Най-доброто лекарство за високите цени са... високите цени
Как се стигна до повишаването на храните и до казуса с житото от Украйна
Спомнете си цената на електрическата енергия и газа, които предходната година доближиха необикновено високи цени. В резултат се хвърлиха всевъзможни запаси да се създава повече сила и газ.
Отвориха се и се натовариха до лимит ТЕЦ-ове, в Европа настъпи взрив на фотоволтаици и вятърни централи. И цената падна 4 пъти по отношение на достигнатите оптимални стойности. Сега цената на тока е колкото през август 2021 година
А войната в Украйна си продължава. Същото се случи и с цената на газа.
Цената на пшеницата и царевицата предходната година доближи рекордни стойности. Съответно в целия свят бяха засети спомагателни площи, задейства се логистиката по доставка.
И цената се срина с над 30% през тази година по отношение на предходната.
И повода изобщо не е единствено в пшеницата и царевицата от Украйна и безмитния ѝ импорт. Всъщност производството на зърнени култури в Украйна съществено понижа вследствие на войната. Европа да вземем за пример е наводнена от бразилска царевица и освен.
Просто пазарната стопанска система работи.
Друг е въпросът, че и Европейски Съюз, и обособените страни членки, в частност и България, изобщо не взеха верни ограничения във връзка с безмитния импорт от Украйна. Държави като Нидерландия, Словения и Малта са релативно дребни производители на пшеница.
За разлика от тях, България е на трето място в света по произвеждане на пшеница на човек от популацията! А Украйна е огромен производител на пшеница. Поради логистичните компликации по износа на зърнени култури с такива от Украйна бяха залети основно околните до нея страни. Така безпричинно безмитният импорт се стовари върху страни като България, които по едно и също време са огромен производител и са близо до Украйна. Като ще се оказва помощ на Украйна, помощта би трябвало да е отмерено разпределена сред страните членки съгласно популацията и благосъстоянието им.
Вече 16 година сме член на Европейски Съюз и все пак помощта за единица земеделска продукция от Европейски Съюз за България е осезателно по-малка от същата помощ за развитите страни членки.
С което се обезпечава непазарен дъмпинг на аграрни артикули от Европейски Съюз към България – например при млечните артикули. Антипазарните ограничения в една пазарна стопанска система постоянно приключват с неуспех.
Сега има нова огромна самодейност на държавното управление – предлага се въвеждането на комерсиалната надценка до 10% на 17 продукта, и то единствено за огромните вериги за хранителни артикули. Глупост е да се споделя по какъв начин огромните вериги правели свръхпечалби. Бизнесът на питателните вериги е висококонкурентен и не се нуждае от регулация. Освен това в огромните вериги се продават единствено към 30% от питателните артикули.
Нормалната комерсиална отстъпка по света е към 35%. Поради това, в случай че се понижи на 10%, това ще значи комерсиалните вериги да заплащат за тяхна сметка 25% от цената на стоката
Което е антипазарна мярка и опонира на чл.19, ал.1 от конституцията. Освен това основаването на отговорности единствено за една част от комерсиалните сдружения опонира на член 19, ал.2 от конституцията, който планува, че “Законът основава и подсигурява на всички жители и юридически лица идентични правни условия за стопанска активност ”.
Отделен е въпросът, че има многочислени данни, че има случаи на картелни съглашения при продажбата на хранителни артикули. Не може да има надценка от към 90% на някои видове артикули за некратък интервал от време в няколко огромни вериги.
Регулаторните органи са едва място от доста години. Действат постепенно и неефективно и от тях изтича информация.
Когато съпоставяме цените на хранителни артикули в развити страни с тези в България, дано не забравяме, че и там работят непазарни механизми.
Дотирането на селскостопанската продукция и от Европейски Съюз, и от самите страни е доста по-голямо, в сравнение с в България. В страни като Франция и Испания непосредствено са въведени тавани на цените. Освен това в южните страни през зимните и пролетните месеци разноските за развъждане на зеленчуци са доста по-малки.
Навсякъде, където се вкараха тавани на цените или надценките, се появиха в една или друга степен дефицити като при социализма. Най-фрапираща липса на артикули имаше в Унгария. Изводът е явен – регулаторните органи да не позволяват картелни съглашения. И противозаконни търговски практики като да вземем за пример обвързване доставчиците да не продават във фирмените си магазини на по-ниски цени от комерсиалните вериги. Е, тогава пазарните механизми сработват. И цените бързо стартират да падат, до момента в който нарастването почти се изравни с инфлацията.
А аргументите за инфлацията са елементарни. По време на пандемията страните раздаваха големи пари, без отсреща да има основана стойност – просто се раздаваха помощи. Да, правилно е, че на множеството места страните се финансираха под формата на заеми.
Но по този начин или другояче парите в оборот осезателно надвишиха цената на предлаганите артикули и услуги. Естествено, че се появи инфлацията. Като се добави икономическото възкръсване, което през 2022 година увеличи търсенето и цената на петрола, на газа, на електрическата енергия, металите, транспортите. Като прибавим и краткотрайни фактори като войната в Украйна – резултатът беше, че нямаше по какъв начин да се мине без съществено нарастване на цените.
От въвеждането на валутния ръб през 1997 година до момента цените са се нараснали три пъти, само че заплатите – над 11 пъти. Така работи пазарната стопанска система. Ако се бяхме преборили против корупцията, заплатите щяха да се усилят 16 пъти – сходно на Румъния.
Иван Тодоров,
Спомнете си цената на електрическата енергия и газа, които предходната година доближиха необикновено високи цени. В резултат се хвърлиха всевъзможни запаси да се създава повече сила и газ.
Отвориха се и се натовариха до лимит ТЕЦ-ове, в Европа настъпи взрив на фотоволтаици и вятърни централи. И цената падна 4 пъти по отношение на достигнатите оптимални стойности. Сега цената на тока е колкото през август 2021 година
А войната в Украйна си продължава. Същото се случи и с цената на газа.
Цената на пшеницата и царевицата предходната година доближи рекордни стойности. Съответно в целия свят бяха засети спомагателни площи, задейства се логистиката по доставка.
И цената се срина с над 30% през тази година по отношение на предходната.
И повода изобщо не е единствено в пшеницата и царевицата от Украйна и безмитния ѝ импорт. Всъщност производството на зърнени култури в Украйна съществено понижа вследствие на войната. Европа да вземем за пример е наводнена от бразилска царевица и освен.
Просто пазарната стопанска система работи.
Друг е въпросът, че и Европейски Съюз, и обособените страни членки, в частност и България, изобщо не взеха верни ограничения във връзка с безмитния импорт от Украйна. Държави като Нидерландия, Словения и Малта са релативно дребни производители на пшеница.
За разлика от тях, България е на трето място в света по произвеждане на пшеница на човек от популацията! А Украйна е огромен производител на пшеница. Поради логистичните компликации по износа на зърнени култури с такива от Украйна бяха залети основно околните до нея страни. Така безпричинно безмитният импорт се стовари върху страни като България, които по едно и също време са огромен производител и са близо до Украйна. Като ще се оказва помощ на Украйна, помощта би трябвало да е отмерено разпределена сред страните членки съгласно популацията и благосъстоянието им.
Вече 16 година сме член на Европейски Съюз и все пак помощта за единица земеделска продукция от Европейски Съюз за България е осезателно по-малка от същата помощ за развитите страни членки.
С което се обезпечава непазарен дъмпинг на аграрни артикули от Европейски Съюз към България – например при млечните артикули. Антипазарните ограничения в една пазарна стопанска система постоянно приключват с неуспех.
Сега има нова огромна самодейност на държавното управление – предлага се въвеждането на комерсиалната надценка до 10% на 17 продукта, и то единствено за огромните вериги за хранителни артикули. Глупост е да се споделя по какъв начин огромните вериги правели свръхпечалби. Бизнесът на питателните вериги е висококонкурентен и не се нуждае от регулация. Освен това в огромните вериги се продават единствено към 30% от питателните артикули.
Нормалната комерсиална отстъпка по света е към 35%. Поради това, в случай че се понижи на 10%, това ще значи комерсиалните вериги да заплащат за тяхна сметка 25% от цената на стоката
Което е антипазарна мярка и опонира на чл.19, ал.1 от конституцията. Освен това основаването на отговорности единствено за една част от комерсиалните сдружения опонира на член 19, ал.2 от конституцията, който планува, че “Законът основава и подсигурява на всички жители и юридически лица идентични правни условия за стопанска активност ”.
Отделен е въпросът, че има многочислени данни, че има случаи на картелни съглашения при продажбата на хранителни артикули. Не може да има надценка от към 90% на някои видове артикули за некратък интервал от време в няколко огромни вериги.
Регулаторните органи са едва място от доста години. Действат постепенно и неефективно и от тях изтича информация.
Когато съпоставяме цените на хранителни артикули в развити страни с тези в България, дано не забравяме, че и там работят непазарни механизми.
Дотирането на селскостопанската продукция и от Европейски Съюз, и от самите страни е доста по-голямо, в сравнение с в България. В страни като Франция и Испания непосредствено са въведени тавани на цените. Освен това в южните страни през зимните и пролетните месеци разноските за развъждане на зеленчуци са доста по-малки.
Навсякъде, където се вкараха тавани на цените или надценките, се появиха в една или друга степен дефицити като при социализма. Най-фрапираща липса на артикули имаше в Унгария. Изводът е явен – регулаторните органи да не позволяват картелни съглашения. И противозаконни търговски практики като да вземем за пример обвързване доставчиците да не продават във фирмените си магазини на по-ниски цени от комерсиалните вериги. Е, тогава пазарните механизми сработват. И цените бързо стартират да падат, до момента в който нарастването почти се изравни с инфлацията.
А аргументите за инфлацията са елементарни. По време на пандемията страните раздаваха големи пари, без отсреща да има основана стойност – просто се раздаваха помощи. Да, правилно е, че на множеството места страните се финансираха под формата на заеми.
Но по този начин или другояче парите в оборот осезателно надвишиха цената на предлаганите артикули и услуги. Естествено, че се появи инфлацията. Като се добави икономическото възкръсване, което през 2022 година увеличи търсенето и цената на петрола, на газа, на електрическата енергия, металите, транспортите. Като прибавим и краткотрайни фактори като войната в Украйна – резултатът беше, че нямаше по какъв начин да се мине без съществено нарастване на цените.
От въвеждането на валутния ръб през 1997 година до момента цените са се нараснали три пъти, само че заплатите – над 11 пъти. Така работи пазарната стопанска система. Ако се бяхме преборили против корупцията, заплатите щяха да се усилят 16 пъти – сходно на Румъния.
Иван Тодоров,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ