Митев ще подкрепи кабинета „Денков“: Алтернативата е насилие, плюнки, записи, омраза и разделение
Как ще гласоподавам през днешния ден.
На националния съвет гласувах „ срещу “ и в трите гласувания. Но решението се одобри. Реших за себе си, че това е крачката, която аз персонално не мога да направя.
На идващия ден се срещнах с най-близките ми хора, с цел да им опиша за желанието си. Изненадах се, че всички, след първичния потрес, ми споделиха: „ това е най-хубавото решение “, „ няма различен метод, в случай че имаше нямаше да сте в тази обстановка “. Но това не ме разубеди.
Започнаха безумията: предатели, президенти, посланици, служби, офанзиви, компромати, плюнки, закани. Изведнъж нашето решение се оказа извънредно неловко за нашите опоненти/омразни врагове. Сега към този момент започнах да се двоумя.
Въпреки поддръжката на околните ми и очевидната суматоха на съперниците ни, изпитвах позор, позор и непреодолима виновност. Чувствах се изменник. Аз, който съм заявявал обществено стотици пъти, че ние сме против ГЕРБ и в никакъв случай няма да се докоснем до тях, да гласоподавам „ ЗА “ кабинет с Мария Габриел?! „ Ротация “, а НЕ „ коалиция “, „ Те ни поддържат, не ние тях “, не ме успокояваха тези думи, но изобщо. Беше ме позор да погледна хората в очите.
Реших да отида на площада и в случай че там хората не ме убият с камъни да приказвам с тях и да видя какво мислят. А хората, не чакаха да ги запитвам, те сами си споделиха. Много от тях бяха гневни, разочаровани, само че всички споделяха, че няма различен метод. Площадът посрещна Кирил и Асен с овации. Това към този момент ме накара да трансформира позицията си.
Президентът ни сплоти. Записът сподели, че сме подготвени да жертваме себе си, с цел да завоюва България. Плюнките, ми подсетиха, че ние сме приличните, естествените, рационални хора. А бесът, бесът в очите на плюещите, страхът им, че може и да не вървим на избори ме убеди. Те желаят да има боязън, безпорядък, съсипия, недостиг, тъга, деградация. Тогава те са мощни. Тогава.
В моите фантазии, ние сме 161 депутати и живеем в обективна и богата страна. В действителността сме 37, а алтернативата е принуждение, плюнки, записи, ненавист и разделяне. Политиката се оказа „ изкуството на вероятното “. „ Никой не си е тръгнал от тук с овации “. Преди няколко дни ги получихме на площада. Явно не е пристигнало времето да си вървим.
Въпреки изключителния си персонален дискомфорт, през днешния ден аз ще гласоподавам „ ЗА “ кабинета Денков, тъй като имам вяра, че това е най-хубавото, което мога да направя в този миг, в тази обстановка, за страната си. Защото това е волята на околните ми, екипа ми и на хората, които съставлявам и ме поддържат. Защото това е най-големият боязън на враговете ми.
Времето ще покаже дали е било вярното решение. Ако загубим, „ различен ще ни смени, какво тук значи някаква си персона “, само че в случай че спечелим…ех в случай че спечелим, даже тези, които през днешния ден стачкуват ще живеят в естествена европейска страна. Дано.
На националния съвет гласувах „ срещу “ и в трите гласувания. Но решението се одобри. Реших за себе си, че това е крачката, която аз персонално не мога да направя.
На идващия ден се срещнах с най-близките ми хора, с цел да им опиша за желанието си. Изненадах се, че всички, след първичния потрес, ми споделиха: „ това е най-хубавото решение “, „ няма различен метод, в случай че имаше нямаше да сте в тази обстановка “. Но това не ме разубеди.
Започнаха безумията: предатели, президенти, посланици, служби, офанзиви, компромати, плюнки, закани. Изведнъж нашето решение се оказа извънредно неловко за нашите опоненти/омразни врагове. Сега към този момент започнах да се двоумя.
Въпреки поддръжката на околните ми и очевидната суматоха на съперниците ни, изпитвах позор, позор и непреодолима виновност. Чувствах се изменник. Аз, който съм заявявал обществено стотици пъти, че ние сме против ГЕРБ и в никакъв случай няма да се докоснем до тях, да гласоподавам „ ЗА “ кабинет с Мария Габриел?! „ Ротация “, а НЕ „ коалиция “, „ Те ни поддържат, не ние тях “, не ме успокояваха тези думи, но изобщо. Беше ме позор да погледна хората в очите.
Реших да отида на площада и в случай че там хората не ме убият с камъни да приказвам с тях и да видя какво мислят. А хората, не чакаха да ги запитвам, те сами си споделиха. Много от тях бяха гневни, разочаровани, само че всички споделяха, че няма различен метод. Площадът посрещна Кирил и Асен с овации. Това към този момент ме накара да трансформира позицията си.
Президентът ни сплоти. Записът сподели, че сме подготвени да жертваме себе си, с цел да завоюва България. Плюнките, ми подсетиха, че ние сме приличните, естествените, рационални хора. А бесът, бесът в очите на плюещите, страхът им, че може и да не вървим на избори ме убеди. Те желаят да има боязън, безпорядък, съсипия, недостиг, тъга, деградация. Тогава те са мощни. Тогава.
В моите фантазии, ние сме 161 депутати и живеем в обективна и богата страна. В действителността сме 37, а алтернативата е принуждение, плюнки, записи, ненавист и разделяне. Политиката се оказа „ изкуството на вероятното “. „ Никой не си е тръгнал от тук с овации “. Преди няколко дни ги получихме на площада. Явно не е пристигнало времето да си вървим.
Въпреки изключителния си персонален дискомфорт, през днешния ден аз ще гласоподавам „ ЗА “ кабинета Денков, тъй като имам вяра, че това е най-хубавото, което мога да направя в този миг, в тази обстановка, за страната си. Защото това е волята на околните ми, екипа ми и на хората, които съставлявам и ме поддържат. Защото това е най-големият боязън на враговете ми.
Времето ще покаже дали е било вярното решение. Ако загубим, „ различен ще ни смени, какво тук значи някаква си персона “, само че в случай че спечелим…ех в случай че спечелим, даже тези, които през днешния ден стачкуват ще живеят в естествена европейска страна. Дано.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ