Как се заплаща отпуска при непълен работен ден?За времето на

Как се заплаща отпуска при повърхностен работен ден?

За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на служащия или служителя заплащане, което се пресмята от начисленото при същия шеф среднодневно брутно трудово заплащане за последния календарен месец, предшестващ използването на отпуска, през който служащият или служителят е отработил минимум 10 работни дни.

Какво се случва обаче,  когато служащият или служителят не работи на цялостен работен ден  (8 часа), а прави активност на половин работен ден или по малко? Дали има смяна при изчисляването на размера на дните на отпуската и съответното възнаграждение, дава отговор доктор Тодор Капитанов, специалист по трудово право.

Нека на първо място отбележим, че според закона, служащият и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време),  има право на заплатен годишен отпуск съразмерно на времето, което му се признава за трудов стаж.  Трудовият стаж от своя страна се пресмята в дни, месеци и години.

За още по-голяма конкретика, законът показва, че за един ден трудов стаж се признава времето, през което служащият или служителят е работил  минимум половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правни отношения.

Това значи, че когато лицето е назначено на осем, седем, шест пет и четири часа,  има право на цялостните 20 работни дни заплатен годишен отпуск.


За служащите и чиновниците, които работят по-малко с работно време по-малко от четири часа, размерът на отпуската се дефинира съразмерно, както следва за работещите:

– на 8 часа – 20 работни дни отпуска;

– на 7 часа – 20 работни дни отпуска;

– на 6 часа – 20 работни дни отпуска;

– на 5 часа – 20 работни дни отпуска;

– на 4 часа – 20 работни дни отпуска;

– на 3 часа – 8 работни дни отпуска (закръглено от 7,5);

– на 2 часа – 5 работни дни отпуска;

– на 1 час – 3 работни дни (закръглено от 2,5).

Брутното трудово заплащане за установяване на компенсациите за платените годишни отпуски е полученото от служащия или служителя брутно трудово заплащане за месеца, предшестващ месеца, в който е зародило основанието за съответното обезщетение, или последното получено от служащия или служителя месечно брутно трудово заплащане, доколкото друго не е планувано.

В брутното трудово заплащане за установяване на възнаграждението за заплатен годишен отпуск се включват:

1. главната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над главната работна заплата, несъмнено съгласно прилаганите системи за възнаграждение на труда;
3. спомагателните трудови хонорари, избрани с наредбата, с различен нормативен акт, с групов или с самостоятелен трудов контракт или с вътрешен акт на работодателя, които имат непрекъснат характер;
4. спомагателното трудово заплащане при вътрешно заместване;
5. възнаграждението по реда на член 266, алинея 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или заради индустриална необходимост;
7. възнаграждението по реда на член 268, алинея 2 и 3 от Кодекса на труда;
8. Допълнителните трудови хонорари с непрекъснат темперамент за просветителна степен „ лекар “ и за научна степен „ лекар на науките “, както и за добит трудов стаж и професионален опит.

Справка:

член 177, член 222, ал.3, член 228, алинея 1, член 355, алинея 1 и 2 от Кодекса на труда

член 17, алинея 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСПРЗ)