Как се възприема в Москва ултиматумът на Доналд Тръмп? Или

Как се възприема в Москва ултиматумът на Доналд Тръмп? Или по-точно - по какъв начин го възприема Владимир Путин?

Необходим е сериозен разбор, изясни представителят на Кремъл Песков това, че началникът му още не е реагирал персонално в общественото пространство. И отхвърли да е представител и на някогашния президент Дмитрий Медведев, който първо се подигра на Тръмп за " театралния ултиматум ", а по-късно заплаши НАТО с предпазен удар.

Темата разяснява за БНР съветският политолог Андрей Колесников.

" Обикновено при шоково събитие или вест позицията се формулира доста дълго и управляващите изпадат в ступор за няколко часа или няколко дни. Сегашната обстановка е такава. От една страна, Лавров може да каже, че Тръмп приказва едно през днешния ден, а на следващия ден друго, само че мисля, че са изплашени и не са били готови за такова развиване на събитията.

Това беше един от вероятните сюжети, за който трябваше да се приготвят. Той може съществено да навреди на стопанската система. Тя е мощно подвластна от паралелния импорт и от бюджетните доходи от продажбата на енергийни запаси. Икономиката е в неприятно положение . Бюджетът към този момент е уравновесен, само че мисля, че в случай че бъдат осъществени ограниченията на Тръмп, бюджетният недостиг ще се усили. Замисълът на Тръмп е явен: намаляването на бюджетните доходи значи понижаване на разноските за военни цели.

В Русия има един анекдот, който сигурно знаете. Когато татко пияч губи работата си, синът му го пита: " Татко, това значи ли, че ще пиеш по-малко? " " Не, значи, че ти ще ядеш по-малко ", дава отговор бащата. Подозирам, че в случай че Тръмп вкара тези наказания, парите за опазване на здравето, обучение и просвета ще намалеят още повече. А разноските за военни цели и за обществена поддръжка на военните и техните фамилии ще останат високи.

Много сериозен проблем остава инфлацията, която пораства поради повишаването на комуналните услуги и с помощта на военните разноски. "

Москва няма да промени позицията си след ултиматума на Тръмп, заяви тази седмица Ройтерс, като се базира на три близки до Кремъл източника. " Путин цени връзките си с Тръмп и организира положителни договаряния с Уиткоф, само че ползите на Русия са над всичко ", показва единият източник. " Целите на военната интервенция в Украйна за по-важни за властта в Русия от всевъзможни евентуални загуби в следствие от западния напън ", допълват другите два.

" Да, Путин не обръща внимание на икономическите и психическите загуби . Кефирът няма да изчезне от неговия ледник. Този режим несъмнено не се вълнува от това, което ще става с хората. Бедното население елементарно се манипулира и зависи от страната. Ако обществената политика остане също толкоз дейна, колкото е сега и се запазят такива тласъци като поддръжката на тази част от популацията. Това са тези, които са подготвени да се продават на страната, тези, които поддържат страната интензивно и тези, които я поддържат пасивно. Това е по-голямата част от популацията и на него се разчита.

Налице е това, което се назовава стагфлация. Тя въобще не се вижда в Москва. Мисля, че се вижда повече в останалите региони на Русия, само че икономическата ерозия е в ход. Никой обаче не може да каже къде е границата, оттатък която стартира икономическото неодобрение и осъзнаването от огромна част от популацията, че това е обвързвано със " специфичната военна интервенция ".

Очевидно Путин счита, че има запас да продължава и че хората ще изтърпят и това продължение на войната и в допълнение утежняване на икономическата обстановка. Още през 2016 година той сподели по време на някакво икономическо заседание, че хилядолетната история на Русия е по-важна от икономическите триумфи. "

Зная, че деликатно следите социологическите изследвания на вашите сътрудници от " Левада център ", с които работите. Има ли някакви промени през последните месеци в отношението на руснаците към войната в Украйна?

" Това, което е значително през последните месеци, е увеличението на последователите на мира, само че при изискванията на Русия: опазване на окупираните украински територии и отвод на Украйна от встъпване в НАТО. Това в действителност е добра преговорна позиция, с която могат да стартират действителни договаряния, в случай че те въобще се състоят. Броят на последователите на мира се усили доста - до към 60%, а броят на последователите на продължаването на бойните дейности понижа - до към 30 на 100.

Това е обвързвано с Тръмп, с умората от войната и с вярата за връщане към естествения кротичък живот, какъвто беше той до февруари 2022 година И не щеш ли в този момент тези упования не се оправдават.

Как ще реагират на това хората - към този момент няма достоверни изследвания. Трябва да мине известно време, с цел да могат хората да осъзнаят случилото се. Както допуска моят сътрудник, социологът Денис Волков, който написа публикация на тази тематика, хората ще възприемат това като нещо, което е трябвало да стане, само че не се е получило. Ние сме за мир, само че по този начин или другояче властта взема решение. Не можем да повлияем на нищо. Това е! Точка! Продължаваме нататък. Мнозина считат, че това ще засегне репутацията на властта. Не! Хората са вглъбени в себе си и в проблемите си. Свикнали са да се приспособяват към това, което става във външния свят. Ще се приспособяват и този път. За страдание. "

Тази седмица боен съд в Русия осъди задочно на 14 години затвор по обвиняване в оправдаване на тероризма един от най-четените модерни съветски писатели, който живее в заточение от 2014 година - Григорий Чхартишвили, по-известен с литературния си псевдоним Борис Акунин. Какво ни споделя тази присъда за днешна Русия?

" Както разбираме, и шокът, и безкрайният парадокс също могат да се трансфорат в рутина. В този смисъл сходни присъди са потрес и от позиция на тежестта на наказването, и от позиция на личността на задочно наказания. Това към този момент е рутина, това към този момент е действителност. Всъщност безусловно живеем в антиутопия. В тази антиутопия такива присъди на такива хора са вероятни.

Всеки ден могат да се открият свидетелства за парадокс и за невероятна свирепост. Това е просто едно от поредицата неуместни събития в тази оруеловска действителност.

Това е метафизичен въпрос, само че е изумително по какъв начин по този начин хората живеят в два свята. От една страна, имаме свят на антиутопията с арести, национализация, обиски, задгранични сътрудници и нежелателни организации. Йейлският университет също е нежелателна организация, което също е потрес. Даже цялостен парадокс.

От друга страна, има естествен живот. Има някаква пазарна стопанска система, магазините и кафенетата са отворени, хората живеят живота си, възнамеряват летния си отпуск. Това е един и същи живот, който протича в две паралелни действителности. Това е доста необичайно битие, само че то може да продължи дълги години. На това в действителност се крепи Путин. "