„Стършел“ гостува на ДЕБАТИ: ПУКА ИМ НА ТОГИТЕ
Как се завинтва крушка в днешно времеГостува неделно на ДЕБАТИ.БГ
Има нещо доста сбъркано в нашенската самостоятелна правосъдна система. Независимостта е лична, само че когато се потърси сметка от виновниците в тоги за позволени гафове, се оказва, че лична отговорност няма. Не става дума за някакви дребни пропуски по време на кокошкарско правосъдно дело, а за правна непросветеност, която унищожава човешки ориси.
Това го изпитва на гърба си В. П., който е задържан през 1999 година за хипотетични финансови закононарушения. Прекарва в ареста 5 месеца. След това Темида се „ смилява ” над него, като му постанова глобата „ домакински арест “. И повече от една година В. П. няма право да излиза от вкъщи си. През това време медиите всеобщо отразяват неговия случай, тъй като прокурорите драговолно дават изявленията и дават обстоятелства от обвинителния акт, нахъсват обществеността, че В. П. е потвърден нарушител. Така той безапелационно е наказан от държавното обвиняване, медиите и обществото, без да има влезнала в действие присъда. Но освен той. На позорния дирек са разпънати брачната половинка и двете му деца, които последователно се срутват душевен от непрекъснатия саркастичен тормоз на съседите и съучениците. Безпощадният гнет на самостоятелното правосъдие над В. П., безлично именуван „ наказателно произвеждане ”, го е мачкал по другите си инстанции повече от 16 години! А какво става най-после на тази злокобна правосъдна приказка? Финалът: делото е прекъснато. Първо – заради липса на виновност. И второ – заради липса на закононарушение. Впрочем има още един край: В.П. осъжда прокуратурата и получава като обезщетение 113 000 лв.. Жалка сума, която в никакъв случай не може да възвърне съсипването на един живот в продължение на 16 години.
Въпреки че от известно време основният покурор Иван Гешев е умишлен надали не за всички проблеми в правораздавателната система, истината е, че за калпавата є работа са отговорни не един, не 10, а хиляди магистрати. Всяка година единствено против прокуратурата се завеждат към 300 каузи. И тя губи над 80 % от тях. Обезщетенията са към 3 милиона годишно, само че с това некомпетентните не понижават.
Ето единствено още един образец. Георги Николов, Николай Ников, Никола Николов и Добромир Радев, против които присъдата също е произнесена още преди да е почнал процесът, заведоха искове против държавното обвиняване общо за 358 000 лв..
През далечната 2006-а от трен на гара Свиленград са откраднати 53 плазмени тв приемника на стойност 47 000 лв.. Пловдивската прокуратура упреква за това локални жепейци и служители на реда. Обвиненията са изсмукани от пръстите и съшити с бели конци, по тази причина подсъдимите са оправдани от съда в Свиленград. А по-късно на втора инстанция и от Хасковския съд. Вместо да накаже своите подчинени за калпавата им работа, тогавашният основен прокурор Борис Велчев персонално се ангажира с делото. Той упорства пред Върховния касационен съд оправдателните присъди да бъдат анулирани и делото върнато на свиленградските магистрати за ново гледане. Което и става. Въпреки голословните прищевки на господин Велчев обаче, през 2017-а следва трета оправдателна присъда. Прокуратурата отново апелира. Но през 2019-а последната правосъдна инстанция оправдава дефинитивно „ крадците ” и ги афишира за почтени.
Пълен неуспех както за редовите прокурори, по този начин и персонално за основния прокурор. Никой обаче не е получил даже мъмрене за своята професионална неприспособимост, която се набива в очите. Нито пък се е извинил на пострадалите. Не се е извинил и най-главният от некадърните обвинители. Няма време от шеметния напредък в кариерата си. Въпреки излагацията с това дело, Борис Велчев е избран като ослепителен правист и на 1 ноември 2012-а е курдисан на една от най-благите и високоплатени служби в републиката – определен е за член на Конституционния съд със заплата, каквато получава президентът. А през 2015-а става негов ръководител, където живурка два поредни мандата. Без въобще да се тормози, че пострадалите от срамния за държавното обвиняване асеновградски случай обезпечено ще завоюват исковете за компенсации от стотици хиляди левове. Понеже този извънредно високо заплатен държавен служител персонално няма да заплати даже стотинка. Нито той, нито някой от другите негови подчинени прокурори по веригата, оплескали асеновградското дело.
Никой няма да се бръкне в джоба, с цел да компенсира финансово своята некомпетентост. Защото, съгласно конституцията, е ненаказауем, пардон – самостоятелен.
Тези дни с доста хвалби в Народното събрание беше импортиран план за промени в Закона за правосъдната власт. Това обаче е следващият неблаговиден политически опит за залъгване на обществото, че се прави цялостна правосъдна промяна, тъй като цели единствено закриването на профилираната прокуратура и на спецсъда. Няма даже намек за действителните проблеми в правораздавателната система, които я трансформират в инквизиция за елементарния човек, както и за нейната недостижимост. Затова тази сбъркана правосъдна самостоятелност ще продължава да унищожава човешки ориси, в случай че всеки магистрат не носи лична отговорност за своята несръчност, корумпираност или безхаберие.
Сергей Трайков
Има нещо доста сбъркано в нашенската самостоятелна правосъдна система. Независимостта е лична, само че когато се потърси сметка от виновниците в тоги за позволени гафове, се оказва, че лична отговорност няма. Не става дума за някакви дребни пропуски по време на кокошкарско правосъдно дело, а за правна непросветеност, която унищожава човешки ориси.
Това го изпитва на гърба си В. П., който е задържан през 1999 година за хипотетични финансови закононарушения. Прекарва в ареста 5 месеца. След това Темида се „ смилява ” над него, като му постанова глобата „ домакински арест “. И повече от една година В. П. няма право да излиза от вкъщи си. През това време медиите всеобщо отразяват неговия случай, тъй като прокурорите драговолно дават изявленията и дават обстоятелства от обвинителния акт, нахъсват обществеността, че В. П. е потвърден нарушител. Така той безапелационно е наказан от държавното обвиняване, медиите и обществото, без да има влезнала в действие присъда. Но освен той. На позорния дирек са разпънати брачната половинка и двете му деца, които последователно се срутват душевен от непрекъснатия саркастичен тормоз на съседите и съучениците. Безпощадният гнет на самостоятелното правосъдие над В. П., безлично именуван „ наказателно произвеждане ”, го е мачкал по другите си инстанции повече от 16 години! А какво става най-после на тази злокобна правосъдна приказка? Финалът: делото е прекъснато. Първо – заради липса на виновност. И второ – заради липса на закононарушение. Впрочем има още един край: В.П. осъжда прокуратурата и получава като обезщетение 113 000 лв.. Жалка сума, която в никакъв случай не може да възвърне съсипването на един живот в продължение на 16 години.
Въпреки че от известно време основният покурор Иван Гешев е умишлен надали не за всички проблеми в правораздавателната система, истината е, че за калпавата є работа са отговорни не един, не 10, а хиляди магистрати. Всяка година единствено против прокуратурата се завеждат към 300 каузи. И тя губи над 80 % от тях. Обезщетенията са към 3 милиона годишно, само че с това некомпетентните не понижават.
Ето единствено още един образец. Георги Николов, Николай Ников, Никола Николов и Добромир Радев, против които присъдата също е произнесена още преди да е почнал процесът, заведоха искове против държавното обвиняване общо за 358 000 лв..
През далечната 2006-а от трен на гара Свиленград са откраднати 53 плазмени тв приемника на стойност 47 000 лв.. Пловдивската прокуратура упреква за това локални жепейци и служители на реда. Обвиненията са изсмукани от пръстите и съшити с бели конци, по тази причина подсъдимите са оправдани от съда в Свиленград. А по-късно на втора инстанция и от Хасковския съд. Вместо да накаже своите подчинени за калпавата им работа, тогавашният основен прокурор Борис Велчев персонално се ангажира с делото. Той упорства пред Върховния касационен съд оправдателните присъди да бъдат анулирани и делото върнато на свиленградските магистрати за ново гледане. Което и става. Въпреки голословните прищевки на господин Велчев обаче, през 2017-а следва трета оправдателна присъда. Прокуратурата отново апелира. Но през 2019-а последната правосъдна инстанция оправдава дефинитивно „ крадците ” и ги афишира за почтени.
Пълен неуспех както за редовите прокурори, по този начин и персонално за основния прокурор. Никой обаче не е получил даже мъмрене за своята професионална неприспособимост, която се набива в очите. Нито пък се е извинил на пострадалите. Не се е извинил и най-главният от некадърните обвинители. Няма време от шеметния напредък в кариерата си. Въпреки излагацията с това дело, Борис Велчев е избран като ослепителен правист и на 1 ноември 2012-а е курдисан на една от най-благите и високоплатени служби в републиката – определен е за член на Конституционния съд със заплата, каквато получава президентът. А през 2015-а става негов ръководител, където живурка два поредни мандата. Без въобще да се тормози, че пострадалите от срамния за държавното обвиняване асеновградски случай обезпечено ще завоюват исковете за компенсации от стотици хиляди левове. Понеже този извънредно високо заплатен държавен служител персонално няма да заплати даже стотинка. Нито той, нито някой от другите негови подчинени прокурори по веригата, оплескали асеновградското дело.
Никой няма да се бръкне в джоба, с цел да компенсира финансово своята некомпетентост. Защото, съгласно конституцията, е ненаказауем, пардон – самостоятелен.
Тези дни с доста хвалби в Народното събрание беше импортиран план за промени в Закона за правосъдната власт. Това обаче е следващият неблаговиден политически опит за залъгване на обществото, че се прави цялостна правосъдна промяна, тъй като цели единствено закриването на профилираната прокуратура и на спецсъда. Няма даже намек за действителните проблеми в правораздавателната система, които я трансформират в инквизиция за елементарния човек, както и за нейната недостижимост. Затова тази сбъркана правосъдна самостоятелност ще продължава да унищожава човешки ориси, в случай че всеки магистрат не носи лична отговорност за своята несръчност, корумпираност или безхаберие.
Сергей Трайков
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ