медиите. Иначе казано – получи се непредвидена лустрация. През есента е допустимо отново да има избори. В Мариупол, Буча, на жп гарата в Краматорск и на доста други места дефинитивно катастрофира вградения в няколко генерации роман за славната, непобедима и надълбоко хуманна съветска (Червена) войска – освободителка на народите. Оказа се тайфа от банални убийци, изнасилвачи и мародери, оставили след себе си хиляди цивилни жертви и помъкнали към родните си места перални, тостери и тв приемници. В международните медии трайно се настаниха думи като " съветски зверства " и " геноцид ". Събуди се и спомен за съветски мародерства и насилия над цивилни от времето на Втората международна война. Като на спечелили тези работи им бяха спестявани и дискретно участваха единствено в обособени исторически изявления. Образите на настоящето принуждение ще преследват Русия дълги години. Войната освети уродливата обществена конструкция на част от така наречен Руски свят – граблив и безсмислено богат олигархически хайлайф и мизерно простолюдие отвън градове като Москва и Петербург. Свързва ги нагонът към плячка – естествени запаси за едните и покъщина от украинските семейства за другите. " Если б захотеть одним словом выразить, что делается в России, то следует сказать: воруют ", дал отговор Карамзин (1766-1826), когато съветски емигранти в Париж го попитали какво става в матушката. Западните наказания извадиха на показ благосъстояния на съветски олигарси. Оказа се, че множеството имат яхти, само че не тъкмо яхти, а плаващи дворци. Дали пък не прозира тук някакъв архетип, рудимент от времето на Татаро-монголското иго? При номадските култури благосъстоянието е мобилно и пътува дружно с ордата. Войната сподели министър Лавров като клоун ( " Русия никого не е нападала " ), какъвто се оказа и съветският патриарх Кирил ( " Ние сме миролюбива страна и доста, доста миролюбив, изстрадал народ…нямаме никакъв блян към война или към това да причиним щета на другите ", 5 април т.г., Москва). Едва ли това гротескно държание ще остане без реакция измежду православните църкви. То поражда и въпроси по отношение на следването на евангелските правила в черква, за която Родината е идентична с Евангелието, а Путин е нещо като нов Христос. А дали това не е сатанизъм? Не стига това, ами и Мария Захарова изтърси нещо за денацификация на украинския борш. Авантюрата на Путин в Украйна съумя да счупи витрината на така наречен Руски свят – съветската просвета. Антизападният възторг на съветската агитация е всъщност и антикултурен, доколкото точно просвещенски, т.е. западни хрумвания и въздействия дефинират в огромна степен лицето на високата съветска просвета. Колко тъкмо е чисто съветското в нея, е въпрос отвън предмета на този текст, само че той съществува и несъмнено след тази война ще получи нова двигателна сила. Обилната френска тирада във " Война и мир ", както и обичайни съветски ястия като " Бьов Строганов " и салата " Оливие " насочват към някакви заключения. Китайският генезис на пелмените и чая също. Естествено, нито Гогол, нито Чехов или Чайковски имат отношение към ставащото през днешния ден в Украйна, само че несъмнено в бъдещи разбори на тази тематика обособени фрагменти от съветската просвета ще бъдат употребени с орнаментална цел за поясняване на една или друга, неглижираща съветската самонадеяност теза. (Както, прочее, постъпваме и сега.) И дано прибавим, че тъкмо съветската просвета се е мъчила да промени това, което Путин извади на показ. Според известния афоризъм на Бисмарк най-вече се лъже преди избори, по време на война и след лов. Тази война сподели, че в модерния свят не може да се лъже прекомерно доста. Има едно око, което гледа от небето, снима и сервира неприятните истини. Половин час след ракетния обстрел на жп гарата в Краматорск това беше водеща тематика в европейските медии с облик и тон. Войната съживи облика за фашизма и обрисува нов диалог на тази тематика – освен, само че най-вече с съветски адрес. Официалната съветска позиция за войната, медийната среда и положението на съветското общество дават значителни причини за това. Изрази като " специфична военна интервенция ", " денацификация " и " демилитаризация " демонстрират, че в мирогледа на Путин и неговото обграждане войната е нещо като антисептик. Аналогията с Хитлер е откровена. Модерният фашизъм не е нито ляв, нито десен. Вече има и цифров фашизъм – обединявания на пропорционално примитивни и едва образовани, само че механически грамотни хора, подхранващи посредством обществените мрежи и обособени медии взаимно чувство за мощ и значителност. Впрочем войната промени изцяло и визията за обществените мрежи. Превърнаха се в същинско полесражение. Процесът стартира по време на пандемията, само че в този момент доби приключен тип. Можеше ли тази война да се избегне? Някои бяха склонни да се доверят на остаряла рецепта от към този момент цитирания Ото декор Бисмарк. " Никога не замисляйте нищо против руснаците, тъй като на всяка ваша ловкост те ще отвърнат със своята непредсказуема нелепост. " Лошото е, че политици, захласнати от деструктивни идеологии, а Путин е тъкмо подобен, не се стопират сами. Трябва някой да ги спре.
Това са част от нещата, които войната за няколко седмици обърна наобратно. Тя все в миналото ще свърши, в случай че преди този момент дружно с нея не свърши и светът. Ако въпреки всичко ни се размине, не е ясно по какъв начин ще наподобява мирът. Вероятно Организация на обединените нации ще би трябвало да се преоснове и преформатира, в случай че не напълно, най-малко Съвета за сигурност. Не е ясно по какъв начин ще наподобява Русия след войната, т.е след Путин, тъй като надали някой има вяра в неговото политическо бъдеще. Как руснаците (онези " за Путина " ) ще понесат истината за осъщественото от тяхно име в Украйна, а тя няма да ги подмине макар цензурата. Ще съумеят ли от режим на " великолепие " да преминат в режим на възпитание? Ще разбере ли постпутинова Русия, че в модерния свят величието е израз на политически инфантилизъм? Ядрен инфантилизъм.
От всяка огромна война светът излиза изменен. Войната отваря едни хоризонти и затваря други. Гръко-персийските войни (492-449 година прочие Хр.) затвърдили атинската доминация в Егейско море, само че пък отворили вратата за Пелопонеските войни сред Атина и Спарта (430-403 година прочие Хр.). Пуническите войни (264-146 година прочие Хр.) наложили римското водачество в античния свят и заличили Картаген от политическата карта. Известна отплата е споменът за Ханибал като един от най-великите пълководци за всички времена. Трийсетгодишната война (1618-1648) преподрежда религиозно и политически Европа и отваря хоризонта на модерността. Първата международна война отваря вратите за Втората, тя пък – за Студената. Предстои нов и към момента неразбираем ред в света, само че даже от хоризонта на днешния ден може да се видят нещата, които войната за няколко седмици прекатурна.
Окончателно катастрофира митът за Русия като закрилница и рупор на славянската просвета и православието, а дружно с това и официозното съветско схващане за украинците като полународ, а Украйна като полудържава, с която империята може да постъпва, както Тарас Булба със синовете си: " Я тебя породил, я тебя и убью. " Войната наподобява ще постави завършек на славянофилските и почвенически халюцинации от времето на братята Аксакови, мутирали в по-ново време до политинженерни планове като " Новорусия " и " Русский мир ". Иначе казано, съветският XIX век приключи на 24 февруари т.г. Войната сподели, че Украйна е Европа, само че Русия не е. Засега и несъмнено задълго. Под въпрос е дали в миналото е била. " Почеши руснака – ще откриеш татарин. " (Л. Толстой, " Ана Каренина " ) Европейският съюз наподобява има политическо бъдеще и единната позиция в отбрана на Украйна го сподели. Противно на упованията на Путин. Чрез наложените на Русия наказания моралният императив измести ползите на бизнеса. Макар че балансите са нежни, този път достойнството въпреки всичко се оказа по-важна от изгодата. Противно на упованията на Путин. На този декор, обаче, България не стои добре. " Европейци сме ний, но все недотам ", както написа Алеко. Войната оголи разломните линии в българското общество. Ясно сподели кой кой е, на кого и защо служи – в политиката и изключително в медиите. Иначе казано – получи се непредвидена лустрация. През есента е допустимо отново да има избори. В Мариупол, Буча, на жп гарата в Краматорск и на доста други места дефинитивно катастрофира вградения в няколко генерации роман за славната, непобедима и надълбоко хуманна съветска (Червена) войска – освободителка на народите. Оказа се тайфа от банални убийци, изнасилвачи и мародери, оставили след себе си хиляди цивилни жертви и помъкнали към родните си места перални, тостери и тв приемници. В международните медии трайно се настаниха думи като " съветски зверства " и " геноцид ". Събуди се и спомен за съветски мародерства и насилия над цивилни от времето на Втората международна война. Като на спечелили тези работи им бяха спестявани и дискретно участваха единствено в обособени исторически изявления. Образите на настоящето принуждение ще преследват Русия дълги години. Войната освети уродливата обществена конструкция на част от така наречен Руски свят – граблив и безсмислено богат олигархически хайлайф и мизерно простолюдие отвън градове като Москва и Петербург. Свързва ги нагонът към плячка – естествени запаси за едните и покъщина от украинските семейства за другите. " Если б захотеть одним словом выразить, что делается в России, то следует сказать: воруют ", дал отговор Карамзин (1766-1826), когато съветски емигранти в Париж го попитали какво става в матушката. Западните наказания извадиха на показ благосъстояния на съветски олигарси. Оказа се, че множеството имат яхти, само че не тъкмо яхти, а плаващи дворци. Дали пък не прозира тук някакъв архетип, рудимент от времето на Татаро-монголското иго? При номадските култури благосъстоянието е мобилно и пътува дружно с ордата. Войната сподели министър Лавров като клоун ( " Русия никого не е нападала " ), какъвто се оказа и съветският патриарх Кирил ( " Ние сме миролюбива страна и доста, доста миролюбив, изстрадал народ…нямаме никакъв блян към война или към това да причиним щета на другите ", 5 април т.г., Москва). Едва ли това гротескно държание ще остане без реакция измежду православните църкви. То поражда и въпроси по отношение на следването на евангелските правила в черква, за която Родината е идентична с Евангелието, а Путин е нещо като нов Христос. А дали това не е сатанизъм? Не стига това, ами и Мария Захарова изтърси нещо за денацификация на украинския борш. Авантюрата на Путин в Украйна съумя да счупи витрината на така наречен Руски свят – съветската просвета. Антизападният възторг на съветската агитация е всъщност и антикултурен, доколкото точно просвещенски, т.е. западни хрумвания и въздействия дефинират в огромна степен лицето на високата съветска просвета. Колко тъкмо е чисто съветското в нея, е въпрос отвън предмета на този текст, само че той съществува и несъмнено след тази война ще получи нова двигателна сила. Обилната френска тирада във " Война и мир ", както и обичайни съветски ястия като " Бьов Строганов " и салата " Оливие " насочват към някакви заключения. Китайският генезис на пелмените и чая също. Естествено, нито Гогол, нито Чехов или Чайковски имат отношение към ставащото през днешния ден в Украйна, само че несъмнено в бъдещи разбори на тази тематика обособени фрагменти от съветската просвета ще бъдат употребени с орнаментална цел за поясняване на една или друга, неглижираща съветската самонадеяност теза. (Както, прочее, постъпваме и сега.) И дано прибавим, че тъкмо съветската просвета се е мъчила да промени това, което Путин извади на показ. Според известния афоризъм на Бисмарк най-вече се лъже преди избори, по време на война и след лов. Тази война сподели, че в модерния свят не може да се лъже прекомерно доста. Има едно око, което гледа от небето, снима и сервира неприятните истини. Половин час след ракетния обстрел на жп гарата в Краматорск това беше водеща тематика в европейските медии с облик и тон. Войната съживи облика за фашизма и обрисува нов диалог на тази тематика – освен, само че най-вече с съветски адрес. Официалната съветска позиция за войната, медийната среда и положението на съветското общество дават значителни причини за това. Изрази като " специфична военна интервенция ", " денацификация " и " демилитаризация " демонстрират, че в мирогледа на Путин и неговото обграждане войната е нещо като антисептик. Аналогията с Хитлер е откровена. Модерният фашизъм не е нито ляв, нито десен. Вече има и цифров фашизъм – обединявания на пропорционално примитивни и едва образовани, само че механически грамотни хора, подхранващи посредством обществените мрежи и обособени медии взаимно чувство за мощ и значителност. Впрочем войната промени изцяло и визията за обществените мрежи. Превърнаха се в същинско полесражение. Процесът стартира по време на пандемията, само че в този момент доби приключен тип. Можеше ли тази война да се избегне? Някои бяха склонни да се доверят на остаряла рецепта от към този момент цитирания Ото декор Бисмарк. " Никога не замисляйте нищо против руснаците, тъй като на всяка ваша ловкост те ще отвърнат със своята непредсказуема нелепост. " Лошото е, че политици, захласнати от деструктивни идеологии, а Путин е тъкмо подобен, не се стопират сами. Трябва някой да ги спре.
Това са част от нещата, които войната за няколко седмици обърна наобратно. Тя все в миналото ще свърши, в случай че преди този момент дружно с нея не свърши и светът. Ако въпреки всичко ни се размине, не е ясно по какъв начин ще наподобява мирът. Вероятно Организация на обединените нации ще би трябвало да се преоснове и преформатира, в случай че не напълно, най-малко Съвета за сигурност. Не е ясно по какъв начин ще наподобява Русия след войната, т.е след Путин, тъй като надали някой има вяра в неговото политическо бъдеще. Как руснаците (онези " за Путина " ) ще понесат истината за осъщественото от тяхно име в Украйна, а тя няма да ги подмине макар цензурата. Ще съумеят ли от режим на " великолепие " да преминат в режим на възпитание? Ще разбере ли постпутинова Русия, че в модерния свят величието е израз на политически инфантилизъм? Ядрен инфантилизъм.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ