Как се стигна до числото 1,95583 за курс на лева

Как се стигна до цифрата 1,95583 за курс на лв. по отношение на еврото?
България ще влезе в еврозоната с закрепен курс от 1,95583 лв. за едно евро. Защо обаче е определен тъкмо той, дава отговор ли на сегашните действителности и по какъв метод закрепеният му размер е оказал помощ на стопанската система на страната до момента?
Вече 28 години България е във валутен ръб.
Първоначално левът е привързан с немската марка, а след това и с еврото. Именно тази мярка се явява избавителен пояс за финансите на страната в средата на 90-те години. Класически инструмент за стабилизиране е валутният ръб.
„ Едни от проявленията на рецесиите е бягането на валутни запаси,
изпаряването на валутните запаси на Българска народна банка – те остават последна опция за финансиране на бюджета. Тогава да припомня, че дефицитът беше над 10-11% в границите на съответната година и лихвите бяха сред 70-80% от всички бюджетни разноски. Това е добър урок за всички, които считат, че е обикновено да се финансира
бюджет с недостиг и лихвите да порастват “, сподели пред Българска национална телевизия Любомир Дацов, финансист, член на Фискалния съвет.
След вземането на решение за въвеждане на валутен ръб България е можела да избира сред две мощни валути – $ и марка.
„ Принципът за избора на аварийна валута или валута,
към която се фиксира надлежно националната ни валута, е въз основата на комерсиалните взаимоотношения, т.е. ти избираш страната, с която имаш най-силни взаимоотношения “, сподели Дацов.
Тогава това е Германия. Една марка коства 1000 лв.,
а след деноминацията у нас съотношението е едно към едно. Германия приема общоевропейската валута при курс от 1,95583 марки за 1 евро. Така и България приема немския курс за собствен. „ Между другото това е един от уроците, които всеки би трябвало да помни, няма никакво значение какъв е валутният режим и дали валутата е лев или евро “, означи финансистът.
Първоначално икономистите не очаквали валутният ръб да се задържи толкоз дълго време със същия курс.
„ Най-лесният метод да се ориентираш имаш ли недооценен или надценен валутен курс е отношението какво се случва с вноса и износа “, сподели Дацов.
23 години по-късно България го удостоверява.
„ На 10 юли 2020 година България стана член на ЕРМ 2, валутно-курсовия механизъм на еврозоната тъкмо с този закрепен курс, който е 1,95583. Целта на ЕРМ две е да огледа действителния курс, да го фиксира и да ревизира дали ще е резистентен в границите на две години “, сподели доцент доктор Щерьо Ножаров, учител в УНСС
Страната ни изкарва в него цели пет.
„ Преди седмица Европейската комисия предложи България да влезе в еврозоната на същия този курс от ЕРМ 2 “, напомни доцент Ножаров.
Ще се отрази ли излизането от валутния ръб и влизането в еврозоната на контрола и финансовата дисциплинираност в страната?
„ Бордът не защищава никого от нелепостта му, т.е. няма политик, който в случай че е решил да прави нелепости фискално, бордът да го спре. Но сега, в който се случват нещата, не ти разрешава да се изплъзнеш “, сподели Дацов.
„ Българска народна банка постоянно е била с единия крайник в ЕЦБ от известно време.
Първо ние сме единствената страна в банковия съюз, без да сме член на еврозоната, т.е. във връзка с контрола на банките действително ние сме все едно в еврозоната. На второ място представители на Българска народна банка и сега като консултативна функционалност вземат участие в съвещания на ЕЦБ,
а в този момент несъмнено допълнително от 70% от съвещанията България ще има право на глас “, сподели доцент Ножаров.
Според икономистите след влизането ни в еврозоната страната ще има три-четири години на комфорт, само че наложително би трябвало да вземе ограничения за реализиране на по-добра конвергенция и оптимално потребление на изискванията, предоставени от европейския пазар. В противоположен случай ще стартира да изостава.