Партии и коалиции влизат в официална битка за гласовете на българите
Как се стигна до четвъртите подред избори единствено в границите на 18 месеца
Точно в среднощ на втори септември стартира предизборната акция за предварителните парламентарни избори, които ще се проведат на 2 октомври, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Това са четвъртите подред избори единствено в границите на 18 месеца.
Третото държавно управление на премиера Бойко Борисов, определено от 44-то Народно заседание на 4 май 2017 година, завърши работа на 16 април 2021 година, изкарвайки цялостен 4-годишен мандат.
На постоянните избори на 4 април партията на Бойко Борисов завоюва 75 депутатски места, на Слави Трифонов – Има Такъв Народ, получи 51, а Българска социалистическа партия за България завоюва гласове, задоволителни за 43 депутата.
Трите проучвателни мандата, връчени от Румен Радев на ГЕРБ-СДС, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия, не можаха да съберат задоволително поддръжка за сформиране на държавно управление, и това докара до последващо насрочване на нови избори: на 11 юли 2021 година
На вторите за годината предварителни парламентарни изборипартията на Слави Трифонов – Има Такъв Народ, получи най-вече депутатски места – 65, ГЕРБ-СДС се подредиха на второ място с 63, а Българска социалистическа партия завоюва гражданско доверие, задоволително за 36-ма депутати. Процентно гласовете се разпределиха по този начин: за „ ИТН “ – 24,08%, ГЕРБ - Съюз на демократичните сили - 23,51%, и Българска социалистическа партия – 13.39%.
След следващ опит за сформиране на държавно управление, при който още веднъж три проучвателни мандата бяха връчени на партиите, само че никоя от тях не съумя да сформира кабинет, президентът Румен Радев насрочи трети избори за годината – на 14 ноември. На тях „ Продължаваме промяната “ зае първото място, като завоюва 25.67% от гласовете, задоволителни за обезпечаването на 67 депутатски места. ГЕРБ-СДС се оказа втора политическа мощ с 22.74% поддръжка, или 59 депутата, а третото място жителите отредиха за Движение за права и свободи – с 13% поддръжка или 34 депутата.
След връчване на проучвателния мандат на „ Продължаваме промяната “, които излъчиха Кирил Петков за министър председател, бе формирано „ Правителството на Кирил Петков “, по-известно като „ Четворна коалиция “. То бе определено тъкмо месец след вота – на 13 декември 2021 година от 47-ото Народно заседание със 134 гласа „ за “ и 104 „ срещу “. На 22 юни 2022 година бе комплициран краят на Четворната коалиция след гласувания избор на съмнение със 123 гласа " за " и 116 гласа " срещу ". За пръв път в най-новата история българско държавно управление си отива след избор на съмнение.
Последва ново връчване от страна на президента Румен Радев на проучвателни мандати за сформиране на държавно управление. „ Продължаваме промяната “ не съумяха да съберат задоволително гласове, ГЕРБ-СДС получиха и незабавно върнаха мандата, а третата партия, на която Радев реши да връчи досието – Българска социалистическа партия, също след съвещания не съумя да сформира държавно управление.
Това докара до насрочването на нови четвърти избори в рамките година и половина – на 2 октомври 2022 година За тях са регистрирани 29 партии и обединения. Единна национална партия, обаче, макар поръчката си за присъединяване във вота, не записва нито една кандидат-депутатска листа в регионите на страната, по тази причина на процедура няма да взе участие във вота. Партия " Национално придвижване Единство " не е записала кандидатски листи в 12-и и 21-ви избирателен регион - Монтана и Сливен. Затова номерът на партията няма да попада в бюлетините в тези обитаеми места.
За трети път в границите на 18 месеца президентът Румен Радев сформира и служебни държавни управления, които да ръководят страната до провеждането на предварителния избор. Общо в двата мандата на президента той е съставил 4 служебни кабинета.
Първият длъжностен кабинет, формиран от Радев по време на вторият му мандат, бе този на Стефан Янев. Правителството работи в интервала 12 май – 16 септември 2021 година, като на 14 септември 2021 година става най-продължително управлявалото служебно държавно управление в българската история, надминавайки продължителността на това на свещеник Климент през 1879 – 1880 година.
Вторият длъжностен кабинет с министър председател Стефан Янев стартира работа на 16 септември 2021 година и завършва на 13 декември 2021 година
Третият длъжностен кабинет в границите на 18 месеца е този на Гълъб Донев, който стартира работа на 2 август, и ще продължи до избирането на постоянно държавно управление. Служебният кабинет на Донев е и 100-то държавно управление в историята на страната.
На изборите на 2 октомври ще се гласоподава с машини – в 9364 секции в страната ще се гласоподава с машини, в 1104 от тях ще се гласоподава с една машина, а с 290 машини ще се гласоподава отвън страната.
Според последните социологически изследвания следва и разбъркване на конфигурацията на водещите партии. В най-новото социологическо изследване на „ Тренд “ през август има лек спад на поддръжката за “Продължаваме смяната ” (19,6% измежду гласуващите), заради което и преднината на ГЕРБ (24,4% от гласуващите) към този момент е близо 5%. Силно оспорвана е третата позиция сред Движение за права и свободи (10,6%) и “Възраждане ” (10,3%). Гласовете от чужбина за двете обединения евентуално ще се окажат решаващи при крайната класификация на самите избори. На пета позиция се подрежда Българска социалистическа партия с 8,6% от гласуващите, отбелязвайки лека ерозия по отношение на проучването на „ Тренд “ през юли. “Демократична България ” този месец събира поддръжка на 7,3% от гласуващите, до момента в който партията на Стефан Янев през август към този момент наподобява покрай парламентарната преграда с 4,5% измежду гласуващите. “Има подобен народ ” резервира шансове за парламентарно посланичество след идващите избори с 3,9%. Под 4% остава групировката към Мая Манолова (1,9%) и Вътрешна македонска революционна организация (1,2%). 61% от всички интервюирани желаят постоянно държавно управление непременно след предварителните парламентарни избори. Само 19% са тези, които считат, че в случай че компромисите за постоянно държавно управление са прекомерно огромни, е по-добре още веднъж да има избори.
Официалната предизборна акция ще продължи до среднощ на 30 септември. 1 октомври по традиция е Ден за размисъл и в него пропагандата е неразрешена. Секциите ще отворят в 7:00 сутринта, и вотът ще продължи до 20:00 ч., или до привършване на чакащите да гласоподават.
Точно в среднощ на втори септември стартира предизборната акция за предварителните парламентарни избори, които ще се проведат на 2 октомври, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Това са четвъртите подред избори единствено в границите на 18 месеца.
Третото държавно управление на премиера Бойко Борисов, определено от 44-то Народно заседание на 4 май 2017 година, завърши работа на 16 април 2021 година, изкарвайки цялостен 4-годишен мандат.
На постоянните избори на 4 април партията на Бойко Борисов завоюва 75 депутатски места, на Слави Трифонов – Има Такъв Народ, получи 51, а Българска социалистическа партия за България завоюва гласове, задоволителни за 43 депутата.
Трите проучвателни мандата, връчени от Румен Радев на ГЕРБ-СДС, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия, не можаха да съберат задоволително поддръжка за сформиране на държавно управление, и това докара до последващо насрочване на нови избори: на 11 юли 2021 година
На вторите за годината предварителни парламентарни изборипартията на Слави Трифонов – Има Такъв Народ, получи най-вече депутатски места – 65, ГЕРБ-СДС се подредиха на второ място с 63, а Българска социалистическа партия завоюва гражданско доверие, задоволително за 36-ма депутати. Процентно гласовете се разпределиха по този начин: за „ ИТН “ – 24,08%, ГЕРБ - Съюз на демократичните сили - 23,51%, и Българска социалистическа партия – 13.39%.
След следващ опит за сформиране на държавно управление, при който още веднъж три проучвателни мандата бяха връчени на партиите, само че никоя от тях не съумя да сформира кабинет, президентът Румен Радев насрочи трети избори за годината – на 14 ноември. На тях „ Продължаваме промяната “ зае първото място, като завоюва 25.67% от гласовете, задоволителни за обезпечаването на 67 депутатски места. ГЕРБ-СДС се оказа втора политическа мощ с 22.74% поддръжка, или 59 депутата, а третото място жителите отредиха за Движение за права и свободи – с 13% поддръжка или 34 депутата.
След връчване на проучвателния мандат на „ Продължаваме промяната “, които излъчиха Кирил Петков за министър председател, бе формирано „ Правителството на Кирил Петков “, по-известно като „ Четворна коалиция “. То бе определено тъкмо месец след вота – на 13 декември 2021 година от 47-ото Народно заседание със 134 гласа „ за “ и 104 „ срещу “. На 22 юни 2022 година бе комплициран краят на Четворната коалиция след гласувания избор на съмнение със 123 гласа " за " и 116 гласа " срещу ". За пръв път в най-новата история българско държавно управление си отива след избор на съмнение.
Последва ново връчване от страна на президента Румен Радев на проучвателни мандати за сформиране на държавно управление. „ Продължаваме промяната “ не съумяха да съберат задоволително гласове, ГЕРБ-СДС получиха и незабавно върнаха мандата, а третата партия, на която Радев реши да връчи досието – Българска социалистическа партия, също след съвещания не съумя да сформира държавно управление.
Това докара до насрочването на нови четвърти избори в рамките година и половина – на 2 октомври 2022 година За тях са регистрирани 29 партии и обединения. Единна национална партия, обаче, макар поръчката си за присъединяване във вота, не записва нито една кандидат-депутатска листа в регионите на страната, по тази причина на процедура няма да взе участие във вота. Партия " Национално придвижване Единство " не е записала кандидатски листи в 12-и и 21-ви избирателен регион - Монтана и Сливен. Затова номерът на партията няма да попада в бюлетините в тези обитаеми места.
За трети път в границите на 18 месеца президентът Румен Радев сформира и служебни държавни управления, които да ръководят страната до провеждането на предварителния избор. Общо в двата мандата на президента той е съставил 4 служебни кабинета.
Първият длъжностен кабинет, формиран от Радев по време на вторият му мандат, бе този на Стефан Янев. Правителството работи в интервала 12 май – 16 септември 2021 година, като на 14 септември 2021 година става най-продължително управлявалото служебно държавно управление в българската история, надминавайки продължителността на това на свещеник Климент през 1879 – 1880 година.
Вторият длъжностен кабинет с министър председател Стефан Янев стартира работа на 16 септември 2021 година и завършва на 13 декември 2021 година
Третият длъжностен кабинет в границите на 18 месеца е този на Гълъб Донев, който стартира работа на 2 август, и ще продължи до избирането на постоянно държавно управление. Служебният кабинет на Донев е и 100-то държавно управление в историята на страната.
На изборите на 2 октомври ще се гласоподава с машини – в 9364 секции в страната ще се гласоподава с машини, в 1104 от тях ще се гласоподава с една машина, а с 290 машини ще се гласоподава отвън страната.
Според последните социологически изследвания следва и разбъркване на конфигурацията на водещите партии. В най-новото социологическо изследване на „ Тренд “ през август има лек спад на поддръжката за “Продължаваме смяната ” (19,6% измежду гласуващите), заради което и преднината на ГЕРБ (24,4% от гласуващите) към този момент е близо 5%. Силно оспорвана е третата позиция сред Движение за права и свободи (10,6%) и “Възраждане ” (10,3%). Гласовете от чужбина за двете обединения евентуално ще се окажат решаващи при крайната класификация на самите избори. На пета позиция се подрежда Българска социалистическа партия с 8,6% от гласуващите, отбелязвайки лека ерозия по отношение на проучването на „ Тренд “ през юли. “Демократична България ” този месец събира поддръжка на 7,3% от гласуващите, до момента в който партията на Стефан Янев през август към този момент наподобява покрай парламентарната преграда с 4,5% измежду гласуващите. “Има подобен народ ” резервира шансове за парламентарно посланичество след идващите избори с 3,9%. Под 4% остава групировката към Мая Манолова (1,9%) и Вътрешна македонска революционна организация (1,2%). 61% от всички интервюирани желаят постоянно държавно управление непременно след предварителните парламентарни избори. Само 19% са тези, които считат, че в случай че компромисите за постоянно държавно управление са прекомерно огромни, е по-добре още веднъж да има избори.
Официалната предизборна акция ще продължи до среднощ на 30 септември. 1 октомври по традиция е Ден за размисъл и в него пропагандата е неразрешена. Секциите ще отворят в 7:00 сутринта, и вотът ще продължи до 20:00 ч., или до привършване на чакащите да гласоподават.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ